Решение по дело №260/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата с адрес: гр. София, [улица], чрез пълномощник срещу Решение № 58 от 28.03.2024 г., постановено по АНД № 668 по описа за 2023 година на Районен съд – Ловеч, с което е отменено Наказателно постановление № НП-8/12.07.2023 г., издадено от А. Б. Т. - главен директор на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“, с което на Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ - Ловеч, със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Ловеч, гр. Ловеч, ПК 5500, [улица], код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от В. Н. У. - директор, е наложена на основание чл. 229, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/, във връзка с чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, за извършено административно нарушение по чл. 200, ал. 1, предложение второ от ЗКН /извършване на несъгласувана намеса - авариен и текущ ремонт на покрив/, осъществено чрез бездействие, в период от 20.10.2022 г. - датата на сключване на договора за текущ ремонт, вкл. продължило и на 25.10.2022 г. - датата на проверката от служители на Г. И., на „Къща на Бона Чакърова“ - недвижима културна ценност с категория „национално значение“, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗКН административно наказание - имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН в размер на 16 000,00 лв.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е постановено при неправилно приложение на закона, като според касатора съдът неправилно е преценил събраните доказателства, не е обсъдил всички относими доказателства и информация по случая. Счита, че както в съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, така и в наказателното постановление /НП/ са описани подробно и изчерпателно обстоятелствата при които е извършено нарушението. В касационната жалба се сочи още, че АУАН и НП съдържат данни, относно времето на извършване на нарушението, както и че в процесното НП не липсва посочване на дата, а същата е посочена ясно както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част, като период, описан и като съвпадащ с датата на извършените СМР, и като дата на бездействие до установяване на нарушението. В заключение се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В писмен отговор по касационната жалба ответникът по касация чрез упълномощен адвокат оспорва същата и развива аргументи за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Счита, че е налице противоречие в посочените данни за дата на извършеното нарушение, както правилно е приел и районният съд. Претендира разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и излага съображения по същество. Поддържа и искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответникът - Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ - Ловеч – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 1992/18.06.2024 г. в АдмС Ловеч от процесуалния представител на ответника - адв. И. К.-Д., се поддържа депозираният отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановеният съдебен акт. Счита, че административнонаказателното производство се отличава със строга формалност и изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.

Административен съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд - Ловеч, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение осми наказателен състав на Ловешкия районен съд е отменил Наказателно постановление № НП-8/12.07.2023 г., издадено от А. Б. Т. - главен директор на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“, с което на Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ - Ловеч, е наложена на основание чл. 229, ал. 2 от ЗКН, във връзка с чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, за извършено административно нарушение по чл. 200, ал. 1, предложение второ от ЗКН /извършване на несъгласувана намеса - авариен и текущ ремонт на покрив/, осъществено чрез бездействие, в период от 20.10.2022 г. - датата на сключване на договора за текущ ремонт, вкл. продължило и на 25.10.2022 г. - датата на проверката от служители на Г. И., на „Къща на Бона Чакърова“ - недвижима културна ценност с категория „национално значение“, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗКН административно наказание - имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН в размер на 16 000,00 лв.

Пред районния съд от фактическа страна е установено, че в качеството на възложител /клиент, съгл. договор за текущ ремонт от 20.10.2022 г. на ремонтни дейности на „Къща на Бона Чакърова“, недвижима културна ценност с категория „национално значение“, с [идентификатор] и административен адрес: [улица], АИР „Вароша“, гр. Ловеч, от страна на Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч са извършени дейности в защитена територия за опазване на културното наследство, изразяващи се в: ремонт на покрив, състоящ се в подмяна на компрометирани дървени елементи и пренареждане и подмяна на каменните плочи. Дейностите са извършени по покрива на сграда, притежаваща статут на единична архитектурно - строителна недвижима културна ценност, част от групова недвижима културна ценност, без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗКН проектна документация, в нарушение на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗКН, с което е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1, предложение второ от ЗКН.

Първоинстанционният съд приел, че е била спазена процедурата по съставяне на АУАН, както и че административното обвинение е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние.

Въпреки това, съдът приел, че санкционираното лице не е в състояние да разбере на коя дата е извършено нарушението, което се явява нарушение по чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН. За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е констатирал, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на наказателното постановление. В обстоятелствената част е описано, че нарушението е извършено на 25.10.2022 г., и е установено на същата дата при извършена проверка на място от инспектор на Г. И.. Същевременно, в диспозитива на НП на жалбоподателя е наложена санкция за извършено чрез бездействие нарушение, което се твърди, че е извършено в период от 20.10.2022 г. - датата на сключване на договора за текущ ремонт, вкл. продължило и на 25.10.2022 г. - датата на проверката от служители на Г. И.. Според РС, допуснатото противоречие създава неяснота относно датата на която се твърди, че е извършено нарушението. Приел, че същото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, която се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда.

Споделят се правните изводи на решаващия съд за незаконосъобразност на процесното НП, поради допуснато процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателната процедура и представлява самостоятелно основание за отмяната на НП, доколкото датата на нарушението е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца.

Съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН, АУАН трябва да съдържа датата на извършване на нарушението. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата е задължителен реквизит и в издаваното въз основа на АУАН наказателно постановление. Следва да се отбележи, че за целите на административно наказателното производство изискването за посочване на датата на извършване на нарушението освен съдържателен реквизит, изискуем с императивните разпоредби на сочените по-горе правни норми има значение за решаване на въпроси от съществено значение, като приложим към датата на издаване на НП материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Доколкото в диспозитива на процесното НП е посочена различна дата на извършване на нарушението от тази, която се съдържа в неговата обстоятелствена част, то е налице допуснато от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение на правилата по ЗАНН при издаването на НП. Същото води до незаконосъобразност на атакуваното пред РС наказателно постановление, като липсата на идентичност между посочените в диспозитива и мотивите на НП дати на извършване на нарушението безспорно възпрепятстват възможността на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност и кога е извършено същото, за да може да организира адекватно защитата си в пълен обем.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, в т.ч. и относно липсата на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, които е безпредметно да бъдат преповтаряни и към които мотиви следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

От страна на процесуалния представител на ответника по касация е направено своевременно искане за присъждане на разноски, но въпреки изхода на спора, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени, доколкото по настоящото дело не са представени никакви доказателства за реално извършени такива – липсва представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установи дали и какво адвокатско възнаграждение е уговорено между страните, както и дали същото е било реално заплатено. Отделно, липсва и списък на разноските по делото.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 28.03.2024 година, постановено по административнонаказателно дело № 668 по описа за 2023 година на Районен съд – Ловеч.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ - Ловеч, със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Ловеч, гр. Ловеч, ПК 5500, [улица], код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от В. Н. У. - директор, чрез адв. И. К.-Д. от ЛАК за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.