№ 1222
гр. ***, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430100381 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД
с цена на иска 9000 лв. и чл.49 ЗЗД с цена на иска 1587 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ЦВ. Б. Л., ЕГН**********, *** против ***, ***, ***, представлявана от Г.С.-
***, в която твърди, че на дата 08.07.2021 год., около 17.00 часа заедно е
приятелят си М. И. П. тръгнали на разходка с притежаваните от тях
велосипеди. Маршрута им на движение с велосипедите бил от гр.*** по пътя
за с. ***, който твърди, че са го минавали многократно. Твърди, че на
връщане от с. *** решили да се приберат в гр.*** и да минат през парк „***“.
Твърди, че от с.*** с велосипедите отишли на малкия язовир, находящ се в
парк „***“, след което тръгнали по пътя от язовира, който води до
кръстовище, където пътя се разклонява за гр.*** и хотел „***“, както и пътя
към „***“. Твърди, че на описаното кръстовище пътя се свързва с общинския
четвъртокласен път PVN 3149 /П-358/ *** - парк „***“ /PVN 1150/, който е
публична общинска собственост. Твърди, че същият свърза гр.*** с парк
„***“ и преминава през целия Парк. Описания път по който се движили
представлява, поземлен имот с идентификатор 56722.620.4 , който се намира
на територията на парк „***“, като частта от пътя по който се движили, е
собственост на Община ***, за което Ви представя, като доказателство,
1
справка от кадастрална карта издадена от Служба по геодезия, картография и
кадастър гр.***. Твърди, че когато тръгнали с велосипедите да се движат по
общинския път, в посока гр.***, приятелелят на ищцата М. П. управлявал
велосипеда си след нея, а тя управлявала своя велосипед първа. Твърди, че
след като започнали да се движат с велосипедите по общинския път, на
около 200м. по пътя след кръстовището, описано по горе в посока гр.***,
видяли, че е започнал ремонт на общинския четвъртокласен път PVN 3149
/11-358/ *** - парк „***“ /PVN 1150/. Твърди, че ремонта се извършвал и в
двете ленти за движение. Твърди, че движението на автомобили и в двете
ленти по пътя не било спряно въпреки извършвания ремонт. Твърди, че при
извършвания ремонт асфалтовото покритие на пътя било нарязано и в двете
ленти за движение на отделни големи парчета и асфалта бил премахнат.
Твърди, че на местата по пътя където бил нарязан асфалта, се били
образували дупки с огромна дълбочина от премахнатия асфалт. Твърди, че
още като навлязли да се движат по пътя с велосипедите, установили, че
същият по никакъв начин не бил обезопасен. Твърди, че преди започване на
ремонта по пътя, нямало поставени задължителните за това пътен знак А-23,
който сигнализира за участък от пътя в ремонт и се използва за
сигнализиране на пътен участък в обхвата на пътя, в който се извършват
строителни или ремонтни работи, дейности по поддържането, при аварийни
ситуации и движението на пътни превозни средства, по който не е спряно.
Твърди, че всички образували се дупки по пътя във връзка с ремонта на
асфалта по някакъв начин не били сигнализирани. Твърди, че преди
образувалите се дупки по пътя, нямало поставени пътни знаци, които да
сигнализират водачите за опасността от тях. Излага аргументи, че съгласно
легалната дефиниция дадена в т. 7от пар... на ДР на ЗДП дупката на пътното
платно представлява препятствие на пътя, което създава опасност за
движението. Твърди, че управлявайки велосипеда плътно в дясната лента на
движение с много ниска скорост, поради обстоятелството, че пътя бил в
ремонт предната гума на велосипеда на ищцата пропаднал в неравност на
пътя- дупка с дълбочина около 10 см. и ширина от 10 см., която била
получена при премахването на горния слой на асфалта, която нямало как да я
прецени поради това, че опасностите на пътната настилка били практически
невидими и нямала възможността да прецени размерите на дупката и нейната
дълбочина. Твърди, че при попадане на предната гума на велосипеда в
2
образувалата се дупката, той рязко спрял движението си, като от инерцията
велосипеда се е обърнал напред, задната джанта на велосипеда се повдигнала
спрямо пътната настилка и от инерционната сила и от получена от удара,
която действа в противоположна посока, ищцата се придвижила напред и
надолу спрямо първоначалното й движение, при което е излетяла от
седалката на велосипеда и паднала на пътното платно върху дясното си рамо
и глава. Твърди, че след нея управлявал велосипеда си приятелят на ищцата
М. И. П., който веднага й се притекъл на помощ, след което твърди, че тя
загубила и съзнание. Твърди, че на място пристигнали и други хора, които се
обадили на Бърза помощ при ЦСМП гр.***. Твърди, че след падането
изпитала силна болка в ръката и загубила съзнание. Твърди, че първият
спомен бил за силна деформация в дясната раменна става с отворена в нея
дупка, през която се е виждала костта. Твърди, че веднага сигнализирли
Спешна помощ гр.***, които пристигнали на място след около един час от
подадения сигнал. Твърди, че лекарят, който прегледал ищцата от ЦСМП
установил масивно счупване в дясната раменна става /дясната клавикула/,
счупване на ключицата на ръката. Твърди, че след това тя била откарана в
ЦСМП гр.***. След извършени прегледи и медицински изследвания по
преценка на лекарите, била настанена в клиниката по неврохиргия, поради
наличието на силен световъртеж и повръщане, както и наличието на силно
главоболие от падането й от велосипеда. Твърди, че през цялото това време
изпитвала силна болка в раменната става на дясната ръка. Твърди, че след
като състоянието й се стабилизирало, на дата 13.07.2021 год., й била
извършена операция в „Клиниката по ортопедия и травматология“ при
УМБАЛ, при която е поставена метална планка. Твърди, че след извършената
операция била изписана от „Клиниката по ортопедия и травмотология“ при
***“ гр.*** на дата 15.07.2021 год. за домашно лечение. Твърди, че по
време на домашното лечение премала били свалени конците. По предписания
на лекарите до 15-ия ден след операцията носила лонгета, както и приемала
лекарства в продължение на един месец. Твърди, че след извършената
операция започнала физиотерапевтични процедури, които продължават и към
момента. Твърди, че след завършването на физиотерапевтичните процедури,
следва да претърпи втора операция, за премахване на поставената планка на
ключицата. Твърди, че и към настоящия момент движението на дясната й
ръка е силно ограничено и изпитва болка. Твърди, че за извършената
3
операция и поставянето на планката е заплатена сумата в размер на 1500лв„
на ***“ гр.***, представляваща стойността на имплантираната планка, като
са заплатени и разходи за болнично лечение в размер на 40.60лв„
представляващи плащания за болничен престой. Твърди, че след, падането от
велосипеда както преди операцията и след нея претърпяла значителни
неимуществени вреди, състоящи се в силни болки при самото счупване и
продължили болки през продължителен период на възстановяване, вкл. и по
време на медицинските изследвания. Твърди, че изпитвала лични
притеснения във връзка с операцията, продължила 4,30ч. и под пълна
анестезия с интубационна тръба, изпитвала силни и лични неудобства от
обездвижването, както и от невъзможността да се обслужва самостоятелно за
ежедневните ми грижи, които са необходими. Излага съображения, че
съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.31 изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
съответната Община, която следва да ги поддържа в изправност, с
необходимата маркировка и сигнализация. В §. 1, т. 14 от ДР от ЗП, е
дефинирано и понятието „поддържане на пътищата” - дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване и
водене на техническа отчетност на пътищата. Разпоредбата на чл. 167, ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, за което, чл. 167, ал. 2 от ЗДвП,
предвижда служби за контрол, определени от ***овете на общините, които да
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка. Твърди, че ответника по настоящата искова молба Община гр. ***,
е собственик на местния път общинския четвъртокласен път PVN 3149 /П-
358/ *** - парк „***“ /PVN 1150/, представляващ поземлен имот с
индетификатор 56722.620.4 , който се намира на територията на парк „***“ и
носи отговорността за поддържането на общинските пътища в случая на са
причинени вреди от бездействието на Община ***, при неизпълнение на
законовото й задължение и дейности, по поддържане на пътя, който е част от
общинската пътна мрежа, на който се е намирала процесната неравност.
Твърди, че Община *** е следвало да осъществява контролните си функции и
да предприеме всички мерки за безопасно придвижване на граждани и
4
превозни средства в условията на ремонт на пътя. За всички вреди, явяващи
се пряка и непосредствена последица от бездействието на лицата, на които е
възложена дейността, вкл. бездействието на контролните и органи за
отстраняване на допуснатите нарушения, Общината отговаря имуществено на
основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Моли ОБЩИНА *** гр.*** ***
представлявана от ***а Г.Л.С. с ЕИК *** да бъде осъдена да заплати на ЦВ.
Б. Л. с ЕГН ********** от гр. *** *** на основание чл.45, ал.1, вр. чл. 52 от
ЗЗД,сумата в размер на 9000лв./девет хиляди лева/., съставляваща
обезщетение за непретърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, а именно от дата 08.07.2021г. до
окончателното й изплащане, както и ОБЩИНА *** гр.*** ***
представлявана от ***а Г.Л.С. с ЕИК *** ДА бъде осъдена ЗАПЛАТИ НА
ЦВ. Б. Л. с ЕГН ********** от гр. *** *** сумата в размер на 1587 лв./хиляда
и петстотин и осемдесет и седем лева/, съставляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането , а именно от дата 08.07.2021г. до окончателното й
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявената искова претенция е
недопустима, тъй като липсва пасивна процесуална легитимация на Община
***. Оспорва иска и като неоснователен и недоказан. Твърди, че от страна на
общинската администрация е извършена документална проверка и проверка
на място, като се установило,че на въпросния пътен участък - път РУМ3149 -
/П-35/*** - м. *** - ДЛШ150/, на 08.07.2021г. е започнало изпълнение на СМР
от „***" ЕООД гр. ***, на основание сключен договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет „ Ремонт на общинска пътна мрежа през
2021г." Твърди, че с акт образец 19 за приемане на изпълнени СМР-та, на
19.07.2021г. е приет обектът. Излага съображения, че искът с правно
основание чл. 45 от ЗЗД е срещу прекия извършител/причинител, като трайна
съдебна практика е, че пострадалият има възможност за избор срещу кого да
насочи претенцията си за обезвреда - срещу прекия причинител с иск по чл.
45 ЗЗД или срещу възложителят на работата на прекия причинител, иск по чл.
49 от ЗЗД, когато увреждането е настъпило при и по повод извършването на
възложената работа. Счита, че в този смисъл, искът неправилно е насочен към
Община ***. Твърди, че Община *** се явява собственик на пътя и съответно
5
и на процесния пътен участък, както и възложител на извършвания ремонт, но
пряк извършител, тоест лицето, от чиято дейност се твърди, че са претърпени
вреди е друго, това е лицето извършващо ремонта. Ако бъде пирето, че
отговорността е на Община- *** и се промени правната квалификация на
иска, то същият отново е неоснователен и недоказан. Счита за безспорно, че
на този участък от пътя в периода 08.07.2021г. - 19.07.2021г. са извършвани
планувани и възложени ремонтни дейности по поддържане на общинската
пътна мрежа. Извършените строително-монтажни дейности са: фрезоване,
почистване на основата, изкърпване с неплътна смес и машинно полагане на
плътен асфалтобетон. Средната дебелина на фрезоване и съответно на
полагане на нова настилка е около 4 - 5 см. Видно от описаната хронология,
ремонтните дейности са извършвани в периода 08.07.2021г. - 19.07.2021г.
Твърди, че за този период, както и след това в общинската администрация
сигнали за аварии и нередности по платното за движение, за въпросния
участък (неуточнен конкретно от ищеца) липсват. Твърди, че за посочения не
особено прецизно в исковата молба участък от пътя, липсват и сигнали за
неравност или други проблеми и преди датата на ремонта. Твърди, че също
така в ремонтирания участък от пътя не се разполагат шахти и елементи от
отводнителната, водопреносната, енергопреносната или други мрежови
съоръжения, които да са с посочената в исковата претенция дълбочина - 50
см. Ако бъде прието, че искът следва да е насочен срещу Община *** и е с
правно основание чл. 49 от ЗЗД - „Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.", счита, че не се касае за инцидент, претърпян
поради ремонт на платното за движение, който Община *** е възложила на
определен изпълнител, поне наведени индиции в исковата молба не
кореспондират с фактологията и естеството на извършваните СМР-та.
Посочва, че се касае съобразно твръденията в исковата молба за неравност на
платното за движение с дълбочина около 50.00 см. Посочва, че трайна
практика е, че за отговорността на възложителя са необходими следните
предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия. 2. Вредите да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. 3.
Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника. 4. Причинителят да има вина за вредите.
Отговорността на възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна
6
функция. Счита, че от страна на ищеца не е посочено напълно конкретно къде
е настъпил инцидента, не се посочва и точно време на настъпване на същия.
Началото на излета с велосипеди е посочен като 17.00 часа, но предвид
дължината на посочения маршрут, неясен остава момента кога е настъпил
самият инцидент, в светлата или тъмната част на денонощието. В самата
искова молба се посочва, че пострадалата е възприела пътната обстановка
като усложнена, поради ремонт. Тоест, налице са били явни и недвусмислени
доказателства за извършващия се на пътния участък ремонт. Заявава, че от
страна на служителите на „***" ЕООД и на ръководителя на обекта се твърди,
че задълженията по договор за обезопасяване на ремонтирания участък от
пътя са били спазени и сигнализация е била поставена, като сигнализация се
поставя в началото и края на ремонтирания участък, а не на всеки отделен
фрезован участък. Видно от хронологията на събитията, на дата 08.07.2021г.
ремонта е стартирал и всички дейности по договора за изпълнение е следвало
да са извършени, в това число и обезопасяване на обекта с маркировка.
Твърди, че за това има и потвърждение от изпълнителя. Твърди, че
естеството на извършваните СМР-та не предполага и не възлага извършване
на изкопни работи, с посочената в исковата претенция параметри - 50.00 см.
При извършвания ремонт се отнема от горния асфалтов слой материал, като
дълбочината на фрезоване е не повече от 5 см, това е извършено по задание и
по технология. Съществен и основополагащ елемент при хипотезата на чл. 49
от ЗЗД, е наличието на щети за ищеца (причинени травми болки и страдания),
доказани по безспорен начин, доказване от негова страна, също по безспорен
начин, местонастъпването на инцидента и не на последно място причинно-
следствената връзка между тях. Липсата на всеки един от тези елементи води
до неоснователност на исковата претенция. Посочва, че от страна на г-жа Л. е
представена съдебномедицинска документация, епикриза от Клиника по
ортопедия и травматология, писмо/неврохирургична консултация от Клиника
по неврология, амбулаторни листи и други документи. Тоест, доказва се
наличието на твърдените травми. Относно останалите два компонента,
местонастъпване и причинно-следствена връзка между участъка от пътя
(неравност, дупка) и претърпените травми, доказателства, счита че лисват.
Ищецът, по никакъв начин не доказва в исковата си молба точно къде е
настъпил инцидента. Описанието от страна на ищеца - четвъртокласен път
РУМ 3149 /П-358/ *** - парк „***", по посока гр. ***, в никакъв случай не би
7
могло да се приеме за конкретно, въпросния участък е с дължина повече от
няколко километра, което прави невъзможно индивидуализирането на
твърдяната неравност, къде се предполага да е разположена на платното за
движение, проверка дали въобще съществува, с какви параметри е. Твърди, че
при проверка на място, към датата на подаване на исковата молба, не са
констатирани проблеми на настилката, неравности, дупки, както и шахти.
Наличието на травми, така както са индивидуализирани от ищеца,
действително може и да са получени по начин и време както се съобщава, но
по никакъв начин не доказва къде са настъпили същите. Изцяло в тежест на
ищеца е доказването на цялата компонента от факти, като щета,
местонастъпване (с оглед ангажиране на отговорността) и причинно-
следствената връзка между тях. Посочва, че не е възможно да се ангажира
отговорността на Община ***, било по чл. 45, чл. 49, било по чл. 50 от ЗЗД,
без да е безспорно доказано, че инцидента е настъпил именно на терен
общинска собственост и е в пряка и непосредствена връзка с извършвания
там ремонт. Този факт, както и обстоятелството къде точно на терена е
настъпила злополуката, следва да се докаже категорично и непротиворечиво
от страна на ищеца и едва след това следва да се доказва дали съществува
неравност на платното за движение, от какво е причинена тази неравност,
като трети етап е доказване на причинно-следствената връзка между тях.
Излага аргументи, че в тежест на ищеца е да докаже не само, че е настъпил
инцидент, а и къде е настъпил и че същият е в пряка и непосредствена връзка
с извършвания ремонт на съответния участък, както и че отговорност за
собствеността и подръжката му следва да се вмени на Община ***.
Доказването на въпросните обстоятелства се явява основополагащо за
ангажиране на отговорността на Община ***. Счита, че същите от
изложеното в исковата молба не са доказани по безспорен начин. Поради
изложеното, моли искът да бъде отхвърлен.
На основание чл.219 ГПК е конституиран „***" ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, *** като трето лице-помагач на
страната на ответника ***. Взема становище, че няма вина за настъпилото
произшествие. Твърди, че ремонтираният участък е бил сигнализиран на
08.07.2021г. преди започване на строителството. Твърди, че контрол се
осъществява и от възложителя и контролните органи и при констатирани
такива, те се отразяват в заповедната книга на строежа. Счита, че не е ясно
8
къде точно се е случил инцидента. Твърди, че на посочения път има
интензивно движение, но за периода от 08 до 15.07.2021г. няма настъпили
произшествия. Твърди, че отстранения асфалт е бил дебелина от 5 см. Ако се
установи настъпването на инцидента на посоченото място, твърди че вина има
и ищцата, тъй като съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни
средства, каквито са и велосипедите са длъжни непрекъснато да ги
контролират и да кара със съобразена скорост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко едно препятствие. Счита, че тя е проявила невнимание, при
твърденията й, че е възприела извършването на ремонт на пътя. Счита, че е
можела да предотврати произшествието при движение със съобразена
скорост или ако е слязла от велосипеда. Счита, че трябва да е карала с висока
скорост за да отскочи по описания начин, затова твърди, че произшествието е
изцяло по вина на ищцата. Оспорва претендирания размер на
неимуществените вреди, който счита, че не е съобразен с периода на
претърпените болки и страдания, вида на телесната повреда и и обществено-
икономическите условия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че пътят, на който се твръди, че е настъпил
инцидента, в резултат на който, се твръди че ищцата е претърпяла
имуществени и неимуществени вреди- четвъртокласен път PVN 3149 /П-358/
*** - парк „***“ /PVN 1150/ е публична общинска собственост на ***. Този
факт е приет за безспорен между страните.
Видно от Епикриза № ИЗ 19466 на УМБАЛ Г.Странски ***, клиника по
ортопедия и травматология, ищцата Ц.Л. е била на лечение в клиниката от
08.07.2021 до 15.07.2012г. с диагноза „Фрактура клавикуле декстра“ като на
13.07.2021г. на ищцата е извършена хирургична интервенция: Оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и
сложност. Ищцата е изписана в с подобрение и с препоръка за смяна на
превръзка през 3 дни, сваляне на конци на 12-ти ден, антикоаголантна терапия
за срок от 20 дни, имобилизация с ортеза за 20 дни.
Видно от представената по делото вносна бележка референтен номер №
582DCCF211900002 от 09.07.2021г. и Фактура № **********/09.07.2021г.
ищцата е заплатила на сумата от 1500,00 лв. за медицинско изделие, както и
0,50 лв. такса вноска на ФЛ.
От рецепта и фискален бон /л.17 от делото/ е заплатена сума в размер на
46,46 лева, а съгласно документ за неврохирургична консултация и фискални
9
бонове /л.18-19 от делото/ са заплатени сумите от 17,40 лв. и 23,20 лева
потребителски такси.
Видно от Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Ремонт на общинска пътна мрежа през 2021г.“, сключен на 07.07.2021г., ***
в качеството си на възложител е възложила на *** ЕООД в качеството му на
изпълнител да извърши строително монтажни работи на посочените пътища,
измежду които и PVN 3149 /П-358/ *** - парк „***“ /PVN 1150/, на който се
твърди, че е настъпило процесното произществие. Срокът за изпълнение е 15
календарни дни, считано от датата на двустранно подписан протокол за
започване на работата между страните по договора. Крайният срок на
договора е 30.11.2021г.
Представен е протокол за извършена проверка за безопасност и здраве
при работа през 2021г. от 08.07.2021г., в който е посочено, че е извършена
проверка на PVN 3149 /П-358/ *** - парк „***“ /PVN 1150/ и е установено, че
ремонтираният пътен участък е сигнализиран с временни пътни знаци и
конуси съгласно изискванията на Наредба № 3/2010г. Своевременно е
оспорено от ищцата съдържанието на протокола. Ответника не е ангажирал
доказателства, установяващи отразените в оспорения протокол факти.
Видно от неоспорения протокол от 09.07.2021г./л.84 от делото/, работата
на строителния обект е започнала на 09.07.2021г.
Съдът дава вяра на показанията на всички разпитани по делото
свидетели М. И. П., Б.Г.М. и К.О.Н., въпреки, че първия от тях е
заинтересован от изхода на делото като близък приятел на ищцата.
Показанията им са преки, еднопосочни, непротиворечиви,
взаимнокореспондентни и в съответствие с всички събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че на 08.07.2021г. ищцата Ц.Л.
управлявала велосипед заедно със свидетеля М. И. и на прибиране към гр.***
от парк ***, на у-образното кръстовище, със скорост не по-висока от 20-25
км. в час, движейки се плътно вдясно попаднали в участък с изрязан асфалт с
денивелация от 5-6 см., който изрязан участък е обхващал цялата лента от
пътното платно, в който е следвало да се движат велосипедистите. Ц.Л. била
отпред и загубила контрол над велосипеда и паднала. Ударила си главата и не
била контактна известно време. Травмирано било и рамото й, като още там
установили, че нещо не е наред с костите в тази част на тялото. Имало голямо
движение от коли. Събрали се хора, като се опитвали да помогнат на Ц..
Наплискали я с вода. Обадили се на спешна помощ. Ц. на моменти не била
контактна и адекватна. Почти не говорела. Пристигнала спешна помощ и я
транспортирали до болницата. Тя плачела. Направили консултация с ортопед.
Установила се фрактура. Лекуващия ортопед препоръчал незабавна операция,
но тя започнала много да повръща- на всеки половин час. Приели я в
отделението по ортопедия. Анестезиолога взел становище, че в това
състояние на Ц. не би било добре да бъде незабавно оперирана. Била
преместена в неврохирургия. Стабилизирали я, след което претърпяла
10
ортопедична операция, в която е използван закупен от ищцата имплант на
стойност 1500 лв. Трудно се възстановила от упойката. След преминаване на
действието на упойката изпитвала силни болки. Цяла нощ не можела да спи.
Имала нужда от чужда помощ при извършване на дейности по
самообслужване, преобличане. След няколко месеца се пристъпило към
отстраняване на импланта. Отново понесла тежко упойката. На мястото на
произшествието не е имало никаква сигнализация, която да предупреждава за
неравностите по пътя.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът кредитира като обективна, обоснована и
компетентна, се установява, че на 08.07.2021 г. ЦВ. Б. Л. е получила съчетана
механична травма, включваща: — глава — натъртване (контузия), мозъчно
сътресение. (Липсват описани външни увреждания - оток, охлузване,
кръвонасядане и пр.); — десен горен крайник — счупване на дясната
ключица. (Липсва информация за морфологичните особености на счупването,
наличието на деформация дава основание да се приеме, че е било с
разместване/дислокация на фрагментите). В исковата молба се съобщава, че
Л. е получила травмата при падане надясно, управлявайки велосипед.
Възможно е уврежданията да са получени по съобщения механизъм.
Уврежданията са резултат на тъпа травма, може да са получени по
съобщеният в исковата молба начин — при пропадане на предното колело на
велосипеда в неравност на пътя и падане на пострадала напред-надясно с удар
на главата и дясното рамо върху пътя. При този механизъм, счупването на
ключицата е индиректно, на разстояние от мястото на удара в областта на
дясното рамо. Здравното значение на получените травматични увреждания се
свежда до: - травмата на главата - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Обичайния оздравителен период с намаляване и
преминаване на клиничните прояви е в рамките на две-три седмици, не се
очаква остатъчна симптоматика и за такава липсват данни в материалите по
делото; - счупването на дясната ключица - за целите на лечението налага
обездвижване на десния горен крайник за четири седмици, води до трайно
затрудняване на движенията му ( т.е. на възможността за самообслужване) за
около 1.5-2 месеца, а на годността за физически труд за около 2-3 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес. По принцип, прогноза е добра,
очаква се пълно възстановяване на функцията на крайника. В конкретния
случай, особеностите на счупването са наложили оперативно лечение и
фиксация на костните фрагменти с метална планка. Препоръчано е сваляне на
конците от оперативната рана на 12-ия следоперативен ден,
обездвижване/имобилизация на десния горен крайник с ортеза и прием на
противокръвосъсирващ медикамент (антикоагулант) в продължение на 20 дни
след операцията. Към делото са приложени амбулаторни листи, издадени от
лекар физиотерапевт, в които е отразено проследяване на възстановяването на
движенията в дясната раменна става. В края на четвъртия месец от травмата е
установено наличие на леко ограничение на движението в ставата и
11
хипотрофия на околната мускулатура. При личния преглед на Л., осъществен
на 02.06.22 г., е установено добро възстановяване от счупването на
ключицата, без данни за хипотрофия на мускулатурата и със субективно,
функционално незначимо ограничаване в крайните фази на движенията,
възможно поради съобщените опъване и болезненост. В теоретичен план, не
може да се изключи възможността от поява на болезненост при по- голямо
физическо натоварване и по-резки метеорологични промени. Срокът на
сваляне на метални импланти е в зависимост от хода на оздравителния
процес. Съобразно съобщеното от пострадалата, фиксиращата метална плака
е свалена оперативно на 28.02.2022 г., което предполага пълно зарастване на
счупената кост. Свалянето на металния фиксиращ имплант е оперативно,
срока на възстановяване след операцията е около 3-4 седмици. През този
период пациента изпитва болка, включително продължителна (страдание),
което може да е предпоставка за употреба на обезболяващи медикаменти в
ранния следоперативен период. По наличните данни, получените от Л. травми
са резултат от падане като велосипедист. Обсъжданите по-горе
травми/увреждания могат да се получат и при падане без предшестващо
инерционно ускорение на тялото, респективно при ниска скорост на
придвижване с велосипед, както е посочено в исковата молба.
Съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, като обосновано, компетентно, обективно, безпристрастно и
неоспорено от страните по делото. От него се установява, че произшествието
се състои в загуба на напречна устойчивост на велосипедиската ЦВ. Б. Л. при
транслационно движение и попадане в низходяща (фрезована) денивелация
на асфалтовата настилка спрямо основната повърхност. На 08.07.2022 г.
около 17,00 ч ЦВ. Б. Л. управлявайки велосипед със скорост U0 = 7,1 м/сек =
25,56 км/час се е движила по общинския път PVN 3149 (II-358) в посока от
парк ’’***” към гр. ***. Зад нея и попътно в същата посока и скорост се е
движил велосипедиста М. И. П.. След кръстовището за затвор ***, на
разстояние 82,8 м. от знак ’’Стоп" на път PVN 3149 (II-358) в посока от парк
’’***” към гр. ***, велосипедистката попада върху фрезован, необозначен
пътен участък от полагащата й се пътна лента с низходяща денивелации с
дълбочина около и над 5 см. Вследствие на разликата между коефициента на
сцепление между предна и задна гума към момента на навлизане във
фрезования пътен участък, между ходовите гуми на велосипеда се създава
различно по числена стойност коефициент на триене при търкаляне, което
при най-малкото надлъжно несъосие образува въртящ момент. Съобразно
напречното разположение на предното ходово колело спрямо задното (в ляво
или в дясно разположено спрямо надлъжната ос на велосипеда) се получава и
последващо отклонение на тялото на велосипедиската в съответната посока.
Напречното отклонение на тялото на велосипедиската е във функционална
зависимост от една страна от скоростта на велосипеда, а от друга от
структурата на повърхността на низходящата денивелация. Реализирането на
спиране, особено при използване на спирачен ефект върху предното ходово
12
на велосипеда в процеса на навлизане му в аналогична низходяща
денивелация технически е възможно да повиши загубата на напречна
устойчивост на тялото на велосипедиската. След навлизането на предната
гума на велосипеда във фрезования пътен участък, действа сила на триене
при търкаляне в посока обратна на посоката на движение и под масовия
център на ПС. Малката разлика в несъосието между гумите на велосипеда и
създалия се въртящ момент е наклонило тялото на Ц.Б. Л. спрямо надлъжната
ос на ПС, след което тя губи напречна устойчивост и е паднала върху
настилката, като след обръщане с незначително триене по нея се е установила
в покой, с което произшествието е приключило. Описания характер и
механизъм на произшествието от техническа гледна точка е съотносим по
начина, описан в исковата молба и от показанията на свидетелите М. И. П. и
Б.Г.М. дадени в СЗ от 13.06.2022 г. Отремонтираният пътен участък изцяло
припокрива дясната (полагащата се за движение на велосипеда) пътна лента
по посока на движение на велосипедиската, като широчината и е 3,4 м и в
напречно положение започва от осовата линия и свършва до десния банкет на
пътното платно. При предприети действия за спиране от страна на
велосипедиската Ц.Б. Л. на отстояние Sp03 > 15,72 м или по-голямо (при
спиране без отлагане на следи върху настилката) преди началото на
фрезования пътен участък е технически възможно установяване на
велосипеда в състояние на покой преди навлизане в низходящата
денивелация на настилката. Технически е възможно съобразно геометричните
размери на фрезования пътен участък и скоростта на процесния веросипед
описан от свидетеля М. П. да настъпи съответния механизъм на
произшествието и твърдените травматични увреждания. Обичайната
дълбочина при фрезоване на асфалтова настилка е с числена стойност не по-
малка от 5 см. На 06.07.2022г. експерта посети мястото на произшествието
намиращо се на общинския път PVN 3149 (Н-358) в посока от парк "***" към
гр. ***, след разклона за затвор *** и констатира, че на разстояние 82,8 м от
знак "Стоп", предхождащ кръстовището по посока на движение на процесния
велосипед в източната пътна лента,съществува пътен участък с
нововъзстановена асфалтова настилка. Размерите на пътния участък с
нововъзстановена асфалтова настилка е с размери ширина 3,4м и дължина
22,60 м (снимка № 2 от констативно съобразителна част на заключението).
Технически е възможно от знак "Стоп", процесния велосипед да развие
скорост Uo = 7,1 м/сек = 25,56 км/час , определена като числена стойност към
момента на загуба на устойчивост и падане от велосипеда върху настилката
от пострадалата ЦВ. Б. Л.. От знак ’’Стоп" до началото на ново възстановения
пътен участък в източната пътна лента на общинския път PVN 3149 (II-358) в
посока от парк "***" към гр. ***, надлъжното разстояние е 82,8 м, като до
кръстовището с отклонение за затвор ***, асфалтовата настилка е с възходящ
наклон от около 1 градуса, а след кръстовището надлъжния наклон е с
низходяща денивелация около 0,5-1,0 градуса. От знак ’'Стоп",
велосипедиската ЦВ. Б. Л. трудно би възприела участъка, фрезован от
13
машина в полагащата й се пътна лента. Такава възможност за
велосипедиската е съществувала, едва когато същата е преминала през
кръстовището и е отстоявала на разстояние 30-40 м от началото на този пътен
участък. Фрезованият пътен участък от асфалтовата настилка на пътното
платно е реализиран изцяло в полагащата се пътна лента на велосипедиската
Ц.Б. Л.. Не съществува разстояние между фрезования участък и десния банкет
по посока на движение на велосипедиската. При реализиране на закъснително
движение от велосипедистката от разстояние 30-40 метра от началото на
фрезования участъке технически възможо спиране преди началото на тази
низходяща денивелация вследствие на фрезоването, но от това разстояние
няма как велосипедиста да прецени разликата в различните коефициенти на
сцепление на пътната настилка с фрезования участък и да съобрази разликата
в съответното сцепление, в случай че подходи към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като съобразно
изложените от ищцата обстоятелства и заявения петитум, същата претендира
обезщетение за претърпени вреди вследствие получено травматично
увреждане, в резултат на падане на неподдържан в нормално състояние
общински път от собственика, т.е. предмет на разглеждане в настоящото
производство е претенция за заплащане на обезщетение за непозволено
увреждане, предизвикано от неправомерно поведение /бездействие/ на
служители на Община ***. Бездействието на ответника е във връзка с
възложени по силата на закон задължения за поддържане в изправност на
общинския път. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-
обезпечителна, при което законодателят е предвидил възможност да се
компенсират вредите, причинени от друг правен субект, т.е. отговорността е
за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на
пострадалия. Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗМСМА, с характер на
публична общинска собственост са: общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване; както и мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-
защитната система, които обслужват само територията на съответната община
и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Прието е за
безспорно между страните, че процесния път PVN 3149 /П-358/ *** - парк
14
„***“ /PVN 1150/ е общинска собственост. Съгласно чл. 31 от ЗП е
предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. На основание §6, т.1 от ДР на Закона за движение
по пътищата - "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. В същото време,
нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя,
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията
на ***овете на общините във връзка със създаването на служби за контрол,
които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в
населените места.
В тежест на ответника беше да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнението на задълженията си да поддържа пътя в изправно
състояние, както и да сигнализира незабавно препятствията по него. Не е
спорно между страните и се установи, че за процесния пътен участък е
сключен договор за ремонт на пътя с *** ЕООД, поради което в периода от
08.07.2021г. до 19.07.2021г. като част от ремонтните дейности е премахване
на асфалт на увредените участъци от пътя с дебелина около 5 см. Започването
на ремонтните дейности и изрязването и премахване на част от асфалта на
мястото на процесното произшествие на дата 08.07.2021г. се установи от
представените по делото писмени доказателства, както и свидетелските
показания на всички разпитани по делото свидетели. Този факт не е спорен
между страните. Спорно е, дали е изпълнено задължението за своевременно и
съобразно нормативните изисквания сигнализиране възникналите
препятствия по пътя. Ответника и третото лице-помагач се позовават на
Протокол за извършена проверка за безопасност и здраве при работа през
2021г. от 08.07.2021г., в който е посочено, че е извършена проверка на PVN
3149 /П-358/ *** - парк „***“ /PVN 1150/ и е установено, че ремонтираният
пътен участък е сигнализиран с временни пътни знаци и конуси съгласно
изискванията на Наредба № 3/2010г. Своевременно, обаче е оспорено от
ищцата съдържанието на протокола. Същия е издаден от служители на
третото лице-помагач *** ЕООД и представлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Ответника не е ангажирал никакви доказателства, установяващи
15
истинността на отразените в оспорения протокол факти. Напротив от
свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели, които са
преки и еднопосочни, а някои от тях и незаинтересовани, се установи, че
преди и по време на настъпване на процесното произшествие не е имало
поставена никаква сигнализация и маркировка на образуваните неравности по
пътното платно.
Причинната връзка не е призюмпирана от Закона и трябва да бъде
безспорно установена. Трябва да бъде установено, че от осъщественото в
обективната действителност противоправно поведение обективно, неизбежно
настъпва вредата. Противоправното поведение трябва да е необходимо
условие за настъпване на вредата - без него вредоносният резултат да не би
могъл да настъпи. Само тогава вредоносният резултат е пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение и е налице
изискуемата се от закона причинна връзка. Произшествието е възникнало
вследствие падането на ищцата от управлявания от нея велосипед в резултат
на попадането в необезопасена неравност на общински път PVN 3149 /П-358/
*** - парк „***“ /PVN 1150/. Съгласно чл. 8 от ЗДвП, улицата е публична
общинска собственост. Механизма на настъпване на ПТП е установен от
приетата по делото съдебно автотехническа експертиза.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият съдебен състав формира
мнение, че по делото е доказано осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква
задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
(имуществени и неимуществени). Обезщетението при деликтна отговорност е
парично. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
По делото са доказани, претърпени от от ищцата имуществени вреди,
причинени от процесното произшествие в размер от 1587,56 лв., поради
което искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 1587 лева.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и
морални ценности (неимуществена ценност - здравето, засегната психическа
16
сфера, душевен мир, намалена трудоспособност).В настоящия казус е
засегната неимуществената ценност - здравето на ищцата. Съгласно чл.52
ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Обстоятелства, които съдът следва да съобрази при
определяне на размера напретърпените от ищцата неимуществени верди са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; ищцата и понастоящем изпитва болки, като последица от
причиненото увреждане.
Посочените обстоятелства са подробно, конкретно описани, както в
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебномедицинска експертиза, така и чрез депозираните по делото
свидетелски показания. Тези обстоятелства определят вида на засегната
неимуществена ценност и степента на нейното засягане (конкретността на
случая) и обосновават извода на съда относно размера на обезщетението,
който съдът определя. Справедливото обезщетяване на неимуществените
вреди изисква съдът да определи паричен еквивалент на болките, страданията
и другите морални вреди на ищеца. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили
в резултат на деянието. Следва да се съчетае действителната незаместимост
на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на
чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост”
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – начинът
на извършването, обстоятелствата при които е настъпило увреждането,
17
причинените морални и физически страдания и др. В тази насока, съдът
съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на
констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; физическите и психически болки и страдания,
претърпени при самото увреждане и при провеждане на лечението; възрастта
и отрицателното въздействие на качеството на живот на пострадалата.
Съдът взе предвид, че в резултат на процесното произшествие съгласно
заключението на СМЕ ищцата е получила две травми — на глава —
натъртване (контузия), мозъчно сътресение. (Липсват описани външни
увреждания - оток, охлузване, кръвонасядане и пр.); и на десен горен
крайник — счупване на дясната ключица, както и продължителността на
оздравителния процес за едното и второто увреждане, претърпените две
операции под обща анестезия, която е понесена и двата пъти тежко от
ищцата, но и факта, че при прегледа, извършен от вещото лице на
02.06.2022г., е установено, че последиците от претърпените травми са
отшумели почти в цялост, но е възможно в някой случаи и занапред да се
появява болков синдром в конкретни ситуации. Претърпените травми са дали
отражение върху текущите всекидневни дейности на пострадалата-
необходимо е било да ползва чужда помощ в някой случаи.
Предвид съвкупността от установените по делото релевантни факти,
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от
Ц.Л. болки и страдания в резултат на непозволеното увреждане, възлиза на
7900,00 лева. Съобразявайки всички тези обстоятелства в съвкупност във
връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД намира, че е справедливо така претендираният иск да
бъде уважен в размер на 7900,00 лв. обезщетение за непозволено увреждане
за претърпени вреди вследствие получено травматично увреждане. Този
размер на обезщетение за неимуществени вреди, според настоящият съдебен
състав е справедлив при съобразяване с всичко горепосочено и със
задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на
обективните обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка -
Постановление № 4/1968 г.. За разликата от 7900 лв. до предявения размер от
9000 лв., претенцията се явява неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена.
18
Ответника не е направил в срока за отговор на исковата молба
възражение с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
претърпените от ищцата вреди. Такова се съдържа едва в представените по
делото писмени бележки, поради което не подлежи на разглеждане и
обсъждане. Срокът за това възражение е срокът за отговор на исковата молба.
По същество възражение за съпричиняване се съдържа в становището на
третото лице-помагач *** ЕООД, което също не подлежи на разглеждане, тъй
като такова възражение не е направено в срок от ответника по делото. В
Решение № 68 от 15.07.2014 г. по гр.д. № 5985/2013 г. по описа на III ГО на
ВКС е прието, че законът е дал право на привлеченото трето лице да
извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която
помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с
предмета на спора, към което изключение при действащата уредба на чл. чл.
133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия,
представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения. „На
подпомагаща ответника страна не може да се даде възможност да го упражни,
щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в
отношенията си с ищцовата страна. Обратното разрешение би довело до една
неравнопоставена привилегия за този ответник, посредством подпомагане в
процеса от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни
последици, свързани с бездействието му, а подобен резултат ще е в разрез с
целта на института по чл. 218 и сл. ГПК. Причината законът да допусне
участие на трето лице като помагач на една от страните не е нуждата от
подпомагане на нейната защита.“
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като
определянето на този момент е задължение на съда. Поради това искането за
такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за
мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи
размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената
на иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния
процес към момента на плащане на главното задължение./Решение № 1048 от
18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед разпоредбите на
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът дължи
законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня на
19
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното,
следва да бъде осъден оветника по делото да заплати на ищцата сумите от
1587,00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 7900,00 лв. ведно със
законната лихва върху тях от деня на увреждането -08.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение
/700+428+506 лв/ в размер на 1464,23 лв., съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
/200+200 +100 лв/ съобразно минималните размери в размер на 51,95 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание 49 ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ***,
***, гр.***, ***, да плати на ЦВ. Б. Л., ЕГН**********, *** сумата от 1587,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
медицински изделия, лекарства и разноски, претърпени в резултат на падане
от велосипед на 08.07.2021 на общински път PVN 3149 /П-358/ *** - парк
„***“ /PVN 1150/, ведно със законната лихва от датата на
увреждането/08.07.2021г./ до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание 49 ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ***,
***, гр.***, ***, да плати на ЦВ. Б. Л., ЕГН**********, *** сумата от 7900,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени в резултат на падане от велосипед на 08.07.2021 на общински път
PVN 3149 /П-358/ *** - парк „***“ /PVN 1150/, ведно със законната лихва от
датата на увреждането/08.07.2021г./ до окончателно изплащане на сумата, а за
разликата до предявения размер от 9000,00 лв. отхвърля иска като
20
неоснователен и недоказан,.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, гр.***, *** да плати
на ЦВ. Б. Л., ЕГН**********, *** сумата от 1464,23 лв. направени по делото
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЦВ. Б. Л., ЕГН**********, ***
да плати на ***, ***, гр.***, *** сумата от 51,95 лв. направени по делото
разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.
Решението е постановено при участието на „***" ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, *** като трето лице-помагач на
страната на ответника Обшина-***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
21