РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. П., 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101273 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба от С. М. Р., ЕГН: **********, от с. С., общ.
П., ул. „Ц.“ № 13, чрез адв. А. К., с адрес на призоваване и връчване на книжа гр. П., пл. „Е.“
№ 2, ет. 1, чрез адв. А. К., срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 639531 от 24.02.2022 г.,
съгласно който ответното дружество й е предоставило заем в размер на 1 500 лв., дължим на
21 вноски, при 40,05% лихва, 49,61% ГПР. Сочи, че в чл. 5 от процесния договор е
предвидено предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му - поръчител -
физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция,
като в чл. 11 от същия договор, като неустойка при неизпълнение на това задължение, е
уговорена сума в размер на 1 642,32 лв., като по този начин общото задължение на
кредитополучателя по договора възлиза на 3 444,00 лв. Посочено е още, че кредит е усвоен,
като в последствие всички суми по него са заплатени от кредитополучателя.
Навежда, че сключеният между страните договор за паричен заем по своята
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което
за валидността му важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Релевира, че основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, е свързано с изискването на чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите, като се твърди, че от
съдържанието на процесния договор не може да се направи извод за това кои точно разходи
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява
разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Поддържа се, че тези
обстоятелства поставят потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи, както и че погасителният план е оформен с
включено възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към
момента на сключването на договора е било известно това оскъпяване, но няма данни този
разход да е включен в ГПР.
Предвид изложеното твърди, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от
ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като на основание чл. 23 от ЗКП
потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита и не дължи лихви или други
разходи по кредита, поради което платената от ищцата сума в размер на 1 943,68 лв. следва
1
да й бъде възстановена от ответника.
При условията на евентуалност твърди, че неустоечната клауза от процесния договор
е нищожна поради заобикаляне на закона с конкретно посочени законови разпоредби,
поради противоречието й с добрите нрави и нейната неравноправност. Релевира се, че
клаузата за неустойка излиза извън присъщите й функции и с нея се поражда допълнително
парично задължение за заемателя. Същата е формулирана по начин, по който заобикаля
императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи
разходите по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2
от ЗПК. Твърди, че по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а
посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава, което
обстоятелство, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на
кредита, заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния
допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит. Навежда още, че процесната клауза противоречи и на добрите нрави и е
неравноправна, тъй като задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, в резултат на което
е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя.
С оглед нищожността на неустоечната клауза от процесния договор, твърди, че
платената сума в размер на 1642,32 лв. следва да й бъде възстановена от ответното
дружество.
В тази връзка иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между С. М. Р., ЕГН: **********, от с. С., общ. П., ул. „Ц.“ № 13 и „Сити Кеш“
ООД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 639531/24.02.2022 г. на
основание чл. 22 от ЗПК е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона
за потребителския кредит; Да осъди „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД да заплати на С. М. Р., ЕГН **********, от с. С., общ. П., ул. „Ц.“ № 13, общо
сумата от 1 943,68 лв., представляваща недължимо платена неустойка в размер на 1642,32
лв. и недължимо платена лихва в размер на 301,68 лв., по Договор за паричен заем №
639531/24.02.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й погасяване.
При условията на евентуалност се иска от съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожна клаузата за неустойка от Договор за паричен заем № 639531/24.02.2022
г. – чл. 11, която предвижда плащане на неустойка в размер на 1 642,32 лв., поради
заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4
от ЗПК, противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 и неравноправност - чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; Да осъди „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр.
София, ул. “Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да заплати на С. М. Р., ЕГН **********, от с. С., общ.
П., ул. „Ц.“ № 13, сумата от 1 642,32 лв., представляваща недължимо платена неустойка по
Договор за паричен заем № 639531/24.02.2022 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване.
Претендира определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
за осъществена безплатна адвокатска помощ.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на ищцовата претенция. Твърди, че както договорът, така и неустоечната
клауза от същия са валидни и не страдат от пороците посочени от ищцовата страна. Посочва,
че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата
на сключване на договора, а процесната клауза, уреждаща неустойка за непредставяне на
обезпечение, е невъзможно да бъде включена в ГПР. Релевира, че кредитополучателят е
разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, ако не е бил
съгласен с условията по него. Поддържа, че клаузите са уговорени индивидуално с
потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Твърди, че
между страните са налице общо 18 договора, които съдържат уговорка за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, сключени в периода 2019 г. –
2
2023 г., поради което оспорва липсата на достатъчно информация за това какъв би бил
крайният размер на задължението на потребителя към кредитора. В резултат на
неоснователността на установителния иск, счита и осъдителния такъв за неоснователен.
Моли за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира сторените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответната страна не изпраща представител, като от процесуалния представител на
дружеството е депозирано писмено становище.
По делото са приети писмени доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Представен по делото е Договор за потребителски кредит № 639531 към искане №
9061248 от 24.02.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и С. М. Р., в качеството им
съответно на заемодател и заемател, с размер на отпуснатия заем 1 500 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР: 49,61 %.
В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който е предвидено
погасяването му на 21 погасителни вноски, първата от които с падеж 10.03.2022 г., а
последната – 15.12.2022 г.
Представени са Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и Искане за сключване на кредит № 9061248 от 24.02.2022 г.
По делото е приложена и справка с пълна счетоводна информация по процесния
кредит от страна на ответното дружество.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По делото не се спори, че на 24.02.2022 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 639531, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на С.
М. Р. в качеството й на заемател сумата в размер на 1 500 лв., която е следвало да бъде
върната в срок до 15.12.2022 г. с плащането на 21 погасителни вноски. Ищцата е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална
компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност,
т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният между
страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят
с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда
редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното
правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1
ЗПК.
В исковата молба се твърди, че процесният договор е недействителен на специалните
основания по чл. 22 ЗПК. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, заобикаляне материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и т.н.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
След изследване съдържанието на договора съдът намира, че е налице нищожност на
целия договор за кредит, по следните съображения:
Според чл. 5 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
сключване на договора, да предостави обезпечение с поне едно от изброени подробно
обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Според чл.11 при неизпълнение на чл. 5. 1.
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 642,32 лв. Неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита
за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план.
3
Съдът намира, че така уговореното между страните в договора за кредит задължение
за обезпечение, по начин, който да възпрепятства заемополучателя да изпълни същото, с цел
да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката и включването на задължението за
неустойка в погасителните вноски, води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък
към възнаградителната лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя.
Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 49,61 %, но без да са включени
разходите за неустойка. В договора е уговорено заплащането на неустойката да се разсрочи
и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, като така се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите
включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да
бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. В случая е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на
основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо съдът
приема иска за прогласяване на недействителността на договора за кредит за основателен,
поради което същият следва да се уважи.
По иска за връщане на сумата от 1 943,68 лева, представляваща недължимо платена
неустойка в размер на 1 642,32 лева и недължимо платена лихва в размер на 301,68 лева – с
оглед недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит,
на връщане съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК подлежи само чистата стойност на
кредита. От приложената и приета по делото справка съдържаща пълната информация по
договора за кредит, се установява, че общо платената по договора сума възлиза на 3 444
лева, от които неустойка в размер на 1 642,32 лева, лихва в размер на 301,68 лева и главница
в размер на 1 500 лева. Следователно предявеният иск за връщане на сумата от 1 943,68
лева, от които сумата от 1 642,32 лева неустойка и лихва в размер на 301,68 лева е
основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.08.2024 г. до изплащане на сумата.
Предвид уважаване на предявените главни искове, съдът не дължи произнасяне по
предявените такива в условията на алтернативност.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцовата страна.
С исковата молба се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв.
В последното по делото съдебно заседание процесуалния представител на ищцата
представя Договор за правна защита и съдействие /л.137/, от който е видно, че на същия е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева за осъщественото процесуално
представителство по делото.
Ищцата също така е заплатила и ДТ за образуване на делото в размер на 77,75 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата сторените от последната разноски за адвокатски
хонорар и ДТ за образуване на делото в общ размер на 627,75 лева, тъй като такива са и
своевременно претендирани със списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. М. Р., ЕГН: **********,
от с. С., общ. П., ул. „Ц.“ № 13 и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, че сключеният между
4
тях Договор за паричен заем № 639531/24.02.2022 г., Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да
заплати на С. М. Р., ЕГН: **********, от с. С., общ. П., ул. „Ц.“ № 13, общо сумата от
1 943,68 /хиляда деветстотин четиридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща недължимо платена неустойка в размер на 1642,32 лв. и недължимо платена
лихва в размер на 301,68 лв., по Договор за паричен заем № 639531/24.02.2022 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба /15.08.2024 г./ до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на С. М. Р., ЕГН: **********, от
с. С., общ. П., ул. „Ц.“ № 13, сумата от 627,75 /шестстотин двадесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатски
хонорар и заплатена ДТ.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5