№ 42204
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.А
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело №
20231110107587 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 99420/26.03.2024 г. от адв. М.Л. – процесуален
представител на ответника П. М. Б., за изменение на постановеното по делото решение от
13.03.2024 г. в частта за разноските, като в полза на адвокат Л. се присъди възнаграждение за
предоставена на страната безплатна правна помощ в заповедното производство в пълен
размер от 400 лв. (или допълнително сумата от 300 лв. над присъдените с решението 100
лв.).
Изложени са доводи, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при заповедно
производство с материален интерес под 2000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 400 лв. Твърди се, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК не е бланкетно
действие, а се предхожда от запознаване с материалите по делото, проучване и планиране на
последващата защита в евентуално исково производство. Иска се съдът да измени
решението като присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 300 лв.
Постъпила е и молба с вх. № 99266/26.03.2024 г. от адв. В. С. – процесуален
представител на ответника П. М. Б., за изменение на постановеното по делото решение от
13.03.2024 г. в частта за разноските, като в полза на адвокат С. се присъди възнаграждение за
предоставена на страната безплатна правна помощ в исковото производство в пълен размер
от 400 лв. (или допълнително сумата от 300 лв. над присъдените с решението 100 лв.).
Изложени са доводи, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв., като посочената наредба следва да се приеме като
ориентир при присъждане на разноски за безплатна правна помощ. Прави се искане съдът да
измени решението като присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 300 лв.
Ответникът по молбите – „Т.С.“ ЕАД оспорва исканията и счита, че разноските са
определени в съответствие с практиката на СЕС.
По молба с вх. № 99420/26.03.2024 г., подадена от адв. М.Л.:
Искането за изменение на решението в частта за разноските на адв. Л. е подадено в
срок, от легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Представен е списък по чл.
80 ГПК (л. 21 от заповедното дело).
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са
1
следните:
В мотивите на съдебното решение съдът е изложил подробно съображенията си защо
е определил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника
в размер на 100 лв. по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК за заповедното производство. Мотивите на
съда не следва да бъдат преповтаряни. Доводите, съдържащи се в подаденото искане, не
отчитат особеностите на конкретния случай, както и релевантната съдебна практика при
присъждане на разноски в аналогични хипотези. За пълнота съдът следва да посочи и че
ангажираният от длъжника в заповедно производство адвокат при условията на чл. 38 ал. 1
ЗАдв. е в правото си да получи възнаграждение тогава, когато исковете в производството по
чл. 422, ал. 1 ГПК са отхвърлени. Според състава на първоинстанционния съд обаче
размерът на това възнаграждение зависи от естеството и обема на процесуалните действия,
извършени от представителя. С оглед изложеното следва да се посочи, че нормата на чл. 7,
ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. визира правната услуга, предоставена на заявителя в
заповедното производство, а не тази на длъжника, изразяваща се в подаване на възражение
по чл. 414 ГПК. Формализираното заповедно производство не предпоставя нужда от
процесуално представителство за длъжника. Възражението, съгласно изричния текст на
закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да
упражни правото си на защита. Извън тази граница остава предприетото в случая
процесуално представителство, поради което няма причина заявителят да бъде държан
отговорен за проявената от адвоката инициатива по излагане на подробни мотиви във
възражението, още повече когато идентични доводи са заявени и с отговора на исковата
молба.
За определяне на размера на възнаграждението за безплатна правна помощ за
заповедното производство, изчерпваща се с депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
съдът съобразява разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22
и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за
прилагане от националните съдилища, актуалната съдебна практика на ВКС (напр.
определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., определение №
343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о. и др.), разпоредбите на чл. 26 – чл.
27 НЗПП и тази на чл. 3 ГПК, като приема, че в случая липсва каквато и да е фактическа и
правна сложност на делото, доколкото са претендирани вземания в нисък размер (общо
241,61 лв. по всички искове). При отчитане на посочените обстоятелства, релевантната
съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид, че разписаното в Наредба №
1/09.07.2004 г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността за разноските,
съдът не намира основание да променя изводите си за недължимост на разноски на адв. Л.
над присъдените в размер на 100 лв. за заповедното производство. Ето защо и искането
следва да се остави без уважение.
По молба с вх. № 99266/26.03.2024 г., подадена от адв. В. С.:
Искането за изменение на решението в частта за разноските на адв. С. е подадено в
срок, от легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Представен е списък по чл.
80 ГПК (л. 71 и л. 180 от делото).
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
Освен изложените в решението мотиви, към които препраща, съдът приема още, че в
Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа,
че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски
по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
2
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски
трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче
не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото
страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.
В случая следва да се съобрази именно горецитираната практика на СЕС, която има
превес над националната такава, като съдът счита, че на адв. С. са присъдени разумни,
пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение по отношение на
исковете за лихви, които са разгледани по същество (освен тези разноски, такива са
присъдени и за прекратената част от делото в размер на 150 лв.). При определяне на размера
им следва да се съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, цената
на исковете, приети за допустими е ниска – 47,70 лв., производството е протекло без
процесуални усложнения и събиране на множество доказателства, като се съобразят и
реално извършените действия от процесуалния представител на ответника. При отчитане на
посочените обстоятелства, съдът намира, че не са налице основания за промяна на
присъдените с решението разноски от 100 лв. – присъждането на разноски в по-голям
размер не би преследвало легитимни цели, като предоставянето на безплатна адвокатска
помощ не следва да е с цел извличане на икономическа облага и следва да се съблюдава
принципът на чл. 3 ГПК. Ето защо искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 99420/26.03.2024 г., подадена от адв. М.Л.
– процесуален представител на ответника П. М. Б., за изменение на решение №
4521/13.03.2024 г. по гр. д. № 7587/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските,
чрез присъждане допълнително на сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 99266/26.03.2024 г., подадена от адв. В. С.
– процесуален представител на ответника П. М. Б., за изменение на решение №
4521/13.03.2024 г. по гр. д. № 7587/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските,
чрез присъждане допълнително на сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника в исковото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3