Р Е Ш Е Н И Е
№ 260177 08.11.2021 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1879 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е
сезиран с искова молба, с която е предявен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че „КРЕДИ ЙЕС"
ООД била финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции.
Във връзка с основната дейност на дружеството на 26.06.2018 г. между „КРЕДИ
ЙЕС" ООД, като заемодател, и Д.Ж.Т., ЕГН: **********, като заемател, е
сключен договор за паричен заем № 42370 към искане № 65600, на същата дата
26.06.2018 г. е сключен и договор за поръчителство към договор за паричен заем
№ 42370, както и запис на заповед с поръчител И.Н.Т., ЕГН: **********.Съгласно
чл. 3 от горецитирания договор основните параметрите на отпуснатия от „КРЕДИ
ЙЕС" ООД на Д.Т. заем са следните:3.1 Размерът на заемната сума: 1200.00
лева;3.2 Размерът на погасителната вноска: 122.94 лв.;3.3.Ден на плащане: 25-о
число;3.4. Вид вноска: месечна;3.5.ГПР:
48.315%;3.6. Брой вноски: 12;3.7.
Месечен лихвен процент: 3.330 %;3.8. Дата на първо плащане: 25.07.2018 г.;3.9.
Обезпечение: В конкретния случай горецитирания договор за заем е обезпечен чрез
договор за поръчителство и запис на заповед;3.10. Дата на последно плащане:
25.06.2019 г.;3.11. Такса за усвояване - няма;3.12. Обща сума за плащане:
1475.30 лв.
На
основание чл.12 от договора за заем страните изрично се съгласили, че към
подписания договор за заем се прилагат Общи условия към договор за заем, в сила
от 20.12.2017 г., с които Д.Т. и И.Т. подробно са се запознали, положили са си
подписите на всяка страница в знак на съгласие и са получили екземпляр от
същите при сключването на договора за заем, договора за поръчителство и подписаната запис на заповед.По силата
на чл. 4 от договора за заем, подписан екземпляр от същия представяла разписка
за получената от заемателя заемна сума и удостоверява предаването на същата
сума.Съгласно чл. 6 от договора за заем, страните са се договорили същият да
бъде обезпечен с поне две от цитираните в чл. 6 обезпечения. Затова сключеният
договор за заем е обезпечен, чрез сключване на договор за поръчителство и запис на заповед, като Д.Т. е посочила
за поръчител И.Т.. Съгласно чл. 9, ал.2, т.1 от Общите условия, когато
договорът за заем е обезпечен с договор за поръчителство, физическото лице,
което ще бъде поръчител трябва да отговаря кумулативно на предвидените в
горецитираната разпоредба условия. Посоченото от Д.Т. лице за поръчителИван Т.
не е отговарял на тези условия, въпреки това заемателят не е посочил друго
лице, което да бъде поръчител по поетите от него задължения. При тези
обстоятелства, при подписването на договора за заем на 26.06.2018 г., е
подписан и договор за поръчителство, както и запис на заповед между „КРЕДИ
ЙЕС" ООД и посочения от заемателя поръчител И.Т.. По силата на тези
договори за заем и за поръчителство, както и запис на заповед, И.Т. се е
задължил да отговоря солидарно със заемателя Д.Т..Съгласно чл. 8 от договора за
заем, ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2, т.1 (както е в конкретния случай), заемателят дължи на заемодателя и
неустойка в размер на 960.70 лв., която се изплаща разсрочено.Страните са се
договорили тази неустойка да бъде заплатена от заемателя разсрочено, като
общата сума от 960.70 лева бъде разпределена по равно към погасителните вноски
по договор за заем (960.70 :12 = 11 месечни вноски от по 80.06лв. и последна 12
вноска в размер на 80.04 лв. на месец). Към първоначално договорената
погасително месечна вноска от 122.94 се добавя и сумата от 80.06 лв.,
представляваща частично плащане на гореописаното задължение за неустойка, в
резултат на което общо дължимата месечна погасителна вноска възлиза на 203 лв.В
тази връзка страните са подписали погасителен план към договор за заем № 42370
от 26.06.2018 г съгласно който дължимата от Д.Т. погасителна вноска е в размер
на 203.00 лева. В този погасителен план е описан и точен падеж на всяка от
месечните вноски. Така общият размер на задължението на Д.Т. по горецитирания
договор за заем е възлизало на сумата от 12 по 203.00 лв. = 2436.00 лева с
крайна дата 25.06.2019 г. По приложения погасителен план заемателят е направил
две плащания, които са в закъснения от падежните дати и не са в пълен размер на
обща стойност 403.00 лева. Като последното плащане е извършено на 30.11.2018 г.
След това плащане Д.Т. не е предприемала никакви действия за погасяване на дължимите
месечни вноски.С оглед на тези обстоятелства и на основание чл. 10, ал.1 от
Общите условия, „КРЕДИ ЙЕС" ООД е обявило вземането си за предсрочно
изискуемо и е предявило
претенциите си по съдебен ред към заемателя Д.Т. и поръчителя И.Т..На основание
чл. 10 от Общите условия при обявяване на предсрочна изискуемост от страна на
заемодателя, автоматично стават предсрочно изискуеми в целия им размер
неплатените до съответния момент погасителни вноски, ведно с дължимите
неустойки и законна лихва за забава, както и оставащите за плащане договорени
разсрочени вноски до края на съответния договор, в това число дължима главница,
договорена лихва и дължими неустойки.Тъй като договорът за заем бил обявен за
предсрочно изискуем, на основание чл.19 от Общите условия, заемодателят дължи
на „КРЕДИ ЙЕС" ООД и неустойка в размер на 20% от непогасената главница по
договора за заем. Дължимата неустойка се равнява на сумата от 207.17 лева (20%
от 1035.83 лева = 207.17 лева).В тази връзка и поради процесуална икономия
„КРЕДИ ЙЕС" ООД е депозирало пред Димитровградския районен съд заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК с основание
издадената запис на заповед против Д.Т. и И.Т. в качеството му на солидарен длъжник,
с което е претендирало заплащане общо на сумата от 2241.72 лв., представляваща
неизплатено задължение по договор за заем № 42370 от 26.06.2018 г. обезпечен с
договор за поръчителство и запис на заповед от същата дата, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума от 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане
на вземането, а така също и сторените в заповедното производството разноски в
размер на 430.84 лв., от които 44.84 лв. - държавна такса и 386.00 лв.-
адвокатски хонорар. По депозираното заявление за издаване на заповед за
изпълнение с основание абстрактния документ запис на заповед е образувано
ч.г.д. № 968/2019 г. по описа на Димитровградския районен съд, по което съдът е
издал Заповед за изпълнение за всички претендирани суми, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда,
както и разноските по горепосоченото частно гражданско дело. Образувано е
изпълнително дело № 471 от 2019 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с per.
№
874 с район на действие ХОС, по хода, на което Заповедта за изпълнение по ЧГН N9 968/19г.
е връчена на длъжниците при условията на чл. 471 ал. 5 от ГПК.Предвид
гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК, счита че за „КРЕДИ ЙЕС" ООД е
налице правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск, поради което
моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, по
отношение на Д.Ж.Т., ЕГН: **********,*** , че дължи на „КРЕДИ ЙЕС" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Хасково, ул.
„Лозарска" № 12, представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов,
сумата от 2241.72 лв., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане, а така също и сторените
в производството по ЧГД № 968/2019 г. по описа на ДРС, разноски в размер на
430.84 лв., от които 44.84 лв. - държавна такса и 386.00 лв.- адвокатско
възнаграждение.Сумата от 2241.72 лв. представлява непогасено задължения, което
включва в себе си :1035.83 лева, представляващи незаплатена главница по договора за паричен заем №42370
от 26.06.2018г. обезпечен с процесната Запис на заповед,207.17 лева
представляващи дължима неустойка в размер на 20% от непогасената главница на
основание чл.19, ал.1 от Общите условия към договор за паричен заем № 42370 от
26.06.2018г., - ведно с договорена месечна лихва по чл. 3 от договора за заем
от датата на последното платената месечна вноска за месец 08.2018 г. до
последно падежирала месечна вноска за месец 05.2019 г. в размер на - 198.14
лв., 800.58 лева, представляващи дължима неизплатена част от неустойка по чл. 8 от договора за заем № 42370, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане, а
така също и разноските по ЧГД № 968/2019 г. на ДРС. Претендира направените в
настоящото производство адвокатски и деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявения иск изцяло-по основание
и по размер.Счита същия първо за недопустим,а също и за неоснователен и
недоказан и моли да се отхвърлите по следните съображения:
Относно недопустимостта на иска: Производството по
делото е по реда на чл.422 от ТПК като първоначалната искова молба е подадена
солидарно срещу двамата ответници.В заявлението,по повод на което е образувано
ч.гр.д също се иска осъждане на двамата ответници солидарно.
След оставяне на исковата молба без движение, ищецът е
оттеглил иска срещу ответника И. Тенев. Съдът следвало да прекрати
производството по отношение на него.При това положение обаче производството ще
продължи само и единствено против ответника-длъжник Т..Ищецът обаче не уточнява
по какви съображения оттегля иска спрямо него.Това обстоятелство било от
съществено значение за спора.тъй като ако е налице плащане от този ответник по
солидарното задължение,това означавало, че иска е недопустим и съответно
неоснователен по отношение на ответницата Т..Прекратяването на производството
по чл.422 от ГГ1К по отношение на ответника И. Тенев променяло съществено
характера на делото. Това било така, защото съдът е издал заповед за изпълнение
и е образувано изпълнително производство солидарно срещу двамата длъжници. В
исковата молба е единствено твърдение, че заповедта е връчена при условията на чл.471 ал.5 от ГПК и на
двамата длъжници.Такава норма в ГПК няма,а чл.471 ГПК касае назначаването на
пазач.Очевидно ответниците длъжници не са били намерени.Заповедта обаче е
издадена солидарно срещу двамата и това влияе съществено върху изхода на спора и
правния интерес,който ищеца има да предяви иск срещу солидарно задълженото
лице-Т..по отношение на която иска не е оттеглен.С оттеглянето на иска спрямо
ответника Тенев,заповедта срещу него би следвало да се обезсили.тъй като няма
предявен иск по чл.422 от ГПК.Това от своя страна ще се отрази на образуваното
вече изпълнително производство.което се движи солидарно срещу двамата.Ако иска
бъде отхвърлен, заповедта ще се обезсили само по отношение на Т. и тогава ще
остане стабилен титул срещу И. Тенев.В тази връзка при наличие на стабилен
изпълнителен титул срещу едното от двете солидарно задължени лица правело иска
по чл.422 от ГПК недопустим, поради липса на правен интерес,тъй като кредитора
ще се удовлетвори по силата на изпълнителния титул спрямо другия солидарно
задължен ответник.Видно от заявлението , по повод на което е образувано
ч.гр.дело е.че ищецът е посочил.че претендира сумата на основание запис на
заповед. Ни къде в заявлението няма твърдение,че вземането произтича от договор
за паричен заем като записа на заповед се явява само обезпечение. В самото
заявление не са посочени и сумите по пера.Претендирана е обща сума без да се
сочи,че става въпрос и за претенции за две неустойка,нито има конкретен размер
на всяка от претендираните суми.Едва с исковата молба се посочва.че става
въпрос за каузално вземане .произтичащо от договор за заем,неговия размер и
неустойките,които се претендират.Счита.че тези разлики са особено съществени и
правят иска неоснователен само на това основание.
Няма
как да се претендира вземане по запис на заповед по чл.417 т.9 от ГПК.а в
последствие да се иска установяване на вземането.но вече произтичащо от друго
основание.Спорен е въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за заем, като няма твърдение в исковата молба,че
ответницата въобще е по съответния предвиден ред от кредитора за обявяване на
задълженията й по договора за предсрочно изискуеми. Дори да се приеме, че
датата на настъпване на предсрочна изискуемост е датата на депозиране на
заявлението в заповедното производство - 31.05.2018г., то съгл. ТР №4/2014г. на
ВКС. ако кредиторът иска да упражни своето потестативно право да търси
изпълнение на цялото вземане преди края на срока на договора, то е необходимо
да уведоми за това длъжника, като изявлението му следва да е получено преди
сезиране на заповедния съд. Така независимо, че страните са уговорили при
просрочие на месечни вноски вземането на кредитора да става „автоматично“
предсрочно изискуемо в целия му размер, кредиторът е дължал съобщение за това
на длъжника. В случая няма данни дали на ответницата е изпратено
уведомление.нито дали,кога и как такова е получено от нея и въобще дали
изявлението е достигнало до нея .както и дали от съдържанието на изявлението
може да се направи извод за обявяване на предсрочна изискуемост
.Съгл.разпоредбите на чл. 10 от 31IK във вр. с чл.87, ал.1 от ЗЗД
уведомяването следва да бъде писмено, моля да приемете, че кредиторът не е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като това не е
съобщено на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 от I ПК. В този
смисъл процесното вземане не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. Предсрочната изискуемост следва да бъде обявена от
кредитора и да достигне като волеизявление до длъжника. Моля да се има предвид и че кредиторът не е имал право
да задължава потребителя да гарантира съгласно чл.34 от ЗПКредит чрез издаване
на запис на заповед, но се установи, че обезпечението е предвидено като
алтернативно в СЕФ. Тъй като ответницата по делото е приела да обезпечи
задълженията си с издаване на запис на заповед, то е следвало при всяко плащане
кредиторът да привежда задълженията в съответствие с остатъка от задължението.
С представения запис на заповед не се установява кредиторът да е изпълнил
задължението си по чл.34, ал.2 от ЗПКредит.
В
тази посока категорично е ТР 4/2014год. по т.д.3/2014год. на ОСГ1 К на
ВКС.според което преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за
дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска. а
не за неговата основателност.Предмет на делото при предявен установителен иск
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед.При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът па заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение.В производството по
установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал.
1 ГПК. ищецът - кредитор доказва
вземането си. основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендиралото, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.. В хипотезата на предявен
иск по чл. 422. ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за заем с
уговорка, че заемът става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като кредиторът е упражнил правото си да
направи заема предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост.В хипотезата на предявен иск по чл. 422. ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за заем. става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи заема предсрочно изискуем.
Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.В настоящия случай
ищецът заявява в исковата си молба.че „КРЕДИ ИЕС" ООД е финансова
институция .но въпреки това не може да се ползва от ЗКИ.тъй като приложимия
закон е Закона за потребителските кредити.
Но
дори и да се приеме,че приложим е чл.60 от ЗКИ.то следва изискуемостта да бъде
обявена на длъжника преди сезиране на заповедния съд.което е станало на
31.05.2019год.,на която дата се приема.при липса на други твърдения и
доказателства.че ответницата е уведомена с подаване на заявлението в заповедния
съд.то няма как да се приеме,че заемът е изискуем и тя е разбрала за това.
Дори
да се приеме.че няма спор относно обезпечителната функция на записа на
заповед,а то не е така.мМоля да вземете предвид,че относно значението на
падежите на записи на заповед - при липса на спор относно обезпечителната им
функция по конкретно каузално правоотношение между издател и поемател
- по отношение
задълженията,обезпечими със същите и дали това са само задълженията с
изискуемост. настъпила до датата на падежа по записа на заповед или и
задължения, с настъпила след падежа му изискуемост вече има стабилна практика
на ВКС - реш. № 108 / 22.07.2014 год. по т.д.№ 2418 / 2013 год. на I т.о. на
ВКС, РЕШЕНИЕ 249/2.02.2015ГОД. ПО Т.Д.4224/2013год. на I -во т.о .
Видно
от приложената по ч.гр.дело запис на заповед, посочена и от ищеца в исковата
молба е.че същата е предявена на доверителката ми на 27.06.2018год.-само ден
след сключването на договора за заем.В исковата молба ищецът твърди.че
последното плащане е било на 30.11.2018год.,т.е 5 месеца след предявяването на
записа на шповед. При положение.че падежа на записа на заповед е определен ’ на
предявяване .го това означаваше към дата на предявяване вземането на кредитора
е следвало да бъде изискуемо. В настоящия случай и според твърденията на ищеца
очевидно не е така.При наличие на последно плащане на 33.11.2018год.,вземането
е изискуемо според Чл. 10. на общите условия в целия му размер при не плащане в
срок от 2 погасителни вноски, считане от падежа на втората вноска, при
ежемесечно погасяване на договора за заем.какъвто е случая..Според ал.2 на
същия текст „ Заемодателят информира Заемателя за настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията на последния, изрично с писмено уведомление, на
посочените от Заемателя телефони за контакт и и- мейл адрес или с предприемането
на действия по досъдебно и съдебно събиране на вземанията" В настоящия
случай ищецът не твърди как и кога е уведомил заемателя.че вземането е било
предсрочно изискуемо.Не представя и доказателства в такава посока. Ето защо
съдът би следвало да приеме,че ос подаването на заявлението по чл.417 т.9 от ГПК .ответницата е била уведомена з предсрочната изискуемост на задължението.
Оспорваме изрично твърде ни ето. че вземането е било предсрочно изискуемо към
31.05.2019год..а още по-малко пък е било такова към дата на предявяване на
записа на заповед 27.06.2018год.За да е налице предсрочна изискуемост при
обезпечено вземане.тя трябва да е налице към дата на предявяване.а тук очевидно
не е така. Дори да се приеме.че ответницата нищо не е плащала.а има обратни
твърдения на ищеца в тази посока.което следва да се тълкува за признание.то
изискуемостта няма как да настъпи ден след сключване на договора.а трябва да е
изтекъл 2-месечния срок по общите условия.Ако се приеме.че нищо не е плащала от
30.112018год..то вземането е предсрочно изискуемо на 1.02.2019год. Безспорно
обаче е.че ответницата следва да е уведомена за предсрочната изискуемост на
задължението ,а това не е така.както и за размера на това задължение. Очевидно
към дата на подаване на заявлението 31.05.2019год.вземането не е било
предсрочно изискуемо.нито пък ответницата е била уведомена за това.
Ето
защо иска се недопустим и неоснователен и следва да се отхвърли само на това
основание.
Нещо
повече записа на заповед е издаден за обезпечаване на цялото задължение.както е
издадена и заповедта по ч.гр.дело. С оглед твърденията на ищеца обаче за
налично плащане,считам,че записа на заповед не обезпечава цялото задължение.а
следва ищеца да конкретизирал както в заповедното производство.така и в
исковата молба точен размер на задължението и период,за който счита ,че същото
е дължимо.
В
тази връзка са налице 4 иска-за главница,лихва и две неустойки.които не са
описани като такива нито в заявлението,нито в исковата молба.а отделно от това
не са внесени и таксите за 4 иска.
Намира
иска за неоснователен по отношение на претендиралата главница и .тъй като в в
чл. 16 от общите условия на договора е предвидена възможност на заемодателя да
развали договора за заем едностранно с писмено предизвестие до Заемателя:
(1)
При условията на
чл. 87. ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2)
В случаите, в които Договорът за заем не е обезпечен по някой от начините, посочен в чл. 9, ал. 2 от ОУ, или чл.6.2. от договора
за кредитжогато обезпечението по кредита стане недостатъчно и след покана не
бъде допълнено в срок.
По
делото няма данни да е била отправяна покана да длъжника за попълване на
обезпечението,а е повече от ясно.че тя е санкционирана още преди да изтече
срока по договора.
Ако
се приеме,че иска по отношение на главницата следва да се отхвърли .то следвало
се отхвърлят и исковете за неустойки и лихви.Изрично заявява,че с решение от
22.04.2019год. по гр.д.277/2018год., ОС-Хасково е обявил за нищожни клаузи от
типовите договори на ищеца и общите условия към него, КАТО Е ЗАДЪЛЖИЛ ИЩЕЦА ДА
ПРЕУСТАНОВИ ПОЛЗВАНЕТО НА ТЕЗИ КЛАУЗИ.Искът по това производство бил колективен
и е предявен от КЗП .
С определение №865/09.11.2018г. по това дело.съдът е
определил кръга на евентуално увредените лица.от предявяването на иск с правно
основание чл.379 ал.З от ГПК.съставляващи обективно съединени искове по чл.186
ал.2 т. 1 и ал.З вр. чл.143 от ЗЗП.предявен от Комисията за защита на
потребителите по гр.д.№277/2018г. по описа на ОС-Хасково,както следва: “всички
физически лица.които имат качеството на потребители по смисъла на §13 т. 1 от
ДР на ЗЗП.ползващи услугите на търговското дружество „в качеството на
заематели.не за извършването на търговска или професионална дейност и които
действат извън рамките на тази дейност,коиго имат подписани договори за заем с
„Креди Йес“ООД седалище: гр.Хасково.ул.Лозарска 12 и отношенията им са уредени
с Типови договори.сключени преди и след 29.12.2017г. и Общи условия към същите
в сила от 20.12.2017г.“Съдът е обявил чл.6 ал.1 от Типов договор за паричен
заем на ищеца“Страниге се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с
поне две от посочените по-долу обезпечения: /1/
Запис на заповед,издаден от заемателя и /2/ Банкова гаранция или
поръчител,отговарящ на условията на чл.9 ал.2 от Общите условия към договора за
заем“ за неравноправна по чл.143 от ЗЗП.За недействителна като неравноправна е
обявена и разпоредбата на чл.7 ал.2 ,ал.З и ал.4 от Типов договор за паричен
заем. Със същото решение съдът е обявил за нищожни и неравноправни и Клаузи в
Общи условия по договори за заем ,в сила от 20.12.2017г..предлагани от „Креди
Иес“ООД- гр.Хасково към Типови договори за паричен заем,сключени преди и след
29.12.2017г.,а именно: чл.10 ал.1 от Общи условия по договори за заем.съгласно
която:“Страните се съгласяват,че Заемодателят има право едностранно да обяви
своето вземане.в това число дължими и изискуеми по договора задължения-цялата
дължима главница.дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост
по заема,лихви,остатъкът от дължимата по чл.8 от договора за заем неустойкаако
има начислена такава/.начислени наказателни лихви за забава по чл.7 ал.1 от
договора.за предсрочно изискуемо в целия му размер при неплащане в срок от 4
погасителни вноски,считано от падежа на четвъртата вноска,при ежеседмично
погасяване на договора за заем;3 погасителни вноски,считано от падежа на
третата вноска.при двуседмично погасяване на договора за заем;2 погасителни
вноски.считано от падежа на втората вноска,при ежеседмично погасяване на
договора за заем“..както и чл.19 от Общи условия по договори за заем.съгласно
която:“В случай.че Заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да
обяви договорът за заем за предсрочно изискуем.Заемателят дължи на заемодателя
еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасената главница по Договора за
заем“. С решението си съдът е задължил ищецът по настоящото производство да
отстрани от типовите си договори посочените разпоредби на договорите за заем и
общите условия и за в бъдеще. Ищецът обаче се е позовал именно на тези разпоредби от общите условия
претендирайки сумите за
неустойки.Въпреки,че същите са прогласени за нищожни,правя изрично
възражение за нищожност и моля да
приемете,че клаузите в общите условия на договора за претендирана неустойка по
чл.19 от общите условия са нищожни и неравноправни.,поради противоречие с
чл.143 и чл.146 от ЗЗП.Отделно от това : По
отношение на неустойката за липса на обезпечение: Ищецът е посочил в исковата
си молба,че ответницата Т. дължи неустойка,понеже посочения от нея поръчител не
отговарял на условията,посочени в общите условия на договора за заем и тя не е
посочила друго лице.което да отговаря на тези условия.
В
чл. 19 от общите условия на договора е посочено.че в случай, че Заемодателят по
вина на ЗАЕМАТЕЛЯ упражни правото си да обяви Договорът за заем за предсрочно
изискуем. Заемателят дължи на Заемодателя еднократна неустойка в размер на 20%
от непогасената главница по Договора за заем.
(2) В случай че Заемодателят поиска, а Заемателят не
предостави каквого и да е годно обезпечение на Договора за заем съгласно чл. 9.
ал. 2 от Общите условия, в срок до три дни. считано от подписване на Договора
за заем. същият дължи на Заемодателя и неустойка, индивидуализирана в Договора
за заем.
(3) Неустойката по горната алинея важи и за всички случаи,
в които при сключване на договора за заем е сключен и договор за поръчителство,
обезпечаващ изпълнението му. поръчителят не отговаря на установените в чл. 9,
ал. 2 от Общите условия изисквания и в срок от 3 дни, считано от сключването на
Договора за заем не се предостави друг поръчител, отговарящ на изискванията на
чл.9, ал. 2 от Общите условия.
В
настоящия случай,видно било от договора за заем, договора за поръчителство и
погасителния план към договора за заем е,че същите са сключени на една и съща
дата- 28.06.2018год.В погасителния план е отразено,че е налице неустойка за
липса на обезпечение в размер на 86лв.месечно.която сума е включена в общо
дължимата сума от 203 лв. на месец.При това положение ищецът дори да се приеме
за вярно.че поръчителят не е отговарял на условията .което твърдение не е
скрепено с никакви доказателство.то очевидно на заемателят Т. не е била
предоставена възможност в три дневен срок от сключването на договора да
предостави ново обезпечение-поръчител.който да отговаря на тези условия.В
разрез с общите условия на договора ищецът е приел.че е дължима неустойка още
към дата на сключване на договора.което е изцяло неоснователно. Неустойка е
санкция за неизпълнение на договорно задължение.Длъжникът не е изпълнил
задължението си да посочи ново обезпечение едва след три дни.а именно-на
2.07.2018год..от когато следва да се приеме,че е дължима неустойка.При
положение,че предвидения в договора и общите условия срок за ново обезпечение
не е изтекъл към дата на изготвяне на погасителния план.то неустойката СЕ ЯВЯВА
не дължима тъй като липсва неизпълнение и съответно иска бил изцяло
неоснователен.От друга страна неустойката била и прекомерна! Според
погасителния план. размерът на неустойката е % от размера на месечната вноска,
поради което счита, искането за неоснователно и на това основание.Извън това в
претендирания размер не е посочено на каква база се определя тази
неустойка.Ищецът твърди,че са налице две плащания .а претендира неустойка и
върху тях.Възразява относно искането за експертиза,което не било конкретно-да се
изчисли размера на претендираната
сума.Следвало да се конкретизира за коя сума се иска експертиза.по кой иск в
какъв размерда кой период.а за неустойките и върху каква главница се
претендират.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
ч.гр.дело и по настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представена
е ценна книга „Запис на заповед”, обективираща едностранно волеизявление на Д.Ж.Т.,
в качеството й на издател, извършено на 26.6.2018 г., със съдържание безусловно
обещание да плати на поемателя - „Креди Йес" ООД, ЕИК *********, сума в
размер на 2436 лева, с падеж на предявяване и място на плащане гр. Хасково, ул.
Лозарска 12. В ценната книга е отразено предявяването й на 27.6.2018 г., като е
положен подпис на издателя.
Страните
не спорят и съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията помежду им отделени фактите за съществуващо каузално правоотношение
по договор за паричен заем № 42370 от 26.6.2018 г., сключен между „Креди
Йес" ООД и ищцата, за обезпечаване задълженията, по който била издадена и
ценната книга, както и наличие на правоотношение по договор за поръчителство от
същата дата сключен между „Креди Йес" ООД и И.Н.Т. за обезпечаване
задълженията по процесния договор за паричен заем.
Страните
също така не спорят, че Д.Ж.Т. е
извършила по процесния договор за паричен заем погасителни плащания в
размер на сумата 403 лева.
Страните
не спорят и от представения договор за паричен заем се установява, че ответника
е получила от ищеца сума в размер на 1200 лева, която се задължила да върне на 12
погасителни вноски, всяка с размер от 122.94 лева, платими на 25-то число,
съгласно погасителен план, уговорен в договора, като първата погасителна вноска
била с падеж 25.7.2018 г., а последната погасителна вноска - с падеж 25.6.2019
година. Страните уговорили месечен
лихвен процент от 3.33 %, ГПР - 48.315 %, като общата сума за плащане по
договора била 1475.30 лева. С
подписването на договора
кредитополучателят декларирал, че е получил сумата, негов предмет.
В чл. 6
от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с поне
две от посочените обезпечения: 1) запис на заповед, издаден от заемателя, 2)
банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от
общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че
заемателят не предоставел договореното в чл. 6, ал. 2 от договора обезпечение в
тридневен срок от сключването му или то не отговаряло на условията, посочени в
чл. 9, ал. 2 и т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 960.70 лева, платима разсрочено, съгласно приложение
2 към договора за заем.
Съгласно
приложения към договора погасителен план, подписан от заемателя към всяка
месечна погасителна вноска в размер на 122.94 лева е добавена сума от 80.06
лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение. Съгласно чл. 7 от
договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден, считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението.
Страните
не спорят и от представения договор за поръчителство към договор за заем № 42370
от 26.6.2018 г., сключен между „Креди Йес" ООД и И.Н.Т. се установява, че
последният се е задължил да отговаря солидарно с ответника за връщане на
предоставения на Т. заем в размер на 2436 лева за срок от 12 месеца. В договора
е посочено, че поръчителят авалира издадения от заемателя в полза на
заемодателят запис на заповед.
От приложеното за послужване
частно гражданско дело № 968 по описа за 2019 г. на РС-Димитровград, се
установява, че въз основа на документа, издаден от ответника , ищецът „Креди
Йес" ООД се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, на основание чл. 417 ГПК, като съдът е разпоредил длъжникът Д.Ж.Т., ЕГН ********** ***, като
заемополучател по запис на заповед, издаден на 26.6.18г. , предявен на
27.6.18г. в Димитровград и И.Н.Т., ЕГН ********** ***, като поръчител по същия
запис на заповед, да заплатят солидарно на заемодателя „КРЕДИ ЙЕС”ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, бул.”Лозарска” №12, представляван от
Владислав Михайлов Инджов- управител,
сумата 2241.72/две хиляди двеста четиридесет и един лева и 72 ст./-част
от главница- неизплатено задължение по горепосочения запис на
заповед, законна лихва върху главницата от 31.5.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 44.84/четиридесет
и четири лева и 84 ст./-платена държавна такса и адвокатско възнаграждение - 386/триста осемдесет и шест/ лева.Вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължима сума по запис на заповед ,издаден от длъжника на
26.6.2018г. в Димитровград за сумата от 2436 лева и предявен за плащане на 27.6.2018г.
Съдът не
обсъжда останалите събрани по делото доказателства, с оглед отделените за
безспорни в отношенията между страните факти.
По
отношение на предявените установителни искове, с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ.
На първо
място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими,
тъй като в производство по чл. 417 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение въз основа на документ за процесната сума, поради което разполага с
изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят
следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността
на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ
съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: извършена
едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на
вземането, породено от нея, съответно извършена едностранна сделка на авалиране
на задължението. В случая, субективното право на ищеца се основава на формална
и абстрактна правна сделка – запис на заповед, като доводи за неспазване на
изискванията, предвидени в закона, касаещи формата й, страните не са правили,
съответно документът съдържа всички задължителни реквизити.
С
издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца, като поемател, е
възникнало право на вземане за сумата 2241.72 лева, изискуемостта на което
настъпва с предявяване на ценната книга, доколкото падежът на менителничния
ефект е уговорен на предявяване. В този случай, за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане, т.е. изискуемо вземане, е необходимо записът на заповед да
е бил предявен за плащане, което се установява от положения от издателя подпис.
В
Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по
своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане
представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и може да има
значение на предпоставка за поставянето на длъжника в забава (но не за
съществуването на задължението по записа на заповед); на условие за запазване
правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти (чл.
514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на
менителничното задължение, когато падежът е определен съобразно чл. 486, ал. 1,
т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване или на определен срок след
предявяването. Когато падежът на задължението е обвързан с предявяването на
ценната книга, то обуславя настъпването на изискуемостта на задължението. В
случая ценната книга е предявяване на издателя на 27.6.2018 г., когато е
настъпила изискуемостта на задължението.
Ищецът,
който е носител на вземането, породено от издадената ценна книга е свободен да
избере в какъв обем да потърси защита на неудовлетвореното си право. В случая
съдебната защита се търси за вземане, в по-малък размер от това, за което е
издаден записът на заповед, а именно за сумата 2241.72 лева, която твърди да не
е погасена.
Записът
на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща
задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е
абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя
като условие за нейната валидност. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от
наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във
връзка с които менителничният ефект е издаден. В случая, обаче ищецът твърди,
че задължението по ценната книга обезпечава задължения по каузално
правоотношение – сключен договор за заем.
В т. 17
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането
на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените
от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
В
случая, страните не спорят, че издаденият запис на заповед обезпечава
задължения на издателя /ответника/ по договор за паричен заем № 42370 от 26.6.2018
г., както и не се спори, че ответникът е извършила погасителни плащания в
размер на сумата 403 лева.
Съдът следва да обсъди наличието или липсата на
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за заем, тъй като
ищецът – заемодател е въвел такива твърдения.Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на всички вноски.Установяването на посоченото обстоятелство е
вменено в доказателствена тежест на ищеца, който в случая не успя да го докаже
със средствата на ГПК. Правото да бъде обявено цялото вземане за предсрочно
изискуемо не настъпва автоматично с факта
на неплащане на дължимите вноски по него, а е необходимо нарочно волеизявление
на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на
кредитополучателя. По делото доказателства за това не са ангажирани, заради
което следва да
се приеме, че предсрочната изискуемост в случая, е обявена на ответника с
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, на особения
представител по делото. Но в производството по реда на чл.422 ГПК това действие трябва да предхожда
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, защото
установителният иск е обусловен от предмета на издадена заповед за изпълнение
за вземане и е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица
настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е
издадена заповедта (в този смисъл Решение №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС). Недопустимостта на изменение на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно
т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за
съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание
(Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО,
р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО и мн. др.). Отделно, в определение № 387 от
24.07.2017 г.по ч.т.д.№ 1369/2017 г.на Първо т.о.на ВКС е допуснат до отговор
правният въпрос "Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност
на установителен иск, основан на настъпила
преди заповедното производство предсрочна
изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна
изискуемост, настъпила с получаване на
обективирано в исковата молба изявление?", като е даден отговор,
че такова съединяване на искове е допустимо
и няма процесуални пречки ищецът да поддържа твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
в два различни темпорални момента, но в конкретния случай ищецът не се е
възползвал от тази възможност при депозирането на исковата молба.
В случая по делото са приети като доказателства уведомление
и обратна разписка, с които според твърденията на ищеца се доказва, че последният е уведомил длъжника
за предсрочната изискуемост на задължението. Видно обаче от това уведомление, е
че в същото се посочва, че към м.януари 2019год. е налице просрочие на задължението от
общо 5 изцяло дължими месечни вноски и една частично дължима, което
представлявало и неизпълнение на договора, ищецът счита същото за предсрочно
изискуемо в пълния му остатъчен размер,в това число остатък от главница,дължими
по заема лихви, остатък от дължима по чл.8 от договора неустойка.както и 20% неустойка
за забава върху остатъка от неплатената главница като пълния размер на
претендираната сума е общо 2 241.72лв. Предоставен е и 3 дневен срок от получаване на
уведомлението за доброволно погасяване на сумата. Предвид съдържанието на това
уведомление, същото не е конкретно.В
него не се съдържа кои месечни вноски не са погасени и падежа на същите, както
и техния размер, няма данни кога е начислена, защо и как е определен размера на
претендираната неустойка.Уведомлението съдържа и претенция за лихва и неустойка
за забава, като не е ясен размера по пера-на главницата, лихвите и двата вида
неустойка.То не съдържа и данни от кога ищеца счита кредита за предсрочно
изискуем.Такива твърдения в исковата молба няма, въпреки указанията на съда,
които са дадени на ищеца в производството, като е дадена възможност на ищеца да
уточни и/ или допълни исковата молба.Няма ангажирани и доказателства в тази
посока.В тази връзка не се установи безспорно кредита де е
предсрочно изискуем и от коя дата.
В процесното уведомление се твърди, че посоченото
задължение е към месец 01.2019год., видно от същото е, че уведомлението е получено от снаха на
длъжника на 24.01.2019год., т.е преди да е изтекъл м.януари 2019год.,
поради което вноска за месец януари не би следвало да е дължима.От друга страна
ищецът твърди в исковата молба, че последното плащане е на 30.11.2018год., като
след тази дата ответницата не е предприемала действия за погасяване на
дължимите месечни вноски. Посочва се,че са налице две плащания
,които са в закъснения от датите на падежа и не са в пълен размер. Претендира
се неплатена главница по заема без да се посочва период на вноските,а в
последствие се претендира и неустойка от дата на последно платената вноска от
м.08.2018год. до последно падежиралата месечна вноска за м.05.2019год.В този смисъл неизяснено остана плащането на 30.11.2018год., признато от ищеца в исковата
молба за кой месец се явява, какво е платено и в какъв размер и защо този месец
е включен в претендираната главница и му се начисляват лихви и неустойки като
неплатен.При това положение са налице данни-писмени доказателства/заключението
на вещото лице/ за платена сума от 403лв. и призната сума от 203лв. или общо
сума от 606лв.Съдът разпита като свидетел по делото административния директор
на ищцовото дружество, който заяви, че е запозната с процедурата по уведомяване
на лицата и уведомяването се прави по телефон, като няма запис на това обаждане
нито пък протокол.Съдът не следва да кредитира свидетелските показания, тъй
като на първо място свидетелят е заинтересован от изхода на спора-работи за
ищеца и на второ място същата заяви,че не си спомня нищо по конкретния случай,
тъй като са минали две години.Този свидетел не посочи дали към дата на
сключване на договора е работила при ищеца, на каква длъжност,а посочи само че
е провела разговора, без да конкретизира кога е бил осъществен той, нито за какво е
бил, касаел ли е конкретния заем.Не беше изяснено и защо и как е прието, че
представеното поръчителство не отговаряло на условията по чл.9 ал.2 от ОУ, за
де се прецени дали въобще такава неустойка е дължима.Ето защо от общата сума от
606лв. следва да се приспадне сумата от 241,80лв..представляваща недължима,но
съответно внесена и призната от ищеца неустойка.Видно от погасителния план е, че
дължимата месечна вноска без неустойката е в размер на 123лв.Това от своя
страна означа, че с плащането на тази недължима неустойка ответницата реално е
платила още две месечни вноски съответно за октомври и ноември 2018год.В тази
връзка няма как да се приеме предсрочна изискуемост на цялото задължение.при
положение.че единствено за м. 12.2018год. е налице неплатена вноска, а за
м.януари не е настъпил падежа преди получаването на уведомлението.тъй като
падежа е 25.01.2019год.,а то е получено от снаха на 24.01.2019год.Твърдението в
уведомлението е,е са налице изцяло неплатени 5 месечни вноски.а то очевидно е
опровергано от данните по делото и изявлението на самия ищец за плащане на
27.08.2018год. и от това.че падежа на месечната вноска за м.януари не е
настъпил Ето защо кредита не следва да се приеме за предсрочно изискуем,защото
по чл. 10 от ОУ следва да са налице 2 неплатени месечни вноски,считано от падежа
на втората вноска при ежемесечно погасяване, какъвто е случая.
Липсата на конкретна претенция кои вноски не са погасени и
съответно липсата на конкретно уведомление в тази посока, уведомлението с което
се твърди, че ответникът е уведомена за предсрочната изискуемост е незаконосъобразно и
съответно следва да се
приеме,че липсва надлежно уведомление за предсрочна изискуемост, вкл. от
съдържанието на изявлението не може да се направи извод за обявяване на
предсрочна изискуемост .Съгл.разпоредбите на чл.10 от ЗГ1К във вр. с чл.87,
ал.1 от ЗЗД уведомяването следва да бъде писмено, поради което и съдът приема,
че кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй
като това не е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. В този смисъл процесното вземане не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. Предсрочната изискуемост следва да бъде
обявена от кредитора и да достигне като волеизявление до длъжника.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422. ал. 1 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за заем с уговорка, че заемът става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като кредиторът е упражнил правото си да направи заема
предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост.В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за заем. става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи заема предсрочно изискуем.Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60. ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Очевидно към дата на подаване на заявлението 31.05.2019год.ответницата
не е надлежно уведомена .че вземането е било предсрочно
изискуемо.
Ето защо съдът приема иска за неоснователен и следва да го
отхвърли само на това основание.Не се споделят твърденията, че доколкото заемодателят
е небанкова финансова институция, не е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 18
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
да е предсрочно
изискуемо вземането,
произтичащо от договор
за банков кредит,
правото на кредитора
да направи кредита
предсрочно изискуем следва
да е упражнено
преди подаване на
заявлението за издаване
на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва
да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Посоченото разрешение цели да защити интересите на потребителите
като по- слаба страна в
правоотношението, поради
което, независимо че се
отнася за договори
за банков кредит,
следва да намери приложение при
всички потребителски кредити,
включително и тези,
по които кредитор
не е банка,
а небанкова финансова
институция, тъй като
потребителят по тях не може да
бъде поставен в по- неблагоприятно положение
спрямо потребителя по
договор за банков кредит. В настоящия случай,
доколкото по делото
не се установява
кредиторът да е
уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната
изискуемост на вземането преди
подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то същата
не е настъпила и
предявените установителни искове,
основаващи се на
настъпването й, следва
да се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид
изхода на делото разноските по заповедното производство не се дължат на ищеца,
както се претендира в исковата молба.Разноските
следва да се възложат на ищеца.Ответникът не прави искане в тази насока,
същият се представлява в това производство от особен представител и съдът не
следва да се произнася.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„КРЕДИ ЙЕС”ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково,
бул.”Лозарска” №12, представляван от
Владислав Михайлов Инджов- управител установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено
по отношение на Д.Ж.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на на „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр. Хасково, ул. „Лозарска"
№ 12, представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов, сумата от 2241.72
лв., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 31.05.2019
г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете.
Съдебният акт е обявен на
08.11.2021 г.
Секретар: Д.Петрова