Р Е Ш Е Н И Е
№627
гр. Хасково,26.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково,
в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева и в
присъствието на прокурор Невена Владимирова от ОП – Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова административно дело №1214/2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
от „С.-М.“ ЕООД, гр.Х., представлявано от
управителя С.Х.Е., против Ревизионен акт №
Р-16002621005229-091-001/20.09.2022г., издаден от В.
С. К. началник сектор – възложил
ревизията и Н. И. П. – главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 556/10.11.2022г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив,
с който на „Схе –Маркетинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Х.Е., е начислен допълнително ДДС в размер на 189 705.21 лева
и лихва в размер на 12 822.62 лв., за периода 01.04.2021г. до 31.08.2021г.
В жалбата се твърди,
че в хода на извършваната проверка от дружествата изпращач, получател и
превозвач, били представени всички документи, касаещи доставката, вкл. и за
мястото на доставката. В приложените международни товарителници – ЧМР, за
транспорт на стоките, били попълнени всички изискуеми реквизити, включително и
надлежно била отбелязана датата на натоварване на стоките, на получателя, на мястото
на получаване, на дата, като били налице подпис и печат на получаващото
дружество. Във връзка с тези документи били представени доказателства за
кореспонденция, както и фактури. Транспортния документ доказвал движението на
стоките и пристигането им на гръцка територия. Във връзка с това се счита, че
изложените в ревизионния акт аргументи са недоказани. Не се споделя изводът на
ревизиращия екип, че неизготвянето на опис на приема на стоките води до
неосъществяване на ВОД. Самото полагане на подпис в ЧМР с отбелязване на дата,
подпис и печат на приемащото дружество, водили до коректност на извършената
доставка. Описаните в РА твърдения били смехотворни и представлявали тотално
неразбиране на механизма за издаване и проверка на документация, изходящи от
други страни в ЕС. От съдържанието на РА ставало ясно тенденциозното
непризнаване на конкретния ВОД и нежеланието за извършване на качествена
проверка. Твърди се, че приложените документи били коректни, като същите били
изготвени от дружеството изпращач, съответно стоките предмет на износа били
проверени, натоварени и напуснали територията на Република България по
направление Г., където били получени и разтоварени. В тази насока били всички
документи, изготвени от двете дружества, които обаче не били признати от
данъчните органи. Необосновани били изводите на данъчните органи, че в
предоставените от „С.-М.“ ЕООД приемо-предавателни протоколи, приложени към
всяка фактура, не били записани име на лицето, предало стоките и длъжностното
му качество, име на лицето, получило стоките и длъжностното му качество. 3а
доказване на доставката по фактурата била надлежно съставена международна
товарителница с посочено място на натоварване и разтоварване, както и представена
фактура за извършване на транспортната услуга и надлежно съставен пътен лист. От
органите по приходите не били ангажирани доказателства, опровергаващи
представените от дружеството и превозвача транспортни документи, респективно
доказателства, оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на
чл.9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
и по специално получаването на стоките от дружеството получател. Сочи се, че за
доказване на ВОД доставчикът следвало да разполага с документ за доставката –
фактура, в която, когато получателят бил регистриран за целите на ДДС в друга
държава членка, се посочвал идентификационният номер по ДДС на получателя,
издаден от държава членка, под който номер му била извършена доставката. В
случая ревизираното лице разполагало с такъв документ, като при ревизията
представило фактура с получател – гръцкото дружество, регистрирано на
територията на ЕС и бил посочен идентификационен номер по ДДС, издаден от
съответните държави членки. Съдържанието не било оспорено от органа по
приходите, съответствието на идентификационния номер не било отречено при
проверката от властите. Представените международни товарителници,
представляващи частни свидетелстващи документи, съдържали всички реквизити
предвидени в член 6 параграф 1 от Конвенцията и били подписани и подпечатани от
представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като липсата на
подпис и печат в клетката на получател или непосочването на дата и място на
получаване, не ги правило недостоверни. В случая ЧМР съдържали подпис, печат и
дата в клетка 24. Непопълването на отделни колонки или неправилното им
попълване, не било от значение при преценка на относимите към правния спор
факти и не лишавало от доказателствена сила товарителниците. В този смисъл, в
по-голямата си част, била и практиката на ВАС по подобни казуси. Настоящият
случай не касаел едновременно липса на място, дата на получаване на стоките,
подпис и печат на получателя, както и на превозвача, при което ЧМР нямало да
служи за доказателство за факта на предаването на стоките на получателя. С
оглед съдържанието на член 4 и член 9 от Конвенцията, неправилно било
становището на ревизиращия екип, че ЧМР не доказвали реално транспортиране на
стоките, и съгласно член 5 от Конвенцията следвало тези ЧМР да се кредитират
като истински документи, със съответните от това правни последици. Сочи се, че в
конкретния случай доставчикът разполагал със стоката, уверил се, че получателят
било регистрирано в съответната държава членка лице и стоката е била предадена
на получателя. Съответно доставчикът представил всички необходими
доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от
територията на България, като данните, отразени в транспортните документи
съответствали на събраните в ревизионното производство доказателства. Органите
по приходите не изразили съмнения за данъчна измама, не установили факти, въз
основа на които да можело да се направи извод за измама. Поради това, като
определил на дружеството жалбоподател задължения за ДДС и лихви по доставка, за
които били налице доказателства да бъдат определени като вътреобщностни,
органът по приходите неправилно приложил материалния закон. Извод в обратна
насока не можело да се направи с оглед констатираната в хода на ревизионното
производство липса на данни относно регистрация при преминаване през ГКПП на
територията на България на МПС, установена при извършена проверка на данни от
Информационната система на Агенция Митници, модул Пътни такси и разрешителни,
тъй като такива не се изисквали за доказването на ВОД. Без правно значение за
признаване на ВОД бил и изводът на ревизиращия екип, че в получен отговор вх.№
К-48-61818#1/10.09.2021г. за превозно средство с рег. № ********било посочено,
че няма данни за преминавания през ГКПП, а за ПС с рег.№ ******* имало две
преминавания на 01.07.2021г. – излизане и на 06.07.2021г., влизане през ГКПП
Маказа. Без значение бил отговорът на ОДВМР, тъй като не всички преминавания на
МПС през територията на граничния пункт се регистрирали. Ревизираното лице било
представило заверени копия на документи за платени пътни такси и паркинг в Г.
от дати 01.07.2021г., 02.07.2021г. и 06.07.2021г., заверени копия на документи
за заредено гориво на територията на Г. на дати 02.07.2021г. и 06.07.2021г. Дори
и тези документи да не били преведени от лицензиран преводач, според
изискванията на ДОПК същите следвало да се ценят ведно с всички останали
доказателства по преписката. В квитанциите за платените такси за преминаване по
магистралите не се вписвали марка, рег. номер или собственост на автомобилите.
По изложените
съображения се претендира отмяна на РА. В подкрепа на всичко изложено се цитира
практика на ВАС и на Съда на ЕС.
В съдебно заседание
и в писмени бележки, се навеждат доводи за незаконосъобразност на РА. Счита се,
че с него се нарушават установени в АПК принципи. Настоява се, че от страна на
дружеството била осъществена ВОД и за това били налице съответните
доказателства, вкл. ЧМР, което било коректно попълнено, а така също и
доказателства за заплащане на стоката, предмет на ВОД. Претендират се разноски
по делото. По отношение искането на ответника за разноски се счита, че
възнаграждение на юрисконсулта се дължи не на основание Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатския възнаграждения, а на основание Закона за
правна помощ, като максималният размер бил 300 лв.
Ответникът по
жалбата – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив,
чрез процесуален представител в съдебно заседание и писмени становища, оспорва
жалбата и я счита за неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатския възнаграждения. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на дружеството жалбоподател.
Окръжна прокуратура –
Хасково, конституирана в настоящото производството на основание чл.159 от ДОПК,
се представлява от прокурор Владимирова, която изразява становище за основателност
на жалбата
Административен съд –
Хасково след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите,
възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното:
Със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г.
(л.15), издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив са определени органи по
приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113 ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за
възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7
ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119 ал.2 от ДОПК, като Приложение №1 към същата
съдържа списък на органите по приходите при ТД на НАП – Пловдив, които при
отсъствие на началниците на сектори „Ревизии“ ще изпълняват правомощията им,
определени с посочената заповед.
Със Заповед № РД-09-2514/29.11.2021г.
на директора на ТД на НАП – Пловдив (л.19) са определени длъжностните лица,
които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“,
отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, за срок от 01.12.2021г. до 30.11.2023г.
В Заповед
РД-09-1602/08.10.2020г. (л.21) е посочен определеният състав на секторите с
място на работа гр.Пловдив.
Не е спорно по
делото, че както длъжностното лице, възложило ревизията, така и ревизиращия
екип, са служители в ТД на НАП – Пловдив и попадат в обхвата на цитираните
по-горе заповеди.
На 13.09.2021г. от Ваня
Стоянова Кирякова на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив е
издадена Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002621005229-020-001/13.09.2021г.
(л.43), с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено да бъде
извършена ревизия на „С.-М.“ ЕООД гр.Хасково. Определен е ревизиращият екип и
обхвата на ревизията по видове задължения по периоди, а именно: Данък върху
добавената стойност за периода от 01.07.2021г. до 31.07.2021г., определен е
срок за извършване на ревизията – три месеца от връчване на ЗВР.
Със Заповед за
изменение на ЗВР от 20.09.2021г. (л.47) органът, възложил ревизията е променил
периода на вида задължение, а именно от 01.07.2021г. до 31.07.2021г., от 01.04.2021г.
до 30.06.2021г. и от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. (или от 01.04.2021г. до 30.08.2021г.).
ЗВР и ЗИЗВР са били връчени електронно на 23.09.2021г. (л.46, 50).
Със ЗИЗВР №
Р-16002621005229-020-003/22.12.2021г. (л.703), връчена на 05.01.2022 (л.706),
срокът за извършване на ревизията е бил удължен до 21.01.2022г., а със ЗИЗВР №
Р-16002621005229-020-004/11.01.2022г. (л.708), връчена на 12.01.2022 (л.711) –
до 23.02.2022г.
С издадена от В.С. К. на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив
Заповед № Р-16002621005229-023-001/01.02.2022г. (л.716), производството по
ревизията е било спряно поради открита на 01.02.2022г. процедура за обмен на
информация между компетентните органи на Република България и Г. с цел
установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчни
задължения на „С.-М.“ ЕООД. Заповедта е била връчена на дружеството на
07.02.2022г. (л.719).
С връчена на
11.07.2022г. (л.725) Заповед № Р-16002621005229-143-001/08.07.2022г. (л.722),
производството по ревизията е било възобновено, поради отпадане на основанието
за спиране – получена информация по запитване в реф.№VAT_BG_036164
(EL_35VP/22_20220201_AF_RI_R).
На 22.08.2022г. от
органите по приходите, включени в състава на ревизиращия екип, е съставен
Ревизионен доклад № Р-16002621005229-092-001, с който са предложили да бъдат
установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди,
подробно посочени в него. Ревизионният доклад е връчен на електронния адрес на
жалбоподателя на дата 23.08.2022г., видно от приложеното Удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол“ (л.68).
На 20.09.2022г. от В. С. К. на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив
– възложител на ревизията, и Н. И. П. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден обжалваният
Ревизионен акт № Р-16002621005229-091-001/20.09.2022г, с който са установени
задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, в размер на
103 264.37 лв. и лихви 12 822.62 лв. Ревизионният акт е връчен на
електронен адрес на дружеството жалбоподател на дата 20.09.2022г. (л.42).
На 28.09.2022г. от „С.-М.“
ЕООД е била депозирана жалба (л.24) до директора на дирекция „ОДОП“, а
последният с Решение №556/10.11.2022г. потвърдил Ревизионен акт №
Р-16002621005229-091-001/20.09.2022г., като посочил, че допълнително
установеното задължение за ДДС е в размер на 189 705.21 лв. и прилежащи
лихви в размер на 12 822.62 лв.
В решението е
посочено, че в хода на административното обжалване се установило, че с РА бил начислен
ДДС в размер на 189 705.21 лв. и лихви 12 822.62 лв. За ревизирания
период дружеството декларирало дейност „търговия на дребно в неспециализирани
магазини“, като извършвало вътреобщностни доставки на стоки за Г. по
предварителна заявка – предимно храни и напитки, и транспортирането се извършвало
със собствен транспорт. Основен клиент бил „Evtimov Stanimir“ с валиден ДДС
номер - EL*********. „С.-М.“ ЕООД и „E. S.“ били свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
ДОПК чрез лицето С.Х.Е. – едноличен собственик на капитала и управител на двете
дружества. Посочено било в РА, че за всеки от ревизираните периоди дружеството
декларирало в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС към
гръцкия контрагент, ВОД на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, които се
облагали с нулева ставка на основание чл.53, ал. 1 от ЗДДС. ВОД били отразени в
клетка 15 „данъчна основа на ВОД на стоки“ в подадените СД и в клетка 3 на
VIES-декларация, съгласно разпоредбите на чл.125, ал.2 от ЗДДС. Транспортът на
стоките се организирал от „С.-М.“ ЕООД, но не били издадени фактури за това. В
хода на извършена предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства
(ПУФО), доказателствата от която били присъедини към спорния РА, било
установено, че ревизираното дружество не разполагало със складова база, нито с
друг търговски обект на територията на страната. По данни на КАТ притежавало товарен
автомобил ***, с рег. № ***, товарен автомобил
„И.“, с рег. № ********и товарен автомобил ***,
с рег. № *******. В хода на приключената ПУФО било изпратено писмо до ОДМВР с
искане за извършване на действия от други контролни органи
№П-16002621143033-032-001/31.08.2021г. и заявка за предоставяне на всички
записи от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република
България“, получени от автоматични устройства за записване на пътния трафик и
от автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни
точки на националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ, за превозните
средства. От предоставената информация било установено, че автомобил с рег. № *******
преминал през ГКПП-Маказа, както следва: излизане и влизане на 01.04.2021г.;
излизане и влизане на 16.04.2021г.; излизане на 28.04.2021г. и влизане на
30.04.2021г. За въпросното превозно средство нямало данни за други преминавания
на ГКПП за ревизираните периоди. За ППС с рег. № ********нямало данни за
преминаване през ГКПП на Република България. От получените справки за
движението на автомобилите, собственост на ревизираното дружество, на
територията на страната било видно, че за автомобил ***,
с рег. № ******* били регистрирани движения по пътната инфраструктура на
следните дати: 01.04.2021г.; 07.04.2021г.; 16.04.2021г.; 22.04.2021г. и на
30.04.2021г., а автомобил „И.“, с рег. № ********не бил регистриран от камерите
по пътната инфраструктура на страната за периода от 01.04.2021г. до
30.04.2021г.
От получен от
компетентните гръцки власти отговор на изискана информация, доказателства и
потвърждение за реално осъществени и декларирани ВОД на стоки от гръцкия
търговец на обща стойност 1 091 646.92 лв. (558 150.20 EUR), било
видно, че в писмена декларация пред гръцките власти Е.
С.Х.
посочил, че стоките, които придобивал били безалкохолни напитки, хранителни
стоки, вода, канцеларски материали, перилни препарати, които транспортирал сам
от България до Г. от неговата фирма в България. Стоките се получавали на адреса
на фирмата му в *. Стоките били транспортирани по негова
поръчка от собствената му централа в България до *
и от * до *, веднъж или два
пъти седмично с камион под наем. Нямал доказателство за пътни такси или горива,
тъй като те принадлежали на транспортните компании. Парите се превеждали през
банковата му сметка в България и тази в Г., но транзакциите му се плащали
предимно в брой, защото бил едно и също лице в България и Г.. Плащането се
предавало от служителите му в брой или чрез депозит чрез Western Union. В
резултат на извършената проверка/ревизия на гръцкото дружество „E. S.“, относно
придобиванията от българския търговец „С.-М.“ ЕООД, органите на гръцката
данъчна/приходна администрация били установили, че за периода от 01.04.2021 - 30.09.2021
изглеждало, че покупките възлизали на 558 149.42 EUR въз основа на
счетоводните записи, но там нямало плащания от гръцката фирма към доставчика.
Не били представени платежни документи за плащане на сделки по банков път или в
брой. Информационната система на данъчната администрация не показвала, че
данъкоплатецът имал личен товарен автомобил, както в писмената му декларация за
превоз на стоки бил посочен само лек автомобил с рег.***.
Сделките били отразени в счетоводните книги и декларирани в
справките-декларации по ЗДДС и VIES декларации. Въпреки това, физическият
транспорт на стоките на обща стойност 558 149.42 EUR не бил доказан от гръцката
компания, нито били предоставени банкови документи за плащането им. Относно
документацията, свързана с транспорта на стоките: CMR съдържали невярна и
непълна информация, тъй като посочвали само място на доставка гр.Комотини,
където данъкоплатецът нямал стопанска дейност. Като бруто тегло в килограми от
1200 и 1300, независимо от количеството на изпратените стоки, в описанието на
стоките, които се транспортирали, се посочвало само „храна и хляб“. Не се
посочвали други продукти, като безалкохолни напитки и т.н., въпреки че били
включени във въпросните сделки. Липсвали дата и място на пристигане на стоките.
Не били представени платежни документи за доказване на изпращането или
транспортирането на стоките или доказателство за получаване на тези стоки.
Посочено е в решението,
че сред предоставените от „С.-М.“ ЕООД документи липсвали такива за разплащане
по банков път, банкови бордера за обмен на валута, в ЧМР към всяка фактура за
ВОД липсвал точен адрес на разтоварване на стоката в Г., посочено било само *, в клетка 24 на ЧМР нямало място и дата на доставка, а
само печат и подпис (без име). Във всички транспортни документи било записано,
че се превозва храна и хляб с бруто тегло 1200 – 1300 кг. Приложени били
приемо-предавателни протоколи без дата и място на съставяне, цитиран бил номер
на фактура и обща стойност, без опис на стоките. За приел и предал се сочило
лицето С.Е..
В решението се сочи,
че въз основа на събраните и присъединените доказателства, ревизиращият екип
направил извод, че били констатирани несъответствия в представените
доказателства за извършен транспорт. „С.-М.“ ЕООД декларирало множество ВОД към
„E. S.“, но от справките
на КАТ и АПИ било видно, че товарните автомобили, с които задълженото лице
твърдяло да били превозвани стоките, не са преминавали през ГКПП на съответните
дати, посочени в ЧМР. Предмет на товара, посочен в транспортните документи, били
хранителни стоки и хляб, въпреки че С.-М.“ ЕООД фактурирало на „E. S.“ различни видове
безалкохолни напитки, студен чай, сокове, минерална и газирана вода и др. Управителят
на дружеството твърдял пред гръцките данъчни власти, че част от разплащанията
се извършвали по банков път, друга част в брой, но доказателства за това не били
представени. Липсвали доказателства, че ревизираното лице притежавало складови
бази за съхранение на стоки, както в *, така и на
територията на Г.. Не били представени документи, доказващи твърденията на
ревизираното лице, че стоките се товарели от негова база в * и се разтоварвали в *,
а след това *, където било седалището на „E.
S.“.
На следващо място, в
РА било констатирано, че в конкретния случай по фактурите, издадени на „Evtimov
Stanimir“, ревизираното дружеството не могло да докаже извършване на ВОД към Г.,
поради което и на основание чл.53, ал.1 и 2 от ЗДДС и чл.45, ал.1 и 2 от
ППЗДДС, следвало да се начисли данък добавена стойност на декларираните
доставки като ВОД, като облагаеми на територията на страната с 20%. В случая ВОД
следвало да се приемат за облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на описаното и на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.84
от ЗДДС на ревизираното лице бил начислен ДДС в размери и по периоди, както
следва: за м. 04.2021г. – 26 524.78 лв.; за м.05.2021г. – 42 539.91 лв.; за
м.06.2021г. – 30 354.07 лв.; за м.07.2021г. – 52 722,19 лв. и за м.08.2021г. –
37 564.26 лв.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, позовавайки се на разпоредбите на чл.7,
ал.1, чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.45 от ППЗДДС, посочвайки, че режимът на
ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагали
със ставката в държавата на доставчика, решаващият административен орган е
приел, че доказването на техния вътреобщностен характер е в тежест на
доставчика. В представените транспортни документи – международни товарителници (ЧМР),
липсвали съществени реквизити, като дата на получаване, имена и подпис на
лицето изпращач и получател на стоките. Тази липса не можело да се замести от
писмените потвърждения, защото вписаният предмет на доставките в тях не
кореспондирал с тези по издадените инвойс-фактури от „С.-М.“ ЕООД, поради което
не можело да се удостовери получаването на конкретните стоки. Още повече, че
получателят и доставчикът били свързани лица, което позволявало да се съставят
частни документи в изгода на двете страни. Освен това в ЧМР било посочено, че
всички стоки се разтоварвали в Г., *, където получателят
нямал складова база. Твърденията, че стоките са поемали от негови работници,
след което се транспортирали до * с камиони под наем,
не били подкрепени с никакви доказателства. Липсвали доказателства и за реално
плащане. Това че фактурите, издадени на български език, били прикрепени с
фискални бонове, не било доказателство за ВОД. Не били представени документи,
които да доказват плащане от страна на гръцкото дружество. Ревизираното лице не
дало обяснения как получените суми в евро били обменени в лева, нито били
представени доказателства за това. Нещо повече, видно от оборотната ведомост на
„С.-М.“ ЕООД, дружеството нямало и никога не е имало заведени наличности в
чужда валута. В случая не можело да се обоснове безспорен извод, че стоките
напуснали територията на страната и че била налице ВОД. Поради това продажбата
на въпросните стоки следвало да се обложи със ставката по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в размер 20 %.
Решението е връчено
на електронния адрес на дружеството жалбоподател на дата 16.11.2022г. (л.22).
Жалбата срещу
процесния РА е подадена на 28.11.2022г., чрез ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково
и заведена впоследствие в ОДОП – Пловдив.
Към делото са
приложени всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства,
като се приеха и такива представени в хода на настоящия съдебен процес.
По делото се назначи
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещо лице дава следното заключение:
1. Счетоводството на
жалбоподателя е водено редовно. Спазени са изискванията по ЗСч, НСС, ЗДДС и
ППЗДДС за проверявания период. Осчетоводено е придобиване на стоките по
сметката за материални запаси на жалбоподателя – налице са по делото и в
счетоводството на жалбоподателя, фактури за покупка в България. Фактурите за
продажба ВОД са придружени с изискуемите документи – ЧМР и протокол за
приемане. Има заплащане от страна на получателя – гръцката фирма „E. S.", регистрирана
по ДДС в Г. с ДДС номер ELI51524382 и плащането намира отражение в
счетоводството на жалбоподателя;
2. Счетоводните
записвания, отразяващи сделките предмет на РА в счетоводството на жалбоподателя
са коректни. Жалбоподателят е имал материална обезпеченост за обезпечаване на
процесиите сделки по счетоводни данни;
3. На база
представените по делото и в счетоводството на „С.-М.“ ЕООД ЧМР, вещото лице е
изготвило Приложение № 1 (л.137), неразделна част от заключението, от което е
видно на кое място е получена стоката, кога, с какви транспортни средства е
извършено транспортирането на процесиите стоки, предмет на визираните данъчни
периоди;
4. Всяка доставка до
гръцкия получател е отразена в СД по ЗДДС на „С.-М.“ ЕООД;
5. Изготвени са
декларации Vies от „С.-М.“ ЕООД за всеки извършен ВОД. Подавани са също
интрастат декларации за поток изпращания на стоки към Г.;
6. Стоките, предмет
на инвойс-фактурите отговарят на декларирания ВОД от страна на гръцката фирма
получател с VAT ELI51524382 – „E. S.“. Налице е идентичност в стойността на доставените от „С.-М.“
ЕООД стоки с тези, получени от гръцката фирма – Е.С.Х.. Отразена е ВОП в
книгите за покупки и продажби на гръцката фирма;
7. Гръцката фирма
декларирала всички процесни фактури, издадени от „С.-М.“ ЕООД и начислила ДДС
за придобиването. Размерът на начисления ДДС се посочва в таблицата по т.6 от
обстоятелствената част на ССчЕ. Експертът установил разминаване в стойността
само на една от фактурите при нейното деклариране в регистрите по ДДС на С.Е.,
което вероятно било техническа грешка.
В ССчЕ е посочено,
че ако под въпроса дали стоките са налични при гръцкия съконтрахент за визирания
период 01.04.2021г. – 31.08.2021г. се има предвид дали са били и получени, то
по данни от подадените отчетни регистри по ДДС на гръцкото дружество, същото
декларирало тяхното получаване.
В съдебно заседание
в ВЛ посочва, че за извършените в Г. доставки на стоки били извършени
съответните плащания, като това било отразено счетоводно.
В допълнителна ССчЕ,
вещото лице на първо място отбелязва, че в Г. декларациите по ДДС обхващат
тримесечен период, което означавало например, че декларация по ДДС №
*********/13.07.2021г. обхващала периода 01.04.2021г. – 30.06.2021г., а
декларация по ДДС № *********/15.10.2021г. периода 01.07.2021г. – 30.09.2021г.
Тези две тримесечия, според гръцката методика за подаване на ДДС декларации,
включвали ревизирания период на „С.-М.“ ЕООД, а именно 01.04.2021г. –
31.08.2021г. В издадения от гръцките власти РА нямало констатации за
непризнаване на данъчен кредит по покупки на С.Х.Е. или за допълнително
начислен ДДС по продажби на дружеството. Констатирано било само, че лицето
имало задължения по ДДС декларации, които не заплатило. В този смисъл можело да
се каже, че за стоките, предмет на ВОП от „С.-М.“ ЕООД бил признат ДДС на
покупките от гръцката данъчна администрация и следвало да се приеме, че те са постъпили
на територията на Г.. Неплатеният
ДДС от Е. към гръцката данъчна служба бил в размер на 9 818.98 EUR или 19 204.26
лв. за периода 01.04.2021г. – 30.06.2021г. Неплатеният ДДС от Е. към гръцката
данъчна служба бил в размер на 16 782.86 EUR или 32 824.42 лв. за периода
01.07.2021г. – 30.09.2021г.
На следващо място,
вещото лице е установило, че били извършени продажби на стоките, предмет на ВОП
от С.Е. с VAT EL №********* в Г., като този извод следвал от това, че през
проверявания период всички закупени стоки били от „С.-М.“ ЕООД, съобразно
дневниците за покупки (книгите за разходи). Подадени били Справки-декларации и
начислен ДДС върху продадените на дребно стоки за разглеждания период.
На последно място се
сочи, че в основното по делото заключение се установило, че били налице
издадени фактури от „С.-М.“ ЕООД с приемо-предавателни протоколи за предаване
на стоките на С.Е. с VAT EL №*********. Установило се и че при дружеството жалбоподател
имало издадени фискални касови бонове за разплащане на процесиите доставки от
гръцкия контрагент. ВЛ проверило и отчетните регистри по ДДС на С.Е. с VAT EL №*********,
подадени към гръцката данъчна служба, от които се установило, че процесиите
фактури на „С.-М.“ ЕООД били включени в дневниците за покупки на търговеца и по
тях бил самоначислен ДДС. В издадения от гръцкия орган по приходите Ревизионен
акт № 3873-2022г. нямало констатации по оспорване на доставките от „С.-М.“ ЕООД
и на начисления ДДС по тях в отчетните регистри по ДДС на гръцкия търговец. ВЛ
проверило и дневниците за продажби на С.Е., от които било видно, че имало
извършени продажби с начислен ДДС към последващи клиенти. Предвид факта, че за
ревизирания период 01.04.2021г. – 31.08.2021г. основен доставчик на С.Е. бил „С.-М.“
ЕООД, което било видно от дневниците за покупки на търговеца, то можело да се
направи извод, че извършените продажби на последващи клиенти били на стоки,
закупени от българския търговец. В този смисъл можело да се твърди, че имало
прехвърляне на правото на разпореждане със стоките, предмет на ВОП от
доставчика „С.-М.“ ЕООД.
В съдебно заседание
ВЛ пояснява, че с проверения от него РА, издаден от гръцките власти на С. Ефтимов,
в качеството на физическо лице ЕТ в Г., се вменявали задължения по справки
декларации за подадено ДДС, които не бил платил. Сделките, предмет на ВОП, както
и продажбите на дребно в Г., не били предмет на ревизията по издадения РА. На
поставения въпрос „В разходите, които са представени от страна на гръцкия
търговец само ВОП ли са отразени или има и други доставки?“ отговаря, че книгата
за разходи и приходи, която отговаря на дневниците за покупки и продажби в
България, е налична в Приложението, в Папка 1/3 на стр.147. От съдържанието
ѝ ставало ясно, че преобладават доставките от „С.-М.“ ЕООД. На месец имало
и по няколко други доставки, които обаче били много дребни като стойност в
сравнение с доставките от „С.-М.“ ЕООД – на стойности 16, 29, 20 EUR.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в съвкупност с останалите
писмени доказателства, събрани по делото.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Жалбоподателят е надлежна страна – адресат на РА, поради което притежава правен
интерес от оспорване на акта.
Жалбата съответства
на изискванията за форма и реквизити. Подадена е след проведено оспорване по
административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното
производство. Поради изложеното съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният РА е
валиден, като издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 138, § 1
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система
на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена
"Освобождавания на вътреобщностни сделки", държавите-членки
освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение
извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за
сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено
лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в
държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза
на стоката. Разпоредбата възпроизвежда съдържанието на чл. 28в, част А, буква
а) от Шеста директива и е част от преходния режим за облагане на търговията
между държавите членки, регламентиран в раздел XVIа от тази директива, чиято
цел е да се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се
осъществява крайното потребление на доставените стоки - решение от 27.09.2007
г. по дело Teleos и др., C-409/04, т. 36, решение от 27.09.2007 г. по дело
Collеe, C-146/05, т. 22, решение от 27.09.2007 г. по дело T. I., C-184/05, т.
22, решение от 22.04.2010 г. по дело X, C-536/08 и C-539/08, решение от
7.12.2010 г. по дело R, С-285/09, т. 37 и решение от 22.09.2012 г. по дело
VSTR, С-587/10, т. 27.
Механизмът, създаден
с този преходен режим, се състои, от една страна в освобождаване на извършената
чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата
членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно
допускане на право на приспадане или възстановяване на платения, по получени
доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното
придобиване в държавата членка по пристигане. По този начин механизмът гарантира
ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните държави членки
(решение по дело R, т. 38) и позволява да се избегне двойното данъчно облагане,
а следователно и да се гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система
на ДДС - решение по дело Teleos, т. 25, решение по дело Collеe, т. 23 и решение
от 22.09.2012 г. по дело VSTR, С-587/10, т. 28.
Съгласно постоянната
практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока
става приложимо само, когато правото на разпореждане като собственик с тази
стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е
изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това
изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на
държавата членка на доставката - решение по делото Teleos, т. 42, решение по
дело T. I., т. 23, решение по делото R., точка 41 и решение от 16.12.2010 г. по
дело E. T. H., C-430/09, т. 29.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС наличието на ВОД е обусловено от
кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на
стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до
територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя
в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, ВОД са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги
документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е
към нормата на чл. 45 ППЗДДС, която в зависимост от подлежащите на установяване
правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в
две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава-членка.
Първият правно
релевантен факт се установява с представянето на фактури за доставката, в която
се посочва издаденият при регистрацията за целите на ДДС от друга
държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два
правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които
са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са
определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. Така описаният
национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които
освобождаването на ВОД става приложимо само, когато правото на разпореждане
като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът
докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава
членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е
напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на
СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от
06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО
оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които
освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в
процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната
практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от
06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на
СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. В решението
по дело С-409/04г. СЕС е посочил, че вменяването на задължение на ревизираното
лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките
на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на
освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51 в
нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ
нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата.
Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните
власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които
следва да се представят на компетентните органи / чл. 45 ППЗДДС/. Не е в
противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки,
които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната
от него операция не го довежда до участие в данъчна измама.
От своя страна,
разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС регламентира документите, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС
е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя.
В ППЗДДС са посочени изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа писменото
потвърждение: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид,
марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен
транспортът. В разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС е
регламентирано изискването за наличието на транспортен документ, удостоверяващ,
че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато
транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Съгласно съдебната
практика от тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото
на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на
следните предпоставки – когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона
задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е
знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от
извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело
С-273/11.
В настоящия случай,
от събраните по делото писмени доказателства се установява, че транспортът по
спорните ВОД е осъществен за сметка на доставчика, т.е. ревизираното дружество,
което притежава собствени транспортни средства. При това положение, относима е
разпоредбата на чл. 45, т. 2, буква "б" от ППЗДДС (в приложимата по
време редакция), съгласно която изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на другата държава членка се
удостоверява с транспортен документ. В конкретния случай, дружеството-доставчик
на стоката е представило пред органите по приходите транспортен документ -
международни товарителници за транспорт, осъществен от и за негова сметка.
Спорът между
страните е дали доставките са вътреобщностни такива по смисъла на чл. 7, ал. 1
от ЗДДС или се касае за доставки в общия случай на закона в хипотезата на чл. 6
от ЗДДС. Единственото спорно между страните обстоятелство е изпращането и получаването
в Г. на стоките, предмет на декларираните доставки.
Съгласно съдебната
практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО
относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица,
за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите
членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при
които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6
септември 2012 г. по дело С-273/11).
По отношение на
превозните документи следва да се съобрази правната уредба на международната
товарителница в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г.,
ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 година. В
приложното поле на конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на
стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за
доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща се страна /чл. 1 от конвенцията/. По силата на чл. 4 от Конвенцията
договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл. 9
до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и
получаването на товара от превозвача, а на основание чл. 4 от същата Конвенция
нередовността й не засяга нито съществуването, нито действието на този договор.
От горното следва, че непопълването на отделни части от ЧМР или неправилното им
попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не
води до загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници.
Съдът намира, че
противно на твърденията на приходната администрация, е установен превозът на
стоки от България до Г., като транспортът е осъществяван за сметка на
доставчика – ревизираното дружество. Няма спор, че „Схе-Маркитинг“ ЕООД
притежава следните собствени автомобили: ***,
с рег. ***, товарен автомобил „И.“, с рег. *** и товарен автомобил *,
с рег. №***. При проверката от последния са представени фактури и
касови бонове за закупено гориво, подкрепени с протокол за разход на гориво за
всеки от спорните месеци, предмет на ревизионното производство. Към посочените
протоколи за всяко МПС, с което е извършен превоза е приложено маршрутно
разписание, в което е посочена датата на тръгване, пътя на движението на МПС / *-*-* или *-*-*/, километри при
тръгване и при връщане на автомобила, изминати километри, както и име и фамилия
на шофьора управлявал съответното МПС.
От цитираните
по-горе разпоредби на Конвенцията се установява, че за редовността на
международната товарителница е достатъчно посочването на името и адреса на получателя,
мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й.
Затова не е случайна стриктната процесуална доказателствена норма на чл. 45 от
ППЗДДС. Представените CMR съдържат подписи и печати положени от изпращача и
превозвача. Във всички международни товарителници по процесните фактури в кл. 6
е посочен номер на превозното средство, с което ще се извършва превоза,
попълнени са клетки 22 - изпращач, 23 - превозвач и 24 - получател, като в тях
са поставени печати и подписи на изпращача - ревизираното лице, на превозвача и
получател - получателя по фактурите. Непосочването на имената на лицата,
получили стоките в кл. 24 от международните товарителници не е съществен
реквизит на товарителницата. В тази връзка следва да се съобрази приетото от
СЕС в решението му от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, според което чл.
138, § 1 и чл. 139, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност,
изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010г., трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите
данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване
на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка, поради
това че доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, нито
представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на
получателя, при положение, че доказателствата, представени от доставчика, са в
съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази
администрация, предвиден в националното право. Фактите по главното производство
сочат, че липсват данни за това разглежданата доставка да е част от данъчна
измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в контекста на евентуално
извършена от получателя измама. Такива данни липсват и в настоящото
производство. Представените транспортни документи са редовни от външна страна и
като такива се ползват с материална доказателствена сила по отношение на
условията на транспорта (в това число дестинацията на стоките).
На следващо място,
във всяко едно от приложените CMR са отразени номерата на фактурите, броя на
количеството натоварена стока, нейните килограми, от какво естество е стоката. Налице
са надлежно попълнени документи за място и дата на приемането на стоката. В
транспортните документи е посочен като изпращач /доставчик/ ревизираното
дружество, мястото на натоварване, като е посочен и конкретен адрес, където е
станало разтоварването на стоката към получателя. Всяко едно от ЧМР е
придружено с Приемо-предавателен протокол, в който е описано, че купувачът Е.С.
с VAT № EL ********* в Г. е
получил стоката вписана в съответната фактура с посочена конкретна стойност /
по фактура /, изрично е отбелязан и автомобила, с който е извършен превоза.
В конкретния случай
съдът намира, че са представени всички необходими доказателства, които да
установят транспортирането на стоките от територията на Република България към Г.,
като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по
делото и в ревизионното производство доказателства.
При наличието на
редовен транспортен документ факта на натоварване на стоките, напускането им на
страната е доказан. Изискването за доказване на ВОД е изпълнено, когато се
докаже изпращането на стоките от доставчика. След като доставчикът разполага с
редовни от външна страна ЧМР, които са подписани от доставчика и превозвача,
същите удостоверяват условията на превозния договор. Липсата или наличието на
конкретен адрес в рамките на населеното място е с несъществено значение, тъй
като посочването му не се изисква от разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС.
Представените доказателства, съотнесени към ЧМР доказват организирането на транспорта
чрез напускането на стоките на територията на страната и преминаването им на
територията на друга държава - членка и достигането до получателя на стоките.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице достатъчно и обективни
доказателства за движението на товарните автомобили, вписани в товарителницата
през границата между Република България и Г. на датите на издаване на
товарителниците. Казаното се подкрепя и от заключението по ССЕ, с което е
констатирано, че няма несъответствие и/или разминавания между международните
товарителници, превозваната стока по количество /доставена и експедирана/ и разтоварните
пунктове описани в Приложение №1 към експертизата. Действително, при приемане
на заключението е изразено възражение от процесуалния представител на ответника
относно изводите на ВЛ, но същият не се ползва от правото да поиска
допълнителна или повторна експертиза, изпълнена от друго/и вещи лица, съобразно
разпоредбата на чл. 201 от ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл.
144 от АПК, поради което и оспорването е само формално.
На следващо място,
не без значение е отразеното от вещото лице в изготвената по делото
допълнителна експертиза, че предвид приложения по делото ревизионния акт,
издаден от гръцките органи по приходите по отношение на Е.С.Х. и изложените в
същия констатации, може да се каже, че за стоките предмет на ВОП от „С.-М.“
ЕООД е признат ДДС на покупките от гръцката данъчна администрация и следва да
се приеме, че те са постъпили на територията на Р.Г..
В заключение следва
да бъде посочено, че наличието на свързаност между доставчика
и получателя, тъй като и двете дружества се представляват от С.Е. не води до
други изводи предвид наличните доказателства, установявяащи ВОД, а и приходните
органи не са доказали наличието на данъчна измама с участието на жалбоподателя,
поради което посоченото обстоятелство е ирелевантно за случая.
С оглед
гореизложеното, съдът намира за установено, че „С.-М.“ ЕООД е осъществил за
периода 01.04.2021г. до 31.08.2021г. вътреобщностна доставка на стоки по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Това съответно обосновава крайния извод за
основателност на жалбата и за незаконосъобразност на оспорения РА и
потвърждаващото го решение на директора дирекция ОДОП, поради което същите ще
следват да бъдат отменени.
При този изход на
спора, жалбоподателят има право на присъждане на сторените разноски по производството,
които се установиха в размер на 50 лв. за държавна такса, 600 лв. – депозит за
вещо лице и 7000 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение или общо 7650
лева, съгласно представен списък на л.374 от делото. В случая и с оглед
възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че възнаграждението не е
прекомерно, тъй като е договорено и заплатено в размер под този регламентиран в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения . В този смисъл, не са
налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им
част, по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16002621005229-091-001/20.09.2022г., издаден от В.
С. К. началник сектор –
възложил ревизията и Н. И. П. – главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 556/10.11.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който на „Схе –Маркетинг“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Х.Е., е начислен допълнително
ДДС в размер на 189 705.21 лева и лихва в размер на 12 822.62 лв., за
периода 01.04.2021г. до 31.08.2021г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати
на „Схе –Маркетинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Х.Е., сумата в размер на 7650 / седем хиляди шестстотин и петдесет
/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: