Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260129, 29.10.2020 година, град Т.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На втори октомври две хиляди и двадесета
година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Михаил Пенчев,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2117
по описа за 2019 г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е главен иск по чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД и в условията на евентуалност иск по
чл.чл. 55, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 6000лв.
Ищецът- „Агроспринг“ ЕООД твърди в
исковата си молба, че през 2016г. решил да участва по подмярка 4.1 (Инвестиции
в земеделски стопанства), със създаване на трайни насаждения - ябълкова
градина. Документите за участието му били изготвени от фирма „ВАЛДИМЕКС” ЕООД,
чиято дейност е изготвяне на програми и документация за участие по европейски
проекти. Едно от изискванията за участие по тази програма, е наличие на сключен
предварителен договор с регистриран производител на посадъчен материал.
Съобразно подписания между тях с договор, фирмата му изготвила комплект
документи за участие по проекта. В документите фигурирал и предварителен
договор с производител на посадъчен материал - ЗП „П. Ц. Г. ” с ЕГН **********
и адрес на управление: гр. Т., кв. З. бл. 20 вх. Б ап. 16. В чл. 12 от
предварителния договор е записано, че същият влиза в сила след одобрение на
проектната документация, в която е включен посадъчният материал. От „ВАЛДИМЕКС”
ЕООД разбрал, че приложеният предварителен договор е изготвен от ЗП „П. Ц. Г. ”.
На 05.12.2016г. подал изискуемите
документи във Фонд Земеделие. След известно време (3-4 месеца) отишъл в Т., за
да се запознае с производителя на посадъчния материал. При срещата им било
поискано авансово да преведе, по сметка на ЗП, сума в размер на 6 000 лв. е
ДДС. въпреки, че все още нямало отговор от Фонд Земеделие дали ще бъде одобрен
за изпълнение. Съгласил се и на 26.04.2017г. превел парите по посочената от тях
сметка, за което му издали фактура.
В края на м. декември 2017 г. получил
Заповед за отказ за финансиране от Фонд Земеделие, поради недостиг на финансов
ресурс. Изчакал известно време (година и половина), тъй като практиката е да се
прехвърлят средства от една програма в друга (при наличие на такива) и
евентуално за одобрение на по-късен етап. Но за това трябвало да свърши
финансовата година и тогава да се прецени дали има възможност за прехвърляне на
средства от една програма към друга. Свършила 2018г., изчакал допустимия
разумен срок - да стане ясно дали ще има повторно класиране. След като станало
ясно, че няма на какво повече да се надява, се обадил на ЗП - да му бъде
възстановена авансово платената сума, тъй като е получил отказ от Фонда и
основанието за плащане е отпаднало.
Не само, че не получил разбиране, но и
впоследствие изобщо нямал връзка с ответника. Консултирал се с адвокат и
изпратил нотариална покана до ЗП, за доброволно възстановяване на авансово
платената сума. Получил писмен отговор, че за да му върнат авансовия превод,
трябва да им занесе оригинала на техния екземпляр от подписания договор. Обадил
се във фирмата изпълнител на проекта и попитал дали има при тях пописан
оригинал от договора. След няколко дни му върнали обаждане, че са намерили
такъв оригинал. Взел го от фирмата и дошъл в Т., за да го занесе. Предал го,
взел документ за приемане-предаване и веднага след това получих отказ за
изготвяне и подписване на съответния счетоводен документ за връщане на
недължимо платената сума. (кредитно известие, което е основание за връщане на
парите).
Поради това, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗП „П. Ц. Г. ” с ЕГН ********** и адрес на
управление: гр. Т., кв. З. бл. 20 вх. Б
ап. 16., да му заплати сумата в размер на 6000 лв. с ДДС, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, / поради отпадане на основанието, евентуално като
платена при първоначална липса на основание/, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 02.10.2019 г., / датата на получаване от ответника на нотариалната
покана за връщане на сумата/, до датата на окончателното плащане както
и да му бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски, вкл. а.. възнаграждение.
Ответникът – ЗП „П. Ц. Г. “ в срока по
чл.131 от ГПК е депозирало отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Признава, че ищеца
посетил разсадника в началото на м.април 2017год. Казал, че иска да произведат
и му продадат около 10 000бр. посадъчен материал от три сорта. На
26.04.2017год. получил аванс за 1500бр. дървета по 4лв или 6000.00лв. с ДДС.
Засадили с негов служители на негов риск всичките искани дръвчета. Ищецът ги
убеждавал, че ще действа и ще бъде финансиран и така ще плати, което
обстоятелство се заявява и от ищеца в исковата му молба. Ябълките били засети
още веднага през април 2017год. и извадени октомври 2018год. През целия този
период 04.2017г до октомври 2018год. ищеца посетил разсадника поне десетина
пъти. В разговорите той се оплаквал, че поради сушата не може да подготви
площите си за овощна градина и продукцията му от други култури е силно
компрометирана, няма финансова възможност за междинни плащания. Въпреки това му
било заявено, че дръвчетата се отглеждат добре. През м.октомври на 2018год.
ябълките били извадени и поканили ищеца да си ги вземе още в края на м.октомври.
Отговора му бил, че въпреки отказа за финансирането му ще направи планираната
овощна градина и ще си вземе заготвените дръвчета. Само помолил него и другите
служители да ги оставят на отговорно пазене при тях в складовата им база,
докато подготви площите си за планираната овощна градина.
Съгласили се и въпреки търсенето за този вид дръвчета не
са ги продавали на друг. Твърди, че поканил ищеца да си вземе посадъчния
материал, имайки предвид да го заплатил и издадат окончателните документи за
продажба и задължение за плащане на произведената продукция. При многократните
посещения на г-н А. след това не е ставало въпрос за връщане на авансовата
сума. Последно, през късната пролет на 2019г. ги помолил да ги задържат до
началото на есента, въпреки че площта им трябвала. През есента - м.септември 2019г.
г-н А. предявил изненадващо иск за връщане на парите. След отправяне на
нотариалната покана напомнил на г-н А., че е направил разходи за съхранението
на тези 10 000бр. дръвчета. Направено е капково напояване, закупен е
електрически пастир, който да пази дръвчетата от полски гризачи, които нападат
предимно младите ябълкови дръвчета, труд за заплащане на персонал и т.н. Това
поведение на ищеца мотивира желанието му да предяви в бъдеще иск за направените
от него разходи за съхранението на тези дръвчета и за заплащане на останалото
произведено количество. От началото на 2020г. се е отписал като земеделски
производител. След прекратява на регистрацията е продал бизнеса. Моли съда да
отхвърли главния и евентуалните искове. Оспорва истинността на представения по
делото предварителен договор от 13.11.2016г. В съдебно заседание процесуалният
му представител поддържа отговора.Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна: Между страните
е възникнало облигационно правоотношение по повод договор за производство и
покупко-продажба на посадъчен материал. Видно от приложения с исковата молба
Предварителен-договор от 13.11.2016г. страните са се договорили ответника да
произведе три сорта ябълки (общо 9900бр.), както следва : до 01.11.2017г. –
3000бройки и до 01.11.2018г. -6900 бройки, като този срок може да се изменя
само с писмено съгласие на страните. Договорената продажна цена е 4лв. на брой
дръвче без ДДС. Страните са се договорили в срок до 01.03.2016г. ищецът да
заплати по банков път на ответника сумата от 6000лв. за 1500бр.; 6000лв. за
1500бр. до 01.11.2017г.; авансово за 6900бр. за 2018г. – 13800лв. до
01.03.2017г. и окончателно за 6900бр. за 2018г. до 11.10.2018г. , преди
предаването на продукцията.
В т.12 от договора е записано, че
същият влиза в сила след одобрение на проектна документация /в която посадъчния
материал е включен/по под мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от
ПРСР 2014-2020г.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 06.12.2016г., че търговска фирма „Валдимекс“ ЕООД е предала на
ищеца необходимите документи за кандидатстване по марката във Фонд Земеделие.
От приложената фактура № 0000000001826.04.2017г.
се установява, че ищецът е превел на ответника сумата от 6000лв. с ДДС, като
„аванс по договор“.
Във връзка с оспорване истинността
на подписа положен от ответника в представения по делото предварителен договор от 13.11.2016г. по делото
е назначена СГЕ. От заключението на вещото лице се установява, че подписът за
„продавач“ в предварителен договор за
покупко-продажба на посадъчен материал от 13.11.2016г. не е положен от П. Ц. Г.
.
Предвид това същият следва да се
признае за неистински и да се изключи от доказателствата по делото на осн.
чл.194, ал.2 от ГПК.
От
заключението на вещото лице по изготвената
ССЕ, прието без възражения от съда и страните
се установи, че в представения хронологичен регистър на „Агроспринг“ЕООД за периода от
01.01.2017г. до 31.05.2020г. е отразено счетоводно записване дебит сметка
401-доставчици и кредит сметка 503/2-банка, за сумата от 6000.00лв., вид на
документа- ПН /Платежно нареждане/, дата на документа 26.04.2017г., Партньор -
ЗП П.Ц.Г.с основание - Аванс посадъчен материал. При проверката в Дневник на
покупките по ДДС на „Агроспринг“ЕООД за данъчен период м.02.2018г., е отразена
фактура №1/26.04.2017г. с име на контрагент - ЗП П. Ц. Г. , авансово плащане с
данъчна основа 5000.00лв.и ДДС с право на пълен данъчен кредит 1000.00лв. Фактура
№1/26.04.2017г.е включена в дневника за покупки по ДДС през месец февруари
2018г.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства - свидетели водени от двете страни.
От показанията на св. А. А. се установи, че е
работил в разсадника на П. и лично е
контактувал с управителят на ищцовото дружество А. Г. А.. Обясни,
че А. е идвал в разсадника около 20
пъти. Първият път А. дошъл с един
агроном от гр. Варна - Мирослав, късно пролетта ( края на март или април) през
2016 година. Казал, че иска по програма да направи градина от 10 000 ябълки
–три сорта: Златна резистентна, Флорина и Мелроуз. Тогава имало 1500 готови
дървета, които им предложили, но те искали да ги сеят наведнъж. За да насеят
наведнъж трябвало да се заложи производство за количествата от 10 000 броя.
Бройките, които излизат през 2016 година са заложени от 2015 година. Понеже било
късно когато дойдоха през 2016 година, то трябвало пролетта на 2017 година да
се заложат, за да може продукцията да излезе есента на 2018 година. П. се съгласил да произведе този материал. През месец
март или април 2017 засели 10 080 бройки дърветата, за да можем да ги
доставят наведнъж. А. много пъти е
идвал, за да види как върви материала, какво е направено и какво не е
направено. Допълнително направили капково напояване и електропастир против диви
животни. А. обяснил, че искат да
направят договор с ДФ „Земеделие“. През 2017 година А. дал 5000 лева плюс ДДС за материала през 2017
година, когато е заложено производството. Накрая през месец април 2019г. А. отказал да вземе материала. За този отказ от
ДФ „Земеделие“ никой не е знаел. Знае че
между страните е сключен договор, който не бил предварителен и който договор
изпратили в гр.Варна за кандидатстването по програмата. След това поискали друг
договор- проформа, който им изпратили по ел.поща. Договорът бил попълнен и върнат
на ищеца. Не знае кой е попълнил договора. Договорът бил готов и напечатан. П. знаел за договора. При посещенията си А. казвал,
че независимо дали щял да бъде одобрен или не, щял да си направи градината.
Сумата от 5000 лева без ДДС е авансово плащане и не е окончателната цена по
договора. Това е цена, за да са сигурни те, че материала ще се вземе. Не знае
как се е стигнало до там, че се е отказал да вземе овошките през 2019 година.
През 2018 не искал да ги вземе, под предлог, че не бил готов с терена през
есента и им отказал за пролетта. Твърди, че не могат да продадат този разсад,
след като има сключен договор. Разбрали през 2019 година, че няма да вземе
дърветата, когато вече е късно да се продадат. А. казвал, че не е готов и ще ги сее след 2-3
месеца, но това се отлагало непрекъснато. Дъщеря му работела в разсадника и то
нея знае, че тези 10080 овошки още са там. Дърветата са бракувани, но се държат,
защото трябва да се вадят и да се палят, но това изисква много труд.
Технологията на дървото е, че след като се произведе трябва до 6 месеца да се
насее, като оттам нататък няма гаранция, че това дърво ще се хване. Рискът
минава върху този, който ще го вземе по-късно. Като им зададат поръчка, те ги
залагат и произвеждат. Не сме имали друг такъв случай да им капарират разсад и
да не си го вземат. Свидетелят е бил в разсадника от залагането на дърветата до
отказа на А. да ги вземе през м. април
2019г.
Св.
Д. Й. Д. – фактическа съжителка на управителя на ищцовото дружество А. А. и служител в същото, заяви, че са имали
намерение да закупят от ответника ябълки, ако ги одобрят по проект, тоест да
бъдат субсидирани от държавата иначе в никакъв друг вариант. С проекта трябвало
да се закупят и машини. Ответника поискал капаро в размер на 6000 лева, които
изплатили. Винаги когато пътували служебно до гр. Т. са го съчетавали и са
минавали през базата. Не знае дали е подписан договор с тези условия, да се
произведат овошки след одобрение по програма. Не знае дали са били засадени
дърветата, защото не ги е виждала. Придружавала е винаги А. до
административната сграда и свидетелят А. е излизал отвън. Ходили са до базата, за да
може А. да попита дали този човек А. има
някаква информация как вървят проектите. А. не е отговарял за техните проекти с ДФ
„Земеделие“, но просто са разчитали да има някаква информация. През 2017 година
разбрали, че не са одобрени по проекта. Не е присъствала на разговор, в който
се казва, че няма да вземат материала. Присъствала съм на телефонен разговор,
когато през 2017 година не ги одобрили и този А. се обади, че дърветата трябвало да бъдат
взети. Не взели материала, защото не били одобрени по програмата. Не са имали
идея да правят овощна градина, дори и ако не бъдат субсидирани от държавата. Не
знае параметрите на договора сключен между страните. Не е виждала посадъчния
материал.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св.А. А., като счита че той не е
заинтересован от изхода на спора и има преки и непосредствени впечатления от
облигационните взаимоотношения между страните. Лично е контактувал с управителя
на ищцовото дружество и показанията му кореспондират с представените по делото
писмени доказателства.
Съдът
не кредитира показанията на св. Д. Д. , предвид заинтересоваността и от изхода
на спора.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:
Правната квалификация на предявения главен иск е чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а на
евентуалните искове – чл. 55, ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, при условията на
пълно и главно доказване ищецът следва да установи по делото, че е предал на
ответника процесната сума на посоченото основание, но същото не е съществувало,
не се е осъществило или е отпаднало.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, обсъдени подробно при изложението на фактическата обстановка по
делото, съдът приема, че между страните е налице
е неформален договор за изработка от пролетта на м.април 2017г., по силата на
който ответникът ЗП П. Ц. Г. . се е задължил със свои материали и труд да
посади отгледа 9900бр. ябълкови дръвчета от три сорта, които да предаде на
ищеца. Уговорено е възнаграждение по 4лв. на дръвче, без ДДС. Между страните не
се спори, че част от тази сума в размер на 6000лв. е заплатена на 26.04.2017г.
по банков път с един превод, като видно от представените по делото писмени
доказателства, подкрепени от свидетелските показания, сумата е заплатена като
капаро (аванс). Съдът счита, че по този договор са възникнали права и
задължения за страните, доколкото те са се споразумели относно вида на
работата, срока и размерът на възнаграждението.
Представеният предварителен
договор от 13.11.2016г. се установи, че е неистински и не може да породи права
и задължения между страните. Същият е съставен единствено за нуждите на Фонд
Земеделие и клаузите му противоречат на елементарната логика и показанията на
св.А..
Практически е навъзможно договора да е
сключен на 13.11.2016год. , а съгласно чл.2. до 01.11.2017год. да се получат 3000 бройки дървета т.е. след
по-малко от една година.
В чл.9 е записано, че купувача се
задължава да заплати 1500 бройки /по 4лв/ или 6000.00лв. до 01.03.2016год., а в
същото време датата на сключване на договора да е 13.11.2016г., а и такова
плащане не се доказа да е имало. Следващите 1500бр. следва да се заплатят до
01.11.2017год. също неизпълнимо условие тъй като са необходими, както заявихме
две години за да израсте материала. Следващите две клаузи посочени като тирета
от договора също не отговарят на логиката и възможностите - 6900бр. за 2018год.
на стойност 13 800лв. и още една такава клауза за 6900бр. дървета. Не е ясна
нито бройката нито сумата на договора като такъв.
По иска с правно основание чл.55, ал.1,
предложение първо ЗЗД:
В производството по
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД ищецът
следва да докаже предаването на сочената от него сума на ответника и нейното
получаване от последния, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно
наличието на правно основание за получаване на сумата. Според Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС, първият
фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е
налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в
случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на
някакво правоотношение. В конкретния случай се установява, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за изработка и продажба на
посадъчен материал, имащ за предмет извършване от ответника на възложени от ищеца
действия. В Закона за задълженията и договорите, не е предвидена форма за
действителност на договора, следователно същият може да бъде сключен и в устна
или друга форма, както в конкретния случай.
Доколкото е налице
постигнато съгласие чрез съвпадане на срещуположните волеизявления на страните
досежно предмета на договора, която едната страна е дала, а другата – се е
съгласила да изпълни, следва да се приеме, че договор е сключен. Установява се
още, че в договора е предвидено заплащане на първоначална сума, необходима за
производството на посадъчния материал, както и заплащане на окончателна сума
при предаване на произведената стока. Сключеният между страните договор
съставлява правно основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД за предаване на
престацията. Не се твърди и установява същото основание да е нищожно, ето защо
този иск се явява изцяло неоснователен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1,
предложение второ ЗЗД:
Този иск е предявен
като евентуален, в случай на отхвърляне на горния, затова и с оглед изводите на
съда за неоснователност на главната претенция, следва да бъде разгледана
евентуалната. При втория фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на
очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.
Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно
условие, когато то не се сбъдне, и т.н. В случая сумата 6000 лв. е
заплатена от ищеца на правно основание. Причина за заплащане на сумата е
необходими първоначални средства за залагане на посадъчен материал, което да се
изплати авансово по сключения вече договор и с оглед изпълнението на същия от производителя,
които ще се приспаднат при окончателното плащане по договора. Неизпълнението би
могло да бъде неосъществено основание, само когато насрещното задължение се
погаси поради невъзможност за изпълнение, каквато в случая не се установява,
тъй като престацията, която ответникът е следвало да осъществи, не е станала
невъзможна.
От доказателствата по
делото се установява, че изпълнението по договора е започнало, от страна на ответника
са заложени и отгледани необходимите количества ябълкови дървета през пролетта
на 2017г. Тези дейности по засяване, копане, облагородяване през първата
година, култучене и обезлистяване през втората година са включени като
задължения на производителя като част от дейността му, при производство на
посадъчен материал и са включени и в договора между страните.
Ответникът възразява
по делото срещу правото на ищеца да развали договор, като твърди, че е изправна
страна и е изпълнил всички поетите с договора задължения.
Действително законът
признава право на всяка от страните да развали договора, но ако насрещната
страна виновно не изпълни свое задължение . В разглеждания правен
спор ищецът е развалил едностранно договора в хипотезата
на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, с връчената на ответника нотариална покана на
02.10.2019г., без да е нужно определяне на срок за изпълнение. Но с оглед
оспорване на субективното му право, то следва да се установи не само
наличието на неизпълнен договор, но неизпълнението да
е виновно и ищеца, който иска развалянето, да
е изправна страна. Ето защо съдът намира, че, доколкото не се установява
неосъществено основание по смисъла на чл.55, ал.1, предложение втора от ЗЗД,
този иск също следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД:
С оглед изводите на
съда по горните искове, възниква процесуалното условие за разглеждане на
третия, предявен при условията на евентуалност иск. Според цитираното по-горе
постановление при третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради
пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при
настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова
условие, и в други подобни случаи. В конкретния случай ищецът извлича
претенцията си от твърдяно разваляне на договора за производство и продажба с
обратна сила. Развалянето се осъществява по начало без съдебна интервенция –
чрез едностранно изявление на изправната, отправено до неизправната страна, и
настъпва като последица от това изявление. Предпоставките за валидно
упражняване на правото на разваляне са кумулативни: да е налице неизпълнение на
договорно задължение от една от страните и неизпълнението да е виновно. С
разваляне на договора отпада облигационното отношение между страните и
основанието за престиране на насрещните престации. Съгласно чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД кредиторът следва да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, след
изтичане на който ще счита договора за развален, или пък да го развали без срок
за изпълнение, ако поради забавата на длъжника то е станало безполезно. Съдът е
указал на ищцата, че по този иск трябва да докаже пълно и главно, че е изправна
страна по договора, както и че са налице предпоставки за развалянето му.
Посочените елементи от фактическия състав на развалянето не се установяват по
делото. Ищецът не е бил изправна страна по договора, тъй като две години е
убеждавал ответника, че ще си вземе и заплати произведения посадъчен материал,
като многократно е идвал да го види. Дори и към момента този материал стой в
разсадника, според свидетелските показания, макар вече изваждането му, да е
свързано с висок процент риск, да погине. Освен това, между страните е бил
уговорен краен срок за производството на посадъчния материал – близо две години,
с оглед което изпълнението на ответника, започнало през 2017г. и завършено до
пролетта на 2019г., съответства на изискванията за срочно изпълнение. Ищецът не
е доказал твърдението си, че задължението на ответника е преждевременно
извършено, тъй като предварителния договора въз основа на който е извършено не
е започнал да действа, доколкото този договор е неистински и е бел съставен
единствено за нуждите на ищеца при кандидатсване по програма през
ДФ“Земеделие“. Не се установява и поради забава на ответника изпълнението да е
станало безполезно.
Ето защо съдът намира,
че не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника, както по отношение
договорените срокове, така и по отношение качеството на престацията, за да
възникне в полза на ищеца правото да развали договора.
Неформалният договорът
от пролетта на 2017г. не е развален едностранно от ищеца с връчената на
ответника на 02.10.2019г. покана. Основанието за плащане не е отпаднало с
обратна сила и поради това исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 1010лв., включващи 630лв. адвокатски хонорар; 180лв. за ССчЕ и 200лв.
на СГЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Агроспинг“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление с.И. , общ.В. Д. , обл.Варна, представлявано
от управителя А. Г. А., със съдебен адрес ***, чрез мл.а..Я.Й.С.,
против П.Ц.Г.с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, главен и евентуални
искове по чл.55, ал.1 пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
6000лв., представляваща капаро по договор за производство и продажба на
посадъчен материал от 13.11.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„Агроспинг“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.И. , общ.В. Д. ,
обл.Варна, представлявано от управителя А. Г. А.,
със съдебен адрес ***, чрез мл.а..Я.Й.С. да
заплати на П.Ц.Г.с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, сумата от 1010лв., представляваща
направени разноски по делото на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕИСТИНСКИ предварителен договор за
покупко-продажба на посадъчен материал от 13.11.2016г., на осн. чл.194, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Т. на
осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: