РЕШЕНИЕ
Номер: 18.11.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен
състав
На тринадесети ноември Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни
заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 2648 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 453569-F483669 от 29.07.2019 год. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП (Централно управление на Националната агенция
по приходите).
Жалбоподателят П.Г.Х. в
качеството му на ЕТ „РОСИИНА – П.Х.“***, ЕИК .., твърди, че НП е незаконосъобразно,
и моли същото да бъде отменено, алтернативно – изменено, като бъде намалена
наложената му с него имуществена санкция до предвидения в закона минимален
размер.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП счита,
че обжалваното НП е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено (в случая
като въззиваема страна е призована ТД на НАП гр.Пловдив, но явилият се ея
процесуален представител е бил упълномощен от изпълнителния директор на НАП –
л.41 от делото, с право да представлява НАП пред всички съдилища […] по всички дела във връзка с актовете и действията на Агенцията и нейните
органи и служители, поради което допуснатото от съда процесуално нарушение във
връзка с призоваването на надлежната въззиваема страна не е съществено, тъй
като в съдебното производство е взел участие процесуален представител именно на
надлежната въззиваема страна и същият изрично заяви, че няма възражения относно
призоваването им и желае да се даде ход на делото).
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз
основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № F483669 от 24.04.2019 год., жалбоподателят е санкциониран в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ (министъра на
финансите) за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената
стойност („На лице, което не
издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”) за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ („Всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“) във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС
(„Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта”), изразяващо се в
това, че на 16.04.2019 год. в стопанисвания от него обект – ресторант „Ню
Престо“, находящ се в гр.Стара Загора, бул.„Цар Симеон Велики“ № 127, не е бил издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ (фискално
устройство) или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, за извършената в 15.10
часа контролна покупка на 1 бр. минерална вода, 2 бр. ястие пилешко руло и 1
бр. салата на обща стойност 20,50 лв., заплатени в брой от проверяващата С.В.П.
на сервитьора Катя Милчева Люцканова.
Фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на
актосъставителката С.В.П. и свидетелката по акта, участвала също в проверката –
Е.П.С., кореспондиращи помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства (в частност: протокол за извършена проверка № 0329282 от
16.04.2019 год., попълнен по време на проверката въпросен лист за установяване
на стоковата и касова наличност в търговския обект, договор за продажба на
недвижим имот от 16.01.2997 год. и издадения за процесната покупка служебен бон,
неотговарящ на изискванията за фискална касова бележка от ФУ – чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ), а и не се
оспорват от жалбоподателя. Наведените от последния доводи – т. I.1. от жалбата, имплицитно съдържат признание за
извършената от проверяващите контролна покупка и неиздавеното на фискален бон
за нея, като най-общо се свеждат до това, че доколкото законът не предвиждал
моментално издаване на процесния документ и консумацията на закупените ястия изисквала
време, документът обичайно се издавал след покана от страна на клиента или в
края на неговия престой в заведението, а в случая на сервитьора не е била
дадена възможност да издаде фискален бон, понеже не било посочено дали и как е
поискано заплащането на сметката. Вярно е, че законът не предвижда изрично в
кой точно момент се издава документът по чл.118, ал.1 от ЗДДС, но житейската и
правна логика изисква същият да бъде издаден най-късно при заплащането на
извършената покупко-продажба, а в
случая, видно от показанията на актосъставителката и свидетелката по акта, за
оборването на които не бяха ангажирани доказателства, сметката е била
поисканата от тях, след което им е бил предоставен издаденият за извършената контролна
покупка служебен бон, била е заплатена в 15,10 часа и след като са изчакали 10
минути, през които не им е бил издаден фискален бон за покупката, са се
легитимирали и са започнали извършването на проверката (т.е. в 15,20 часа,
както е отразено и в НП). Ето защо съдът намира възраженията в тази насока, изложени
в жалбата, за неоснователни, а описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя – за доказани по несъмнен и безспорен начин.
В изпълнение на служебната си
проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени (ограничаващи
правото на защита) нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне
на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяната на последното като
незаконосъобразно, включително твърдените такива от жалбоподателя, в частност:
административнонаказателното
обвинение, видно от гореизложеното, е формулирано от фактическа и правна страна
достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере, за
да организира адекватно защитата си;
разминаването между часа на
извършване на контролната покупка и часа на започване на проверката намира
своето логическо и житейски оправдано обяснение в обсъденото вече
обстоятелство, че проверката е започнала след като за извършеното плащане на контролната
покупка не е бил издаден фискален бон, т.е. последната предшества легитимацията
на проверяващите и започването на проверката (при това часът на извършване на
нарушението не е елемент от реквизитите на АУАН и НП, какъвто е датата на
извършването му съгласно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – Закон за
административните нарушения и наказания).
Не може да бъде споделен и
доводът на жалбоподателя за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като извършеното от него нарушение е довело до неотразяване на приходи,
поради което ниската стойност на покупката, за която не е бил издаден фискален
бон, т.е. на неотразените в резултат на нарушението приходи, и фактът, че
нарушението е било извършено от него за първи път, който изрично е отразен и в
НП, могат и следва да бъдат отчетени единствено като смекчаващи отговорността му
обстоятелства.
Що се отнася до наложената на
жалбоподателя имуществена санкция от 600 лева, съдът намира, че същата е
необосновано завишена при наличните според изложеното в предходния абзац
смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на данни за отегчаващи такива,
които да обуславят определянето на санкцията над минималния предвиден в закона
размер за юридическите
лица и едноличните търговци – 500 лева (установената при проверката разлика в касовата наличност в
повече от стойността на процесната контролна покупка, ако и да е документално
необоснована, няма връзка с конкретното нарушение и евентуално би могла
обуслови ангажиране на отговорността на жалбоподателя на друго основание –
например по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за каквото нарушение обаче
той не е бил санкциониран с обжалваното НП и поради това тази разлика в
касовата наличност не е предмет на настоящия спор), поради което НП следва да
бъде изменено, като размерът наложената на жалбоподателя имуществена санкция
бъде намален от 600 лева до предвидения в закона минимум от 500 лева.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 453569-F483669 от 29.07.2019 год. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция
по приходите, като НАМАЛЯВА размера
на наложената с него имуществена санкция от
600 (шестстотин) лева на 500
(петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: