М О Т И В И:
Обвинението е против М.И.Х. ***, с ЕГН ********** за
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК за това, че на 05.08.2018г. в гр.Плевен е
извършил действия с цел да бъде възбудено полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило 14-годишна възраст – Ц.Л.Л. ***, чрез употреба на сила.
Представителят на Р.п.– г. поддържа изцяло така
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен
начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното следствие
доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и при определяне
на наказанието на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода към
минимума на предвиденото в закона, а именно две години лишаване от свобода, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен
срок.
Защитникът на подсъдимия, адв. В.М. от
ПАК моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие.
Пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание към минимума предвиден в
закона, предвид доброто му процесуално поведение, както предвид факта, че има
чисто съдебно минало. Като съответно се приложи чл. 58а от НК, като се намали
същото с 1/3 и на основание чл. 66, ал.
1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения, съжалява
за стореното, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК
– съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по
делото – показанията на разпитаните свидетели и приложения по делото писмен
доказателствен материал, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372,
ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.И.Х. *** със съпругата си и сина си И. Х..
На 05.08.2018г. свидетелят М.П.на ** години,
свидетелят С.К.на ** години и свидетелят И. Х. ***, до блок „***“ на площадка и
разговаряли.
На същата дата подсъдимият М.Х. *** на площадка пред
блок находящ се на ул. ***, до блок „***“.
Подсъдимият М.Х. употребявал неустановено количество
бира и уиски видял сина си И. Х. и приятеля му, и ги извикал при него, за да му
правят компания.
В присъствието на малолетни и непълнолетни лица
подсъдимият Х. употребявал алкохол.
Свидетелката Д. Л. – на 14 години и свидетелката Ц.Л.
– на 17 години били сестри и живеели в гр. Плевен, ул. ***блок „***“.
На 05.08.2018 г. около 14:00 часа свидетелката П.Б.
отишла пред блок, находящ се в гр. Плевен на ул. ***, до блок „***“ в
междублоковото пространство при приятелката си свидетелката Д. Л.. Подсъдимият Х.
като ги видял ги извикал при него да му правят компания. Свидетелите се
съгласили да седнат при него, защото познавали сина му – И. Х., свидетелят М.П.и
свидетелят С.К., които също били при него.
Не след дълго при тях се появила и сестрата на Д. Л.,
а именно пострадалата Ц.Л. – на 17 години, която седнала при тях до
свидетелката П.Б.. Пострадалата Ц.Л. седнала в компанията на подсъдимия само,
защото сестра й била там.
Когато подсъдимият Х. видял свидетелката Ц.Л., й
казал: „О, булка, сядай да пием“ при което последната не отговорила.
Подсъдимият Х. извадил от чантичката си една ножка, която забил в масата и
казал „Това ще се случи с всеки, който ме мрази и е против мен“, след което я
сгънал и сложил на пейката зад главата на свидетеля М.П.. Свидетелите, които
били на пейката се уплашили и притеснили от държанието на подсъдимия Х. и
затова нищо не казали, а само слушали какво говори. Подсъдимият Х. отново повторил
думите няколко пъти „това ще се случи с всеки, който ме мрази и е против мен“.
Свидетелката Ц.Л. се притеснила за нея и сестра й, но
не посмяла да си тръгне, защото не знаела как ще реагира подсъдимият.
Подсъдимият Х. казал на С.К.да пусне някаква музика,
след което казал на свидетелката Ц.Л.: „***“, последната му отказала
категорично. Подсъдимият Х. станал и започнал да танцува, след което хванал за
ръката свидетелката Ц.Л. и я дръпнал без да има съгласие от нейна страна да
танцува с него. Свидетелката Ц.Л. се дърпала и няколко пъти му казала, че не
иска да танцува. Ядосан от факта, че не иска да танцува с него, подсъдимият
хванал свидетелката Л. за ръката и я издърпал силно към себе си и започнал да
танцува с нея. Свидетелката Ц.Л., виждайки състоянието и държанието на
подсъдимия непомръдвала докато Х. търкал тялото си в нейното. Докато танцувал
подсъдимият Х. си сложил ръцете на кръста на свидетелката Л. като си плъзнал
ръцете надолу по тялото и започнал да я опипва по седалищните части /дупето/.
Свидетелката Л. се дърпала, но подсъдимият Х. я стискал и не я пускал, след
което започнал да я целува по бузите и се опитал на няколко пъти да я целуне по
устата. Свидетелката Ц.Л. си въртяла главата, за да не я целува подсъдимият,
съпротивлявала се и предвид алкохолното му опиване се отскубнала, седнала на
пейката при сестра си, разстроена пред погледите на всички. Свидетелката Ц.Л.
останала на пейката заради сестра си, която била на ** години, защото се
притеснявала, че ако си тръгне подсъдимият Х. може да й направи нещо.
Подсъдимият Х. отново извадил ножката и я забил в масата и казал да му пуснат
пак музика, за да танцува. След като му пуснали музика, подсъдимият Х. отново
станал и дръпнал за ръката свидетелката Ц.Л. и й казал „***!“ Отново я хванал
през кръста и започнал да я опипва по седалищните части /дупето/ и да я целува
по бузите. Свидетелката Ц.Л. се дърпала, но подсъдимият я стискал, не й
позволявал да се отскубне, когато се освободила, отново седнала на пейката при
сестра си, не знаейки какво да направи.
Подсъдимият Х. отишъл до свидетелката Ц.Л. и се хванал
за ципа на дънките, разкопчал го и казал: „***? ***“. Свидетелите К., П. и Б.
казали на подсъдимия, че не искат да го виждат и той отново си вдигнал ципа,
след което отново казал да му пуснат музика. Свидетелката Ц.Л. използвала
момента, в който К. и П. разговарят с подсъдимия и казала на сестра си да си
тръгват, след което станали. Подсъдимият Х., виждайки, че свидетелката Ц.Л. си
тръгва, я хванал през кръста и я придърпал към него, след което започнал да я
подхвърля нагоре – надолу. След това започнал да я удря по седалищните части
/дупето/ и казал: „***“ Изплашена от държанието му, свидетелката Ц.Л. нищо не
отговорила на подсъдимия, само чакала същия да я остави и тя да си тръгне.
Свидетелката Ц.Л. се дърпала и избягала в двора на ***гр. Плевен. След около
десетина минути дошли и останалите свидетели – Д. Л., С.К.и П.Б., които отишли
при свидетелката Ц.Л.. Не след дълго подсъдимият Х. се появил, прескочил
оградата на ***и се запътил към Д. Л., К., Б.а и Ц.Л.. Свидетелката Ц.Л. като
видяла подсъдимия Х., без да го дочака избягала. Подсъдимият Х. седнал на
пейката при свидетелите и прегърнал свидетелката Д. Л. през раменете и започнал
да си спуска ръката надолу по гърба и към седалищните части /дупето/. Свидетелката
Д. Л. се притеснила и уплашила от поведението му, при което скочила от пейката
и избягала. Свидетелката Д. Л. веднага сигнализирала на телефон 112 за
случилото се.
Било образувано бързо производство и били извършени
оперативно издирвателни действия, от които се установил подсъдимият М.Х..
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена комплексна психолого-психиатрична експертиза по отношение на
свидетелката Ц.Л.Л., като от заключението на вещите лица се установява, че при
същата не се установили данни за умствена недоразвитост или за психично
разстройство в тесния смисъл на думата със специфика за възрастта й или с
нозоспецифични симптоми. Свидетелката Ц.Л. има изградена представа за
общуването между половете с разграничаване на приемливото и неприемливото
сексуално поведение. И към времето на криминализираното деяние и понастоящем
при нея липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови
функции. Преживяният стрес в криминализираната ситуация води до ограниченост на
възприятията, но същите не протичат в трансформиран вид и обикновено свързаните
със силни емоции спомени по-дълго се задържат в дълговременната памет. От
медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да
възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при
разследването. От интерпретацията на резултатите, от специализирани тестови
методики при свидетелката Л. не се маркира склонност към неоснователна проява
на агресия, не се отчита тенденция за преекспониране на факти и събития с
екстернализиране на вината и избягване на собствена отговорност.
Свидетелката Ц.Л. е реагирала на стресора /възприети и
осъзнати като неприемливи сексуални действия спрямо нея от страна на
по-възрастен мъж – обект на разследването/ с F43.0 - Остра стресова реакция. Острата стресова
реакция е краткотрайно, но със
значителна тежест разстройство, което не се разглежда като болест. Освидетелстването
на свидетелката Л. е извършено 2-3 дни, след инкриминализираното деяние, при
което се жалва, че е пострадала – време, в което все още се задържат симптомите
на острата стресова реакция. На този етап вещите лица, не могат да обсъждат
свързани със стрес психични разстройства в причинна връзка с криминализираното
деяние, тъй като евентуални такива могат да възникнат на по-късен етап.
Видно от назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия М.И.Х.,
се установява, че към времето на криминализираното деяние се е намирал в
състояние на Обикновено алкохолно опиване вероятно в тежка степен при формирана
зависимост. Обикновеното алкохолно опиване при зависими се отличава от това при
изначални трезвеници единствено по продължителността му /времето за
изтрезняване/ и по изразеността на неврологичната симптоматика, по-ранната й
поява и по-бавното й отзвучаване. Състоянието не може да бъде отнесено към нито
един от медицинските критерии за невменяемост и не води до отпадане на нито
един от разграничителите на юридическия критерий за вменяемост. Възможно е
както съобщава да няма спомен за случилото се. И преди е имал амнестични форми
на опиване, които се появяват в динамиката на формирана алкохолна зависимост,
но това не изключва вменяемостта му, тъй като ядрото на личността независимо от
степента на опиването във варианта му – обикновено /което е обосновано да се
разглежда в конкретния случай/ се запазва и опитият с действията си показва
истинската си същност. Към времето на криминализираното деяние при подсъдимия Х.
липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието – могъл е да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ги ръководи, но безспорно алкохолната му зависимост
го е улеснила при противоправната му постъпка. Понастоящем подсъдимият Х. е
апсихотичен, с нормална умствена надареност. Липсват медицински пречки да
участва в наказателно производство.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно
заседание доказателства, посредством приложените по бързо производство № Б-267/2018г.
по описа на РП-Плевен писмени доказателствени средства, а именно от показанията на разпитаните
свидетели П.Е. Б.а, Ц.Л.Л., Д. Л.Л., Е.Л. К., М.Л.П. и А.Т.Г., от заключенията
на вещите лица по изготвените комплексна
психолого-психиатрична експертиза по отношение на свидетелката Ц.Л.Л. и
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия М.И.Х., както и от останалите
приложени към делото писмени доказателства – Докладна записка относно изготвяне
на характеристична справка на подсъдимия Х., свидетелство за съдимост на
подсъдимия М.Х., характеристична справка на свидетелката Ц.Л., както и други приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената
в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимия М.И.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията по чл. 150, ал. 1 от НК, описано в
обвинителния акт, за което е предаден на съд. Подобно престъпление може да бъде
извършено само с пряк умисъл. Подсъдимият при извършване на деянието е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
като в този смисъл е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и е
предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Смекчаващо отговорността
обстоятелство за подсъдимия М.Х. се явява, чистото му съдебно минало, доброто
му процесуално поведение, оказаното съдействие на съда за разкриване на
обективната истина, направените самопризнания.
Отегчаващо отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия Х. е начина на извършване на престъплението.
Причини за извършване на престъплението са
липсата на морално волеви задръжки и незачитане на телесната неприкосновеност
на пострадалата Ц.Л., липса на морал и задръжки.
Преценявайки по реда на чл.54 от НК степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че наказанието на
подсъдимия М.И.Х., следва да се определи в пределите на предвиденото в закона
за съответното престъпление.
Същевременно
съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК и най-вече
главната от тях, да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, налагат определяне на наказание към минимума на предвидено в
Наказателния кодекс за извършеното престъпление, а
именно: на основание чл. 150 ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК осъжда подсъдимия М.И.Х. на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК намалява така определеното наказание с една трета
и му налага наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода с три години изпитателен срок.
Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат
постигнати целите на генералната и специална превенция, а определения
изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и да
се въздържа от подобни прояви.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият
М.И.Х., следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни
разноски в размер на 891.48 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: