Решение по дело №250/2019 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 15 януари 2020 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20197210700250
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 133

гр. Силистра, 23.12.2019 Г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 250 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Е.В.В., ЕГН **********, сезира съда с иск, основаващ се на отмяната на заповед № РД-11-006 / 31.01.2018 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Силистра, с който иск се претендира обезщетение в размер на 5034,00 лв. за шестмесечен период, считано от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху горепосоченото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба (28.10.2019 г.) до датата на изплащането на обезщетението, както и законна лихва върху обезщетението в размер на 5,59 лв. за периода 24.10.2019 г. – 27.10.2019 г.; иска се присъждане и на направените по делото разноски ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила до изплащането на разноските.

Ответникът ОДЗ – Силистра не изразява становище по исковата молба.

Съдът прие за установено следното:

Със заповед № РД-11-006 / 31.01.2018 г. директорът на ОДЗ – Силистра е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, заемащ длъжността „Главен инспектор“ в Областна дирекция „Земеделие” – Силистра, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, считано от 01.02.2018 г.

С решение № 53 / 25.04.2018 г. по адм.дело № 27 / 2018 г. на Административен съд – Силистра гореописаната заповед е отменена. Решението е оставено в сила с решение № 14227 / 24.10.2019 г. по адм.дело № 7768 / 2018 г. на Върховния административен съд (ВАС).

Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. От събраните по делото доказателства се установява, че през шестмесечния период, считано от 01.02.2018 г., ищецът не е получавал възнаграждение от държавна служба или друга работа (л. 9 – 10, 18 – 21 от делото). Основната заплата на ищеца към момента на признаването на уволнението за незаконно е в размер на 839 лв. (л. 8, 10, 21 от делото). Следователно за шестмесечния период, считано от 01.02.2018 г., дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл възлиза на 5034 лв.

Считано от 24.10.2019 г. (датата, на която е влязла в сила отмяната на незаконното уволнение), ответникът дължи законна лихва (вж. т. 4 от тълкувателно решение № 3 / 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3 / 2004 г., ОСГК; решение № 12725 / 26.11.2015 г. на ВАС по адм.д. № 15616 / 2014 г., V о.). С оглед на това претенцията за лихва по чл. 86 ЗЗД се явява основателна, както за периода преди 28.10.2019 г. (датата на подаване на исковата молба), така и от 28.10.2019 г. до изплащането на главницата. Колкото до размера на лихвата за периода 24.10.2019 г. – 27.10.2019 г. съдът – с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК във вр. с чл. 144 АПК – преценява размера от 5,59 лв. като основателен.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС, възлизащо на 720,00 лв.

В практиката на ВАС е обективирано тълкуването, че лихва върху разноски не се дължи (решение № 9262 / 18.06.2019 г. на ВАС по адм.д. № 469 / 2019 г., III о.; решение № 6905 / 02.06.2017 г. на ВАС по адм.д. № 8737 / 2016 г., III о.). Това тълкуване следва да бъде възприето, тъй като, по аргумент от чл. 76, ал. 2 ЗЗД, разноските трябва да се разглеждат като акцесорно вземане, върху което е недопустимо да се натрупва друго акцесорно вземане (за лихви). Следователно претенцията на ищеца за лихви върху разноските е неоснователна.

С оглед на гореизложеното, предявените искови претенции се явяват изцяло основателна, поради което съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“– Силистра да заплати на Е.В.В., ЕГН **********, обезщетение в размер на 5034,00 (пет хиляди тридесет и четири) лв. за шестмесечен период, считано от 01.02.2018 г., през които период Е.В.В. не е заемал държавна служба поради прекратяване на служебното му правоотношение с отменената заповед № РД-11-006 / 31.01.2018 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“– Силистра.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“– Силистра да заплати на Е.В.В., ЕГН **********, законна лихва върху горепосоченото обезщетение в размер на 5,59 лв. (пет лв. и петдесет и девет ст.) за периода 24.10.2019 г. – 27.10.2019 г., както и законна лихва, считано от 28.10.2019 г. до датата на изплащането на обезщетението.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра да заплати на Е.В.В., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 720,00 (седемстотин и двадесет) лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на Е.В.В., ЕГН **********, за осъждане на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра да заплати законна лихва върху горепосочените разноски, считано от датата на влизане на решението в сила до изплащането на разноските.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ:......................