Р Е Ш Е Н И Е
№ 1014
гр. Варна, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17092 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Ж.И.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв. С.Т. – АК Варна срещу Г.д. „Н. п.“ – МВР, с адрес гр.***,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца
Сумата
от 1660.75 лв. /хиляда шестстотин и шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на задължението, както
и
Сумата
от 224.26 лв. /двеста двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от ***г. до ***г. извънреден
труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до ***г..
Изменение
по отношение на първоначално предявените размери на исковите претенции е
допуснато с протоколно определение от 27.01.2020г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
В периода от ***г. до ***г. ищецът полагал труд на длъжност „***“ в *** – Варна към Дирекция „***“ при Г.д. „Н.п.“ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.
Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. била отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.
В процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Текста на чл.3, ал.3 от същата наредба се посочвало, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентирала изрично при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 1.143.
Ищецът поддържа, че липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът твърди, че положеният от него нощен труд от 22:00ч. до 06:00ч. за периода от ***г. до ***г. е в размер на 1632 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизат на 1865,37 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 233,37 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час, като задължението на ответника за целия период възлизало на 1446,93 лв.
Ищецът претендира също заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до ***г., като сборът на дължимите обезщетения за забава се претендиран в общ размер от 99.72 лева.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период.
Излага се становище, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ била неприложима за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, допускаща превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което и не намирала приложение разпоредбата на чл.9, ал.1 НСОРЗ. По отношение на нощния труд имало богата уредба в ЗВМР и редица подзаконови нормативни актове, а конкретно в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. бил отделен цял раздел. Това, че нормите не били идентични при сравнение с други нормативни актове, уреждащи същия въпрос не означавало, че е налице празнота.
Следвало да се има предвид, че ЗМВР е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите/служебните правоотношения на служителите и предвижда издаването на наредба от министъра на вътрешните работи за определяне на ред за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00ч, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В този смисъл Наредба за структурата и организацията на работната заплата била неприложима, тъй като за служителите на МВР е издаден акт, по силата на законовата делегация и не е налице липса на уредба. От друга страна ЗМВР не препраща към разпоредбите на Кодекса на труда и подзаконовите актове за прилагането му по отношение на нощния труд.
Сочената за приложима от ищеца наредба била издадена на основание чл. 244, т.2, чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в исковата молба претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът не изпраща представител, с писмена молба постъпила преди заседанието прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между
страните, че в периода от ***г. до ***г. Ж.И.Г. се е намирал в служебно
правоотношение с ответника и е изпълнявал
длъжността „***“ в Г.д. „Н.п.“ – МВР, Дирекция „***“, *** - Варна, като същото
се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от страните
писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на
вещото лице се посочва, че в процесния период ищецът е отработил 1658 часа
нощен труд, при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд
с коефициент 1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на 237.09
часа. Вещото лице е направило и представило изчисления, според които при
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на ищеца е в размер
на 1660.75 лева. За незаплатения преизчислен нощен труд, положен от Ж.И.Г.
общия сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от ***г. до ***г. извънреден
труд, изчислени, считано от падежа на всяко отделно задължение до ***г. е в
размер на 224.26 лева. Изчисленията са извършени въз основа на констатираното
основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено /л.38-43/.
Ищецът е предявил
иск за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от ***г. до ***г. приложима към спора касаещ нощния труд
полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от
министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При
липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се
приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил дължимото на ищеца
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за
забава, като сборът на дължимите обезщетения за забава за всяка забавно плащане
на дължимо възнаграждение за извънреден труд се установява от заключението на
вещото лице.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение, което съдът намира за основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК същото следва да бъде редуцирано до размер на 370 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 266.43 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 116.43 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.д. „Н.п.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Г., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1660.75 лв. /хиляда шестстотин и шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 224.26 лв. /двеста двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от ***г. до ****г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до ***г.
ОСЪЖДА Г.д. „Н.п.“ – МВР, с адрес гр.***ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Г., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.д. „Н.п.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 266.43 лв. /двеста седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, от които 116.43 лева дължима държавна такса и 150 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: