Решение по дело №185/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 24.02.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

               ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                АЙГЮЛ ШЕФКИ

при  секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд  № 185  по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от О.С.Ч. от ***, срещу Решение №134/07.10.2020г., постановено по анд №167/2020 г. по описа на Районен съд - Момчилград. Касаторът не е доволен от оспореното решение, като твърди неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при постановяването му. Твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като било основано само на показанията на разпитаните по делото полицейски служители, без да се вземат предвид показанията на останалите свидетели. Прави искане за отмяна на  обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно се иска отмяна на решението, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по касация – Началник на РУ-Момчилград към ОД на МВР - Кърджали, не взема становище по жалбата. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице, твърдяните в касационната жалба пороци.  Намира оспореното решение за правилно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. 

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №167/2020 г. по описа на РС Момчилград.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 20-0303-000204/ 12.05.2020г. издадено от началника на РУ- Момчилград  към ОД на МВР Кърджали, с което на касатора е наложена глоба  в размер на 2 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2-ро от ЗДвП, като правилно и законосъобразно. В мотивите към решението, основавайки се на приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите И. Т. и С. Т., съдът е приел, че жалбоподателят безспорно е извършил административното нарушение, за което е наказан, тъй като на посочените в АУАН и НП, дата и място, е управлявал МПС, отказал е да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози, както и е отказал да изпълни предписание  за химико-технологично и медицинско изследване. Съдът е кредитирал напълно показанията на полицейските служители, като описващи една и съща фактическа обстановка, кореспондиращи както помежду си, така и с приложените по делото докладни записки. Според последните, полицейските служители лично са възприели жалбоподателят да управлява автомобила, като подробно описали и поведението му.  Не били кредитирани показанията на свидетелите С. С. и С. Ч., поради това, че последните лица  били в близки приятелски отношения с жалбоподателя, описвали съвсем различна фактическа обстановка, от тази на горните четирима свидетели, както и поради противоречия с писмени обяснения, дадени хода на административнонаказателното производство. Районният съд приел също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаването му или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. По горните съображения, съдът стигнал до извод, че именно жалбоподателят, като водач на процесния автомобил, е извършил вмененото му нарушение и правилно е била ангажирана отговорността му по чл.174, ал.3 ЗДвП.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Така постановеното решение е и правилно.

Липсват касационни основания за отмяната му, поради нарушение на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно обжалваното НП.

С разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са предвидени санкции - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2 000 лв., за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По съществото на спора правилно е установено, че касаторът е осъществил виновно състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, нарушавайки вмененото му с горната норма задължение, защото като водач на МПС е отказал да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, както и е отказал да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 24.04.2020г. около ** часа в ***, на ул.“***“, до ***, касаторът е управлявал МПС с рег.№***, като при покана, е отказал  да бъде тестван с „Дръг Тест 500“ с № *** за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Бил му издаден талон за изследване № ***, който водачът отказал да подпише. Установява се от съдържанието на АУАН и на НП, че словесно описаното от актосъставителя и наказващия орган деяние, съответства на посочената като нарушена норма на чл.174, ал.3 ЗДвП, като в съответствие с това нарушение са и наложените санкции. В разглеждания случай, НП и актът за установяване на административно нарушение са съставени съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими реквизити - дата и място на извършване на деянието, описание на нарушението, както и на правнозначимите обстоятелства, при които последното е било извършено. Фактическите констатации, отразени в тях, са съответни на описаните  от районния съд гласни и писмени доказателства, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както правилно е приел и районният съд.

Неоснователни, са възраженията на касатора, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като било основано само на показанията на разпитаните по делото полицейски служители, без да се вземат предвид показанията на другите свидетели. В мотивите към оспореното решение са изложени подробни съображения за причините, поради които съдът е дал вяра на показанията на И. Т., и С. Т., както и защо не кредитира показанията на св. С. С. и С. Ч. В тази връзка, показанията на свидетелите Т. и Т. са непротиворечиви и сочат, че на визираната в НП дата и час, автомобилът е бил управляван именно от наказаното лице. Настоящата инстанция споделя напълно тези съображения, като обосновани и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства – докладни записки от полицейските служители – очевидци на нарушението, както и подробните писмени обяснения на С. С. и С. Ч., дадени в деня на установяване на нарушението - 24.04.2020 г.

При така установеното, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за нарушенията, посочени в процесното наказателно постановление и като е стигнал до този извод, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №134/07.10.2020г., постановено по анд №167/2020 г. по описа на Районен съд - Момчилград.

Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                

 

 

                                                                                                 2.