Решение по дело №601/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано е по жалба от Д. П. Д., [ЕГН], с адрес гр. Сливен, [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001036/22.10.2024 год., издадена от Старши полицай във 02 РУ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с отнемане на Свидетелство за управление на МПС № ............. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че административният орган не е установил и доказал наличието на релевантните юридически факти, няма съразмерност между наложената ПАМ и предполагаемото нарушение. Позовава се на практика на СЕС, като прави анализ на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП и чл. 343б ал. 3 от НК и счита, че производството по отношение реализирането на наказателната отговорност на водача за управлението на МПС след у. на н. в. се развива по реда на НПК пред районните съдилища. Твърди, че кумулирането на мерките, предвидени в ЗДвП и НК е автоматично, тъй като в хипотезата на едно и също нарушение от една страна органът на МВР, а от друга – съдът е длъжен да приложи и едната, и другата от тези мерки. До извод за несъразмерност на мярката водел и срокът за отговора на въпроса за решаване на отговорността. Моли съда да отмени оспорената административна заповед, с претенция за разноски.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Н. П. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

В с.з. административният орган Старши полицай във 02 РУ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище по хода на делото моли съда да отхвърли жалбата. Заявява прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и моли съда да редуцира същия.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.10.2024 г. в 11:20 ч. в гр. Стара Загора на ул. „Августа Траяна“ полицейски служители спрели за проверка движещ се в посока запад – изток лек автомобил Ауди А8 с рег. № ........, управляван от Д. П. Д.. На водача била извършена проверка с техническо средство Дръгтест 5000 с фабр. № ARPK-0020 за установяване у. на н. в. или техни а.. Уредът отчел п. п. за у. на у. в. „А.“, при което длъжностното лице издало на водача Талон за изследване № 294679. Установеното управление на пътно превозно средство след у. на н. в. било възприето от полицейския служител като административно противоправно деяние и квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ от Закона за движението по пътищата в съставен срещу водача Д. П. Д. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 1075679/22.10.2024 г.

На 22.10.2024 г. Старши полицай във 02 РУ при ОД на МВР – Стара Загора издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001036 по чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на Д. П. Д. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС № ............) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Д. на 22.10.2024 г. Жалбата срещу същата е депозирана чрез административния орган пред съда на 05.11.2024 г.

Към доказателствата по делото е приета Заповед № 349з-54/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която измежду оправомощените длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а” и т. 6 от ЗДвП са и Звената „Охрана на обществения ред“ в РУ при ОДМВР.

По доказателствата е приета цялата административна преписка, приключила с издаване на оспорената заповед, представена от ответния орган.

По доказателствата са приобщени писмени доказателства за годност на техническото средство, справка за нарушител/водач, както и Мотивирана резолюция № 24-1228-М000411/01.11.2024 г. на Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратено административнонаказателното производство по акта за установяване на административно нарушение.

Видно от представена по делото Докладна записка № 8245ЗМ-770/22.10.2024 г. на Старши разследващ полицай, при теста на водача на същата дата е установен п. р. за а., Д. е о. в Спешно отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – Стара Загора, където е дал к. и у. за и.. С Уведомление на основание чл. 212 ал. 3 от НПК старши разследващ полицай при 02 РУ в ОД на МВР – Стара Загора образувал досъдебно производство, по което с постановление била назначена токсикохимична експертиза, възложена на експерти от НИК - МВР.

Видно от постъпило по делото писмо № 9940/13.06.2025 г. на Прокурор при РП – Стара Загора, ДП № 8245ЗМ 770/2024 г. по описа на 02 РУ – Стара Загора е прекратено, като към писмото е приложен и приобщен по доказателствата Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-409/23.05.2025 г. От заключението на същата се установява, че в предоставените за и. п. к. и п. у., взети от Д. П. Д., [ЕГН] не е установено н. на у. л. с. и н. в., включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в законоустановения срок, от легитимирано лице – при наличие на правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки.

Процесната ПАМ е постановена на основание чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, която норма регламентира временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи.

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка е представена Заповед № 349з-54 от 07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и Звената „Охрана на обществения ред“ в РУ към Областната дирекция, какъвто е издателят на оспорения акт. Цитираната заповед е издадена на основание чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, приобщена също по доказателствата. Съобразно с разпореденото в последната и при съобразяване с посочената овластяваща правна норма Директорът на ОД на МВР – Стара Загора е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП на служители от областната дирекция и териториалните й подразделения. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от издателя Старши полицай във 02 РУ при ОД на МВР – Стара Загора правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. С оглед тези установявания съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК за надлежно мотивиране на административния акт.

Макар валидна, оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е постановена при неправилно приложение на материалния закон, при следните съображения:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техния вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, цитирана по-горе. Фактическо основание за прилагане на мярката е установеното в АУАН обстоятелство, че на 22.10.2024 г. Д. П. Д. управлява МПС след у. на н. в. или техните а., установено с техническо средство, отчело п. р. – у. на а. от водача. С оглед на тази фактическа и правна обосновка на приложената принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от Д. Д. след у. на н. в. или техни а..

В действащата към датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – в ЗДвП и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно изследване) или с тест. В приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи (чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП). Следователно, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на тест, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС следва да е безспорно установена. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата сочат, че Д. Д. е предоставил п. от к. и у. за химико-токсикологично лабораторно изследване, като в хода на образувано досъдебно производство е назначена и токсикохимична експертиза. Доколкото при предоставена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози законът в разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС като основание за налагането на ПАМ и по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, е недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено. Предвид това, съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП е фактически и доказателствено необосновано.

В хода на настоящото съдебно производство са представени и приобщени към доказателствата Писмо изх. № 9940/13.06.2025 г. на прокурор в Районна прокуратура – Стара Загора, от чието съдържание се установява, че досъдебното производство, образувано за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК е прекратено, предвид резултатите от изготвената съдебна токсикохимична експертиза. Съгласно заключението на последната, извършена от вещи лица в ЦЕКИ към НИК-МВР – гр. София, в предоставените за и. п. к. и п. у., взети от Д. П. Д., [ЕГН] не е установено н. на у. л. с. и н. в., включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП. При наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174 ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи, съобразно разпореденото в чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. С оглед коментираните, приобщени по делото писмени доказателства, резултатът от извършения от ответника при извършената проверка тест за н. в. е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на изготвената по досъдебното производство експертиза, посочена по-горе. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да извърши проверка за материалната законосъобразност на оспорен индивидуален административен акт, съгласно чл. 146 т. 3 от АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това, проверката е винаги a posteriori. Предвид това, нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е постановил своето решение, или отменят съществуването на тези факти. В конкретната хипотеза е доказано в хода на съдебното производство, че при и. на к. п. и п. у., взети на 22.10.2024 г. в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – Стара Загора от Д. П. Д. не е установено н. на н. в., който факт следва да се съобрази с оглед правилото, разписано в чл. 142 ал. 2 от АПК.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че оспорената ЗППАМ № 24-1228-001036/22.10.2024 г., издадена от Старши полицай във 02 РУ при ОД на МВР – Стара Загора, с която по отношение на жалбоподателя Д. П. Д. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП се явява постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, основателна е и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Предвид изхода на спора и съобразно правилото на чл. 143 ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, като същите се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Претендират се разноски за съдебното производство в общ размер на 3 010,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса и 3 000,00 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответния административен орган прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно относимата и приложима разпоредба на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Регламентираните с Наредбата размери не са задължителни за договаряне между страните, но са ориентир относно това, кое съставлява справедливо възнаграждение, като се отчитат и други фактори, като видът на съответното дело, неговата фактическа и правна сложност, броят на откритите съдебни заседания, фактическото участие на процесуалния представител на страната в процеса. В процесния случай съдействието и защитата на оспорващата страна, осъществени от пълномощника адв. Н. П. се изразяват в изготвяне на жалбата до съда и явяване в две открити съдебни заседания, без да са извършени други процесуални действия (ангажираност при събиране на доказателства, изслушване на свидетели и експертизи), които да обосноват завишен размер на адвокатския хонорар. Едновременно с това, делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че разумният, обоснован и справедлив размер на адвокатското възнаграждение съобразно критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, който е съответен на обема на извършената правна защита и съдействие, следва да се определи при съобразяване с определения от законодателя в цитирания по – горе чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. и разписаното правило на чл. 7 ал. 9 от Наредбата на сума, възлизаща на 1 500,00 лева, без да се накърняват или облагодетелстват интересите на която и да е от страните в производството. При така определения от съда редуциран размер на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя Д. П. Д. следва да се присъдят общо сторени разноски в съдебното производство в размер на 1 510,00 (хиляда петстотин и десет) лева и се възложат в тежест на ОД на МВР – Стара Загора.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001036/22.10.2024 год., издадена от старши полицай във 02 РУ при ОД на МВР – Стара Загора, с която по отношение на Д. П. Д. и на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с отнемане на свидетелството за управление на МПС № .............

ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на Д. П. Д., [ЕГН], с адрес гр. Сливен, [улица]сума в размер на 1 510,00 (хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.