Р Е Ш Е Н И Е
№
60
гр. Пловдив, 10.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА
в
присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 450/2019г. по описа на
съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
С Присъда №38/24.07.2019г.,
постановена по НОХД №283/2019г.,
Окръжен съд – * е признал подсъдимият М.А. / * */
за ВИНОВЕН в това, че на
31.12.2018г. през ГКПП „*“ общ.*, обл.*, пренесъл през
границата на страната, от Р.Т.в Р.Б., без знанието и разрешението на * те, стоки за търговски цели в големи размери – златни изделия с
общо нето тегло 2 563.10гр. на обща стойност 177 033.53 лв., за което и на основание чл.242 ал.1, б. „д“ вр.
с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е осъден
на 1 година и 8 месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, и Глоба в размер на 10
000 лв., платима в полза на Държавата. На основание чл. 242 ал.7 от НК е отнет в
полза на Държавата предметът на контрабандата - златни изделия с общо нето
тегло 2 563.10гр. на обща стойност 177 033.53 лв., намиращи се на
съхранение в банков трезор, ползван от Агенция *. На основание чл.242 ал.8 от НК в полза на Държавата е отнето и превозното средство, послужило за превозване
на стоките, предмет на контрабандата - лек автомобил марка „*“ с рег. № *,
ведно с контактен ключ за автомобила и регистрационен талон № * - собственост на подсъдимия, находящ
се на съхранение в Агенция *. Подсъдимият е осъден да заплати направените по
делото разноски в полза на органите на съдебната власт, които са ги направили.
Съдът се е разпоредил и с приложените по делото други веществени доказателства
- три броя кожени кутии за бижута, намиращи се на съхранение в Агенция *, които
е постановил да се върнат на подсъдимия.
Присъдата е атакувана от подсъдимия, чрез
защитниците му – адвокати Г. и С., с оплакване за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, за който се твърди да е
последица от допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Оспорва
се да е доказано по категоричен начин подсъдимият да е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението контрабанда, тъй като се твърди,
че А. не е бил поканен от митническите служители, на разбираем за него език, да
декларира носеното злато, както и че предметът на престъплението не е пренесен
през държавната граница с търговска цел, а е собствен на подсъдимия и
предназначен като дар за неговите деца, живущи в Г.. На базата на изложеното се прави искане да се
отмени присъдата и да се постанови нова, с която подс.
А. да се признае за невинен и да се оправдае изцяло по предявеното му
обвинение.
В съдебно заседание жалбата и
направените с нея искания се поддържат по изложените съображения, които се
доразвиват в пледоариите по същество, а в техните рамки, в условията на алтернативност, се прави още едно искане - присъдата да отмени
и делото да се върне в досъдебната му фаза за повдигане и предявяване на ново
обвинение на подсъдимия – за извършено от него престъпление по чл.251 от НК.
Подсъдимият А. иска да бъде признат за
невинен.
Представителят на Апелативна прокуратура
- Пловдив изразява становище за
неоснователност на жалбата, а присъдата, като правилна и законосъобразна във
всичките й части, моли да бъде потвърдена.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се
запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания,
становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
Депозираната жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество – частично ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Окръжният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият М.А. е * гражданин, живущ постоянно
в * и притежаващ недвижимо имущество там и в Р.Т.. Същият има три пълнолетни
деца – две дъщери и един син.
На
18.12.2018г. около 08.00 часа сутринта, подсъдимият влязъл в Р.Б. през ГКПП „*“,
управлявайки собствения си лек автомобил
„*“ с * рег. № *, като пътувал сам. На същата дата, около 12.00 часа излязъл с
автомобила през ГКПП „*“в посока Р.Т..
На
31.12.2018г., малко преди полунощ, около 23.30 часа, отново с автомобила и сам,
влязъл в Р.Б. през ГКПП „*“, идвайки от Р.Т.и се установил на трасе „Входящи
леки автомобили и автобуси“. В багажът си /чанти/, поставен в автомобила,
подсъдимият носел три кутии съдържащи нови златни бижута - общо 18 бр. гривни - 434 гр., два чифта
обици - 17.90 гр., две колиета - 111.20 гр., всички с проба на златото 916, а в
джобовете на якето си и две златни кюлчета от по един килограм и проба 995,
също нови. Общото нето тегло на златните изделия било 2 563.10гр. На ГКПП „*“ при
влизане от Р.Т., на видно място имало поставени указателни табели преди
митническия контрол, на които на няколко езика, сред които * и *, били посочени
стоките и количествата, включително валута и валутни ценности - благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, подлежащи на деклариране и
размерите, неподлежащи на такова. По същото време на пункта, на работа като граничен
полицай бил св. П., който преди митническия контрол, осъществявал паспортен и
полицейски контрол на влизащите в страната лица и МПС, като проверявал за укрити
лица и хранителни продукти над разрешеното количество. При пристигането на
подсъдимия, свидетелят го попитал за такива на * език. Подсъдимият му отговорил
отрицателно и свидетелят при проверката не открил други лица и забранени
хранителни продукти в автомобила. Огледал и останалия багаж, но отвън и
повърхностно, понеже нямал право да го отваря, като не забелязал кутиите с
бижута. След полицейския контрол подсъдимият се придвижил с автомобила на
линията за митническа проверка, която тогава се извършвала от митническите
служители - свидетелите Т. и Б., които били на работа. Свидетелят Т.попитал
подсъдимия, на * език, дали има нещо за деклариране. Последният му отговорил
отрицателно. След отговора, свидетелят пристъпил към митническа проверка на
личния багаж на подсъдимия. При проверката, в чанта на предната пасажерска
седалка в автомобила, свидетелят намерил сред багажа една кутия със златни
бижута и попитал подсъдимия дали има още такива. Последният отново отговорил
отрицателно. Свидетелят Т.продължил с проверката и в останалия багаж на
подсъдимия, поставен в пътни чанти, които подс. А.
сам извадил от автомобила, намерил другите две такива кутии с бижута, укрити
сред багажа, както първата. След намирането им свидетелят отново попитал
подсъдимия дали има още. Последният пак отговорил отрицателно, тогава свидетелят
проверил якето, което подсъдимият държал и в джобовете му намерил кюлчетата,
увити в черни полиетиленови торбички. След намирането
на златните изделия, подсъдимият не ги декларирал. Автомобилът на подсъдимия
бил изпратен на рентгенов контрол, при който не се установило в него да има
укрити други вещи. Случилото се било възприето частично от св. Б., който бил
наблизо. След намирането на златните изделия подсъдимият казал, че били за
децата му. По повод случилото се, св. Т. уведомил прекия си ръководител. Бил
извикан и експерт, който установил, че намерените при проверката златни изделия
са действително такива, а пробата им е 916 / 22 карата/ за накитите и 995/
23.95 карата/ за кюлчетата, установено било и теглото им. За случилото се св. Т.съставил
против подсъдимия АУАН № * за нарушение по чл.18 ал.1 вр.
чл.14а ал.1 от Валутния закон, чл.5 ал.1, чл.9 ал.1 и 2 от Наредба Н-1/2012 г.
и била образувана административна преписка по която, с разписка № 0134574 бил
задържан лекия автомобил на подсъдимия, ведно с регистрационния талон и
контактен ключ, а с разписка № 0134573 - златните изделия. Били уведомени и
разследващите органи и на 01.01.2019г. с първото
действие по разследването - разпита на св. Т., при условията на чл.212 ал.2 от НПК, против подсъдимия било образувано досъдебно производство за престъплението
по чл.242 ал.1 б. „д“ от НК, за което е предаден на съд с обвинителния акт.
След образуването на разследването, административно - наказателното
производство за същото деяние било прекратено. С протокол за доброволно
предаване, св. Т.предал по досъдебното производство намерените у подсъдимия
златни изделия с кутиите, лекия автомобил с документите и контактния ключ.
Златните изделия били огледани като веществени доказателства с участието на
вещи лица и подробно описани в съставения протокол от 03.01.2019 г. по вид,
брой, грамаж, чистота на златото, което е идентично с установеното при
намирането им, а именно, че са с общо нето тегло 2 563.10 грама и
представляват: 18 бр. златни гривни, проба 916, с общо нето тегло 434.00 грама;
2 бр. златни колиета, проба 916, с общо нето тегло 111.20 грама; 2 чифта златни
обици, проба 916, с общо нето тегло 17.90 грама и 2 бр. златни кюлчета, проба
995, с общо нето тегло 2 000.00 грама, били и фотографирани. Върху две от
кутиите за бижутата, които били еднакви, е установен надпис „*“*”, третата кутия била кафява, без надпис. Върху
кюлчетата имало също еднакъв надпис - „*“, едното било с № *, другото с № *
/л.34 – л. 43 от дос.пр./. С протокол от 04.01.2019г. като веществено
доказателство, бил огледан и автомобила на подсъдимия и фотографиран /л.47 – л.51
от дос.пр./.
На
досъдебното производство била назначена оценителна експертиза на златните
изделия / л.56 – л.60 от дос.пр./. Според вещото лице
инкриминираните златни изделия - бижута и кюлчета / последните и за последваща изработка на златни изделия / били в готов вид
за търговска цел. При установяване на стойността им, вещото лице е изследвало
цената на златото като материал на световната борса и посочило, че базовата
стойност на 1 гр. бижутерско злато, проба 995 / 23.95
карата/ - за кюлчетата е 69.85 лв., а на 1 гр. злато проба 916 / 22 карата/,
ведно със стойността на изработката - за бижутата в готов вид за търговска цел,
е 66.30 лв. Общата стойност на златните изделия с общото нето тегло 2 563.10 грама е определена на 177 033.58 лв.
към 31.12.2018г.
Според заключението на назначената на досъдебното
производство стоково - оценъчна автотехническа
експертиза / л. 66 – л. 79 от дос.пр./ пазарната
стойност на лекия автомобил „*“ -
собственост на подсъдимия към датата на деянието е 2 988.15 лв.
В хода
на съдебното следствие са представени документи на чужд език /* и */,
придружени с превод на български език - за доходите на подсъдимия; за притежаваните
от него недвижими имоти; копие на фактура № *. за закупуване от фирма *- Т.,
злато на кюлчета – 2 516.26гр. на стойност 334159 * лири; информационен
формуляр за наемане на 21.04.2017г. на сейф в банка в Т.; документи за
предстоящ годеж на 21.07.2017.; опростено удостоверение за идентичност при
превоз на стоки при натоварено движение по пътищата, издадено на 27.02.2018г.
от главна митническа служба *, според което на същата дата подсъдимият излязъл
от границата с четири златни монети и колие 22 карата 9.14 гр., с предполагаем
момент на повторно влизане - 29.03.2018г., срок за повторно внасяне
-15.04.2018г.
При служебната
проверка на атакувания съдебен акт не се откриват допуснати съществени
процесуални нарушения /по смисъла на чл.348 от НПК/, които да водят до отмяна
на присъдата на процесуално основание. Наведеното във въззивната
жалба оплакване в този смисъл е
голословно заявено и в негова подкрепа не се излагат конкретни доводи, което
лишава този състав от възможността да даде точен, обоснован и прецизен отговор
на това твърдение. Видно е, че първостепенният съд е изпълнил задълженията си
по чл. 305 ал.3 от НПК, като е обсъдил събраните по делото доказателствени
източници, изразил е становището си за това кои кредитира/не кредитира при
постановяване на съдебния си акт и поради какви причини, респективно – на базата
на кои е извел правните си изводи, изложил е своето виждане относно правната
квалификация на престъпната деятелност, участието на подсъдимия в нея и
субективното му отношение към тази деятелност. Обсъдена е подробно и предложената
от подсъдимия версия на инкриминираните събития – обясненията на А.,
самостоятелно и наред с ангажираните от него в процеса гласни и писмени
доказателства. Ето защо, настоящият състав намира, че мотивите към присъдата
покриват стандарта за обоснован съдебен акт, изискване, въведено като една от
гаранциите за справедлив процес по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като е отговорено на наведените от страните възражения, както от
процесуално, така и от материално – правно естество. Мотивите дават възможност
да се проследи процеса по формиране на вътрешното убеждение на съда така, че за
страните да е ясна волята му и същите да могат да упражнят пълноценно правото
си на жалба и протест, а въззивният съд да извърши
контрол върху атакувания съдебен акт в предмета и пределите, визирани в чл.313
и чл.314 от НПК.
Настоящата
съдебна инстанция споделя изложената фактология като
обективно установена, тъй като е базирана на правилен анализ на доказателствената съвкупност и коректна оценка на
източниците на релевантни за предмета на доказване факти, поради което оплакването
за превратно и неправилно тълкуване на доказателствата следва да се квалифицира
като неоснователно. Фактите са извлечени, след задълбочен анализ на гласните
показания на ангажираните с митническата проверка на подсъдимия свидетели и относимите към тази проверка писмени доказателства,
приложени по делото и създадени в рамките на административното производство по
ЗМ, между които се открива да е налице пълен синхрон. С основание окръжният съд
не е възприел оспорването от защитата на обективността и достоверността на заявеното
от свидетелите – митнически служители. В негова подкрепа разумни доводи не се
сочат. Известно е, че със свидетелски показания може да се установяват всички
факти, които свидетелят лично и непосредствено е възприел - чл.117 от НПК. Длъжностното
качество на митнически служители не обуславя априорно заинтересованост за
свидетелстване във вреда на подсъдимия, а тези съмнения на защитата не са
подкрепени с доказателства. Предходната инстанция не е установила каквито и да
било данни за тенденциозност в показанията на тези свидетели и с основание е
кредитирала заявеното от тях. Недопустимо е изначално отричане годността,
обективността и добросъвестността на свидетелските показания на митническите
служители само и единствено, поради заеманото от тях служебно положение, което
би се оказало в разрез със забраната по чл.14 ал.2 от НПК, а за тях няма
процесуална пречка по смисъла на чл.118 ал.2 от НПК да придобият свидетелско
качество. По дефиниция държавните органи са създадени в обществен интерес и с
цел защита правата и интересите на гражданите на РБ., като добросъвестното и съответно на
действащите в страната нормативни актове поведение на работещите в тези органи
лица се презюмира. В този смисъл е налице произнасяне
и на Конституционния съд, който в Решение №1/2005г. по к.д. № 8/2004г. и
Решение №10/2001г. по к.д.№6/2011г. Презумпция за добросъвестност на посочените
органи се поддържа и в решенията на съда в гр. Страсбург. Да, без съмнение, за Т.
и Б. е важно да се установи законосъобразното и стриктното осъществяване
на служебните им задължения по принцип и
в частност на инкриминираната дата, но тезата, че водени от посочената „заинтересованост“,
са депозирали лъжливи показания под страх от наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване, с цел да уличат неправомерно А. в извършване на тежко
престъпление, не може да се сподели, а доказателства за такава предубеденост по
делото и липсват. Вярно е, че в показанията на посочените свидетелите се
откриват известни неточности и разминавания / напр. колко сака с багаж е имал
подсъдимия, къде са били поставени в автомобила и т.н/, на които защитата
набляга, но те са добре обясними с изминалия период от време от инкриминираната
дата до разпита на свидетелите пред съда, несъществени са и в никакъв случай не
водят до генералния извод, правен от защитата, за необективност на съобщените от
Т. и Б. факти. Най – значимите за предмета на доказване от тях се извличат от
показанията на св. Т., който основно е извършил митническата проверка и в заявеното
от него пред съда неточности и противоречия не се откриват. Показанията си този
свидетел неизменно поддържа и в рамките на проведената по реда на чл.143 от НПК
очна ставка с подсъдимия. Реално, показанията, в преобладаващата им част, не се
оспорват и от подс. А..
Подсъдимият признава в
обясненията си, че посочените свидетели / основно Т./ са извършили митническа
проверка на превозвания в автомобила му багаж, в момент на преминаване на
българската граница, идващ от държава, която не е част от европейската общност /РТ./
и при тази проверка в личният му багаж /чанти и яке/ е било открито
инкриминираното злато в установеното по делото количество, вид и проба. То е
било иззето и приобщено към делото като веществено доказателство с разписка,
чрез акта за установяване на митническо нарушение на основание чл.41 от ЗАНН,
съгласно който при констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществените
доказателства, свързани с установяване на нарушението. В последствие златото е
предадено доброволно по образуваното дос. пр. и
надлежно огледано, описано и фотографирано по реда на чл.110 от НПК.
Значителни
процесуални усилия са положени в процеса от защитата на подсъдимия да се
дискредитира заявеното от митническите служители и най – вече от св. Т., че
макар и невладеещ перфектно * език, св.
Т.е разполагал с необходимия речников запас от * думи, за да покани подс. А. да заяви пренася ли вещи, стоки, предмети и др.
подобни, подлежащи на деклариране и такава покана е отправил не веднъж, а три
пъти – преди и след намиране на първата кутия със златни бижута, и след откриването
на втората кутия, и всеки път отрицателен отговор на поканата подс. А. е давал. С основание окръжният съд е дал кредит на
доверие на заявеното по този факт от свидетелите, за които вече се каза, че не
се откриват основания да не им се даде вяра, респективно, мотивирано и
обосновано е отрекъл обясненията на подс. А., тъй
като те се явяват изолирани, опровергани, очевидно са защитно средство и поради
това са лишени от обективност на изложените релевантните факти. Известно е
виждането за характера на обясненията на подсъдимото лице – годен източник на
доказателства, но и основно средство за защита, и когато съдържащото се в тези
обяснения, без съмнение депозирани от заинтересовано от изхода на делото лице,
бъде опровергано по категоричен начин от други, годни доказателства, то тези обяснения не следва да се ползват при
формиране на съдийското убеждение, както законосъобразно е процедирал и окръжния
съд.
Митническите служители не са позиционирани на
работното им място, за да провеждат каквито
и да било разговори с преминаващите границата лица, без съмнение такива от
различни и многобройни националности, а за да извършват митническа
проверка, и за реализирането на тази служебна
цел те притежават минимално необходимия набор от думи и фрази на чужди езици,
достатъчен да изпълняват стриктно и законосъобразно своите служебни задължения.
Това е заявил в показанията си св. Т.– служител от 4г. в същата митническа
служба, който и е демонстрирал нагледно в съдебната зала знанието на относимите към проверката изрази и фрази на * език. А за *я
език, освен, че е роден за подс. А. /и двамата му
родители са с * произход/, в досъдебната фаза и сега подсъдимият заявява, че го
владее добре и си служи с него при честите посещения в РТ.. На този език /*/ е
проведена безпроблемна комуникация между подсъдимия и св. П. относно евентуалното
пренасяне през границата от А. на храни и цигари в неразрешено количество, който
факт и двамата сочат в показанията/обясненията. Не може да се пренебрегне и
констатацията, че използвайки именно * език, А. е извършвал значима дейност в Т.–
покупки на злато, наемане на банков сейф, закупуване на недвижим имот /според
представените от него фактури и нотариален акт/, а макар и за годеж, който е
предвиден да се състои в Г., отново на * език е сключил и споразумение за
сватба, годеж, къна и сюннет,
като не се твърди за целта да му е бил нужен и да е ползвал преводач от * на *
език и обратно. Това, че подс. А. предпочита в рамките на наказателния процес да му
се извършва превод на * език не дискредитира заключението, че разбираем за него
е и *я език и че разбираеми, ясни и недвусмислени са били отправените от св. Т.на
посочения език покани да декларира стоки, които подлежат на деклариране, ако
пренася такива.
Съдът
не е подминал в анализа си и защитната версия на подс.
А. относно инкриминираното злато, което, според обясненията му е било предназначено
за дар в полза на две от трите му деца. Прочитът
на съдебния акт говори, че до противоположният извод относно целта на пренасяне
на златото през държавната граница – търговска такава, окръжният съд е стигнал не произволно, а след като е отчел
количеството злато – 2 563.10гр., в контекста на заключението за недостоверност
на ангажираните от защитата в подкрепа на изложената версия гласни и писмени
доказателства. Нужно е да се отбележи за пълнота откриващата се в мотивите
юридическа непрецизност, изразила се в това, че веднъж отречени като недостоверни
обясненията на подс. А. и показанията на разпитаните
по негова инициатива свидетели – Е.Б. и К.А. /виж мотивите на л.183, л.184 от
делото на ОС/ са посочени и като кредитиран от съда източник на релевантни
факти /л.182 – гръб/, без да се конкретизира дали и в коя част тези гласни
доказателства /чиято достоверност не се признава/ са ползвани при формиране на
съдийското убеждение. Порокът не е фатален и не води до липса на мотиви, тъй
като от изложените става пределно ясно, че не са приети с доверие изнесените от
подсъдимия и свидетелите факти относно нетърговското
предназначение на златото. А иначе, заявеното от подсъдимия и свидетелите относно
семейното, финансовото, имущественото състояние и положение на подсъдимия и на
свидетелите, роднинските и близки връзки между тях, обичайните поводи, по които
злато се купува и подарява на децата в семейството и др. подобни, следва да се
кредитира, тъй като в негова подкрепа са налични и писмени доказателства,
съдържащи същата информация, а гласните, по отношение на последно посоченото /
поводите за даряване на злато/, са еднопосочни и непротиворечиви.
На пръв прочит обясненията на подсъдимия в
сега анализираната им част /че златото ще се дари на децата му, а няма да се
използва с търговска цел/ сякаш намират подкрепа в ангажираните от него гласни
и писмени доказателства. Но, правилно окръжният съд ги е оценил внимателно,
поотделно и в съвкупността им, който
анализ е довел до законосъобразното заключение за необективност на изложената
версия за предназначението на пренасяното злато. В тази версия се откриват
множество празноти, неясноти, противоречия и алгозми,
които правят същата неубедителна, а оттам и недостоверна.
Отразените по реда на чл.311 от НПК в съдебния
протокол обяснения на А. / л.142 – л.145/ сами по себе си са противоречиви
относно това кога и по какъв повод е закупено златото и тази констатация не
може да се неглижира при анализа и оценката за
тяхната достоверност. В началото на обясненията / л.142 – лице, долна част и
гръб – първи абзац/ подсъдимият сочи, че го е закупил при посещение на родителите
си на 26.12.2018г., подтикнат от смъртта на свой млад приятел и за да обезпечи
децата си решил да купи злато. После / по – надолу/ сочи, че златото е закупено
2017г. по повод предстоящ годеж и сватба на дъщеря му. Няма основание да не му
се вярва, че насрочен годеж е имало, тъй като са представени документи във
връзка с организирането на мероприятия – наемане на зала и оркестър, по този
повод. Но, според представената фактура / л.99/, на 19.05.2017г. са
закупени само две кюлчета злато /пробата
и теглото на всяко едно от които не са отразени в документа/ с общо тегло 2.516.26
гр. при установени като приготвени да се пренесат през държавната граница
две кюлчета злато с общо тегло – 2000.000 гр., всяко едно по 1000.00гр.,
и общо пренесено злато с тегло 2.563.10гр. Във фактурата не е отразено
предмет на покупко – продажба да са били и бижута –
гривни, колиета и обеци, също предмет на контрабандата. Или, прав е бил окръжният
съд да заключи, че обоснован извод за идентичност между закупеното през 2017г.
и намереното при митническата проверка злато, не може да бъде направен. Дори и
да е вярно посоченото от А., че разминаването в количеството закупено и контрабандно внесено злато се дължи на извършено
приравняване на отделните карати злато – кюлчета и бижута, към по - високата
проба /доказателства за което няма/, то остава отворен въпроса защо покупката и
на бижута не е отразена във фактурата и логичен отговор на този въпрос не се
дава. Касае се за закупуване на злато, а не просто на каквато й да е стока, а
при златото разлика в теглото му от близо 50гр. несъмнено има съществено финансово
отражение и значение. Покупката на злато е една от най – високо ликвидните и високостойностни инвестиции, за удостоверяване произхода,
вида, количеството и качеството на която всеки разумен човек би желал да
разполага с прецизен, официален счетоводен документ и сертификат, каквито за
инкриминираното злато подсъдимият А. не притежава. Липсва логичен отговор и на
въпроса защо е нает сейф на 21.04.2017г.,
който, според обясненията е нает само и единствено с цел да се съхранява
закупеното злато, но самото то е купено месец по – късно – на 19.05.2017г. Нещо повече, според
отразеното в договора за ползване на сейфа, той е сключен с банка в гр.*/не е
отразен клон на тази банка/, а не с банков клон, позициониран в гр.*, от където
се твърди да е закупено и да е съхранявано
златото, което отново поражда съмнение във версията, че сейфа е нает именно по
повод съхранение на инкриминираното злато, за което април 2017г. се е предвиждало
евентуално в по-късен момент, неясно
точно кога, да се закупи от подс. А. и то от магазин
в гр.*.
Прав е бил окръжният съд и в
становището си, че при внимателен прочит и оценка на ангажираните от подсъдимия
гласни доказателства се установява съществено противоречие в изложените от А. и
свидетелите факти, като показанията и обясненията се обединяват и са в синхрон само
за едно – че златото е било предназначено за дарове на децата на А. и Б. Без
съмнение, по този факт и подсъдимия, и свидетелите се явяват силно
заинтересовани, която заинтересованост очевидно се е отразила на обективността
на показанията и обясненията.
Така, синът на подсъдимия също сочи, че
златото е било предназначено за дар в полза на него и сестра му, но, много
важно уточнение се съдържа в неговите показания – че такова злато, по
мюсюлманска традиция, се дава и подарява на децата при сватба или годеж, каквито към инкриминираната дата и в близост
до нея, нито за него, нито за сестра му, са били предвидени да се състоят, като
не дава логичен отговор на въпроса кое е налагало точно в инкриминирания момент
златото да се пренесе от Т.в Г.. В
показанията на бившата съпруга на подс. А. се
откриват множество противоречия и алогизми, говорещи, че тя не е била напълно
искрена при съобщаване на фактите. Б.твърди, че не е посещавала, след развода с
подсъдимия преди 12 години, бившите си свекър и свекърва в гр. *, но пък е
виждала златото в тяхната къща /без да е ходила там?/, след което сочи, че то е
било съхранявано в сейф. Е.Б. знае, че златото струва 100 000 евро и първоначално
твърди, че е купено „постепенно” и „поравно” с нейни средства и със средства на
А.. После заявява, че е осигурила 10 000 евро – с изтеглен заем и не знае
с колко общо е участвала самата тя в покупката на златото, няма яснота дали и кой
е осигурил сериозният остатък от необходимите пари / до 100 000 евро/ и дали
част от тях са дадени от родителите на подс. А.,
който пък твърди и такъв произход на средствата за закупуване на златото. Несериозно
е, и няма как да се даде вяра на заявеното от свидетелката, че е давала пари за
закупуване на злато за децата й, но не знае нито колко общо е дала на А. с тази цел, нито от къде са осигурени останалите
средства за придобиване на такова значително количество злато. Несигурността по
тези факти, с които тя най – добре трябва да е запозната, защото касаят нейното
финансово участие в покупката на златото / самата тя получава заплата само от
1200 евро месечно и живее под наем/, ярко контрастира с категоричността на заявеното
от св. Б., че точно в покупката на инкриминираното злато тя се е включила,
виждала го е в къщата / където обаче не е ходила/, знае какво е като вид и
количество, знае и от къде е закупено и къде се съхранява, макар и във
фактическото закупуване и съхранението му лично участие да не е взела. Важно да
се отбележи, че и тази свидетелка, в показанията си, също заявява, че злато се
купува и подарява на децата при сватба и годеж, а не просто така и без повод, както
й че още през 2017г. годежа на дъщеря й е бил развален, и към декември 2018г.
нито тя, нито сина й са имали намерение да се сгодяват или женят/омъжват. Дори
свидетелства, че закупеното злато съзнателно не е пренасяно в Г., тъй като
сватби и годежи не са предвидени да се състоят, и за това по-сигурно било
златото да се съхранява в Т..
Установените правилно от окръжния
съд, на базата на годни процесуални доказателствени
източници, релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства, водят до
единствения възможен извод, че
подсъдимият М.А. е осъществил състава на престъплението – по чл.242 ал.1,
б. „д“ от НК, за което е предаден на съд и е признат за виновен и
осъден с атакуваната присъда.
По безспорен и несъмнен начин е установено по
делото, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият А. е пренесъл през
границата на страната злато – бижута и кюлчета с общо тегло 2.563.10гр., като
това пренасяне е станало, без знанието и разрешението на *те. Известно е
трайното правно разбиране, че под понятието „държавна граница” следва да се
разбира „линията, която огражда територията на Република Б.” и при пресичането
на която се осъществява граничен контрол, а ГКПП са обособени територии със
специален режим на пропускане и охрана в рамките на българската територия. За
това се приема в практиката, че ако стоката е установена при митническа
проверка, деянието се счита за довършено, а не представлява опит. Контрабандата
е довършена с фактическото пренасяне на предмета през държавната граница /
Решение №162/2008г. на ВКС; Решение №630/2009г. ВКС, І н.о./. Именно, в рамките
на извършена от подс. Т.на подс.
А. митническа проверка на ГКПП „*”, са установени подлежащите на деклариране
стоки – златни изделия – кюлчета и бижута. Пренасянето им през държавната
граница е станало, без знанието и разрешението на митническите служители, като
златото е било укрито в багажа и връхната дреха на подсъдимия и въпреки
настоятелното му подканяне /на три пъти/ да заяви има ли стоки, подлежащи на
деклариране, подс. А. нееднократно е отрекъл да пренася
такива. Вярно е, че случаят не е сред тези, обект и на съдебната практика, в
които предмета на контрабандата се открива в специално пригодени тайници и това е отчетено от съда при индивидуализация на
наказанията, но поставянето на златото сред личния багаж и в якето, а не на
видно място и без да се демонстрира намерение да се декларира, изпълва
изискването на закона то да е пренесено, без знанието и разрешението на
митницата. Защитната позиция на подс. А. – че не е
бил наясно със задължението да декларира златото, се опровергава, освен от съдържащото
се в показанията на митническите служители за отправени към подс.
А. покани в този смисъл, и от други, убедително установени по делото фактически
положения, които говорят по категоричен начин за налични съзнателни представи у
подсъдимото лице, че нарушава задължението за деклариране, с което добре е бил
запознат. Безспорно е установен статуса на подс. А. - * гражданин, постоянно работещ и живеещ в Г.
и често / поне два пъти в годината, според обясненията му/ посещаващ Т., което
сочи, че дори и на инкриминираната дата да не е видял /както твърди/
поставените на пункта информационни табла с указания на множество езици, в това
число * и *, за подлежащите на деклариране пред митническите органи предмети,
вещи и стоки, обективно невъзможно е нито един път при пресичането на границата
в другите многобройни случаи на пътуване по същия маршрут да не е забелязал
тези табели. Безспорно е установено и че подс. А. е
изпълнил задължението си за деклариране пренасянето
на златни бижута и други изделия от злато - монети през февруари същата година
/2018г./ в рамките на предходното пътуване от Г. до Т.и обратно и пред *митнически
служби е подал декларация /л.120, л.121/, каквато сега очевидно умишлено не е
поискал да му се предостави, а напротив, отричал е упорито да пренася подлежащи
на деклариране стоки и се е опитал да укрие същите. В обясненията си пред окръжния
съд, в които разказва с какви средства е закупил златото, подс.
А. /на л.143, последен абзац/ заявява, че е пренасял парични средства в
разрешения от закона размер – до 10 000 евро, което също говори, че добре
е запознат със законовите изисквания относно преноса на пари и стоки през
държавната ни граница. Иначе, би следвало да приеме, че се е поинтересувал само
за допустимия размер парични средства, но не е проявил интерес и по отношение
на допустимото количество злато, която хипотеза трудно може да се сподели като обективна.
И още, дори и да се приеме, че първоначално отправеното запитване от св. Т.дали
има стоки за деклариране, не е било разбрано от подс.
А., то очевидно, след намирането на първата кутия със златните бижута, за
последният е станало пределно ясно, че тази стока представлява интерес за митническите
служители, но подс. А. не е предприел действия да
извади от багажа и якето си и останалото количество злато, а е изчакал то да
бъде намерено при продължилата митническа проверка. И на последно място, но не
по важност, следва да се каже, най – вече в контекста на поддържаното неизменно
в процеса твърдение, че подс. А. не е бил надлежно
поканен на разбираем от него език да декларира стоките, че в казуса такова подканяне
е било ненужно. Защитата пропуска да отбележи, че задължението за деклариране
за подс. А. възниква не при покана, а по силата на
закона, като неправилно се позовава на чл.6 от Наредба Наредба
№ Н-1/2012г., който е неприложим в случая. Императивните предписания, които
важат за подс. А. са тези по чл.14а от ВЗ вр. с чл.5 вр. с чл.9 от Наредба
№ Н-1/2012г., тъй като благородните метали се пренасят от страна, която не е част от европейския съюз и е
трета страна по смисъла на посочените разпоредби. А те очертават
задължение за деклариране пред съответните митнически органи, в писмена
декларация, на пренасяните през границата на РБ. благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях над размерите, фиксирани в чл.4 от Наредбата. И с
това задължение подсъдимият, по изложените съображения, е бил добре запознат. Според
посочените разпоредби това задължение произтича по силата на закона, извършва
се по инициатива на лицето, което ги държи и не е обвързано с покана от страна
на митническите служители. Такава покана се изисква в хипотезите на чл.11б от
ВЗ вр. с чл.3 от цитирания подзаконов нормативен акт
– за пренасяни парични средства и по чл.14б от ВЗ вр.
с чл.6 от наредбата – за пренасяни благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия, от и за държава – членка на
Европейския съюз.
От
приложените по делото писмени доказателства, създадени в процеса на осъществената
митническа проверка, от ангажираните гласни доказателства и на база резултатите
от извършените в рамките на разследването процесуално – следствени действия по
оглеждане, описване, фотографиране и
експертно изследване на предмета на контрабандата, по категоричен начин са
установени вида, количеството, теглото и пробата на златните изделия, това, че
те са годни да бъдат част от търговския стокообмен, тъй като представляват златни
изделия в готов за продажба вид, изчислена е стойността на всяко от златните
изделия, респективно общата стойност на контрабандно внесените стоки.
Въз основа на
посочените доказателства и след анализ и обосновано отхвърляне на защитната
версия на подсъдимия, окръжният съд е стигнал и до правилния извод, че
пренесените контрабандно стоки имат търговско предназначение и са в големи размери, като това становище е съобразено с обективно установения вид, брой, асортимент и стойност на златните изделия, които говорят сами по себе си, че благородните метали са
пренесени от подс. А. с цел да бъдат част от търговския
обмен, а не с цел да се дарят на децата му. В относимата съдебна практика по чл.242 ал.1,
б. „д“ от НК, по сходни казуси, върховният съд винаги изхожда от вида и количеството
на пренасяното злато, за да счете, че то е с търговско предназначение и по дела,
с предмет на контрабандата - злато в много по-малки количества и стойност от
инкриминираното, неизменно е приемано, че то се пренася, за да стане част от
стокооборота, а често застъпваната теза – че златото е за подаръци, не се е споделяла
/ например виж Решение
№ 496 /2010 г. на ВКС по н. д. № 471/2010 г., I н.
о. с предмет – 576. 28 гр.златни изделия, Решение № 51/2013г. на ВКС по н.д. № 2244 / 2012г./. Защитата на подсъдимия
се позовава на отделни норми и разпоредби от общностното
право, които моли да се приложат спрямо подс. А., но пропуска
да отчете, че в част от тях - чл.1,
т.21, б.б от Делегиран Регламент на Комисията
/ЕС/ № 2015/2446 се приема, че стоки с нетърговска цел са тези, съдържащи се в личния багаж на пътници,
когато имат случаен характер и са стоки за лично ползване от пътниците или
техните семейства или стоки, предназначени
за подаръци, като
естеството и количеството на тези стоки
трябва да е такова, че да
показва, че те не се
внасят или изнасят с търговска цел. Именно естеството и количеството на контрабандно
пренесеното от подсъдимия злато говори, че то не се вмества сред посочените
стоки, предназначени за лични цели или за подаръци. Този състав е на
мнение, че купуването и
пренасянето, с цел подаряване на 2.563.10гр. златни изделия, е трудно защитима
теза, а в казуса, тя се явява и опровергана по мотиви, които вече се изложиха.
В допълнение към казаното от окръжния съд и по-горе в мотивите, следва да се
допълни още, че в материалите по делото се откриват и други обстоятелства,
които, макар и косвено подкрепят обвинителната теза за търговското
предназначение на златото, респективно, оборват защитната версия на подсъдимия.
Впечатление прави на първо място очевидния интерес и професионални познания на подс. А. относно цената и търговията със злато, факторите,
които влияят върху тях, като пред окръжният съд подробно е посочил в каква
валута стойността на златото се изчислява / щатски долари и швейцарски
франкове/, как и къде се получава информация за
международните пазари, влияещите върху цените фактори – лихви, цена на
горивата, страх от инфлация, политическа ситуация в отделните държави, спекулацията
и дълговременните очаквания и т.н. Признава и че при престоя си в Б., се е поинтересувал
от цената на златото в страната в сравнителен план с останалите държави и в
частност с Т.. Този активен, засилен и специфичен интерес към търговията със
стоки, идентични с тези, предмет на контрабандата, подсказва, че не инцидентен
е досега на подсъдимия с такива валутни ценности и не е продиктуван от лични,
семейни цели – да закупи еднократно, качествено и изгодно в парично измерение злато,
за децата си. За това говори и обстоятелството, че при предходното посещение в Т.,
февруари 2018г. отново златни изделия -
бижута и монети, е пренасял до Г. и обратно подс. А.,
видно от представената от него митническа декларация. Всъщност, представените
от А. писмени доказателства сочат на трайна обвързаност на подсъдимия с изделия
от благородния метал злато. Наемането на сейф в РТ., от където се снабдява със
злато, според обясненията му, все от един и същ магазин, говори за притежаване
на ценности, нуждаещи се трайно от сигурно съхранение, а не за инцидентното им
придобиване, което би направило неизгодно сключването на дългосрочен договор за
наемане на такъв сейф. Доказателствата за закупуване и на друго значително
количество злато през 2017г., за което се установява, че не е идентично с
инкриминираното, отново косвено води до същия извод. Благосъстоянието, което А.
заявява и доказва – притежаване на две къщи, едната в Г. на значителна стойност
/ 200 000 евро, според него/ и друга в Т./ на стойност 30 000, пак, според
подсъдимия/, спестявания от 100 000 евро, също говорят за реализиране на доходи,
извън получаваните като заплата и пенсия, а последната, макар и за стандарта в нашата
страна да е в значителен размер – 3 600 евро, едва ли е достатъчна за
придобиване на такива високостойностни имущества и
значителни спестявания, наред с дадените за закупуването на златото /на
стойност 100 000 евро/ пари. Много съществено за формиране на извода, че не
за даряване е било предназначено златото, контрабандно пренесено през границата
на инкриминираната дата е факта, че нито подс. А.,
нито разпитаните по негова инициатива свидетели, дават разумен, логичен отговор
на въпроса кое е наложило точно на тази дата купено и съхранявано в сейф в РТ.от
2017г., според тях, злато, да се пренесе от Т.в Г.. Всички признават, че нито
годеж, нито сватба е предстояла за децата на подс. А.
и св. Б.и че съхранението на златото в Т.е било по-сигурно. Свидетелката Б.дори
обяснява, че след закупуване на златото през 2017г., то съзнателно не е пренасяно
до Г., защото : „… нямаше сватба…“, „Ако имаше сватба, тогава щяхме да занесем
златото в Г.“. Да, но сватба и през декември 2018г. и през следващата година /
когато свидетелите са разпитвани/ не е имало, и не е предстояла да се състои. Същевременно
когато, годеж е бил насрочен – през 2017г. и не е било ясно, че той ще бъде
развален, след покупката на златото, както се твърди – през май месец 2017г.,
то не е пренесено в Г. и подготвено за даряване. В тази теза никаква логика не
се открива. Каза се вече, че подс. А. е посетил Т.и
на 27.02.2018г., пътувайки със самолет от Г., но тогава инкриминираното злато
или част от него отново не е пренасяно и не се сочи 10 месеца по-късно да е
настъпило събитие, което да е наложило това злато, в цялото му значително
количество, да се пренесе на Нова година, през границата на РБ., и то без да се
предприемат действия да се декларира по законоустановения
ред.
Становището за съставомерност
на деянието от обективна страна, с дадената от обвинението и възприета от
окръжния съд правна квалификация, води до неоснователност на защитната
претенция за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление – по
чл.251 от НК. След като благородните
метали са
пренесени от подс. А. като част от търговския обмен, те имат качеството на стоки с търговско предназначение и след
като имат такова качество, деянието по тяхното пренасяне /без знанието и разрешението на *те/ се обхваща от състава на квалифицираната контрабанда
по чл. 242 от НК.
Всичко
изложено до тук формира и извода, че престъплението квалифицирана контрабанда е
осъществено и от субективна страна от подс. А., с пряк
умисъл. Законосъобразно окръжният съд е приел, че подсъдимият е съзнавал, че
пренася стоки с търговско предназначение, в големи размери, през границата на РБ.,
които е задължен да декларира, а отношението му към деянието и последиците от
него са ясно обективирани в установените по
категоричен начин по делото негови действия и поведение, които коректно са
преценени през призмата на достъпно оповестен режим
на деклариране, чрез табели на езици, ползвани от подсъдимия, позната
обстановка на пункта, през който той и друг път е преминавал, изпълнението на
идентично задължение пред германската митническа служба само 10 месеца по-рано
и нееднократното призоваване на подс. А. от
митническите служители да декларира златото, на което той не се е отзовал.
Установеното по несъмнен
начин, че подс. А. е осъществил престъплението, за
което е бил осъден с атакуваната присъда – по чл.242 ал.1, б. „д“ от НК, е основание на същия да се наложи наказание, в предвидените в НК рамки за
това деяние – от три до десет години лишаване от свобода и глоба
от 20 000 до 100 000 лв.
В тези
законоустановени рамки е протекъл процеса по
индивидуализация на наказанията на подсъдимия, проследим в мотивите към
присъдата и въззивната инстанция не намира основания
да коригира атакувания съдебен акт в санкционната му част, тъй като не се
констатира да са допуснати нарушения в този процес, който е извършен в
съответствие с изискванията на закона.
Съдът не е игнорирал или подценил
откриващите се в кориците на делото смекчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства и коректно е отчел чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни, липсата на други противообществени
прояви, това, че контрабандата е извършена, без използване на тайник или вземането на други мерки, за да остане деянието
неразкрито, като установяващото се от показанията на митническите служители негово
поведение по време на извършената проверка – без да оказва съпротива и да
възпрепятства осъществяването й, също следва да се цени с положителен знак. Впечатляващото
количество контрабандно внесено злато и стойността му – от друга страна,
завишават степента на обществена опасност на деянието и правилно също са
отчетени в негативен аспект.
При така отчетеното, се споделя извода
на окръжния съд, че са налице предпоставките за приложението на чл.55 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
при които и най – лекото предвидено в закона наказание за осъщественото деяние
се явява несъразмерно тежко, съпоставено с деянието и дееца. И като е отмерил
наказанието в неговата цялост - 1 г. и 8 м. лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000
лв., първостепенният съд е наложил справедливо наказание. Впрочем, и редукция
на същото, чрез завишаването му в ущърб на подс. А. е
невъзможно, поради липсата на надлежен протест, а основание за проява на
допълнително снизхождение не се открива, не се и навеждат доводи в този
смисъл. Освен, че наложеното наказание,
поради своя размер, прави задължително обсъждането на въпроса за приложението
на чл.66 от НК, в казуса, предвид данните за личността на подсъдимия, и този
състав е на мнение, че за поправянето и превъзпитанието му не се налага да бъде
изолиран от обществото и семейството си, а определеният изпитателен срок от 3
години е годен да подейства и предупредително върху А., така че той, под страх
от активиране и реално изтърпяване на наказанието от 1г. и 8м. лишаване от
свобода, да се въздържа от последващи подобни, а и
други по вид и характер, противоправни прояви. Наказанието
в своята съвкупност обслужва и генералната превенция, залегнала в чл.36 от НК.
Напълно разбираемо е недоволството на
подсъдимия от решението на окръжния съд да приложи и разпоредбите
на чл.242 ал.7 и ал.8 от НК, като отнеме
в полза на Държавата предметът на контрабандата - златото и автомобила,
посредством който то е било превозвано при пренасянето му през границата на
страната. Нормите на чл.242 ал.7 и ал.8 от НК са императивни, изискват отнемането на предмета на
контрабандата, без значение чия собственост е той, и отнемане на превозното средство,
послужило за транспортирането му, задължително, ако е собствено на виновното
лице, и при наличието на съразмерност, ако е собственост на трето лице. В
казуса е установено и не се оспорва от подсъдимия, че и предмета на
контрабандата - злато, и автомобила, с който този предмет е бил превозван, са
негова собственост. Поради това, не следва
в процеса да се обсъжда съразмерност между стойността на превозното
средство и тежестта на извършеното деяние, за да се отнеме то в полза на
Държавата, а и съразмерност безспорно е налице,
предвид спецификите на деянието – количеството и стойността на
контрабандните стоки, съотнесени към сравнително
ниската стойност на автомобила – 2 988.15лв.
Дефакто,
вероятно и поради ниската стойност на превозното средство, срещу решението на
съда да отнеме същото, възражения не са наведени, но особено остро се оспорва
отнемането на златото и значителни процесуални усилия са положени по делото, за
да се убеди съдът да не прилага тази санкция спрямо подсъдимия, в това число и
с позоваване на норми от общностното право, практика
на СЕО и чрез искане до този състав да отправи преюдициално
запитване до съда в Люксембург по въпросите, поставени в допълнението към въззивната жалба, респективно, да приложи съществуващата
вече практика на същия съд, според която не се допуска национална правна уредба, която като
санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл.
3 от Регламент № 1889/2005 предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната
сума в полза на Държавата, и от друга
страна, наказание лишаване от свобода и глоба.
Този състав намира са несъстоятелни доводите на защитата, че в казуса
следва да намери приложение Регламент № 1889/2005 и многобройните решения и определения
на съда в Страсбург, в които се тълкуват нормите на този регламент и в които се
съдържа цитирания по-горе извод за несъразмерност между нарушението и
санкциите, предвидени в националната правна уредба, тъй като визирания
регламент, респективно тълкуването от съда на неговите норми, се отнася само до
пренасянето през границата на страната
на пари в брой. Целта на Регламент №
1889/2005 е да се попречи на въвеждането в съюза на печалби от незаконни
действия във финансовата система, което извежда от разглежданата регулация
материята с пренасянето през границата на благородни метали и изделия от тях, и
особено когато те са стоки с търговско предназначение, каквото е контрабандно
пренесеното от подсъдимия злато. Не може да се сподели и тезата, че към момента
е приложим Регламент №2018/1672 и в частност приложение 1 от него, по отношение
на контрабандно внесените от подсъдимия 2 бр. кюлчета злато. Самата защита
признава, че макар и този регламент да е приет октомври 2018г., приложението му
е отложено до 03.06.2021г., с изключение на чл.16, който се прилага от
02.12.2018г., но той е неотносим към казуса. Едва с
този нов регламент, се създава приложение I,
което отсъства в Регламент № 1889/2005, и за първи път в него, от датата на
прилагането му – 03.06.2021г., като стоки, използвани като високоликвидни
средства за съхраняване на стойност, ще се считат и злато под формата на
кюлчета при процентно съдържание на злато 99.5%. Вярно е, че в чл.20 от
новоприетия регламент се сочи, че позоваването на отменения регламент /Регламент
№ 1889/2005/ се счита за позоваване на
Регламент №2018/1672, но при съответствие на нормите, което съответствие
е отразено в таблица - приложение II към
регламента. В приложение II обаче ясно е отбелязано, че липсва съответствие
между приложение I / което ще се прилага от 03.06.2021г./ и норми в Регламент №
1889/2005. Така че за съответствие не може да се говори. Известно е още, че
страната ни се стреми своевременно да съобразява националното законодателство с
общностното право и с практиката на СЕО. В тази
връзка, с измененията в НК, ДВ, бр. 83 /2019г.
е отменена ал.2 на чл.251 от НК, която предвиждаше също отнемане на предмета на
престъплението, при извършване на формалното недеклариране на стоки и парични
средства за лична употреба. Очевидно е, че към датата на отмяната на ал.2 на
чл.251 от НК вече е факт посоченият от защитата
Регламент №2018/1672, но действия по отмяна на санкциите, фиксирани в
чл.242 ал.7 и ал.8 от НК законодателят не е предприел. Съществено различие в тежестта и обществената опасност има между
формалното недеклариране на стоки за лична употреба и контрабандно пренасяните
такива с търговско предназначение, особено пък в количеството и стойностите,
инкриминирани по делото, и последното изисква по-строги мерки и санкции, които
всяка държава – членка на ЕС има правото да въведе в националното си законодателство
и съществуващите императивно, съпоставени с деянието, не се считат за
несъответни, несъразмерни и непропорционални. Ето защо ревизия на присъдата и в
тази й част не се налага.
Правилно и в съответствие с
чл.301 ал.1 т.11 от НПК окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото
веществени доказателства, а разноските са възложени в тежест на подсъдимия в
съответствие с изискванията на чл.189 ал.3 от НПК, като изложените в тази
насока мотиви се споделят изцяло и не следва да се преповтарят.
Поради изложеното до тук и на основание
чл.334 т.6 вр. с чл.338 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №38/24.07.2019г.,
постановена по НОХД №283/2019г. по описа
на Окръжен съд
– Хасково.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване и протест в 15 – дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено пред ВКС на РБ..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :