Определение по дело №16/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 90
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20202100500016
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 90               , 10.01.2020 г.  гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова

    мл. съдия Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев  в.гр.д.№ 16 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК

С Решение №2472 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев против С.С.М., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател по договор за паричен заем от 25.04.2017г. дължи на ищеца сумата от 2000 лева /две хиляди лева/ главница, сумата от 383.68 лева /триста осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 18 лева /осемнадесет лева/ такса разходи, сумата от 1773.80 лева /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 220.21 лева /двеста и двадесет лева и двадесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от 13.05.2017г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение № 4651/11.12.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 9092/2018г. на БРС.

С решението “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е осъдена да заплати на С.С.М., сумата от 600 лева /шестстотин лева/ съдебно-деловодни разноски.                                                           

Постъпила е въззивна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която се обжалва Решение №2472 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. на Бургаският районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с  материалния и процесуалния закон.

На първо място се твърдят пороци във връзка със съставения от съда доклад по чл. 146 от ГПК. Твърди се, че съдът не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, като този пропуск не е отстранен и в проведеното открито съдебно заседание. Твърди се и нарушение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като първоинстанционният съд, задължавайки “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да предостави документ удостоверяващ съгласието знанието на заложния кредитор за извършената цесия, не е посочил фактите, които ще приеме за доказани, в случай, че страната създава пречки за проверката на тези факти.

Изложена е юридическа характеристика на договора за цесия и се изразява несъгласие с извода на районния съд относно приложението на разпоредбата на чл. 17 от ЗОЗ.

 

 

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора.

Не се въвеждат искания по доказателствата.

Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261от  ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от ответната страна по жалбата С.С.М., ЕГН **********, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и неаргументирана.

Твърди се, че в жалбата не се сочат пороци на решението, а опитът да се посочат такива се обяснявало с процесуалното поведение на ищеца-въззивник. Твърди се, че цитирания от  въззивника договор за цесия е от 2010 г. и съответно не може а се прилага по едно несъществуващо към този момент облигационно отношение, а именно договор за паричен заем от 2017 г.

Твърди се, че във въззивната жалба не се навеждат аргументи за реално уведомяване по чл. 99 от ЗЗД.

Не се въвеждат искания по доказателствата.

Претендират се разноски.    

С оглед на изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, с която се обжалва Решение №2472 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. Бургаският районен съд

ВНАСЯ в.гр.д.№ 16 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 07.01.2020г. - на 04.02.2020 г. от 14.50 часа.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                       

       Членове: 1.                                           

2.