№ 240
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002630 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260052 от 28.09.2020 г., постановено по т.дело № 1355/2018 г. СГС, ТО,
VI – 11 състав е осъдил „Българо- американска кредитна банка“ АД да заплати на „Вес –
Инвест – Н“ ЕООД на основание чл. 499 от ГПК сумата от 452 636, 86 лева, представляваща
възстановяване на заплатена цена на самостоятелен имот в сграда с идентификатор №
0479.612.93.1.4 по кадастрална карта на гр. *** с предназначение на имота за обществено
хранене, брой нива на обекта 1, с площ от 130 кв.м., който обект е изграден в сграда 1,
изградена в ПИ с идентификатор № 04279.612.93, в гр. ***, по изп. дело № 20157010400775
на ЧСИ А. Ц., рег. № 701, р-н на действие ОС – Благоевград, ведно със законната лихва от
предявяване на иска 29.06.2018г. до окончателното заплащане на дълга. Отхвърли е иска за
заплащане на мораторна лихва, претендирана за периода 26.02.2016г. до 29.06.2018 г. ,
както и претенцията за заплащане на сумата от 13 716,42 лева, представляваща разноските,
направени от ищеца в изпълнителното производство. Осъдил е ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 17 758,12 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство „Вес – Инвест – Н“ ЕООД , който го обжалва в отхвърлителната част с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага твърдения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на
изрично приемане за съвместно разглеждане на възражението на ответника по чл. 192 от
ЗЗД, което въпреки това е разгледано по същество от първоинстанционния съд. Навежда
доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, досежно
извода на съда за недължимост на лихва за забава върху главницата и разноските по
изпълнението. Сочи, че обратно на приетото от първоинстанционния съд, отстраненият
1
купувач има право да претендира и законната лихва върху заплатената сума, считано от
деня на внасянето й по сметка на съдебния изпълнител и направените разноски в
публичната продан, съобразно трайно установената практика на ВКС, на която се позовава.
Поддържа, че общите правила на евикцията по ЗЗД са неотносими към иска по чл. 499 от
ГПК, тъй като липсва идентичност между правата на купувача, придобил имот чрез правна
сделка / покупко – продажба / и правата на купувача, придобил имот на публична продан.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете в пълните
предявени размери.
Недоволен от постановеното решение е останал и ответникът в първоинстанционното
производство „Българо- американска кредитна банка“ АД, който го обжалва в срок в
осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът
инвокира оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда за отхвърляне на
своевременно наведеното от него възражение с правно основание на чл. 191, ал. 2 от ЗЗД.
Твърди, че не е бил привлечен като трето лице - помагач в производството по гр.дело №
108/2016г. на ОС – Благоевград, а е имало достатъчно основание за отхвърляне на
предявения на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК иск от Държавата срещу длъжника по
изпълнението – „Симол“ ЕАД, като излага подробни съображения в тази връзка. Сочи, че
процесуалното бездействие на ответниците в производството по гр.дело №108/16 г. на ОС
Благоевград е единствената причина за отхвърляне на иска, тъй като ответниците не са
навели възражение за придобивна давност, изтекла в тяхна полза, тъй като имотът е
придобит по силата на апортна вноска в капитала на дружеството. Твърди че ответникът
„Вес – Инвест – Н“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба, не е ангажирал
никакви доказателства в хода на съдебното производство и не се е запознал с отговора на
исковата молба, депозиран от другия ответник. Излага, че същият не е предприел никакви
процесуални действия, за да установи по делото правото на собственост на „Симол“ ЕАД
върху имот, както и не е оспорил действието на административните актове, на които
Държавата е основала претенциите си за собственост. Излага, че в процеса ответниците не
са ангажирали никакви доказателства, не се предприели оспорване на представения
споразумителен протокол от 22.07.2009 г., заключенията на вещите лица и показанията на
свидетелите. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло
предявения иск.
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната
страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Вес
– Инвест – Н“ ЕООД срещу „Българо - американска кредитна банка“ АД, за заплащане на
сумата 452 636.86 лева, представляваща възстановяване на заплатена цена на самостоятелен
имот в сграда с идентификатор № 0479.612.93.1.4 по кадастрална карта на гр. *** с
предназначение на имота за обществено хранене, брой нива на обекта 1, с площ от 130 кв.м.,
който обект е изграден в сграда 1, изградена в ПИ с идентификатор № 04279.612.93, в гр.
***, заплатена от ищеца като купувач на публична продан по изп. дело № 20157010400775
на ЧСИ А. Ц., рег. № 701, р-н на действие ОС – Благоевград, ведно със законната лихва,
считано от 26.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и на сума в размер на
13 716,42 лева, представляваща разноските, направени от ищеца за водене на
изпълнителното производство.
С определение, постановено в съдебно заседание на 15.02.2021г. пред настоящата
инстанция исковата молба на „Вес – Инвест – Н“ ЕООД, въз основа на която е образувано
2
т.дело№ 1355/2018г. на СГС е оставена без движение, като нередовна в частта на
предявената претенция за заплащане ва мораторна лихва за периода от 26.02.2016 г. до
29.06.2018 г. С молба от 22.02.2021г. въззивникът - ищец в първоинстанционното
производство е уточнил исковата си молба, като е заявил претенцията си за мораторна лихва
за периода 26.02.2016г. до 29.06.2018 г. в размер от 107 517 лв., за която сума и период на
начисляване следва да се счита предявен акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .
Така предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 499
от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства - удостоверения на ЧСИ А. Ц., с р-н на действие при ОС - Благоевград се
установява, че с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот №
01423/03.02.2016г. ищецът е закупил в резултат на публична продан, проведена успешно по
изп.дело № 20157010400775 описания в исковата молба имот , а именно самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 04279.612.93.1.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.***, с предназначение за обществено хранене, брой нива на обекта 1, с площ
от 130 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
04279.612.93.1.3,04279.612.93.1.5, под обекта – няма, над обекта : 04279.612.93. Обектът е
разположен в сграда № 1, представляваща триетажно ниско тяло към седеметажна
административна сграда, включваща кинозала и обслужващи помещения, изградена в бивш
имот с пл.№ 5362 в кв.221 по плана на м.Централна градска част, гр.***, като
идентификатора по кадастралната карта на поземления имот е № 04279.612.93.
Не се спори между, страните, а и от удостоверение изх.№ 935/26.01.2018 г. издадено
от ЧСИ А. Ц. се установява, че заплатената от купувача по проведената публична продан на
гореописания имот цена в размер на 470 896.80 лева е заплатена по сметка на ЧСИ от
купувача „Вес – Инвест – Н“ ЕООД. Видно от удостоверението, същата е разпределена по
реда на чл. 463 от ГПК , и изплатена от ЧСИ на 26.02.2016 г. на взискателите в
изпълнителното производство, както следва: на взискателя „Българо - американска
кредитна банка“ АД - сума в размер на 452 636, 86 лева, представляваща вземане по
представения изпълнителен лист, на Община *** - сума в размер на 4 543,52 лева,
представляваща дължими данъци и такси , и на ЧСИ А. Ц. - сума в размер на 13 716,42
лева, представляваща дължими прости и пропорционални такси за водене на
изпълнителното производство.
Между страните по делото е безспорно и обстоятелството, че след приключване на
публичната продан на недвижимия имот, на 12.04.2016 г. пред Окръжен съд Благоевград е
депозирана искова молба от Държавата срещу „Симол“ ЕАД и „Вес- Инвест – Н“ ЕООД.
Въз основа на същата е образувано гр.дело № 108/2016г. с предмет установяване на
правото на собственост на Държавата спрямо ответниците върху описания по-горе имот,
предмет на публичната продан по изп.д. № 20157010400775 по описа на ЧСИ А. Ц.. С
влязло в законна сила решение №4426 от 24.08.2017г. по гр.дело № 108/2016г. е признато за
установено по отношение на ответниците „Вес- Инвест – Н“ ЕООД /купувач по процесната
публична продан и ищец в настоящата производство /, и „Симол“ ЕАД /длъжник по
изп.дело 20157010400775 , по което е проведена проданта/, че Държавата притежава право
на собственост на самостоятелен обект с площ от 130 кв.м. в сграда с идентификатор №
04279.612.93.1.4, по кадастралната карта на гр.***, общ.***, представляващ синдикален
клуб „А.“, с адрес гр.***, ул. „***“ № 9, ет.1 , находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 04279.612.93, а именно процесния имот предмет на
публичната продан. Решението е влязло в законна сила на 28.09.2017г.
От приложеното за послужване гр. дело 108/2016г. на ОС - Благоевград във връзка с
3
се установява, че ответникът - „БЪЛГАРО – АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД не
е бил привлечен в това съдебно производство като трето лице - помагач. Горното обосновава
извод за допустимост на предявените искове, тъй като ищецът не би могъл да се ползва от
облекчената процедура по чл. 499 ал.2 от ГПК да директно снабдяване с изпълнителен лист
за заплатените за придобиване на имота на публична продан суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от ГПК, ако с влязло в сила решение бъде
установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска
внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена,
той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. Разпоредбата
има за цел да уреди материалноправните отношения, които възникват между купувача на
имота по публичната продан, от една страна и длъжникът и взискателите, от друга, в
случаите, когато имотът, изнесен и реализиран на публична продан в изпълнително
производство не принадлежи на длъжника, а на трето лице. Разпоредбата дефинира кръга
на лицата, задължени да възстановят на купувача заплатената от него на публичната продан
сума , както и обема на отговорността им.
В настоящото производство по безспорен начин се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл. 499, ал. 1 от ГПК – от една страна, с влязло в законна
сила на 28.09.2017г. решение № 4426 от 24.08.2017г., постановено по гр.д. № 108/2016г. на
Окръжен съд – Благоевград е признато по отношение на длъжника в изпълнителното
производство - „Симол“ ЕАД, че Държавата е собственик на процесния имот, а от друга –
след проведена публична продан и заплащане на сумата от общо 470 896, 80 лева
изпълнителното производство е било спряно, като купувачът не е бил въведен във владение
на процесния имот. Въпреки горното по сметка въззивника –ответник / взискател в
изпълнителното производство/ на 26.02.2016 г. е постъпила сума в размер на 452 636,86
лева, в резултат на разпределението, извършено от съдебния изпълнител.На същата дата
сметка на ЧСИ А. Ц. е преведена сума от 13 716.42 лева, представляваща дължими прости и
пропорционални такси.
Настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването въз въззивната жалба на
ответника „Българо - американска кредитна банка“ АД за основателност на възражението
му по чл. 191, ал. 2 от ЗЗД за наличието на достатъчно основания за отхвърляне на иска на
Държавата, предявен в производството по гр.дело №108/16 г. на ОС - Благоевград.
Систематичното и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 499 ГПК
обосновава извода, че в рамките на съдебното производство на подлежат на разглеждане
всички възражения на ответника, който не е бил привлечен като страна и не е взел участие
в производството, въз основа на което купувачът на публична продан е бил съдебно
отстранен от вещта. Съобразно правилото на чл. 499, ал. 2 от ГПК купувачът на публична
продан би могъл да се снабди с директно, по облекчена процедура с изпълнителен лист за
заплатената цена на вещта, единствено ако лицата, срещу които се издава листът,
/взискателя и присъединилите се кредитори/ са били привлечени в делото, по което е
постановено решението за евикция. По аргумент за противното, в случай, че тези лица не
са били конституирани за участие в производството / какъвто е настоящият случай/
,купувачът не би могъл да се снабди директно с изпълнителен лист по облекчения ред на чл.
499 ал. 2 от ГПК, а следва да предяви претенциите си в отделно исково производство. С
оглед спазване принципа на справедливостта и правната симетрия, в рамките на това
производство на ответника / взискател в изпълнителното производство/ следва да бъде
предоставена и гарантирана възможността да наведе всички доводи, твърдения и
възражения, които би могъл да наведе и при участието си като подпомагаща страна в
производството по иска по иска за собственост между третото лице и купувача на публична
продан.
4
От приложеното за послужване гр.дело № 108/2016г. на ОС – Благоевград се
установява, че ищецът „Вес – Инвест – Н“ ООД, в качеството си на ответник по спора за
собственост е депозирал в срок писмен отговор на исковата молба , в който е подробно е
обосновал възраженията си по допустимостта и основателността на предявени иск. В
отговора на исковата молба са направени и доказателствени искания по чл. 192 от ГПК.
Изложени са подробни твърдения за недопустимост на иска, свързани с липсата на правен
интерес от водене на положителен установителен иск от Държавата, тъй като последната не
осъществява фактическата власт върху имота и в този случай е недопустимо да бъде
осъществявана защитата само с установителен иск, а е следвало да предяви и
ревандикационен иск. Наведени са и подробни възражения за неоснователност на исковата
претенция, свързани с надлежното придобиване на имота на „Симол “ ЕАД, видно от
представения по същото дело нотариален акт № 118 от 2002 г. „Вес- Инвест- Н“ ООД е
навел своевременно възражението, че процесният имот е надлежно заведен в баланса на
„КЗУ“/ правоател на „Симол“ ЕАД/ на основание Заповед № РД 02-14-1320/ 15.07.1999г.,
както и Заповед от 2000г. , с указания за извършване на корекции в акта за държавна
собственост. Оспорено е надлежно и твърдението на Държавата за придобиване на имота по
давност, тъй като последната се е разпоредила с правото на собственост, поради което макар
и да е упражнявала владение върху имота, е липсвало намерението да свои същия.
Горното обосновава извод за неоснователност на доводите на въззивника - ищеца за
лошо водене на процеса от страна на „Вес - Инвест- Н“ ООД , в качеството му ответник по
спора за собственост по гр.д. № 108/2016г. на ОС – Благоевград . Същият е навел
своевременно допустими и относими към спорното право възражения и оспорвания на
предявения от Държавата установителен иск за собственост на процесния имот. Страната е
ангажирала и надлежни, относими и допустими доказателства в подкрепа на твърденията
си. Доводите на ответника за липса на своевременно наведено възражение за придобиване
на имота по давност от страна на „Симол“ ЕАД се явяват неоснователни, доколкото подобно
твърдение не би могло да бъде валидно наведено в процеса. Горното следва от
обстоятелството, че по гр.дело № 108/2016 г. на ОС Благоевград е установено по несъмнен
начин, че фактическата власт върху процесния имот е упражнявана непрекъснато от
Държавата, / същият е ползван като кафене/, като е отнета за един ден през 2013 г. от
„Симол“ ЕАД и впоследствие е била възстановена. В тази връзка „Вес- Инвест – Н“ ООД е
оспорил своевременно твърдението на Държавата за придобиване на имота по давностно
владение, което априори изключва твърдението за придобиване на имота по давност от
„Симол“ ЕАД.
По изложените съображения настоящата инстанция формира извод за
неоснователност на възражението на ответника с правно основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД за
наличие на достатъчно основания за отхвърляне на иска по гр.дело №108/16 г. на ОС -
Благоевград. .
Неоснователни се явяват и доводите на въззивника - ищец за отхвърляне на
претенциите на основание чл. 192 ал.1 от ЗЗД, предвид наличието на знание на ищеца -
купувач на публична продан за правата на трети лица върху имота.
От представените към гр.дело № 108/16 г. на ОС – Благоевград писмчени
доказателства се установява, че по иск на длъжника в изпълнителното производство
„Симол“ ЕАД с правно основание чл. 108 от ЗС е образувано гр.дело № 219/2013 г. по
описа на ОС – Благоевград срещу Областна администрация - Благоевград, за ревандикация
на процесния недвижим имот. С влязло в законна сила решение от 03.05.2016 г. по гр.дело
№ 5138/15 г. на Софийски апелативен съд искът на „Симол“ ЕАД срещу Областна
администрация – Благоевград за предаване на владението върху самостоятелен обект с
идентификатор №04279.612.93.1.4, представляващ кафе-бар „А.”, находящ се в гр. ***, пл.
5
„*** – Македончето“ № 9, сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор №04279.612.93,
при граници: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор №04279.612.93.1.3 и
№04279.612.93.1.5; над обекта – самостоятелен обект с идентификатор №04279.612.93.1.15,
на основание чл.108 от ЗС е отхвърлен. Исковата молба по посоченото дело е вписана на
07.06.2013г., като видно от доказателствата, в производството като трето лице – помагач
ответника е бил привлечена „Българо- американска кредитна банка “ АД.
Знанието на ищеца „Вес – Инвест – Н“ ООД за правата на трети лица върху имота,
предвид вписването исковата молба по гр.д. № 219/2013г. на ОС - Благоевград е ирелевантно
за спора. Добросъвестността на купувача, изразяваща се в наличието на знание за правата
на трети лица върху имота, е от значение за обема на отговорността на продавача, но не
изключва изцяло същата. Систематичното тълкуване на нормата на чл. 192 ал.1 от ЗЗД ,
уреждаща последици при евикция по чл. 191 от ЗЗД в случай на недобросъвестност на
купувача обосновава извода, че в горната хипотеза купувачът би могъл да претендира
единствено връщане на заплатената за вещта цена, но не и плодовете от същата, нито
разноските , направени в производството, в резултат на което е претърпял съдебното
отстранение. Доколкото претенции за връщане на плодовете от вещта / например наем/ не
са предмет на настоящото производство, доводите на въззивника- ответник за
недобросъвестност на ищеца при публичната продан, предвид знанието му за правата на
трети лица върху имота се явяват ирелевантни за спора.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
връщане на заплатената от купувача на публична продан цена на процесния недвижим имот
в размер на 452 636, 86 лева за основателен. Видно от доказателствата по делото сума в
претендирания размер е постъпила по сметка на ответника „Българо - американска
кредитна банка“, в качеството му на взискател в изпълнителното производство, което
обосновава и извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 499 ал.1 от
ГПК за връщане на сумата в патримонуима на купувача.
Видно от доказателствата по делото, сумата от 13 716.42 лева, представляваща
дължими прости и пропорционални такси за водене на изпълнителното производство е
постъпила по сметка на ЧСИ А. Ц., а не по сметка на ответника, поради което нейното
връщане от последния би довел до неоснователното му обедняване за сметка на ищеца.
Горното обосновава извод за неоснователност на иска за заплащане на сумата от 13 716, 42
лева, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. 2 ГПК купувачът има право на лихвите
и разноските за своето участие в проданта. Моментът, от който може да се претендира
заплащането на законната лихва е моментът на внасяне на сумата по сметка на частния
съдебен изпълнител . Горното е установено в задължителната съдена практика - решение №
207/19.10.2015г., постановено по гр.д. № 1543 по описа за 2017 г. на ВКС, III ГО/.
В настоящия случай претенцията за мораторна лихва е заявена с начален момент
именно датата на внасяне на сумата по сметка на частния съдене изпълнител - 26.02.2016 г.
до 29.06.2018 г. – датата на предявяване на исковата молба в съда. За така очертания период,
след изчисляване с програмен продукт същата възлиза на 107 517 лева, до която сума
претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.
Поради частичното съвпадение на фактическите и правни констатации на двете
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в
която предявеният иск за заплащане на мораторна лихва , дължима за периода 26.02.2016г.
6
до 29.06.2018г. е отхвърлен, като същият следва да бъде уважен. В останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените за
водене на първоинстанционното производство разноски в размер на още 9 363,64 лева ,
както и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 13 262, 35 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260052 от 28.09.2020 г. по т.дело № 1355/18 г. на СГС, ТО, VІ -
11 състав в частта с която е отхвърлен иска, предявен от „Вес – Инвест – Н“ ЕООД срещу
Българо - американска кредитна банка“ АД, за заплащане на мораторна лихва върху
главницата от 452 636, 86 лева за периода 26.02.2016г. до 29.06.2018г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Българо - американска кредитна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 2 да заплати на „Вес –
Инвест – Н“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,
ул. Илинден № 6 сумата от 107 517 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
от 452 636,86 лева, дължима за периода 26.02.2016 г. до 29.06.2018 г. основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на
още 9 363,64 лева , както и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
13 262, 35 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260052 от 28.09.2020 г. по т.дело № 1355/18 г. на СГС,
ТО, VІ - 11 състав в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7