№ 2128
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа М.а-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа М.а-Тонева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509777 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20152146 от 06.07.2021 г. по гр.д. № 11844/2020 г.
Софийски районен съд, 157 състав признал за установено по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, че В. ИВ. В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 550.46 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м. 05.2017 г.
– м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.11.2019 г., до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за сумата
над 550.46 лв. до пълния предявен размер от 570.99 лв.; на основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 40.13 лв. - такса за дялово разпределение
за периода м. 10.2016 г. - м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.11.2019 г., до окончателното й изплащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2.05 лв.– законна лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 19.11.2019
г., като отхвърлил иска за сумата над 2.05 лв. до пълния предявен размер от
1
30.04 лв. като погасен чрез плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
1.08 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.12.2016 г. -19.11.2019 г., като отхвърлил иска за
сумата над 1.08 лв. до пълния предявен размер от 6.64 лв., за които суми по
ч.гр.д. № 68994/2019 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 68.74 лв. – разноски за
производството по ч.гр.д. № 68994/2019 г. по описа на СРС, 157 състав, и
сумата 801.95 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса,
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение; На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
16.70 лв. – разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В. ИВ. В.,
който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност. По делото било установено по безспорен начин, че не ползва
топлинна енергия (ТЕ) за отопление в имота си, тъй като радиаторите били
свалени по съответния ред. Отчитала се само ТЕ за подгряване на вода с един
водомер, както и такса за дялово разпределение. Тези разходи се калкулирали
в месечните прогнозни фактури, които въззивникът редовно плащал. Поради
това моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете. Претендира
разноските по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части
като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
2
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415 ГПК и са допустими. Въззивният съд намира, че
при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е
правилно по следните съображения:
По делото не е било спорно, че ответникът, като собственик на
процесния топлоснабден имот - апартамент № 59, находящ се в гр. София, ул.
****, аб. № 176332, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
От приетите в първоинстанционното производство заключения на СТЕ
и ССЕ, които не са оспорени по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се
установяват дължимите от ответника суми за топлинна енергия и дялово
разпределение за процесния период, както и дължимите лихви върху
главниците.
Вещото лице от СТЕ е взело предвид поддържания и в жалбата факт, че
в процесния период радиаторите в имота на ответника са били демонтирани,
като ищецът е начислявал само суми за ТЕ за БГВ и за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация.
От заключението на ССЕ и обясненията на вещото лице при изслушване
на заключението се установява, че процесният период и вземания частично
съвпадат с тези, предмет на гр.д. № 23076/2019 г. на СРС, 30 състав,
образувано по предявен от В. ИВ. В. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, касаещ период до
31.01.2019 г. Съвпадащите вземания са за цена на топлинна енергия в размер
438.48 лв. за периода м. 05.2017 г. – м. 01.2019 г. и лихва върху тази главница
в размер на 23.77 лв., която е платена, както и за сумата 35.84 лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2016 г. - 31.01.2019 г. и лихва
3
за забава върху тази главница в размер 0.84 лв. С влязлото в сила на
01.06.2020 г. решение по гр.д. № 23076/2019 г. на СРС, 30 състав
отрицателният установителен иск на ответника в настоящото производство е
отхвърлен за тези суми, поради което правилно на основание чл. 297 ГПК
районният съд е зачел силата на пресъдено нещо на решението. Съгласно
обясненията на вещото лице от ССЕ, за периода м. 02.2019 г. - м. 04.2019 г.
цената на топлинна енергия е в размер на 111.98 лв.; лихвата, изчислена от
15.09.2019 г. до 19.11.2019 г. е в размер 2.05 лв.; цената за дялово
разпределение за периода м. 02.2019 г. – м. 04.2019 г. е в размер на 4.29 лв., а
лихвата - в размер на 0.24 лв.
Ето защо правилно СРС е приел, че дължимата за процесния период м.
05.2017 г. – м. 04.2019 г. главница за топлинна енергия възлиза на 550.46 лв.,
дължимите лихви за забава върху главницата за топлинна енергия, предвид
установеното частично плащане – на 2.05 лв. за периода 15.09.2019 г. -
19.11.2019 г.; цената на услугата дялово разпределение е дължима в
претендирания размер от 40.13 лв. за периода м. 10.2016 г. - м. 04.2019 г., а
дължимата лихва за забава върху тази главница е в размер на 1.08 лв. за
периода 01.12.2016 г. - 19.11.2019 г. В същия смисъл е пледирал и
пълномощникът на ответника в хода на устните състезания пред районния
съд, а доказателства тези суми да са платени не са ангажирани.
Предвид неоснователността на доводите в жалбата,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните
части.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20152146 от 06.07.2021 г., постановено
4
по гр.д. № 11844/2020 г. на Софийски районен съд, 157 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
****, срещу В. ИВ. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 550.46 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м. 05.2017 г.
– м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.11.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата 40.13 лв. - такса за
дялово разпределение за периода м. 10.2016 г. - м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2019 г., до
окончателното й изплащане; сумата 2.05 лв. – лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 19.11.2019
г., и сумата 1.08 лв. - лихва за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. -19.11.2019 г., вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА В. ИВ. В., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, **, **, **,
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. **** на основание чл. 78 ГПК сумата 50.00 лв. (петдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. №
11844/2020 г. на Софийски районен съд, 157 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД, ЕИК ****, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем
„Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6