Р Е Ш Е Н И Е
№ 519 /27.7.2020г..
гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 167, по описа на
съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС. Образувано е по жалба на „Раис
Оил“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Радка Христова
Мацанова, чрез процесуален представител адвокат Б., срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-76-0026460/27.01.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б."г" от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски
обект" – бензиностанция, находящ се в гр. Костандово, ул. „Христо
Ботев“№1, стопанисван от „Раис Ойл“ЕООД, с ЕИК *********, за срок от 14 дни.
Жалбоподателят „Раис Ойл“ЕООД възразява с аргументи за незаконосъобразност на
административния акт. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат Б., който претендира и разноски по
производството.
Административният орган се представлява
от юрисконсулт Филипова и гл. юрк. Т., които оспорват жалбата и искат нейното
отхвърляне, както и присъждане на възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, а
разгледана по същество е основателна.
Видно от мотивната част на оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-76-0026460/27.01.2020г., органът се е позовал на извършена на 20.01.2020г.
проверка на търговския обект, стопанисвана от жалбоподателя, при която е било
констатирано, че жалбоподателят, в качеството му на задължено лице по чл. 3,
ал. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, което извършва продажба на течни горива
чрез средства за измерване на разход, не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 3
от цитираната наредба, като не предава коректни данни по установената
дистанционна връзка с НАП, които да дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение на търговския обект. След
преглед на документите и извършена служебна справка в информационния масив на
НАП, проверяващите са извършили съпоставка на наличните по данни от получено
гориво в търговския обект на 03.01.2020г., 14.01.2020г. и 17.01.2020г. и
данните от ЕСФП от дистанционната връзка. Установено, че са налице разлики,
посочени в оспорената заповед, от което е констатирано, че ЕСФП не изпраща по
изградената дистанционна връзка коректни данни от НИС за доставка на горива и
за наличните количества горива.
За проверката е съставен протокол серия
АА № 0026460/20.01.2020г., 3 броя АУАН, ведно с доказателства.
От документите, представени от
жалбоподателя, се установява, че е той е сключил договор за абонаментно
сервизно обслужване на EСФП № 0615/12.07.2019г. за Бензиностанция гр.
Костандово, № на системата 0S006107 и № ФП 5800610; Договор за абонаментно
поддържане на технически средства № 02-Н/01.02.2020г. с изпълнител
„Галилео.БГ“АД, по приложение № 1 към договора с посочване на сонда за
съответно гориво и номер.
С констативен протокол от 21.01.2020г. служител на „Галилео.БГ“АД удостоверява за
извършена работа по отстраняване на натрупана грешка в системната за възникнали
отклонения в показанията на сондите.
Представени са три броя свидетелства за
калибриране на резервоар-за дизел Б6, А-95Н,
LPG
Ответникът представя копия на
експедиционни бележки от 03.01.2020г., 14.01.2020г., 17.01.2020г. и съответните
разпечатки от информационния масив на НАП. Установява се, че посочените
количества закупени горива и отчетените по дистанционната връзка, са тези,
посочени в процесната заповед.
На жалбоподателя е уважено
доказателственото искане за събиране на гласни доказателства. Д.П.И. е служител
в дружеството, което поддържа нивомерната система в обекта на „Раис Ойл“ЕООД.
Същият потвърждава информацията за разговор на 13.01.2020г. за възникнал
проблем в сондата за дизелово гориво. Като на 21.01.2020г. е извършено
посещение на място, установен софтуерен проблем, който е отстранен. Казва, че
този технически софтуерен проблем не може да възникне от човешка намеса.
Оборудването е чувствително, подлежи на смущения от външни източници, от спад
на напрежението. Проблемът е изчистен на 21.01.2020г., като са поставени
пломби, стикер на нивомерната система. Свидетелят Ю.К.К. е служител в „Раис
Ойл“ЕООД, който присъствал на проверката. Споделя за проверката от НАП,
Български институт по Метрология, Митница. Според него разликата в измерването
и данните е поради това, че щеката, с която е мерено е крива и е дала разлика.
Казва, че измерванията от Митницата били точни. Проверката е била на 20.01.
Нямало е пломби и стикери с нарушена цялост. Когато се пуска фискалното
устройството ежедневно, излиза, че има установена дистанционна връзка с НАП.
С оглед на установените факти по делото
съдът прави следните правни изводи:
Административният орган по приходите е
компетентен да издава заповеди от рода на процесната видно от нормата на
чл.186, ал.3 от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната административна
мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или
оправомощено от него длъжностно лице. Според заповед № ЗЦУ – ОПР 16/ 17.05.2018
г., началниците на отдели "Оперативни дейности" в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ по чл.186 ЗДДС. С
оглед на това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган.
Същата е в предвидената от закона форма
и съдържа фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно нормата на чл.186, ал.1, т.1,
б."г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: г) подаване
на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В конкретния случай
заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Според тази норма
всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на
течни горива от търговски обект е длъжно да предава по дистанционна връзка на
НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива
в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3,
ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че това задължение се
отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип
се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и подлежи на метрологичен контрол.
При извършената в търговския обект
проверка на 20.01.2020г. е установено, че са налице разлики между закупеното
количество в литри, съгласно служебните бонове и това по подадените данни към
НАП.
Настоящият съдебен състав счита, че към
момента на проверката действително са констатирани посочените по-горе различия
и в НАП не са постъпили коректни данни по установената дистанционна връзка с
търговския обект. Същевременно обаче няма данни това обстоятелство да е било
известно на служителите на проверяваното дружество. Проверяващите не са
ангажирали доказателства на какво се дължи тази неточност в отчитането,
съответно не са установили дали причината е свързана с технически проблем или с
неспазване реда или начина на подаване на данни към НАП. От събраните писмени и
гласни доказателства, ведно с тези от административната преписка, Съдът не може
да се приеме за безспорно установено, че дружеството е извършило твърдяното
нарушение. От констатациите в протокола от проверката, е видно, че дружеството
е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство.
Електронната система с фискална памет, нивомерната система и фискалното
устройство с принтер, чрез които се отчитат продажбите в обекта, са
регистрирани по надлежния ред и функционират, като има и изградена дистанционна
връзка с НАП за предаване на данни. Обстоятелството, че нивомерната система не
отчита коректно доставките, не следва да се приеме, че се дължи на неправомерно
поведение на представители на дружеството. Не се установява на дружеството да е
било известно, че техническите средства не предават верни данни на НАП,
доколкото такава обратна информация не се получава, нито се установява
целенасочена външна намеса върху уредите. Няма нарушаване целостта на пломбите
и стикерите, като няма доказателствата по делото, от които да се приеме, че
нивомерната система е манипулирана чрез външно въздействие. Гласните
доказателства сочат, че е възможно натрупване на грешки в системата, поради
чувствителност на уредите, от външно влияние, спад в напрежението и захранването.
Административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно
поведение на дружеството при предаването на некоректни данни в НАП за наличното
количество гориво на обекта. От протокола за извършена проверка на поддържащата
абонамента фирма и показанията на служителя й се установява, че се осъществява
техническата поддръжка на системите на бензиностанцията, а възможните разлики в
отчитане на новото е в резултата на натрупани технически грешки, които са
отстранени. Няма установени нарушение при отчитането на продажби, всички
документи на ЕСФП са били налични и представени, като дружеството стриктно е
изпълнявало задълженията си по данъчното законодателство.
При така установените факти, се налага
изводът, че не се установяват с безспорност и категоричност материалноправните
предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС. Още повече, че по делото е
установено, че нарушението на чл. 118, ал. 6 ЗДДС/което не е безспорно
доказано/ е преустановено към момента на налагането на принудителната
административна мярка /системната грешка е отстранена на 21.01.2020г./ видно от приложените по делото протоколи за
извършен ремонт на 21.01.2020 г. , свидетелските показания и договор за
абонаментно обслужване. В случая запечатването на обекта за срок от 14 дни не
изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната
административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има
характер на сакция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава
функция.
В случая принудителната административна
мярка не е наложена за използване на ЕСФП без изградена дистанционна връзка с
НАП на основание чл. 186, ал.1, т. 3 от ЗДДС, а за неподавани на коректни данни
от НИС по установена дистанционна връзка на основание чл. 186, ал.1 , т.1, б.
„г“ ЗДДС. За съда има и още един
аргумент в тази насока за незаконосъобразност на наложената принудителна
административна мярка, а именно несъобразяването на определения срок на
действие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК. След като
нарушението е констатирано за първи път, отстранено е непосредствено след
проверката и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния
бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на
процесния обект според съда не би могло да се определи като съразмерно, тъй
като при тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на
адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения
интерес чрез налагането на съответстващи на нарушението мерки. В случая, с
оглед на това, че извършването на нарушение не беше доказано по безспорен и
категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на
принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен при противоречие на материалния закон и
неговата цел, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото искането на
оспорващия за присъждане на деловодни разноски, като своевременно направено, е
основателно и доказано, поради което в полза на същото следва да се присъди
сума в размер общо на 200 лева - внесена държавна такса в размер на 50 лева и
договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, като
посочената сума съдът не счита за прекомерна, с оглед минималните адвокатски
възнаграждения по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІ - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-76-0026460/27.01.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б."г" от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски
обект" – бензиностанция, находящ се в гр. Костандово, ул. „Христо
Ботев“№1, стопанисван от „Раис Ойл“ЕООД, с ЕИК *********, за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
да заплати на „Раис Ойл“ЕООД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в
размер на общо 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 12803 от 16.10.2020 г. по адм. дело № 10766/2020 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
касационна жалба, подадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при
ЦУ на НАП, чрез юрк. Т., против решение № 519/27.07.2020 г. по адм.д. №
167/2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 10766/2020 г. по описа на Върховен
административен съд, осмо отделение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на осмо отделение на
Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.
С
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 14657 от 26.11.2020 г. по адм. дело № 12251/2020 г. на ВАС- Осмо
отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА
разпореждане на председателя на Осмо отделение на Върховния административен съд
№ 12803 от 16.10.2020г., постановено по адм.д. № 10766/2020г., с което е
оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 12919/08.09.2020г. по описа
на ВАС, подадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез юрк. Т., против решение № 519/27.07.2020 г. по адм.д. № 167/2020 г. на
Административен съд – Пазарджик и е прекратено производството по адм. дело №
10766/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.