О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………… 23.06.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и трети юни 2020 година В закрито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Председателя
В.ч.гр.д. № 133 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК130460283, против разпореждане №
914/09.03.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 339/2020 г. по описа на
РС-Търговище.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено подаденото
от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК130460283, гр.София,
ж.к.Младост-4, Бизнес Парк София, сграда № 6, представлявано от Джейсън Кристос
Кинг, заедно с Марек Слачик, действащи
чрез адв. Никола Шущарков-САК, съдебен адрес ***, против Р.С.Х. с ЕГН **********
с настоящ адрес ***, в следните части: за сумата от 42,48лв. неустойка,
представляваща трикратен размер на месечните абонаментни такси и за сумата от
63,52лв., представляваща разликата между цената на мобилното устройство без
абонамент и преференциалната му цена по договора за номер ++359*********, както
и за сумата от 92,45лв. неустойка, представляваща трикратен размер на месечните
абонаментни такси и за сумата от 125,93лв., представляваща разликата между
цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена по
договора за номер ++359*********, претендирани поради предсрочното прекратяване
на договорите, на осн. чл. 411,ал.2,т.2,пр. второ от ГПК.
В частната жалба, депозирана чрез пълномощник ад. В.Н.,
се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане по следните основни доводи: Според чл. 228 ал. 1 т. 4 от ЗЕС всеки
договор за предоставяне на мобилни услуги следва да има клауза за неустойка, в
случай на неизпълнение. В случая договорената неустойка е редуцирана
едностранно от самия заявител, който във връзка с практиката на ВКС е постигнал
спогодба с Комисията за защита на потребителите по граждански дела, водени пред
СГС, че допустимият размер на неустойката не бива да бъде по-голям от
тримесечните абонаментни такси за съответния договор, като именно такъв размер
се претендира със заявлението. По отношение на втората претенция – намира за
необоснован извода на съда, че клаузата за възстановяване на направената от
страна мобилния оператор отстъпка в цената на процесните две мобилни устройства
при предсрочно прекратяване на договорите, с оглед на които потребителят се е
възползвал от преференциалните услуги, представлява скрита неустойка. Такава
клауза изрично е договорена в р.ІV, т. 5 от процесните допълнителни
споразумения – именно поради срока, за който са сключени споразуменията за
мобилни услуги и следващата от това сигурност за увеличаване имуществото на
заявителя за две години напред от датата
на сключването им. Това е и причината заявителят да прави ясно разграничение
между тях и претендираните суми за неустойки.
Поради подробно изложените съображения, заявителят
моли съда да разпореди на PC - Търговище да допълни заповедта за изпълнение в частта за
сумата в общ размер на 324,38 лв., представляваща: 42,48 лв. - неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, 63,52 лв. -разликата между цената на мобилно устройство HUAWEI
Telenor 4G MiFi и заплатената преференциална цена, 92,45 лв - неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и 125,93 лв. - разликата между цената на мобилно устройство
HUAWEI Р10 Lite Black и преференциалната лизингова цена, които суми да бъдат
присъдени в полза на заявителя.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът
констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена
е държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е частично основателна.
Заявени обстоятелства, от които произхожда
вземането:
Сключено на 01.08.2017. между заявителя и
потребителя Р.Х. Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
по силата на което на потребителя е предоставено мобилно устройство HUAWEI
Telenor 4G MiFi. Неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на
абонаментни такси за периода 10.02.2018г.- 09.05.2018 г.
Сключено на 01.08.2017г. между страните Допълнително
споразумение към договор за мобилни
услуги за предпочетен номер ++359*********
и Договор за лизинг от същата дата, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Р10 Lite Black.
Неизпълнение на задълженията за плащане на абонаментни вноски за отчетен период
10.02.2018г.-09.05.2018г.
За претендираните неплатени абонаментни такси и
лизингови вноски е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Постановен е отказ по подаденото от заявителя
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК ,в частта, с която мобилният оператор претендира неустойка в размер на 3
месечни абонаментни такси за прекратяването на договорите за мобилни услуги,
както и обезщетение (неустойка), която се равнява на разликата между цената на
предоставените устройства без абонамент и преференциалната цена, на която те са
предоставени на потребителя.
Спорът е доколко тези неустойки са съобразени със
Закона за защита на потребителите.
Не е спорно, че заявителят „Т.Б.“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите, са
сключили споразумение относно справедливия размер на неустойката, която един
ползвател на предлаганите от заявителя мобилни услуги дължи в случай на виновно
прекратяване на договора при определени условия. Съгласно постигнатото
споразумение е прието, че неустойката не следва да надхвърля трикратния размер
на абонаментните такси, ако крайния срок на договора за мобилни услуги изтича
след повече от три месеца.
В
конкретния случай при сключване на обсъжданите по-горе договори и
допълнителните споразумения, размерът на дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет по вина или инициатива
на потребителя е определена в размер на сумата
от всички стандартни месечни абонаменти (съгласно стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер) за периода до
изтичането на уговорения срок.
При такова
договаряне потребителите ползват общата императивна закрила (пар. 13 т. 1 и т. 14 от ДР на ЗЗП), а една
от типичните хипотези на такова договаряне е възлагането на потребителя на
необосновано завишен размер на неустойка или обезщетение за неизпълнено
задължение спрямо предвидимите при сключване на договора вреди (чл. 143 т.5 от
ЗЗП). В случая дори и на потребителя да е било разяснено каква тежест ще понесе
при прекратяване на договора, то той не могъл да я съпостави с действително
предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени, че размер, равен на
абонаментни вноски и то по стандартните планове без промоционалните и пакетните
отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. Явно е, че
клаузата на неустойката за предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен
план с фиксиран срок предвижда несъразмерно високо плащане и не следва да
обвързва валидно потребителя (чл. 146 ал.1 ЗЗП). В случая изцяло без значение е
позоваването на постигнато споразумение с КЗК през 2018 г, по силата на което
въззивникът се е задължил да намали прилаганите от него неустойка спрямо своите
клиенти, тъй като промяната в клаузата не е можела да засегне отношенията между
страните, тъй като липсва императивна законова разпоредба в тази насока, нито
пък е постигната нова договореност между страните по индивидуалния договор,
предмет на обсъждане в настоящото производство. Същевременно императивният режим
на закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин,
възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив
законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната
неустойка по общия ред именно за да осигури и превенция, като отрече каквато и
да е възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи каквато
и да е полза от неравноправната клауза. Затова, въпреки че заявителят
претендира неустойка в по-нисък размер от договорената с длъжника, въззивният
съд отрича изцяло последиците на неустоечната клауза като неравноправно
наложена при договаряне на потребителски договор.
По
отношение на втората по съдържание претенция
на заявителя, съдът приема, че неустойката, предвидена в р.ІV, т. 5 от
всяко от двете допълнителните споразумения от 01.08.2017 г., сключени с
потребителя, не се явява неравноправна, респ. нищожна. Доколко тази неустойка е
дължима и то в претендирания от заявителя размер (разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната му цена по съответния договор),
преценката за това излиза извън обхвата на заповедното производство по чл. 410
от ГПК.
Предвид гореизложеното разпореждането на Районен съд
– Търговище се явява частично незаконосъобразно и следва да се отмени В ЧАСТТА,
касаеща претендираната неустойка за всеки един мобилен номер, представляваща
разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната
му цена по съответния договор, като се постанови издаването на исканата заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Молителят не е
претендирал разноски за въззивното производство.
В останалата
част жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Определението
на въззивния съд не подлежи на обжалване - т.8 от Тълкувателно решение №4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 914/09.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 339/2020 г. по
описа на РС-Търговище, с което съдът е
отхвърлил заявлението, подадено от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК130460283, гр.София, ж.к.Младост-4,
Бизнес Парк София, сграда № 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, заедно с
Марек Слачик, действащи чрез адв. Никола
Шущарков-САК, съдебен адрес ***, против Р.С.Х.
с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, в следните му части: за сумата от 63,52лв.,
представляваща разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и
преференциалната му цена по договора за номер ++359*********, и за сумата от
125,93лв., представляваща разликата между цената на мобилното устройство без
абонамент и преференциалната му цена по договора за лизинг за номер
++359*********, претендирани поради предсрочното прекратяване на
договорите, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. второ от ГПК, и вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК в
полза на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК130460283,
гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес Парк София, сграда № 6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик,
действащи чрез адв. Никола Шущарков-САК, съдебен адрес ***, против Р.С.Х. с ЕГН ********** с
настоящ адрес ***, за сумата от 63,52лв.,
представляваща разликата между цената на мобилно устройство марка HUAWEI
Telenor 4G MiFi без абонамент и преференциалната му цена по договора за номер
++359*********, както и за сумата от 125,93лв.,
представляваща разликата между цената без абонамент на мобилно устройство HUAWEI
Р10 Lite Black и преференциалната му цена по договора за лизинг за номер
++359*********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.03.2020
година до окончателно изплащане на задължението.
ВРЪЩА делото на ТРС в тази му част за изготвяне на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК130460283 срещу разпореждане № 914/09.03.2020 г. по ч.гр.д. №
339/2020 г. по описа на РС-Търговище в
останалите обжалвани части - относно
неустойките за прекратяване на договор за мобилни услуги, начислени в размер на
три месечни стандартни абонаментни вноски по всеки договор за мобилни услуги,
като неоснователна.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.