Р Е Ш Е Н И
Е №260036
08.03.2023г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII - ти гр. с-в в
открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Златка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16115 по описа за 2020г. на съда,
за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. чл.6 ЗУЕС.
Ищец Етажна собственост с
административен адрес: гр. П., комплекс „О. № …“, ул. … № …, вх…. с
идентификатор № *** с управител „Агенция Монк“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Григор Божков № 8 с *** В. Ж.
чрез адв. В.М. иска да се признае за установено по отношение на ответник Щ.Д.Х.
с ЕГН ********** с адрес: ***, к-с „О.“, ул. … № …, вх…., ет…., ап…. че дължи
сумите за които е била издадена заповедта по чл. 410 ГПК от 19.10.2020г. по
ч.гр.д. № …/2020г. в общ размер от 112 лева както следва: сумата от 42 лева,
която представлява незаплатени такси за поддръжка и управление за периода от
м.август 2019г. до м.декември 2019г; сумата от 70 лева, която представлява
незаплатена такса за поддържка и управление за периода от м.януари 2020г. до м.
юни 2020г. за които е било взето Решение от ОС на ЕС на 02.07.2018г., а на
05.07.2018г. е сключен договор за управление и поддръжка на ЕС с „Агенция Монк“
ЕООД.
Ищецът поддържа, че вземанията
представляват неплатени суми за поддръжка и управление на общите части на
сградата за посочените периоди за заплащането на които е взето решение от
Общото събрание на етажната собственост от 02.07.2018г., а на 05.07.2018г. е
сключен договор за управление и поддръжка с „Агенция Монк“ ЕООД като ответника
има качеството на етажен собственик тъй като притежава собствеността върху
самостоятелен обект - апартамент № … в сградата;
Ищецът иска осъждането на ответника да
заплати и сумата от 42 лева, която представлява незаплатена такса за поддръжка
и управление за месеците май, юни и юли 2019г.
Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Ответник Щ.Д.Х. оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва се ОС на ЕС да е взело надлежно Решение и
да е определило размер на месечни вноски за поддръжка на общите части. Оспорва
се истинността на представения договор за поддръжка и управление от
05.07.2018г. като се твърди, че както този договор, така и Протокола от ОС на
ЕС е съставен за целите на настоящия процес и не отразява действителната воля
на етажните собственици.
Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявеният установителен иск по чл.
422 вр. с чл. 415 ГПК е редовен и допустим тъй като е заведена в срока по чл.
415, ал.1, т.1 ГПК след постъпило възражение по чл. 414 ГПК от ответницата –
длъжник в заповедното производство.
Налице е идентитет между сумите предмет
на исковата молба и периодите за които същите се претендират и заповедта по чл.
410 ГПК а именно сума в размер на 112 лева от които сума от 42 лева, която
представлява незаплатени такси за поддръжка и управление за периода от м.август
2019г. до м.декември 2019г. и сума от 70
лева, която представлява незаплатена такса за поддържка и управление за периода
от м.януари 2020г. до м. юни 2020г. за които е било взето Решение от ОС на ЕС
на 02.07.2018г., а на 05.07.2018г. е сключен договор за управление и поддръжка
на ЕС с „Агенция Монк“ ЕООД.
Заповедта по чл. 410 ГПК е била
издадена за идентични периоди, но за сума от 154 лева като по твърдения на
ищеца в хода на първоинстанционното производство ответницата е заплатила сумата
от 42 лева - молба вх. № ***/09.12.2021г.,
следователно и заповедта по чл. 410 ГПК подлежи на обезсилване за сумата над
112 лева до размера от 154 лева или за сумите над 42 лева до 70 лева, която
представлява незаплатени такси за поддръжка и управление за периода от м.август
2019г. до м.декември 2019г и над 70 лева до 84 лева, която представлява
незаплатена такса за поддържка и управление за периода от м.януари 2020г. до м.
юни 2020г.
Видно от приобщените по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба вписвания
– Пловдив с вх.Рег. № ***, том ***, акт *** от 21.12.2017г. ответницата е
запазила правото на ползване на процесния апартамент № …, който се намира в
жилищна сграда с аминистративен адрес: : гр. П., к-с „О.“, ул. Р. № …, вх….,
която е в режим на етажна собственост като съгласно Протокол от 02.07.2018г. е
взето решение за избор на управител на ЕС и решения за избор на външна фирма за
управление и поддръжка в лицето на „Агенция Монк“ ЕООД като ОС е упълномощило
избрания управител на ЕС да сключи
договор за управление и поддръжка на общите части с избраното дружество. По
силата на сключения Договор за поддръжка и управление от 05.07.2018г. таксата
за поддръжка и управление на Общите части на вх. … се разпределя поравно между
всички собственици, ползватели и обитатели и е в размер на 14 лева за всеки
месец като с Договора за поддръжка и управление са определени сроковете и
начините за заплащането на таксата, а именно до 10-то число на текущия месец.
Отхвърлят се като неоснователни
възраженията на ответницата затова, че Договора за поддръжка и управление от
05.07.2018г. е неистински тъй като този автентичността на този договор е била
предмет на проверка по гр.д. № 10687/2021г. по описа на РС – Пловдив.
Настоящата инстанция не може да кредитира съдебно-графологичната експертиза по
това дело, тъй като не е събрана в хода на производството по настоящето дело,
но може да я кредитира като писмено доказателство от което да се установи, че подписите
положени в Договора са на Д. Д. и С. М. овластени изрично от Общото събрание на
ЕС да сключат договор с професионалния домоуправител.
Съгласно трайната съдебна практика
етажният собственик не може да релевира възражения за неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на ОС на ЕС, а от там и за
тяхната незаконосъобразност или нищожност извън установения от закона ред в
производството по чл. 40 ЗУЕС – така Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по
гр.д. № 657/2012, Определение № 99/29.05.2019г. по гр.д. № 20/2019г. по описа
на ВКС като изтичането на преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС прегражда
възможността за защита на етажните собственици срещу незаконосъобразните според
тях Решения на ОС на ЕС. По делото няма данни Решенията взети на ОС на ЕС от
02.07.2018г. да са отменени от съд в рамките на исково производство по чл.40 ЗУЕС, нито пък да са били атакувани от
ответницата в такова производство поради което и възраженията и затова че ОС на
ЕС не е взело надлежно Решение с което да е определило размер на месечни вноски
за поддръжка на общите части се оставя без уважение, респ. дори да се приеме,
че възражението следва да се разгледа по делото няма данни затова, че взетите
Решения които касаят определянето размер на месечна такса за поддръжка и
управление се незаконосъобразни.
Относно възраженията за взети Решения
на проведени ОС на ЕС на 24.04.2020г. и 14.05.2020г. – видно от представените
протоколи инициативата за свикването им не
упражнена надлежно от лицата и по начина уреден в чл. 12 ЗУЕС, а от там
и Решенията са непротивопоставими на Етажната собственост.
Ето защо и предвид на гореизложеното
доказан по основание и размер се явява иска за признаване за установено, че
ответницата дължи сума в общ размер от 112 лева от които сумата от 42 лева,
която представлява незаплатени такси за поддръжка и управление за периода от
м.август 2019г. до м.декември 2019г и сумата от 70 лева, която представлява
незаплатена такса за поддържка и управление за периода от м.януари 2020г. до м.
юни 2020г. По делото не се събраха данни затова, че тези суми са изплатени в
хода на процеса или преди това.
По отношение на осъдителния иск –
същият се явява допустим тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС предоставя правната възможност на ищеца наред с първоначалния
установителен иск да предяви и осъдителен иск за друг период и размер на
вземане като го съедини обективно с първоначалния иск.
Претенцията за сумата от 42 лева, която
представлява незаплатена такса за поддръжка и управление за месеците май, юни и
юли 2019г. се явява основателна и доказана, тъй като по делото както по-горе се
посочи се установи, че има взето надлежно Решение на ОС на ЕС от 05.07.2018г.
което е влязло в сила и валидно обвързва ответницата като поражда задължение за
нея да заплаща по 14 лева месечна такса за поддръжка и управление. Не се
установи в хода на производството сумата да е заплатена поради което и този иск
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищеца с оглед изхода на спора по делото следва да се присъдят сторените от него
разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство – общо сума в
размер на 300 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Щ.Д.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, к-с „О.“, ул. Р. № …,
вх…., ет…., ап…. ДЪЛЖИ в полза на Етажна
собственост с административен адрес: гр. П., комплекс „О. № …“, ул. Р. № …, вх….
с идентификатор № *** с управител „Агенция Монк“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Григор Божков № 8 с *** В. Ж. сумите
за които е била издадена заповедта по чл. 410 ГПК от 19.10.2020г. по ч.гр.д. № ***/2020г.
по описа на РС - Пловдив в общ размер от 112 лева както следва: сумата от 42
лева, която представлява незаплатени такси за поддръжка и управление за периода
от м.август 2019г. до м.декември 2019г; сумата от 70 лева, която представлява
незаплатена такса за поддържка и управление за периода от м.януари 2020г. до м.
юни 2020г. за които е било взето Решение от ОС на ЕС на 02.07.2018г., а на
05.07.2018г. е сключен договор за управление и поддръжка на ЕС с „Агенция Монк“
ЕООД КАТО ОБЕЗСИЛВА заповедта по чл.
410 ГПК от 19.10.2020г. сумата над 112 лева до размера от 154 лева или за
сумите над 42 лева до 70 лева, която представлява незаплатени такси за
поддръжка и управление за периода от м.август 2019г. до м.декември 2019г и над
70 лева до 84 лева, която представлява незаплатена такса за поддържка и
управление за периода от м.януари 2020г. до м. юни 2020г. поради заплащането й
в хода на производството по гр.д. № 16115/2020г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА Щ.Д.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, к-с „О.“, ул. Р. №
…, вх…, ет…., ап…. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Етажна собственост с административен адрес: гр. П., комплекс „О.№ …“,
ул. Р. № …, вх…. с идентификатор № *** с управител „Агенция Монк“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Григор Божков №
8 с *** В. Ж. сумата от 300 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. №
16115/2020г. по описа на РС - Пловдив и за заповедното производство по ч.гр.д.
№ № ***/2020г. по описа на РС – Пловдив;
Банкова сметка ***:
IBAN *** – Банка ДСК ЕАД
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
М.Н.