№ 43
гр. Пещера, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200060 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак,
***, чрез адв. Н. Л. от АК – Пазарджик, против Наказателно постановление №
13-2300012/27.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл. 79,
ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност (ЗТМТМ), за извършено нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
В жалбата е наведено бланкетно възражение за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП) и е направено искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят И. П. се представлява от адв. Н.
Л.. Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Депозира писмена защита, в
която излага съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган, чрез юрк.
М. Ш., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира
1
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. В писмени бележки по делото излага доводи за неоснователност на
жалбата и за правилност и законосъобразност на НП.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.10.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пазарджик – свидетелите главен инспектор Р. И. М. и главен инспектор
Василка Николаева Дачева извършили проверка за спазване на изискванията
на трудовото законодателство в строителен обект „Вилни сгради“, находящ
се в к.к. „Цигов чарк“, яз. Батак, землището на гр. Батак, местност „Радецки“,
поземлен имот с идентификатор 02837.9.269 по КККР на гр. Батак,
представляващ УПИ II-51, кв. 23, по плана на гр. Батак, със стар номер на ПИ
– 023112. В обекта на контрол проверяващите заварили четири лица да
полагат труд – чужденеца Г.Ч. и българските граждани А. Е. К., Е. В. К. и Д.
В. Л.. Последните трима извършвали окабеляване на сградата на строителния
обект. Чуждият гражданин Г.Ч. бил до струпаните строителни материали на
обекта и пренасял листове ламарина. Служителите на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Пазарджик се легитимирали и поискали от Г.Ч. да представи
документ за самоличност. Същият заявил, че няма такъв в себе си и се
отдалечил, като започнал да говори по телефона. През това време свид. Р. М.
предоставили на свидетелите А. К., Е. К. и Д. Л. да попълнят декларации по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Същите попълнили представените им декларации и
си тръгнали от обекта. Поради факта, че Г.Ч. не е български гражданин и
твърдял, че няма документ за самоличност, свид. Р. М. подал сигнал на тел.
112. В резултат на това, след около 10-15 минути, на обекта на контрол
пристигнал служител при ПУ - Батак, който установил контакт с чужденеца
Г.Ч. и му поискал документ за самоличност. Пред полицейския служител Г.Ч.
се легитимирал с документ за самоличност и заявил, че не е сам на обекта, а в
къщата има и друг чужд гражданин, на който той е племенник. Било
установено, че Г.Ч. е гражданин на Република Грузия. В този момент от
къщата излязъл чужденеца С. Г., който дошъл до полицейския служител.
Проверяващите предоставили на Г.Ч. да попълни декларация по чл. 68, ал. 1,
т. 3 от КТ и чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на грузински език, която същият
2
собственоръчно попълнил и предал на контролните органи. По време на
проверката в обекта на контрол на 04.10.2022 г. на място пристигнал
жалбоподателят И. П.. На същия било снето обяснение, в което
собственоръчно заявил, че заварените на обекта лица С. Г. и Г.Ч. са негови
гости, че последните двама са съответно чичо и племенник, като първият е с
украински документи, а вторият с грузински паспорт, като уточнил, че Г.Ч. е
на гости на чичо си С. Г., а последният е настанен в една от къщите на
жалбоподателя и му помага понякога на обекта. Във връзка с направените на
04.10.2022 г. констатации служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик планирали извършването на втора проверка в обекта на контрол,
за да установят дали действително чуждите граждани престират работна сила.
На 07.10.2022 г. свид. Р. М. и свид. Л. Т. – инспектор Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик извършили проверка за спазване на
изискванията на трудовото законодателство в процесния строителен обект
„Вилни сгради“, находящ се в к.к. „Цигов чарк“, яз. Батак, землището на гр.
Батак, местност „Радецки“. Тогава на място в обекта на контрол
проверяващите заварили чужденците Г.Ч. и С. Г., които извършвали монтаж
на профилирани метални листове (ламарина) на покрива на сградата в обекта.
Проверяващите предоставили на чужденеца С. Г. да попълни декларация по
чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на украински език, а на Г.Ч. – да попълни такава
декларация на грузински език. Двамата собственоръчно попълнили дадените
им на техен език декларации, след което ги предали на контролните органи. В
собственоръчно попълнена и подписана декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от
ЗТМТМ на украински език, представена и приета като писмено доказателство
по делото, ведно със заверен превод на български език, С. Г. посочил, че е
роден на 19.10.1976 г. и е украински гражданин, че притежава паспорт №
**********, че има разрешение за работа в България и работи при лицето И.
П. в к.к. „Цигов чарк“ от 29.09.2022 г., при работно време от 09:00 часа до
16:00 часа, почивен ден в седмицата – неделя, при месечно трудово
възнаграждение от 1820 лв. В декларацията С. Г. посочил и длъжността,
която изпълнява. На чуждия гражданин С. Г. била предоставена временна
закрила на територията на Република България за периода от 11.04.2022 г. до
23.02.2023 г., за което му била издадена рагистрационна карта № *********
от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. По време на
проверката на 07.10.2022 г. на място в обекта на контрол отново дошъл
3
жалбоподателят И. П.. При зададен му от контролните органи въпрос работят
ли тези чужди граждани за него, същият първоначално отговорил, че са му
гости, а след това, че Г.Ч. е дошъл на гости на С. Г. и няма никакви
отношения с Г.Ч.. При проверката на място жалбоподателят не представил
нито трудов, нито граждански договор за лицето С. Г., а твърдял само, че той
понякога му помага.
С призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК от 04.10.2022 г. и 07.10.2022 г.
контролните органи изискали от жалбоподателя да представи трудовите
досиета на заварените на 04.10.2022 г. и 07.10.2022 г. в обекта на контрол
работници. На 11.10.2022 г. жалбоподателят представил в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик граждански договор от 29.09.2022 г.,
сключен със С. Г., извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа на процесния обект и обяснителна записка за строеж: „Вилни
сгради“, УПИ II-51, кв. 23, по плана на гр. Батак, ПИ № 023112. За
непредставянето на изисканото трудово досие и разрешение за работа или
регистрация в Агенция по заетостта за завареното да работи на 07.10.2022 г.
лице С. Г. бил съставен Констативен протокол № 2/11.10.2022 г. в присъствие
на жалбоподателя.
На 20.10.2022 г. при преглед на представената от жалбоподателя
документация в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик и след
направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ (ИС на ИАГИТ) проверяващите - свидетелите Р.
М. и Л. Т. установили, че работодателят И. С. П. не е подал уведомление по
чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ за лицето С. Г. в Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. Констатациите при проверката били обективирани в
Протокол за извършена проверка № ПР 2233301/29.12.2022 г.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните органи
при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик приели, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, тъй като в качеството си на
„местен работодател“, физичско лице по смисъла на § 1, т. 11 от
Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на С. Г. - гражданин на трета държава -
Република Украйна не е уведомил за това Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. Тъй като контролните органи заварили С. Г. на
4
07.10.2022 г. да извършва монтаж на профилирани метални листове на
покрива на сградата на строителния обект на контрол и в законоустановения
7-дневен срок от тази дата работодателят И. П. не уведомил Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик за действителното започване на работа на
С. Г. - гражданин на трета държава - Република Украйна, проверяващите
приели, че нарушението е извършено на 15.10.2022 г. в Дирекция „Инспекция
по труда“ – Пазарджик.
За констатираните обстоятелства свид. Р. М. – главен инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик съставил срещу жалбоподателя
И. П. АУАН № 13-2300012/05.01.2023 г. в присъствието на жалбоподателя и
свид. Л. Т.. Препис от АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който
го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят
депозирал възражение по АУАН, в което изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лв., на основание чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ,
за извършено нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. НП е връчено на
жалбоподателя на 29.03.2023 г., видно от приетото като писмено
доказателство по делото известие за доставяне (л. 25).
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят Р. М. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от него
относно проверката на 04.10.2022 г. в обекта на контрол, при която е
установен Г.Ч. да работи в проверявания обект, се подкрепя от показанията
на свид. Василка Дачева, присъствала на място при извършване на проверката
на 04.10.2022 г. Показанията на актосъставителя относно проверката,
извършена на 07.10.2022 г. в обекта на контрол, стопанисван от
жалбоподателя И. П., полаганият на тази дата в обекта на контрол труд от С.
Г. и Г.Ч., които по това време са извършвали монтаж на профилирани
метални листове на покрива на сградата в строителния обект, напълно
5
кореспондират с показанията на свид. Л. Т., присъствала на място в обекта на
процесната дата.
За изясняване на правнорелевантните факти по делото в качеството на
свидетели са разпитани З. М. П., А. Е. К., Е. В. К. и Д. В. Л., от изложеното от
които не се опровергават показанията на свидетелите Р. М., Василка Дачева и
Л. Т.. Свидетелите А. К., Е. К. и Д. Л. сочат, че са виждали чужд гражданин
да работи на вилата на И. П., но не му знаят името. Свидетелката З. П. – майка
на И. П. сочи, че синът й е наел С. Г. да работи на покрива на къщата му в гр.
Батак срещу определено възнаграждение, както и че И. П. не е имал уговорка
за работа с Г.Ч., който дошъл за около седмица на гости на С. Г. и помагал на
последния в работата по свое желание.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, както и
приетите писмени доказателства по делото, тъй като намира същите за
достоверни, логични, последователни и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Димитър Симеонов
Търпов – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице – свид. Р. И. М., заемащ длъжността
„главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик,
съгласно представеното по делото заверено копие на Заповед № 3-
0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и разпоредбите на 67, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и ал. 4
от ЗТМТМ и чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
6
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, субекта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и
срещу какви факти да се защитава. В НП са посочени и доказателствата,
които потвърждават извършването на нарушението.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид. Л. Т., която е
присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ в 7-дневен срок от
датата на действителното започване на работа на гражданина на трета
държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”.
Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т. 1 от
КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
В случая няма спор, че С. Г. е „гражданин на трета държава“ по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, доколкото е лице, което не е гражданин на
Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския
съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а е гражданин
на Украйна.
Няма спор и че към момента на проверката на 07.10.2022 г. С. Г. е бил
установен от контролните органи да извършва монтаж на профилирани
метални листове на покрива на сградата в обекта на контрол, стопанисван от
жалбоподателя.
Спорният въпрос, който е и основополагащ за правилното приложение
на закона, е съсредоточен около това какъв е бил правният характер на
извършваната от него дейност – дали става въпрос за трудова функция или за
7
дейност в изпълнение на задължения по граждански договор.
Доколкото за осъществяване на процесното нарушение е необходимо да
се установи предоставянето на работна сила от чужденец - гражданин на
трета държава и във връзка с оплакванията на жалбоподателя, следва да се
отбележи, че в правната теория е прието, че трудовото правоотношение е
уреденото от трудово-правните норми правоотношение, което възниква при и
по повод предоставянето на работна сила от работника или служителя на
работодателя, като определя условията за нейното използване и съдържа
произтичащите от това права и задължения, както и тяхната индивидуална и
колективна защита и самозащита и саморегулиране в определени от закона
рамки. С нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е предоставено правно средство на
контролните органи за правилното приложение на чл. 1, ал. 2 от КТ и
определяне на дадено правоотношение като трудово, като съгласно същата
съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с
всички доказателствени средства. Безспорно сред тези доказателствени
средства попадат и гласните доказателствени средства.
В процесния случай свидетелите Р. М. и Л. Т. са възприели С. Г. да
осъществява дейност по монтаж на профилирани метални листове на покрива
на сградата в обекта на контрол на 07.10.2022 г. Едновременно с това С. Г. в
собственоръчно попълнена и подписана на разбираем за него език (украински
език) декларация е декларирал, че работи при лицето И. П. в к.к. „Цигов
чарк“ от 29.09.2022 г., с работно време от 09:00 часа до 16:00 часа, с почивен
ден в седмицата – неделя и месечно трудово възнаграждение от 1820 лв. В
декларацията С. Г. е посочил и конкретна длъжност, която изпълнява, но
видно от превода на декларацията текста относно посочената длъжност е
нечетлив. Трудовите функции, свързани с упражняване на длъжността, обаче,
са възприети да се осъществяват от него от контролните органи.
Ето защо, доколкото именно параметри на установеното трудово
правоотношение са били отразени от С. Г. в попълнената от него декларация
по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, съдът приема за доказано, че С. Г., като чужденец,
е предоставял работна сила за работодателя И. П. от 29.09.2022 г.
Този извод не се разколебава и от представения по делото граждански
договор от 29.09.2022 г., сключен между С. Г. и И. П.. Характерът на
трудовия договор, за разлика от гражданския договор (изработка, поръчка),
8
предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с
постигане на конкретен резултат. В конкретния случай посочените
характеристики на дейността в декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ,
попълнена от С. Г., обосновават извод за осъществяване на трудови функции,
които нямат епизодичен характер. Изпълнителят на граждански договор е
самостоятелен и независим от работодателя, от него се очаква уговореният
резултат, а работникът по трудов договор е под контрол на работодателя - за
него важат трудовата дисциплина, работното време и др. При извършване на
договорен резултат изпълнителят не зависи от възложителя по отношение
начин на извършване на работата, работно време, трудова дисциплина. От
значение е да представи в определения срок и съгласно изискванията, на
които трябва да отговаря, уговорения резултат, а именно възложената работа.
Трудовият договор включва предоставяне на работна сила при упражняване
на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно
време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция),
трудово възнаграждение, почивки. Тези елементи от трудовото
правоотношение са безспорно установени по делото. Според съдържанието
на декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на С. Г. може да се приеме, че
е налице трудово правоотношение, включващо основните елементи,
представляващи минималното необходимо договорно съдържание на
трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ. По делото не се представиха
никакви доказателства, че съществуват приемо-предавателни протоколи за
отчитането и приемането на извършваната работа по представения
граждански договор. Престирането на работна сила от страна на работника С.
Г. и неоформянето на същата като такава по трудово правоотношение, не
може да се обори от представения граждански договор.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя в писмената защита,
че съдържанието на попълнената от лицето С. Г. декларация по чл. 68, ал. 1, т.
3 от КТ не следва да се приема за достоверно, доколкото на място на
проверката не е имало преводач. Видно от доказателствата по делото тази
декларация е била на разбираемия от лицето С. Г. украински език, поради
което за съда няма съмнение, че същото е разбирало съдържанието й и счита,
че не е било необходимо да се правят каквито и да било устни разяснения на
лицето във връзка с попълването й. Но дори и да се приеме, че е било
необходимо присъствието на преводач, както настоява жалбоподателят, това
9
нарушение не е съществено, тъй като съществено е онова нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в случая не е налице.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че С. Г., който несъмнено е
гражданин на трета държава, е бил ангажиран по трудово правоотношение от
санкционираното лице за изпълнение на определени трудови функции и
жалбоподателят И. П. е лицето, в чиято полза С. Г. е престирал труд. При това
положение правилно административнонаказващият орган е счел, че
жалбоподателят И. П. има качеството работодател по отношение на лицето С.
Г..
По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ жалбоподателят в качеството си на
местен работодател е бил задължен в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на С. Г. писмено да уведоми за това
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. От събраните по делото
доказателства се установва, че това задължение не е било изпълнено от
жалбоподателя, което по принцип не се оспорва от него, а и се установява от
приетата като писмено доказателство по делото справка от ИС на ИАГИТ.
Следва да се отбележи, че от приетата като писмено доказателство по делото
регистрационна карта № *********, издадена от Държавна агенция за
бежанците при Министерския съвет, е видно, че на лицето С. Г., наето по
трудово правоотношение, е предоставен режим на временна закрила. Това
обаче не води до отпадане на задължението за подаване на уведомление по
чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Действително, като лице, на което е предоставена
временна закрила на територията на Р. България С. Г. има право на достъп до
пазара на труда, без да се изисква разрешение. Изискването за подаване на
уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ обаче не е свързано с установения за
граждани на трети държави разрешителен режим. При това положение съдът
намира, че правилно е прието, че санкционираното лице е извършило
нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната норма на чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, според която в
случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго
10
наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в
размер от 1500 до 15 000 лв. Безспорно е налице нарушение по чл. 10, ал. 1 от
ЗТМТМ, а не е предвидена специална санкция за този вид нарушение. Поради
това е приложима санкцията на чл. 78, ал. 1 от ЗТМТ. Наказанието е
определено и наложено в предвидения от законодателя минимален размер от
1500 лв., като е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, поради
което се явява и справедливо определено. Същото е съобразено с
обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и в най-пълна степен ще спомогне да се
изпълнят целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН. Конкретното деяние не представлява маловажно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение от
страна на жалбоподателя на административното задължение, регламентирано
в чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, тъй като в него неправилно е определена датата на
извършване на процесното нарушение. Съображенията за това са следните:
От съдържанието на НП е видно, че въззивникът е санкциониран за
нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, извършено на 15.10.2022 г. Цитираната
разпоредба задължава работодателя в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава да
уведоми за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Съгласно чл. 183, ал. 2 от НПК, приложим в настоящия казус по силата
на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни,
започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, а според
чл. 184, ал. 4 от ГПК когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът
изтича в първия следващ присъствен ден.
В конкретния случай, видно от събраните по делото писмени
доказателства (декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, заверено копие на
извадка от инструктажна книга), лицето С. Г. - гражданин на трета страна
действително е постъпило на работа на 29.09.2022 г., а не на 07.10.2022 г.,
когато е извършена проверката от контролните органи на място в обекта на
контрол и същият е заварен да работи там. Така, в случая, датата на
действителното започване на работа на лицето С. Г. при жалбоподателя не
11
съвпада с датата, на която той е заварен от проверяващите при Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик да работи в контролирания обект. На
лицето С. Г. е бил проведен и ежедневен инструктаж от жалбоподателя на
06.10.2022 г., т.е. в деня преди проверката. Доколкото лицето С. Г.
действително е започнало работа при жалбоподателя на 29.09.2022 г., то на
основание 183, ал. 2 от НПК последният ден от срока за уведомление по чл.
10, ал. 1 от ЗТМТМ е 06.10.2022 г. - четвъртък - присъствен ден.
Следователно за жалбоподателя срокът за уведомление по чл. 10, ал. 1 от
ЗТМТМ е изтекъл на 06.10.2022 г. Поради това, доколкото на 06.10.2022 г. е
бил последният ден от срока, в който жалбоподателят е могъл да изпълни
своето административно задължение да уведоми Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ за това, че С. Г. е започнал работа при него, то
жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗТМТМ на 07.10.2022 г., а не на 15.10.2022 г. (в този смисъл Решение №
1460/14.11.2022 г. по к.а.н.д. № 2212/2022 г. на Административен съд –
Варна, Решение № 411/06.12.2022 г. по к.а.н.д. № 552/2022 г. на
Административен съд – Добрич). В тази връзка неправилно в АУАН и НП е
посочено, че нарушението е извършено на 15.10.2022 г., доколкото на тази
дата въззивникът вече е бил в нарушение на нормативното правило,
установено с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Неправилното определяне на
датата на извършване на нарушението е такава нередовност на съдържанието
на НП, която винаги води до незаконосъобразност на НП и е самостоятелно
основание за неговата отмяна. Чрез датата на извършване на нарушението,
наред с мястото и начина на извършване на нарушението, се
индивидуализира деянието. Датата на извършване на нарушението има
значение и за преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, както и
за преценка за ненарушаване принципа „non bis in idem“, т.е. за недопускане
наказване на конкретно лице за едно и също нарушение два пъти.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото НП се
явява незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
12
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият не е
направил своевременно искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и не е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива, поради което разноски в негова полза не следва да
се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2300012/27.03.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
жалбоподателя И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева), на основание чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, за извършено
нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13