№ 1012
гр. Сливен, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230103170 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на активно
субективно съединяване искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претъпени от
смъртта на брата на ищците, загинал при ПТП на 26.11.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателно
изплащане на обезщетенията. Претендират се разноските по делото. Твърди
се, че на 26.11.2020 г. е настъпило ПТП, при което лек автомобил управляван
от третото лице – помагач, в който се е возил брата на ищците, е блъснал
каруца и в резултат на инцидента, братът на ищците починал. С влязла в сила
присъда водачът на автомобила бил осъден на три години лишаване от
свобода. Сочат, че смъртта на брат им се отразила изключително тежко.
Имали освен кръвна и емоционална връзка и той бил тяхна опора. С
внезапната смърт на брат им животът им внезапно се променил и сочат
търпените негативни изживявания. За автомобила, чийто водач е виновен за
ПТП, е имало сключена застраховка гражданска отговорност с ответното
дружество, поради което и съобразно ТР № 1/2016 на ВКС се сочи, че налице
правен интерес да претендират изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. В отговор на подадената застрахователна претенция получили отказ от
ответното дружество да заплати обезщетение.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на всеки от ищците по 5 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
07.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумите. Претендират се разноските
по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
като не се възразява относно допустимостта на предявените искове. Исковете
се оспорват по основание и размер, но не се оспорва валидността на
застрахователния договор по застраховка гражданска отговорност към датата
на процесното събитие. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като се сочи, че
починалият е пътувал без поставен предпазен колан и по своя воля се е качил
да пътува при водач, който се е намирал под въздействието на алкохол и по
този начин се е поставил в ситуация на изключително завишен риск. Оспорват
се твърденията за обема и дълбочината на неимуществените вреди на ищците
и се сочи, че твърденията им не са доказани. Сочи се, съгласно представеното
удостоверение за родствени връзки, че починалият е имал едни и същи
родители само с двама от ищците, а с останалите от ищците е имал само един
общ родител, което предполага, че като деца са живели и отгледани в различни
семейства. Оспорват се и предявените искове за заплащане на лихва и от съда
се иска да отхвърли предявените искове като неоснователни, а в случай, че
намери основание за присъждане на обезщетение, да намали претендираните
размери на обезщетението съобразно съдебната практика по аналогични
случаи, както и с приноса от страна на починалия към настъпването на
травмите, довели до летален изход. Претендират се разноските по делото.
От страна на третото лице-помагач не е изразено становище.
В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощник на ищците.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 26.11.2020г. на територията на Община Сливен настъпило ПТП , при
2
което настъпила смъртта на Й. Д. И., брат на ищците. Виновният водач-
третото лице-помагач И. К. Й. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД
№484/2021г. на СлОС за причинената смърт на Й. Д. И..
За МПС-то с което е причинена катастрофата и в резултат на нея е
настъпила смъртта на И. е имало сключена валидна застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
Не се установява да е съществувала постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка между починалия и ищците.
Ответното дружество не е изплатило застрахователно обезщетение на
ищците.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и експертно заключение, както и въз
основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Предявените искови претенции с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86
от ЗЗД срещу ответното застрахователно дружество са допустими, а
разгледана по същество са изцяло неоснователни.
С тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС се разшири кръга
на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък, но това разширяване
на кръга на лицата не е безусловно. Съгласно цитираното тълкувателно
решение, правото на лицата, извън посочените в постановление № 4/61 г. и
постановление на 5/69 г., да получат обезщетение не е абсолютно и същото
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Най-близките на починалия
/по смисъла на двете постановления/ се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата. За
останалите лица, извън посочените в двете постановления на ВС, е
необходимо наличие на изключителни и особени, специални основания за
присъждане на обезщетение. Разрешението, дадено с тълкувателното решение
3
е, че други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, имат право да
получат обезщетение за неимуществени вреди, само ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Право да
получат обезщетяване и други лица, извън изброените в постановление №
4/61 г. и постановление на 5/69 г., се допуска само по изключение и то само за
случаите на особена близост между починалия и лицето.
В процесния случай ищците и починалият Й. са били в родствена връзка,
като той е бил техен брат. Това предполага близост и отношения на
привързаност и обич, но тази родствена връзка трябва да се характеризира с
изключителност, която излиза извън рамките на обичайните, нормални и
естествени взаимоотношения между братя и сестри, за да обоснове правото на
ищците да получат обезщетение за вредите, които търпят от смъртта на брат
си. Разширяването на кръга на лицата с тълкувателното решение не означава
авТ.тично право на близките родственици да получат застрахователно
обезщетение за вредите от загубата на близък. ВКС изрично посочва, че
лицата, извън посочените в двете постановления на ВС, имат право на
обезщетение само по изключение и то само, когато е създадена приживе с
починалия особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от
обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е
обусловила морални болки и страдания с по - голям интензитет и
продължителност от обичайните такива, каквито в случая не се доказа да са
налице.
Предвид изложеното исковата претенция с правно основание чл.432 от
КЗ следва да се отхвърли като неоснователна.
Поради неоснователност на главната искова претенция е неоснователна и
претенцията за заплащане на мораторни лихви.
По правилата на процеса на ответното дружество следва да се присъдят
разноските по делото в размер на сумата 4882,15 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. И. с ЕГН-********** от
*************************************, М. Д. И. с ЕГН-********** от
4
*************************************, К. Д. И. с ЕГН-********** от
*************************************, Е. Д. И. с ЕГН-********** от
************************************* и И. Д. И. с ЕГН-********** от
************************************* ПРОТИВ „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Витоша” №89Б искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на всеки от ищците по 5 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им Й. Д. И., ведно
със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумите,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Д. И. с ЕГН-********** от
*************************************, М. Д. И. с ЕГН-********** от
*************************************, К. Д. И. с ЕГН-********** от
*************************************, Е. Д. И. с ЕГН-********** от
************************************* и И. Д. И. с ЕГН-********** от
************************************* ДА ЗАПЛАТЯТ на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Витоша” №89Б сумата 4882,15 лева /четири хиляди
осемстотин осемдесет и два лева и 15 стотинки/, представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участие в процеса на И. К. Й. с ЕГН-
**********, като трето лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5