Решение по дело №333/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 37
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Велина Иванова Полежанова
Дело: 20211240200333
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Разлог, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Христина Д. Паскалева
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200333 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано по жалба, подадена от
Ю.С.Х., ЕГН*, от г.Я., у.„М.“№7, против НП №21-0331-000355/16.04.2021 г. на Н-ка на РУ-
Р. при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „глоба" от
1`000.00 лева за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца, и глоба от 20.00 лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата. Моли съда да потвърди атакуваното НП.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
На 12.04.2021 г. около 01:25 часа била извършена проверка в г.Я. на у.„Ц.Б.III“ на Ю.С.Х.
като Водач на лек автомобил – „Б..“ с peг. №*. При проверката било установено, че в г.Я., по
у.„Ц.Б.III”, в района на №71, управлява лек автомобил "Б.." с рег.№*, губи контрол над МПС
и последователно блъска паркиран лек автомобил „Ф.В." с рег.№* и лек автомобил „М.." с
рег.№*, реализирайки ПТП с материални щети. След реализиране на ПТП Х. е тестван с
техническо средство "Дрегер-7510" с фабр.№ARDM-0190, което отчита съдържание на
алкохол в кръвта с концентрация 0,84 на хиляда. На водача е издаден талон за изследване
№0061013. Въз основа на горното били нарушени разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП и
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По делото са представени обяснения от М.И.Ш., Н.К. и К.Д. от дата 12.04.2021 г.
Като резултат от извършената проверка бил издаден серия АУАН бл. №914256 от 12.04.2021
1
г. Актът е съставен, на място на проверката, предявен и връчен е на жалбоподателя Х., без
възражения. Възражения не са постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН бл. №914256 от 12.04.2021 г. е издадено атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба" от 1`000.00 лева за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, глоба от 20.00 лева за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено на жалбоподателя на 09.06.2021 г. и е
обжалвано на 11.06.2021 г.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите К.Д. и Н.К., както
и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на
свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да
обжалва НП. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съдът намира, че НП е издадено в 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Спазени са сроковете за издаване на НП. Актът за установяване на адм. нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното НП Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., е
компетентно длъжностно лице съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., доп. със Заповед
№8121з-825/19.07.2019 г.
За нарушението по т.1:
Съдът намира, че НП е правилно.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност. В разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, се въвеждат някои от основните
задължения на водачите на ППС: да контролират непрекъснато ППС, които управляват. В
случая е налице самостоятелно нарушение, определено от невладеенето на автомобила.
Съдебната практика е последователна и категорична, че когато се касае до нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, деецът следва да носи отговорност при изгубване на контрол върху
ППС поради заспиване, отклонение на вниманието, разсейване и други. Контролът върху
управлението се изразява в постоянното внимание на водача за техническо овладяване на
автомобила отвътре, т. е. да владее работата върху техническите органи, елементи и системи
за неговото управление. В този смисъл, нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, се изразява в
отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, и може да бъде
осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.
В настоящи случай фактическите твърдения, изложени в НП се свеждат до това, че
жалбоподателят не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и последователно
блъска паркиран лек автомобил „Ф.В." с рег.№* и лек автомобил "М.." с рег.№*,
реализирайки ПТП с материални щети, а не вследствие на несъобразена скорост с характера
и интензивността на движението. Нарушението е формално и се осъществява чрез
бездействие. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като не е осъществил непрекъснат
контрол над управляваното му, и е изгубил управлението върху същия. В резултат на това
му поведение, е предизвикал ПТП.
Осъществяван контрол върху ППС е волева дейност, но липсата на такъв може да настъпи и
въз основа на външни за волята на водача фактори. В конкретния случай, в производството
не се събраха доказателства, от които да се извежда наличието на настъпили извън волята на
водача факти, вследствие на което извън волята и съзнанието на водача е било запазване
контрола върху управляваното МПС. Горното води на извода за виновно поведение от
страна на жалбоподателя по отношение вмененото му нарушение.
При дадената правилна квалификация на извършеното адм. нарушение, законосъобразно е
2
приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, според която, за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба до 20.00 лева. Законът определя сумата по
категоричен начин и не оставя на административно-наказващия орган самостоятелност в
преценката при индивидуализацията.
По нарушението по т.2.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че констатациите в акта за
установяване на адм. нарушение съответстват на действителното положение и от събраните
доказателства се установява, че жалбоподателя действително е управлявала МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 промила
установено с ТС „Дрегер Алкотест 7410“ с фабр. №ARDM-0190 под номер на проба 5106. За
да е осъществено деянието по чл.5, ал.3, т.1, във вр. с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, следва да е
налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,8 на
хиляда до 1,2. Освен това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде
установено по ред, определен от министъра на З, министъра на ВР и министъра на П
/чл.174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на З, министъра на ВР и министъра на
П, съгласно чл.1, ал.3, на която концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания. В АУАН в достатъчна степен е направено описание на нарушението, като са
отразени всички елементи от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, правилно е
квалифицирано нарушението. Издаден е и талон за медицинско изследване в съответствие с
изискването на Наредбата.
Въпреки изложеното обаче съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
необосновано, по следните съображения:
Видно от доказателствата по делото в съставения АУАН е отразено количеството алкохол,
установено с техническото средство, като според показанията на актосъставителя отразената
концентрация алкохол е тази, резултат от успешната проба. След издаване на талон за
медицинско изследване, жалбоподателят не се е явил на 12.04.2021 г. в ЦСМП-Р. за даване
на кръвни проби. От приетите по делото като доказателство резултати от ТС „Дрегер
Алкотест 7410“ с фабр. №ARDM-0190 под номер на проба 5106, е видно, че същата е
направена в 02:58:01 часа, което не кореспондира с посочения час в АУАН и НП за
установяване на нарушението. За час на извършване на нарушението е посочено 01:25 часа
Съдът не може да тълкува каква е волята на наказващия орган, а липсата на категоричност
относно точното установяване на нарушението, е в разрез с императивната разпоредба на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
ограничаване възможността на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен и да организира в пълен обем защитата си. Поради изложеното съдът приема, че
обжалваното НП по нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. По делото от страна на жалбоподателя е направено
искане за присъждане на разноски от 300.00 лева, съгласно представен договор за правна
защита и съдействие.
С оглед на изхода на делото съдът счита, че искането за присъждане на разноски следва да
бъде редуцирано съобразно уважената част на жалбата.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

3
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0331-000355/16.04.2021 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с
което на Ю.С.Х., ЕГН*, от г.Я, у.„М.“№7, е наложено адм. наказание: „глоба" от 20.00 лева
за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП №21-0331-000355/16.04.2021 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на
Ю.С.Х., ЕГН*, от г.Я., у.„М.“№7, е наложено адм. наказание: „глоба" от 1`000.00 лева за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
ОСЪЖДА Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б. ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.Х., ЕГН*, от г.Я., у.
„М.“№7, сумата от 150.00 лева, представляващи разноски за адвокатска защита.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4