Решение по дело №1289/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна (ОДБХ), подадена чрез гл. юрисконсулт Г.Г., срещу Решение № 1137 от 22.08.2022 г. по АНД № 5232/2021 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № КХ-55 от 01.12.2021 г. издадено от Директора на ОДБХ – Варна.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че въззивният съд неправилно е ценил показанията на двамата свидетели на наказаното дружество и представените в съдебно заседание приемо-предавателни протоколи. Твърди се, че безспорно се установява извършването на административното нарушение. Касаторът се позовава на изискванията на чл. 18 от Регламент № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. На следващо място се поддържа, че е неправилен изводът на районния съд, че в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и НП не са изложени никакви факти и обстоятелства, обосноваващи специфично качество у жалбоподателя, а именно „бизнес оператор“. Сочи се, че всички юридически лица, регистрирани по Закона за храните (ЗХ), за които вписани в публичния национален регистър на бизнес операторите, се водят по презумпция бизнес оператори. Според касатора понятието „бизнес оператор“ е общо и не представлява квалифициращ признак, особено качество на субекта, поради което непосочването на качеството на бизнес оператора, не представлява нарушение при описание на нарушението от категорията на съществените. Изразява се несъгласие и с извода на съда, че воденето на документация според изискванията несъмнено налага невъобразим по вид и размер документооборот, като касаторът изтъква, че всички бизнес оператори трябва да имат разработена Система за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), която включва и проследяването на храните. Настоява се, че правилно административнонаказващият орган е определил санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 2 ЗХ, доколкото същата се явява обща и обхваща всички субекти като физически и юридически лица и бизнес оператори. Според касатора липсват предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението е формално, а и е съобразена разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и наложената имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание гл. юриск. Г.  - процесуален представител на касатора, поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а в условията на евентуалност се отправя искане за присъждане на адвокатски хонорар на наказаното лице в минимален размер.

Ответникът – „О. – Ц.“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от М.К.П., не представя писмен отговор по жалбата и не изразява становище по жалбата в хода на настоящото производство.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за потвърждаване на НП. Сочи се, че фактите така, както са установени от въззивната инстанция сочат, че ответникът има качеството на бизнес оператор по смисъла на чл. 9 ЗХ и в това си качество следва да разполага с информация за стоките, които държи и влага в производството.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, участвала във въззивното съдебно производство, за която решението не е благоприятно.

С обжалваното пред районния съд НП № КХ-55/01.12.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ - Варна, на „О. – Ц.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 134, ал. 2 ЗХ за нарушение на чл. 9 ЗХ.

Нарушението, според НП, е установено при проверка на 12.07.2021 г., в 12:00 ч. в търговски обект – магазин за търговия на дребно с храни, с работилница за производство на сладолед за нуждите на обекта с адрес: гр. Варна, ул. „Брегалница“ № 10, и се състои в следното: Бизнес-операторът „О. – Ц.“ ЕООД не разполага с информация за храните, в случая сушени плодове и ядки, с общо количество 245 кг, подробно описани в разпореждане за забрана № 00264/12.07.2021 г., поставени в черни чували, върху които е залепен етикет, с написани на ръка вид продукт, срок на годност и партиден номер, като не са представени търговски документи за посочените сушени плодове и ядки, а храните са без етикет на производител и с неясен произход.

НП е издадено въз основа на АУАН № 26/29.07.2021 г., съставен на 30.07.2021 г., в който дружеството не е вписало обяснения и възражения.

Въззивният съд стига до извод, че НП е издадено от компетентен орган, а административнонаказателното производство е образувано и НП е издадено при съблюдаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

За да отмени обжалваното пред него НП, РС - Варна приема, че в текста на АУАН и в НП не са изложени никакви факти и обстоятелства, които да обосновават наличието на специфично качество у жалбоподателя, а именно: „бизнес оператор“, което е било изискуемо за пълното описание на нарушението. Позовавайки се на чл. 9 и чл. 128, ал. 1 и ал. 2 ЗХ, както и на §1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗП, въззивният съд констатира, че очевидно в ЗХ се прави разграничение между бизнес оператор и други лица, извършващи търговска дейност. Направен е извод, че предлагането на храна безспорно попада в понятието „извършване на дейност“ по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 3 ЗХ, но за наличието на качеството „бизнес оператор“ е било необходимо да се посочат допълнителни, отличителни факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на чл. 9 ЗХ, във вр. с § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ. Непълното описание на нарушението, районният съд приема, че води до съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността да разбере какво нарушение му се вменява. На следващо място, въззивният съд посочва, че не става ясно дали дружеството е наказаното за това, че изобщо не притежава документация за процесните 245 кг ядки и сушени плодове или че не притежава или съхранява такава в обекта на проверката, находящ се в гр. Варна, доколкото дружеството разполага с два обекта – и в гр. Варна, и в гр. Севлиево. Прието е и че в хода на съдебното следствие са представени доказателства, установяващи срок на годност, произход и други данни за притежаваните от дружеството ядки и сушени плодове, от които действително не могат да се отграничат точно процесните 245 кг, но такова изискване, съдът сочи, че няма как да бъде вменено на дружеството, доколкото противното би означавало при отсипване на количества от първоначалните разфасовки да се води нарочен регистър за отсипано количество, от коя разфасовка е и с посочване на прецизни данни за същата, несъмнено налага невъобразим по вид и размери документооборот.

С решението си въззивният съд е осъдил ОДБХ – Варна да заплати на наказаното дружество сумата от 450 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно като постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 1 НПК - при неправилно приложение на закона.

Неправилно, в противоречие със закона РС – Варна приема, че доколкото в АУАН и в НП не са посочи факти и обстоятелства, че наказаното лице е бизнес оператор, е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП.

Със ЗХ, приет през 2020 г., се въвеждат нови понятия, кореспондиращи с европейското законодателство и очертаващи кръга на субекти и обекти, които попадат в обхвата на ЗХ. Бизнес операторите са физически или юридически лица, отговорни за спазването на законодателството за храните в контролираните от тях обекти. „Обект“ е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба и която е свързана с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя с или без сгради, предприятие, превозно средство /включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго/; подвижен, временен, преместваем или открит обект. „Бизнес операторът“ е стопански субект по смисъла на чл. 3, § 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OВ, L 31, 1.2.2002 г.) Именно с дейностите по производство, преработка и/или дистрибуция на храна е свързано понятието, използвано и от националния законодател в чл. 9 ЗХ, във вр. с § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ.

В случая нарушението е установено в обект - специализиран магазин за търговия на дребно с храни с работилница за производство на сладолед за нуждите на обекта, за който обект, на основание чл. 12, ал. 2, ал. 9 и ал. 10 ЗХ по заявление на стопанисващото дружество – „О. – Ц.“ ЕООД, е издадено Удостоверение за регистрация № 16143/01.03.2017 г. от Директора на ОДБХ – Варна. Производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършва след регистрация или одобрение по реда на ЗХ - чл. 23, ал. 1 ЗХ. Съгласно удостоверението за регистрация обектът отговаря на изискванията на Регламент /Е0/ № 852/2004 и е регистриран като обект за търговия на дребно с производство за нуждите на обекта, с посочените в удостоверението групи храни; обектът е вписан в регистъра на обекти за търговия на дребно с храни, които произвеждат предназначени за консумация от хора храни, реализирани в същия обект с рег. № *********.

Осъществяваната в обекта дейност, обозначена с наименованието на регистрирания обект и като вид обект в НП, обуславя извод, че безспорно става въпрос за бизнес оператор по смисъла на ЗХ и като такъв се явява адресат на задължението по чл. 9 ЗХ. Обжалваното пред РС – Варна НП съдържа посочване на достатъчно факти за субекта на нарушението и за нарушението при съобразяване на изискванията по чл. 57 ЗАНН.

С НП е ангажирана отговорността на дружеството за това, че не е изпълнило задължението по чл. 9 ЗХ - да разполага с информация за храните. Санкционната норма на чл. 134, ал. 2 ЗХ е обща и предвижда наказание глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. за други нарушения на ЗХ и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието, ако не е предвидено по-тежко наказание.

Безспорно се установява, че при извършване на проверката на 12.07.2021 г. от инспектори при ОДБХ – Варна, дружеството не е разполагало с информация за процесните, описани в НП храни – не са представени търговски документи за въпросните стоки, липсвал е етикет на производителя и не е бил ясен произходът на стоките. По аргумент и от чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, следва да се осигури информация за храната първо от самия производител, като впоследствие и дистрибуторът следва да осигури храните да са придружени от информация за страната за произход или мястото на произход, както и производител, като тази информация следва да се съдържа върху опаковката или върху прикачен към нея етикет или в търговските документи, отнасящи се до храните, които документи следва да съпровождат храните, предвид и чл. 9 от последно посочения регламент.

От показанията на свидетелите В.И.С. и И.Д. Ц. не се установява за храните – сушени плодове и ядки, с общо количество 245 кг, находящи се в обекта на наказаното дружество, търговецът, дистрибутиращ ги до крайния потребител, да разполага с изискуемата информация за процесните храни. Неправилно въззивният съд кредитира показанията на свидетелката С., че стоките идвали пакетирани в торби или пликове, със залепен етикет, на който е отразен произход, срок на годност, партида, като свидетелката приемала и документите, които придружавали стоката – такива с обозначен произход, дата на производство, срок на годност, партиден номер и др. Тези показания обаче са принципни и не следва да се приема, че са относими към конкретно установените от контролните органи в обекта храни – сушени плодове и ядки, с общо количество 245 кг, доколкото не се констатира свидетелката да е възразила по време на проверката, че е налице изискуемата за въпросните храни информация върху етикетите или да е представила търговска документация.

Неправилно РС – Варна приема, че доколкото наказаното дружеството разполага с два обекта – в гр. Севлиево и в гр. Варна, не става ясно дали е наказано за това, че не притежава документация за процесните 245 кг ядки и сушени плодове или не съхранява такава в обекта на проверката в гр. Варна. Както се посочи, нормативно изискуемата информация следва да съпровожда храните, поради което е без значение дали е налице такава информация, макар и съхранявана на друго място, различно от мястото, където са храните.

Неправилно въззивният съд приема при преценката на материалната законосъобразност на НП, че не следва да се изисква от дружеството при отсипване на количества от първоначалните разфасовки и отделените количества, доставени в друг обект на търговеца, храните да се обезпечават с изискуемата информация за тях. Този извод е в противоречие с въведените с националното и европейско законодателства изисквания във връзка с дължимата информация за храните, която информация следва да може да достигне до крайния потребител и да гарантира безопасността на храните. С основание касаторът сочи, че всички бизнес оператори следва имат разработена система за самоконтрол, включваща добри производствени и хигиенни практики и процедури, основаващи се на принципите на Системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) и осигуряване проследяване на храните.

Касационната инстанция намира, че неправилно РС – Варна приема и че деянието е несъставомерно.

При преценка на доказателствена сила на представените в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция приемо-предавателни протоколи, удостоверения за качество, декларации за съответствие, сертификати за качество и др., следва да се съобрази обстоятелството, че същите са представени едва в съдебното производство и дружеството не се е позовало на тях нито при съставяне на констативния протокол при проверката на 12.07.2021 г., нито в АУАН от 30.07.2021 г., нито в срока за възражения по АУАН, нито при постановяване на Разпореждането за забрана от 12.07.2021 г., нито при постановяване на 15.07.2021г. на Разпореждане за насочване на храните. В тежест на наказаното дружество е било да докаже, че представените в хода на делото доказателства за наличие на изискуемата информация за процесните стоки са относими именно към процесните стоки. Касационната инстанция не установява по делото посочената относимост, а и дори и да са относими, доколкото същите не са съпровождат храните в обекта в гр. Варна, същите не обуславят извод, че е изпълнено изискването дружеството като бизнес оператор да разполага с информация за предлаганите храни.

Изложеното обосновава заключението, че в административнонаказателното производство не е допуснато нарушение на процесуалните правила, включително по отношение описанието на нарушението, като са посочени релевантните факти и обстоятелства, а извършването на вмененото нарушение безспорно се установява от извеждащото се от доказателствата по делото – констативния протокол от извършената проверка и свидетелските показания на актосъставителката, преценени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Правилно за процесното нарушение е приложена и санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 2 ЗХ, като законосъобразно – в съответствие с чл. 27 ЗАНН е определена имуществената санкция като вид и в минималния предвиден в закона размер. Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на дружеството по благоприятен за дружеството състав на нарушение, като се имат предвид размерите на имуществените санкции, регламентирани от законодателя в ЗХ.

Случаят не се явява маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид обществената опасност от извършеното деяние и целта на ЗХ да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните.

Издаденото НП е законосъобразно, и като го е отменил, РС – Варна е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и да се потвърди НП.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лв. за двете съдебни инстанции. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, както и обема на правната помощ, предоставена от процесуален представител на административнонаказващия орган, който представител се е явявал в съдебните заседания и пред двете инстанции.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1137 от 22.08.2022 г. по АНД № 5232/2021 г. на Районен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КХ-55 от 01.12.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с което на „О. – Ц.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните за нарушение на чл. 9 от същия закон.

ОСЪЖДА „О. – Ц.“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от М.К.П. да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните –Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет) лева за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: