Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 21.10.2016 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
Прокурор: Д. Ш.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1255 по описа за 2015 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск за причинени неимуществени вреди с
правно основание член 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба на Г.Х.Д. против П.н.Р.Б.
ИЩЕЦЪТ - Г.Х.Д. твърди,
че през 2011г. срещу него било
образувана пр.пр. № 1693/2011г. и досъдебно производство по дознание №
817/2011г. по описа на РУ „Полиция“ град К. ЕИСПП № ГЛВ2100439ГФЛ и Пр.№
ГЛВ2100529БФН с правно основание член 290, ал.1 от НК. След повдигането на
обвинение, описаното досъдебно производство било внесено в Районен съд град К.,
за което било образувано НОХД № 320/2012г. III наказателен състав. С Присъда №
742/17.10.2012г., постановено по НОХД № 320/2012г., съдия при Районен съд град К.
постановил оправадателна присъда. Същата била протестирана в законоустановения
срок в Окръжен съд град П., за което било образувано ВНОХД № 19/2013г., НО, IV
наказателен състав при П.ският окръжен съд, който с Решение № 71/11.03.2013г.
отменил присъдата на първоинстанционния съд, като върнал делото на Районен съд
град К. за разглеждане на делото от друг състав, което решение било окончателно
и не подлежало на обжалване.
Твърди, че в Районен съд град
К. било образувано НОХД № 216/2013г., II наказателен състав, по което дело било
постановено определение прекратяване на производството и връщането му на
Районна Прокуратура град К., за отстраняване на процесуални нередности. С
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.04.2013г. на
Районна Прокуратура град К. било прекратено наказателното производство по
дознание № 817/2011г. по описа на РУ „Полиция“ град К., ЕИСПП № ГЛВ2100439ГФЛ и
Пр.№ ГЛВ2100529БФН за извършено престъпление по член 290, ал.1 от НК.
Твърди,
че Районна прокуратура град К. допуснала съществени процесуални нарушения при
изготвяне на обвинителния акт. Налице било несъответствие и противоречие между
обстоятелствената и диспозитивната част, относно фактическите обстоятелства,
твърдени от обвиняемите, в качеството им на свидетели. От друга страна, несъответствието
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, в смисъл, че
същите били лишени от възможността да разберат – по какъв начин и с кои думи и
изрази изнесени от тях в свидетелските си показания са извършили
престъплението, в което се обвиняват. Въпреки указанията на съда, прокуратурата
не ги е отстранила, а е постановила прекратяване на производството. Твърди, че
с тези действия, държавата в лицето на Районна прокуратура град К. му е
причинила вреди, изразяващи се в уронване престижа му.
Уточнява, че е налице
хипотезата на член 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за търсене на отговорност и
обезщетение за вреди, а именно – „ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето“. Периода, за
който се търсят вредите е от 18.05.2012г. до 17.04.2013г., като началната дата
е тази, когато е издаден обвинителния акт, с който е образувано НОХД №
320/2012г. по описа на КРС, по което е постановена оправдателна присъда от
17.10.2012г. сочи, че от своя страна, Районна прокуратура град К. е
протестирала съдебния акт при Окръжен съд – П., за което било образувано ВНОХД
№ 19/2013г., като съдът е отменил присъдата на първата инстанция и върнал
делото в КРС за разглеждане от друг състав. При образуване на НОХД № 216/2013г.
по описа на КРС, съдът е върнал досъдебното производство на РП – К. за
отстраняване на процесуални нередности, като от своя страна, прокуратурата, с
постановление от 17.04.2013г. е прекратила наказателното производство по дознание
№ 817/2011г. по описа на РУП – К.. Посочената дата е крайния срок от периода на
търсените вреди.
МОЛИ съда, да постанови решение, с която да осъди П. на Р.Б.
град С., бул. “*****” №2, да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща
нанесен неимуществени вреди, изразяващи се е изживян стрес, уронване престижа
пред обществото, в резултат на образувано досъдебно производство, което е било
прекратено.
ОТВЕТНИКЪТ по делото - П. на Р.Б., чрез представителя
си – прокурор Ш., който се явява и за Районна прокуратура град К., в
депозирания писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за
неоснователност на претенцията, алтернативно – за значително завишен размер на
претендираното обезщетение. С отговора на исковата молба твърди,
че исковата претенция била недоказана, както по основание, така и по размер.
Ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства, че действително е претърпял
неимуществени вреди и го такива, пряк резултат от наказателното производство по
НОХД 216/2013г. по описа на Районен съд град К.. Не били представени каквито и
да било доказателства органи на П. на Р.Б. да са извършили спрямо Д. действия,
извън изрично правно регламентираните в НПК. Счита, че не са ангажирани
доказателства, установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди,
последните като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по
ЗОДОВ, от които еднопосочно да се установи, че воденото срещу ищеца наказателно
производство му се е отразило негативно. Ясно е, че едно висящо наказателно
производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически
тормоз и стрес на лицето, но от това не може да се заключава за наличието на
вреди и причинната връзка между тях и воденото производство. Същите подлежали
на доказване в производството по ЗОДОВ и доказателствената тежест за това била
на ищеца. С исковата молба не били представени каквито и да било доказателства
относно твърдените вредни последици, а бланкетно била посочено в едно
единствено изречение „нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в изживян
стрес, уронване престижа пред обществото.“. Сочи, че не били ангажирани каквито
и да е доказателства относно твърденията за изживян стрес, в какво същият се е
изразил, до какви последици за физическото или/и психическото състояние на
ищеца довел и то това да е в резултат на действията на органите на П. на Р.Б..
Твърди, че не били ангажирани доказателства относно твърденията за уронване
престижа на ищеца в обществото, като при това било известно, че при воденето на
разследването както по настоящото, така и по принцип, при наказателните
производства, Прокуратурата не разпространява данни за разследването.
Твърди, че досъдебно производство протекло в рамките
на разумния срок. Същото било е образувано на 24.11.2011г. с постановление на
Районна прокуратура град К. по отделени материали от досъдебно производство №
606/2011г. по описа на РУ на МВР град К., а на 28.03.2012г., в качеството на
обвиняем по делото бил привлечен Г.Д. за престъпление по член 290, ал.1 НК. На
18.05.2012г. делото било внесено от наблюдаващия прокурор с обвинителен акт в
съда. Видно било, че от момента на привличане на лицето в качеството на обвиняем
до внасянето на обвинителния акт изминали по-малко от два месеца – срок, който
в никакъв случай не е прекомерен и не обосновава несъразмерно завишения размер
на ищцовата претенция. Възразява се срещу опитите да се ангажира отговорността
на ПРБ за целия период, през който протекло визираното наказателно
производство, тъй като от представените с исковата молба доказателства било
видно, че отмяната на оправдателната присъда на първоинстанпионния съд и
връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд град К.,
респ. изтеклия през това време период, се дължал единствено на допуснато
съществено процесуално нарушение от страна на съда.
Твърди, че размерът на претендиралото обезщетение бил
изключително завишен и не съответствал нито на справедливостта, изведена като
основен критерий за определяне на размера му, нито на претендираните вреди, на
данните за икономическия растеж и стандарта на живот за страната и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности към датата
на увреждането. Като аргумент в подкрепа на тезата си сочи - Решение №480/23.04.2013г., постановено по
гр.д.№85/2012г., ВКС 4-то ГО, както и на постоянната съдебна практика Съгласно
разпоредбата на член 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се определи
по справедливост. Сочи, че справедливостта, като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти и
обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите права са имали за
притежателя си, както и личността на увредения. Паричното обезщетение за
неимуществени щети следва да съответства на необходимото за преодоляването им и
определянето на завишено обезщетение в претендирания с исковата молба размер би
било в разрез с принципа на справедливостта. Размерът на претендиралото
обезщетение - 15 000 лева бил изключително завишен и предвид икономическия
стандарт в страната - претендира се такова в размер на средностатистически 3
годишен доход, което било несъизмеримо с евентуално нанесените вреди на ищеца,
вследствие воденото против него наказателно производство.
Твърди, че в резултат на воденото против ищеца
производство, Д. не е претърпял неудобства извън обичайните такива от водене на
наказателното производство изобщо. Претенциите му не били съобразени с
конкретните обстоятелства по делото - продължителността на производството,
вида, характера и интензитета на упражнената принуда. По отношение на Д. била
определена най леката мярка за неотклонение - „Подписка“ на 28.03.2011г. -
датата на привличането му в качеството на обвиняем. Интензитетът на извършените
спрямо ищеца процесуално следствени действия бил изключително нисък и не би
могъл да обоснове заплащане на посоченото несъразмерно високо обезщетение,
същото било необосновано високо и недоказано по размер, поради което искът за
този размер обезщетение не следва да бъде уважаван. Спрямо ищеца не били
извършвани процесуално следствени действия, не били налагани други мерки за
процесуална принуда, свързани с драстично засягане на личната сфера и
представляващи посегателство против конституционно защитените му права, което
не било необходимо непосредствено, с оглед заложените в член 57 от НПК цели.
Наложената мярка за неотклонение била адекватна и единствено подходяща с цел
обслужване развиващото се наказателно производство и осигуряване нормалното му
протичане и завършване. От приложеното по НОХД №216/2011г. по описа на Районен
съд град К. свидетелство за съдимост на Д. било видно, че същият към момента на
извършване на деянието бил многократно осъждан, като тези присъди били подробно
изброени в обстоятелствената част на внесения от представителя на ПРБ
обвинителен акт. Фактът на тези многобройни осъждания неминуемо се е отразил
предварително и негативно върху престижа и доброто име на Д. още преди
образуването на досъдебно производство по пр.№ 1693/2011г. - №817/2011г. по
описа на РУ на МВР град К., което следва да се съобрази при определяне на
справедливо обезщетение, ако се прецени, че такова се дължи, чиито размер да не
бъде източник за обогатяване на пострадалия. В случай, че съдът счете, че
обезщетение се дължи, то следва да бъде присъдено в минимален размер.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
делото е приложено НОХД № 216/2013г. по описа на РС – К., което е образувано
след отменена от въззивния съд по ВНОХД № 19/2013г. по описа на ПОС - присъда, постановена по НОХД № 320/2013г.
по описа на КРС и
делото е върнато на Районен съд град К. за разглеждането му от друг състав на
съда. Приложено е и Дознание № 817/2011г. по описа на РУ „Полиция“ град К.
(ЕИСПП № ГЛВ2100439ГФЛ и Пр.№ ГЛВ2100529БФН).
От приложените дела се установява, че на 18.03.2012г., ищецът е привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 817/2011г. по описа на РУП – К., с Постановление за
привличане на обвиняем за това, че на 15.09.2011г. в град К., пред
надлежен орган на властта – младши разследващ полицай Й.А.Г. от РУ Полиция град
К. при ОДМВР П., като свидетел по досъдебно производство № 606/2011г. по описа
на РУП К., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по член 195,
ал.1, т.3, пр.І-во във връзка с член 194, ал.1 от НК, в проведен разпит устно и
съзнателно да е потвърдил неистина, като заявил, че за времето от 27.08.2011г.
до 29.08.2011г. е била извършена взломна кражба от павилион намиращ се на улица
„******“ в град К., собственост на „****” ЕООД град С., с управител Г. *** - престъпление
по член 290, ал.1 от НК.
Досъдебното
Производство е завършило с обвинителен акт по ДП № 817 по описа на РУП
- К., внесен в Районен съд град К.. По внесения обвинителен акт
е образувано НОХД № 320/2012г. по описа на Районен съд град К.. С
Присъда № 74 от 17.10.2012г. по НОХД № 320/2012г., Районен съд град К. признава
ищеца - Г.Х.Д. за невинен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по член 290, ал. 1 от НК и на основание член 304 от НПК го
оправдава.
С Решение № 71 по ВНОХД № 19/2013г. по описа на Окръжен
съд град П., Присъда № 74 от 17.10.2012г., постановена по НОХД №
320/2012г. по описа на СР- К. е отменена, като делото е върнато на КРС за ново
разглеждане от друг състав на съда.
При връщане на делото е образувано НОХД № 216/2013г.
по описа на КРС, по което дело с Разпореждане № 651 от 20.03.2013г. е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура град К. за
отстраняване на посочените в мотивната му част процесуални нарушения.
Видно от материалите по приложеното досъдебно
производство, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от
17.04.2013г., Районна прокуратура град К. е прекратила наказателното
производство по досъдебно производство – Дознание № 817/2011г. по описа на РУП
– К., водено срещу Г.Х.Д. за престъпление по член 290, ал. 1 от НК. В мотивите на
постановлението се съдържа извод, че по случая не се доказват каквито и да е
факти, които да основават интерес на обвиняемият да лъжесвидетелства
(престъплението за което е обвинен Д.). Такъв мотив би имал в случай, че прикрива
свое пристъпно деяние, но в прекратено наказателно производство няма данни да е
разследван за извършване на престъпление. Посочено е, че за да е налице
субективния елемент, свидетелят, който дава лъжлива показания трябва да цели
определен краен резултат при вземане на решение от компетентен орган. В
производството не е установен нито мотив, нито има данни за определена крайна
цел от давена на лъжливи показания.
Други доказателства от значение по
делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:
За да бъде налице фактическият състав по член 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на Държавата за вреди причинени от
неоснователно наказателно преследване следва лицето, спрямо което е поддържано
обвинение, да е било оправдано или образуваното наказателно производство да е
било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Следва също така да е налице причинна
връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния държавен
орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на
престъпление.
В случая е безспорно, че срещу ищеца било образувано и
водено досъдебно производство, по което същият е бил обвинен в престъпление.
Безспорно е и това, че впоследствие Г.Д. е бил оправдан, но присъдата е
била отменена с решение на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото
от РС – К., производството е прекратено и върнато на Районна прокуратура град К.
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. РП – К. от своя страна е
прекратила наказателното производство по досъдебно производство – Дознание №
817/2011г. по описа на РУП – К. водено срещу Г.Х.Д. за престъпление по член 290, ал. 1 от
НК. С оглед изложените мотиви от РП - К. в постановлението
за прекратяване на наказателното производство, може да се направи извод, че
същото е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление –
хипотеза на член 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ето защо следва да се приеме, че за ищеца е налице основание
за търсене на отговорност за вреди по член 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като
наказателно производство, по което е привлечен като обвиняем е било
прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Пасивно легитимирана да отговаря по настоящия иск е П.
на Р.Б., като държавен орган, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вреди (В този смисъл е Решение от24.01.2011г. по гр.д.
№ 855/2010г., ІV г.о. на ВКС по чл.290 от ГПК).
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по член 290, ал. 1 от НК. Само по себе си
предприемането на такива процесуални действия е свързано със значителен стрес.
В случая, психичното състояние на ищеца, представляват
факти, които дори не подлежат на доказване, според нормата на член
155 от ГПК, тъй като са „общоизвестни факти“. Психичното
състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, а по-късно
и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него
наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените
страдания на лицето, които са посочени в исковата молба.
По делото не са ангажирани доказателства (в случая
чрез разпит на свидетели) за установяване на твърдяното нарушаване на
емоционалното равновесие – изживян стрес и настъпване на неблагоприятни
последици – уронване престижа пред обществото.
Следва да се има предвид ноторното обстоятелство, че
самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в определено
престъпление води до накърняване на доброто му име, достойнството му и
репутацията му в обществото, като порядъчен гражданин. Поради това със самото
повдигане на обвинение за умишлено престъпление, каквото ищеца не е
извършвал, накърнява личната сфера на ищеца, част от която е правото му на
добро име, самочувствието и авторитета му. Те безспорно са
били накърнени в резултат на предприетите действия по повдигане и
поддържане на обвинение, внасянето на обвинителен акт в съда, по който е
постановена оправдателна присъда.
Периодът, за който се търсят вредите е от
18.05.2012г. до 17.04.2013г., т.е. претенцията касае по-малко от една година.
При определяне размера на обезщетението, съгласно член 4 от ЗОДОВ, съдът следва да
отчете естеството на вредата, изразена в случая от негативни субективни
изживявания предвид продължителността на неприключилото разследване, по което
на ищеца е повдигнато обвинение. Тези емоционални страдания, съдът счита, че са
в пряка и непосредствена зависимост не само и единствено от продължителността
на производството на досъдебна фаза, но и от качеството „обвиняем” на ищеца и
от личните му възприятия и оценка за случилото се.
От доказателствата по делото може да се направи
извода, че изцяло е осъществен фактическия състав на член 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, за
което лицето първоначално е оправдано от съда, а след отмяна на присъдата,
досъдебното производство е прекратено, поради това, че извършеното деяние не е
престъпление. Незаконното обвинение е причинило на
ищеца неимуществените вреди. Вредите се намират в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение.
Константната практика на Европейския съд не изисква
доказване на конкретните вреди - негативни изменения в емоционален план, тъй
като се предполага, че с повдигането на обвинение и започването на наказателно
преследване всеки индивид е поставен в ситуация на несигурност и безпокойство.
Стойността на обезщетението, доколкото субективните душевни преживявания
подлежат на оценяване в пари, в съответствие с нормата на член 52 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, този размер следва да
се определи от съда „по справедливост”. Съдържанието на това понятие означава, че
съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията (продължителността и
техния интензитет), които ищецът е претърпял и които ще
търпи и за в бъдеще от увреждането. Съдът е длъжен да отчете също така и всички
други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение
към размера на обезщетението.
Тъй като по делото не са установени и
доказани конкретни проявления на неимуществените вреди счита,
съдът следва да отчете само душевните страдания, които незаконното обвинение е
причинило на ищеца, като закономерно и обективно
следствие на проведената срещу него наказателна репресия.
Съдът, при преценка на всички релевантни обстоятелства
- продължителност, предмет и правната сложност на производството, засегнатия
интерес, конкретните душевни изживявания на ищеца, приема за справедлив размер
на обезщетението сумата 3 000.00 лева. Съдът не следва да присъжда законна
лихва върху определената сума, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като такава не се претендира от ищеца.
Посоченият размер на обезщетението съдът счита за
справедлив и отговарящ на действително причинените отрицателни емоции, на
техния вид и степен. В останалата част до пълният му размер от 15000.00
лева, предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Разноски не се претендират от ищцовата страна, поради
което и такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б. град С., бул. „*****“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Х.Д. *** с ЕГН **********, на основание член 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 3 000
(три хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се е изживян стрес, уронване престижа пред обществото, в резултат на повдигнато обвинение за извършено
престъпление по член 290, ал. 1 от НК, а впоследствие наказателното
производство по досъдебно производство – Дознание № 817/2011г. по описа на РУП
– К. водено срещу ищеца е прекратено, с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.04.2013г. на
Районна прокуратура град К., като за разликата над 3000 лева до пълният
предявен размер от 15 000.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред П.ски
окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.