РЕШЕНИЕ
№ 1208
гр. Пловдив, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501878 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Р. Е. А., ЕГН **********, против
Решение № 2192/16.05.2024г., постановено по г. д. № 13167/2023г. по описа на
Районен Съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Р. Е. А., ЕГН: **********, против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: ********* иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като
погасени по давност, следните суми: 494,08 лв. – главница, представляваща
дължима сума по Договор за потребителски кредит ** от 26.04.2012г.; 260,92
лева – добавка, представляваща печалба на кредитора по договора, дължима
за периода 13.07.2012 г. – 04.01.2013 г.; 62,32 лв. – мораторна лихва за периода
03.08.2012 г. – 27.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 27.11.2013 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 125 лв. – разноски в производството, включваща 25 лв. – държавна
такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 03.01.2014 г. по ч. гр. д. № 19083/2013 г. по описа на
1
Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с., въз основа на който е образувано изп. д. №
1797/2014 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на
действие Окръжен съд – Пловдив. Въведени са доводи за неправилност на
първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон,
събраните по делото писмени доказателства и необоснованост. Твърди се, че
доколкото изпълнителното производство е прекратено по право на
02.05.2020г., то последващи изпълнителни действия по това производство не
могат да прекъснат давността. Сочи се, че разпорежданията на съдебния
изпълнител за насрочване на опис, без да са реално извършвани и без да има
платени авансови такси, не представляват годни изпълнителни действия,
които да прекъснат давността на вземането на взискателя. Поддържа се, че
докато не бъде представено надлежно уведомяване на длъжника по реда на
чл.99, ал.4 ЗЗД, то не следва да бъдат извършвани изпълнителни действия, тъй
като цесията не е породила действие спрямо длъжника. Искането от въззивния
съд е за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
********* заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
2
Производството е образувано по отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК от Р. Е. А. срещу „Кредит
Инкасо Ивестмънтс Бг“ ЕАД, с който се иска признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 494,08лв. - главница по Договор за
заем № ***от 26 април 2012г. - добавка, представляваща печалба на кредитора
по договора, дължима за периода от 13.07.2012 г. - до 04.01.2013 г.; 497.64 лева
- законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението -
27.11.2013 г. до 11.09.2023 г.; 62,32 лв. - мораторна лихва за периода от
03.08.2012 г. до подаване на заявлението - 27.11.2013 г.; 125 лв. - разноски в
заповедно производството, от които 25 лв. - държавна такса и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и 350 лв. - юрисконсултско възнаграждение
за образуване и водене на изп. дело, тъй като вземането било погасено по
давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска. Твърди, че в настоящия случай погасителната давност била
прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на
горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящия взискател „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Константин Павлов не бездействали, а
напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваното
изпълнително дело № 20148240401797, което доказвало активно поведение за
удовлетворяване интересите на взискателя. Счита, че по процесното вземане
срещу Р. Е. А. не е изтекла погасителната давност. Моли за отхвърляне на иска
и присъждане на разноски.
С постановеното по спора Решение № 2192/16.05.2024г., постановено
по г. д. № 13167/2023г. по описа на Районен Съд Пловдив, първостепенният
съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Р. Е. А. против „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като
погасени по давност, следните суми: 494,08 лв. – главница, представляваща
дължима сума по Договор за потребителски кредит CASH-04709592 от
26.04.2012 г.; 260,92 лева – добавка, представляваща печалба на кредитора по
договора, дължима за периода 13.07.2012 г. – 04.01.2013 г.; 62,32 лв. –
мораторна лихва за периода 03.08.2012 г. – 27.11.2013 г., ведно със законната
3
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 125 лв. – разноски в
производството, включваща 25 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 03.01.2014 г. по ч. гр. д. № 19083/2013 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ гр. с., въз основа на който е образувано изп. д. № 1797/2014 г. по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив и е ВЪРНАЛ ИСКОВА молба с вх. № 81415 от 11.09.2023 г. В
ЧАСТТА относно предявеният от Р. Е. А. против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасена по давност сумата
от 350 лева – юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изп.
дело № 1797/2014 г. по описа на ЧСИ, Константин Павлов, рег. № 824 по
КЧСИ, като недопустим и Е ПРЕКРАТИЛ производството по гр. д. №
13167/2023 г. по описа на ПдРС, ІІ гр. с. в тази му част.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
С изпълнителен лист от 03.01.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 19083/2013
г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с., образувано въз основа на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е разпоредено, ищцата да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, следните суми: 494,08 лв.
– главница, представляваща дължима сума по Договор за потребителски
кредит *** от 26.04.2012 г.; 260,92 лева – добавка, представляваща печалба на
кредитора по договора, дължима за периода 13.07.2012 г. – 04.01.2013 г.; 62,32
лв. – мораторна лихва за периода 03.08.2012 г. – 27.11.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2013 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 125 лв. – разноски в
производството, включваща 25 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в производството по чл. 410 ГПК.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от
11.06.2014 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувало против
ищцата изпълнително дело № 1797/2014 г. по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег. № 824, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен
препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство.
4
По изпълнителното дело са направени редица справки за имущественото
състояние на длъжника. Изпратена е ПДИ, връчена на длъжника на 22.10.2014
г. На 07.07.2014 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от ищцата в „Симпли Джинс“ ЕООД, а на 06.11.2014 г., е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищцата в „Лорд
Джинс“ ЕООД и „Горд Джинс“ ЕООД. На 06.11.2014 г. по изпълнителното
дело е постъпила молба, депозирана от ищцата с искане за разсрочено
плащане на задължението на равни месечни вноски по 50 лв., дължими до 15-
то число на месеца, считано от 10.11.2014 г., като се моли да не се извършва
опис на имуществото на длъжника и да не се налага запор на заплатата й. На
09.04.2015 г. и 02.11.2015 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от ищцата в „Зъмбърд Джинс“ ЕООД. На 17.11.2015 г. по
изпълнителното дело е постъпил отговор на запорно съобщение, от „Зъмбърд
джинс“ ЕООД, с което ЧСИ е уведомен, че работодателят признава вземането,
върху което е наложено запор на трудовото възнаграждение. На 22.06.2016 г.,
е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“
АД, като запорното съобщение е получено от банката на 29.06.2016 г. На
11.03.2016 г. , е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Обединена Българска Банка“ АД, като запорното съобщение е получено от
банката на 15.03.2016 г., а на 24.06.2016 г., е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, като запорното
съобщение е получено от банката на 30.06.2016 г. С молба от 27.06.2016 г.
ответникът по настоящото дело, е поискал да бъде конституиран като
взискател по силата на сключен между него и първоначалния взискател
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2016 г., което е сторено с
разпореждане на съдебния изпълнител, положено върху молбата, за което на
длъжника е изпратено съобщение, което е залепено /на 14.12.2016 г./, тъй като
същият не е открит на адреса. Н а 23.11.2016 г. , е изпратено напомнително за
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, адресирано до
„Зъмбърд джинс“ ЕООД. С Разпореждане о т 01.02.2017 г. ЧСИ е насрочил
опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 30.08.2017 г. , е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищцата в
„Лорд Джинс“ ЕООД. На 30.04.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя с искане за извършване на справки за получавани от
длъжника пенсии или трудови възнаграждения и налагане на запор върху
5
трудовото възнаграждение на длъжника, която е уважена от съдебния
изпълнител. Н а 02.05.2018 г. , е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от ищцата в „Алфина-В“ ЕООД. На 12.06.2018 г.
по изпълнителното дело е постъпила молба, депозирана от ищцата с искане за
разсрочено плащане на задължението на равни месечни вноски по 50 лв.,
дължими до 30-то число на месеца, считано от 30.06.2018 г. На 10.04.2019 г. по
изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с искане за
пристъпване към принудително изпълнение като се насрочи опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на
домашния му адрес. С Разпореждане от 10.03.2020 г. ЧСИ е насрочил опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. С Разпореждане от
22.02.2022 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника. На 03.10.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя с искане за извършване на справка за наличие на трудови договори
и налагане на запори, както и за опис, оценка и публична продан на движими
вещи на длъжника, която е уважена от съдебния изпълнител. На 15.06.2023 г. ,
е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищцата в
„Маркони-КМ“ ЕООД.
По делото е приложен и Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, Приложение № 1 към него,
Пълномощно № 3078/2016, Потвърждение за извършена цесия на вземания на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, известие за доставяне и обратна разписка към него
и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до
длъжника.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция
приема следното:
В настоящия случай изпълнителното дело е образувано през 2014г. - по
време на действалото ППВС № 3/1980 г., съгласно което "погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането".
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
6
производство се прекратява поради перемция на основание чл. 433, ал. 1 т. 8
от ГПК. Правно ирелевантно е дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване принудителното изпълнение, тъй като давността се прекъсва
според чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на действия на принудително
изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително
действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години (за вземането
за мораторната лихва – 3 години), за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. С това
тълкувателно решение се обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980г.
на Пленума на Върховния съд, като се приема, че по време на един
изпълнителен процес погасителната давност относно вземането може да бъде
многократно прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия по искане
на кредитора.
С Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. по
описа на ОСГТК на ВКС се даде разрешение на въпроса погасителната
давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Прие се, че
изпълнително действие, което е извършено след като по делото е настъпила
перемция, прекъсва погасителната давност. В тази връзка възражението на
жалбоподателя относно валидността на изпълнителните действия по
прекратено изп.производство се явява неоснователно.
На следващо място, спорен е въпросът дали насрочване на действия
от ЧСИ, без тяхното извършване, прекъсват давността. Правилен е изводът на
районния съд, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Следователно, със самото искане за извършване на
изпълнително действие, взискателят поддържа висящността на
изпълнителното производство.
7
Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират
авансово, както от държавния съдебен изпълнител (чл. 73, ал. 3 ГПК), така и
от частния съдебен изпълнител (чл. 80 ЗЧСИ). Предварителното внасяне на
таксите от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените
от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, тъй като съгласно чл.
433, ал. 1, т. 6 ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното
производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са
порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат
отменени по жалба срещу тях. Прекратяването на производството поради
невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна
възможност, а в чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата възможност:
когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат
събрани от длъжника. Изрично е уредена в чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ и процесуалната
възможност за несъбраните такси 27 частният съдебен изпълнител да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК срещу взискателя.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя относно
валидността на изпълнителните действия след извършване на цесията. Без
значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му /Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г., т. к., і
т. о. на ВКС/. Промяната в страните в изпълнителното производство не
заличава изпълняемото право, то продължава да съществува и да е обект на
принудително изпълнение, предмет на образуваното изпълнително дело. При
конституирането на нов взискател на мястото на стария изпълнителното дело
е висящо между конкретни страни, а като правна последица от уважаване на
иска по чл. 439 ГПК е отричане на самото изпълняемо право и съответно
прекратяване на изпълнението.
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
8
Изходът на спора налага осъждане на жалбоподателя да заплати
сумата от общо 440 лева юрисконсултско възнаграждение, от които: 360 лева
на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр.с чл.37 Закона за правната помощ и 80
лева на основание чл.13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2192/16.05.2024г., постановено по г. д.
№ 13167/2023г. по описа на Районен Съд Пловдив в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. Е. А., ЕГН: **********,
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: ********* иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника, като погасени по давност, следните суми: 494,08 лв. –
главница, представляваща дължима сума по Договор за потребителски кредит
*** от 26.04.2012г.; 260,92 лева – добавка, представляваща печалба на
кредитора по договора, дължима за периода 13.07.2012 г. – 04.01.2013 г.; 62,32
лв. – мораторна лихва за периода 03.08.2012 г. – 27.11.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2013 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 125 лв. – разноски в
производството, включваща 25 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 03.01.2014 г. по ч. гр. д. № 19083/2013 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ гр. с., въз основа на който е образувано изп. д. № 1797/2014 г. по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. Е. А., ЕГН: ********** да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 440 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10