№ 27700
гр. София, 08.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110138038 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 във връзка с чл. 129 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Пред Районен съд – София е предявен иск за делба с правно основание чл.34 от Закона
за собствеността (ЗС) от Г. О. С. срещу Г. О. С. и Б. О. Д., по който е образувано гр.д. №
61313/2021г. по описа на същия съд, 55 състав.
В исковата молба е посочено, че имотът е бил придобит от родителите на страните в
режим на СИО, като със саморъчно завещание от 23.03.1992г. баща им е завещал по равно
притежаваната от него ½ ид.ч. от жилището на Г. О. С. и на Г. О. С., а с договор за дарение
от 2007г. майка им е прехвърлила притежаваната от нея ½ ид.ч. на Г. О. С., поради което
счита, че собственици на имота понастоящем са ищецът с ¼ ид. ч. и ответницата Г. О. С. с ¾
ид.ч., при които квоти желае да се допусне делбата. Обосновава интерес от предявяване на
иска за делба срещу Б. Обредова Д. с оглед правото й да оспорва разпоредителните
волеизявления.
В рамките на образуваното гражданско дело и с отговора на исковата молба
/наименуван възражение, л. 38/ ответника Б. О. Д. е оспорила посоченото завещание,
поискала е да се отменят посочени там актове, както и е заявено искане за възстановяване на
запазена част от наследството на баща ѝ.
В о.с.з. на 10.11.2023г. претенциите на Б. О. Д. са оставени без движение с указания да
заяви дали предявява иск за нищожност на завещателно разпореждане от 23.03.1992г.,
направено от нейния баща Обрад С.; от какви пороци твърди, че страда завещанието; при
заявен иск за оспорване на завещанието да посочи срещу кого насочва претенцията; от какви
пороци твърди, че страда договора за продажба от 21.11.2007 г., с което на Г. С. е продадена
½ ид.ч. от имота; какви искания се заявяват във връзка с изложените твърдения за
недействителност на сделката.
В рамките на предоставения срок е постъпил писмен отговор от Б. Д., в който се
1
посочва, че заявява иск за нищожност на завещателно разпореждане от 23.03.1992 г.,
излагайки пороците, на които го основава. При условията на евентуалност е заявен иск с
правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й част, и при условията на
евентуалност се релевира възражение за относителна недействителност на сделка,
извършена от Г. О. С. -дарение с нотариален акт № 194, том II, рег. № 14732 по дело № 349
от 2021 г.
С протоколно определение от 23.02.2023г. съдебният състав не е приел за съвместно
разглеждане в делбеното производство предявеният от Б. Обдрадова Д. иск за нищожност на
завещателно разпореждане, иск за намаляване на завещателно разпореждане и
възастановяване на запазена част по чл. 30 от ЗН и възражение за относителна
недействителност на сделката извършена от Г. О. С., изпратил е делото на СГС по
компетентност и е спрял делбеното производство до произнасянето на СГС по тези
претенции.
С определение №7175/12.06.2023г., постановено по гр.д. № 3715/2023г. по описа на СГС
е повдигнат спор за подсъдност пред САС относно въпроса кой е компетентният съд да
разгледа предявените от Б. О. Д. в делбеното производство искове.
По повдигнатия спор за подсъдност САС е констатирал, че уточнителната молба /л.74-
76/ не е подписана от Б. Д., поради което с определение №1717 от 30.06.2023г., постановено
по в.ч.гр.д. № 1649/2023г. е посочил Районен съд – София като компетентния съд, който да
се произнесе по редовността на исковата молба.
Делото е върнато на Районен съд – София и е образувано под нов номер досежно
претенциите, заявени от Б. Д., а именно гр.д. № 38038/2023г. С разпореждане от 18.07.2023г.
са дадени указания за подписване на молбата, които са изпълнени в срок.
При редовна искова молба, този съдебен състав намира, че следва отново да извърши
преценка дали е компетентен по правилата на родовата подсъдност да се произнесе по
предявените от Б. Д. искове, отделени в друго производство под нов номер.
Следва от закона, че в първа фаза на делбеното производство е допустимо
разглеждането на всички преюдициални относно собствеността въпроси, свързани с
участниците в нея и дяловете им. Когато преюдициалните въпроси са предявени чрез
възражения, те се разглеждат с оглед произнасяне на съда с решение по чл. 344 от ГПК.
Когато са предявени като самостоятелни искове, съвместното им разглеждане е подчинено
на условията на чл. 210, ал. 1 от ГПК – да подлежат на разглеждане от един и същ съд и по
един и същ съдопроизводствен ред. Когато цената на тези искове обуславя подсъдност като
първа инстанция на Окръжен съд, то делото е подсъдно на такъв съд. В този смисъл са
определение №303/2016г. по ч.гр.д.№5449/2015г., ІV г. о., определение от 25.01.2021г. по ч.
гр. д. № 3545/2020г. по описа на ВКС, II ГО.
Съобразно твърденията в исковата молба на Б. Д. от 09.12.2022г. се извежда, че тя
предявява иск за нищожност на завещателно разпореждане по чл. 42, б.“Б“ вр. чл. 25, ал. 1
ЗН, който по своя характер е облигационен и цената му се определя по реда на чл. 69, ал. 1,
2
т. 4 ГПК /в който смисъл са също постановките на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГК на ВКС/. При определяне на цената на този иск съдебният състав съобразни
съдържанието на завещателното разпореждане. С оспореното завещание се извършва
разпореждане с целия имот, данъчната оценка на който надхвърля 25 000 лева. На този етап
от производството материалите по делото, а и твърденията на ищеца и другия ответник, с
които съдебният състав е запознат, дават основание за преценка относно действието на
завещателното разпореждане само за част от имота. При все това обаче, съдебният състав е
на мнение, че тази преценка е въпрос по съществото на делото и следва да бъде решена с
крайния съдебен акт. Ето защо, и съгласно правилото на чл. 104, т. 5 ГПК счита, че родово
компетентен да се произнесе по този иск е Софийски градски съд.
Както се посочи по-горе, в първа фаза на делбеното производство е допустимо
разглеждането на всички преюдициални относно собствеността въпроси, свързани с
участниците в нея и дяловете им, освен когато цената на тези искове обуславя подсъдност
като първа инстанция на Окръжен съд. Съществува съдебна практика, израз на която са
определение №60252 от 07.06.2021г. по ч.гр.д. №1675/2021г., II ГО, определение №
26/2.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, І г. о., определение № 336/25.06.2019 г. по ч.
гр. д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. и по аргумент от т. 1А и 1Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по
тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем, тъй като с него
се защитава имуществено право. Когато има за предмет вещни права върху недвижим имот,
цената му се определя от данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска
/чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/. В случая, данъчната оценка на имота надхвърля 25 000 лева и
съгласно правилото на чл. 104, т. 5 ГПК родово компетентен да се произнесе по този иск е
Софийски градски съд.
Като обусловено от изхода на иска за нищожност на завещателното разпореждане и
иска по чл. 30 от ЗН е възражението за обявяване на относителна недействителност на
дарствената сделка, поради което съдът счита, че и то следва да бъде изпратено на
Софийски градски съд като родово компетентен.
Решаване на въпроса за компетентния да разгледа претенциите съд, включително чрез
изпращането им на Софийски градски съд, дава основание на съдебния състав да прекрати
образуваното по повод на тях дело и да изпрати същото по подсъдност.
Така мотивиран и на основание чл. 118 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 38038/2023г. по описа на Софийски районен
съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав, като неподсъдно.
ИЗПРАЩА гр. д. № 38038/2022г. по описа на СРС на Софийски градски съд по
подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4