Р Е Ш Е Н И Е
№ 54 /31.1.2022г.
31.01.2022 г. град Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
административен съд, ІХ състав, в публично съдебно заседание на единадесети
януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретар А. Метанова и
с участието на прокурор …………………….. като
разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 1224 по описа за
2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на З.З.Л.
ЕГН ********** *** , чрез процесуален представител адв. В.Д. от ПАК , със
съдебен адрес *** , тел. ********** против Заповед за прилагане
на ПАМ № РД -14-2978/22.10.2021 г. на Изпълнителния директор на РД „АА“ Пловдив , с която на жалбоподателя
на основание чл. 106а ал.1, т.1 б.“а“ и ал.2 т.1 от Закона за автомобилните
превози е наложена ПАМ – временно
спиране от движение чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела
на т.а …… от категория № .. и
отнемане свидетелство за регистрация на
товарния автомобил собственост на З.Л. -
до отстраняване на нарушението , но не повече от 12 месеца и по чл. 106 а ал.1 т.4, б. „б“ и ал.2 т.3
ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС № ********* до отстраняване на нарушението,
но не повече от 12 месеца .
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по
съображения за издаването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания
досежно съдържанието на административния акт. Жалбоподателят чрез своят процесуален
представител поддържа , че в заповедта не са изложени изискуемите се мотиви,
обосноваващи от фактическа страна възприетото административно решение за
наличие на материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП. Твърди се , че
обжалваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка
и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти
и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съответно
до неправилен от гледна точка на закона
извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 и т.4 от
ЗАвтП. Счита се , че в конкретния случай не било установено, че е извършван
обществен превоз на товари, защото от събраните в хода на производството
доказателства не се установява, че е заплатено или договорено заплащане на
превоза. По подробно изложени в жалбата съображения за фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен
орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ
по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП, е направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна. Тези доводи се допълват и доразвиват в
представената от процесуалния представител на жалбоподателите писмена защита
при разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Ответникът
по жалбата - Изпълнителен
директор на РДАА гр. Пловдив не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 21.10.2021 г. при извършване на проверка от
инспектор К. С. К. при РД АА гр. Пловдив
, лицето З. З. Л. ЕГН **********,***, като водач управлява товарен автомобил марка …. , с рег.
№ …, собственост на З. З. Л.
извършва превоз на товари с пътно
превозно средство , но без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на товари на територията на
Република България или заверено копие от лиценз на Общността.
Съставен е акт за
установяване на административно нарушение
серия А- 2020 № 293246, от инспектор при РД АА гр.Пловдив Кр. С. К. , в
който са отразени посочените обстоятелства, като е посочено още, че проверката е извършена на
път III -8434 на пътния банкет на 3 км. от с.
Рехлева в посока към с. Аврамовото, като водачът е превозвал товар с превозен
билет 10816/00056/63040Е/21.10.2021 г. Изложени са от контролния орган изводи са за извършено
нарушение по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона
за автомобилния превоз.
Актът е подписан от жалбоподателя с отбелязване , че
ще представи възражения допълнително, като по делото са приети такива с вх. №
РД- 14-2978/3/25.10.2021 г. В тези възражения З. Л. е заявил , че не е извършвал обществен превоз
срещу заплащане.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД -14-2978/22.10.2021 г. на Изпълнителния
директор на РД „АА“ Пловдив , на жалбоподателя на основание чл. 106а ал.1, т.1 б.“а“ и ал.2 т.1 от Закона за автомобилните
превози е наложена ПАМ – временно
спиране от движение чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела
на т.а…. и отнемане свидетелство
за регистрация на т.а собственост на З.Л. - до отстраняване на нарушението , но не
повече от 12 месеца и по чл. 106 а ал.1
т.4, б. „б“ и ал.2 т.3 ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС № ********* до
отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца .
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗППАМ № РД -14-2978/22.10.2021 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес /собственик и водач на пътното превозно средство, спрямо
което е приложена обжалваната ПАМ /, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата
на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него
лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-43
от 23.01.2020 г., е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и 7, т.5
от Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта
длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. По т.
4 Директорите на регионална дирекция „Автомобилна администрация”са оправомощени
изрично с такива компетенции. От фактическа страна не е спорно, че подписалото
като издател на обжалвания административен акт лице – инж. Георги Палагачев е
изпълнявал длъжността директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив. С
оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14- 2978/22.10.2021 г., е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган в условията на
допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното
основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1,
т.1, буква „а” и т.4, буква”
б” от ЗАвтП, така и фактическото основание за издаването на
заповедта. Посочени са всички релевантни факти и обстоятелства за обосноваване
на възприетото от административния орган наличие на нормативно регламентираните
материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1и т. 4 от ЗАвтП – извършен на 22.10.2021 г. с товарен автомобил … обществен превоз на
товари без да притежава удостоверение за
обществен превоз на товари или заверено копие към лиценз на Общността. Посочването
на правно релевантните за наличието на хипотезата на чл.106а, ал.1,
т.1 и т. 4 от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни
мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на
акта да защити правата си. В самата ЗПАМ липсва описание на мястото на
извършване на нарушението, но такова подробно е отразено в издадения АУАН , към
който препраща издадената ЗПАМ. Изпълнено е както общото изискване на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за
постановяване на мотивиран административен акт. А дали и доколко е налице така
обоснованото от фактическа и правна страна основание за прилагане на
принудителната административна мярка, е въпрос на материална, а не на формална
законосъобразност на административния акт.
Обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Съображенията
за това са следните:
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в него ПАМ, поради което те са от
вида на преустановяващите. За прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, и т.1
т. 4 от ЗАвтП е необходимо да е осъществено административно
нарушение - извършване на обществен превоз на
пътници или товари с пътно превозно средство,
без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на
пътници
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България.
По делото не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС не притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България, лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на
товари или удостоверение за регистрация
за извършване на обществен превоз на товари .
Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр и представлява превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство
Превозът на товари е услуга с търговска цел,
която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на товари за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтПр, който представлява превоз на
товари без заплащане с нетърговска или
нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи,
назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
Именно това е и спорния момент между страните – водачът и
собственик на автомобила дали е извършвал превоз за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага. Както в подадените пред АО възражения, така
и в депозираната жалба , се поддържа
оспорването именно на тези факти.
Трайно в съдебната практика е прието при анализ на разпоредбата на § 1, т. 2, във вр. с т. 4, б. "б" от ДР на
ЗАвтПр , че основната предпоставка, по която се
различават „общественият превоз"
и „превозът за собствена
сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без
заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на
обществен превоз на товари ,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за
извършване на плащане на услугата превоз.
Последното обстоятелство не се установява по делото.
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в
производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и
обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени
по друг начин, а ал. 2 допълва: сведенията се дават писмено, подписват се от
лицата, които са ги дали, и се преподписват от административния орган или от
определен от него служител. Съгласно чл. 171, ал.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. В настоящия случай не са
представени данни за снети писмени обяснения, които да са
преподписани от длъжностно лице със съответните правомощия. При това положение административният орган е изградил извода си
за извършване на обществен превоз на товари срещу заплащане, при липса на годни
доказателства, събрани по предвидения в закона ред. Вярно е , че самият АУАН
има стойността на годно доказателство , но в този акт също не се съдържат
достатъчно категорични данни, от които да се направи безспорен извод за
възмездно извършване на търговска услуга.
Предвид легалната дефиниция на
понятието превоз на товари, доказването
на заплащането / възнаграждението / , следва да е категорично и безспорно. Такова
липсва по делото. Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Органът
не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и
т.4 от ЗАвтПр не е доказана. След като не е
безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу
заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как
обосновано да се приеме, че са налице основания за налагане на ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т.1 и
т. 4"б" от ЗАвтПр ".
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка като постановена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон , следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
При този изход на делото и с оглед направеното от пълномощника на
жалбоподателя своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 410,00 лева, от които 10,00 лв. - държавна такса и 400,00 лв. -
договорени и изплатени от
жалбоподателите адвокатски възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Пазарджишкият административен съд :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на З.З.Л. ЕГН ********** *** , представитавляван адв. В.Д. от ПАК , със
съдебен адрес *** - Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД -14-2978/22.10.2021 г. на Изпълнителния
директор на РД „АА“ Пловдив , с която на
жалбоподателя на основание чл. 106а ал.1, т.1 б.“а“ и ал.2 т.1 от Закона за автомобилните
превози е наложена ПАМ – временно
спиране от движение чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела
на т.а … от категория № .. и
отнемане свидетелство за регистрация на
товарния автомобил собственост на З.Л. -
до отстраняване на нарушението , но не повече от 12 месеца и по чл. 106 а ал.1 т.4, б. „б“ и ал.2 т.3
ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС № ********* до отстраняване на нарушението,
но не повече от 12 месеца - като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр. Пловдив да заплати на З.З.Л. ЕГН **********
*** , представляван от адв. В.Д. от ПАК , със съдебен адрес *** направените по
делото разноски в общ размер от 410,00 /четиристотин и десет/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/