Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр. София, 12.07.2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Пламен Генев
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 8318 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 369905/23.03.2018
г. на Софийския районен съд, 118 с - в по гр. д. № 37914/2016 г. са отхвърлени
предявените от Х.А.К. с ЕГН ********** срещу „К.“ АД с
ЕИК ******, осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от публикация на статия със заглавие: „Човек на К. в бандата на Кървавата
М.“ в броя от 03 - 09.02.2016 г. на вестник „Г.“, както и за сумата от 10 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди от публикация на статия със заглавие:
„Арестуван от ДЕА за кокаин доставял въглища на К.“ в броя от 13.04.2016 г. на
вестник „Г.“. Ищецът
е осъден за разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Х.А.К., чрез процесуалния му представител.
В нея се излагат съображения, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Съдът не
е изследвал конкретно посочените в исковата молба похвати и изрази, за които се
твърди че съдържат и внушават неверни клеветнически факти. СРС е изолирал
отделни думи от цитираните от ищеца изрази извън контекста на статиите.
Позовава се на неправилна преценка на стойността на приетите пред СРС доказателства. Необосновано е прието, че
публикациите са направени в резултат на събрана журналистическа информация и добросъвестно
проведена проверка на фактите.
Неоснователен е извода на СРС, че за установяване на фактите в двете статии са
направени проверки от поне два независими източника. След като истинността на
твърдението в статията от брой от 03 -09.02.2016 г. във в. Г. за приближеността
на Вл. М.до ищеца К. нито е потвърдена от няколко независими източника преди
публикуване на статията, нито е установена с годни доказателствени средства в
процеса, твърдението следва да се приеме за невярно. Поддържа се, че това
невярно твърдение е позорящо за ищеца, защото характеристиката „приближен“ е
оцветена с негативен нюанс. Сочената близка връзка е измислена, за да засегне
честта и доброто име на ищеца, като не е публикувана по правилата на добрата
журналистическа практика. Недоказани, а от там - неверни са твърденията за
закономерност в изразите :„Няма нищо случайно в това, че един от хората на Х.К.
е в тази група за ДДС измами“ и в твърдението за връзка между подкрепата, която
„депутати на К.“ дават на управляващите и протакането на процеса. Намесването
на името на ищеца в първата статия е самоцелно, без повод и основание и на
читателя се внушава извод за осъществено от ищеца влияние върху всяка една от
трите власти. Дадената в решението оценка на поведението на автора на статията
като правомерно е неоснователно. Във връзка с втората статия от 13.04.2016 г.
по делото не са събрани доказателства за търговски връзки между Н.С.и Х.К.,
нито за участието на ищеца в дейността на ТЕЦ „Бобов дол“. Връзката на ищеца с
това лице не е установена от вписвания в ТР, нито може да се извлече от
информация, публикувана в Уикепедия. Изнесените в статията твърдения са неверни
и заедно с дадената невярна оценка на журналиста за ищеца като „олигарх“
уронват доброто име на ищеца в обществото. Поддържа се, че думата „олигарх“ е
използвана с негативно звучене в контекста на заглавието на статията –
„Арестуван от ДЕА за кокаин доставял въглища на К.“. Неправилно съдът, след
като е извадил думата от използвания контекст в статията, е приел, че не е
налице противоправно поведение по отношение на личността на ищеца от
публикуваната информация на 13.04.2016 г. Твърди се, че решението е постановено
освен в нарушение на материалния закон и на константната практика на ВКС. В
решението не е разграничено в кой от изразите се съдържат твърдения на факти и
в кои – лично мнение, коментар или оценка на фактите. Неправилно съдът е приел,
че на проверка подлежат само фактическите твърдения, но не и оценъчните
съждения, както и че коментарите и оценките са правомерни и позволени,
независимо от крайно негативното отношение към личността на ищеца, което
внушават. Излагат се доводи, че журналистическите коментари следва да са в
рамките на свободата на словото по чл. 39 КРБ. Изложените в статиите твърдения,
според ищеца, не са добросъвестно събрани, проверени от независими източници и
не са верни. По делото се установява, че в резултат на това журналистическо
поведение, ищецът е претърпял неимуществени вреди, чието обезщетяване се иска.
Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ответникът „К.“ АД, чрез представителя
си, оспорва жалбата в подробен писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. В него се
излагат съображения, че в жалбата не се излагат никакви конкретни съображения
за допуснати от СРС нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. СРС е анализирал обстойно всички събрани по делото доказателства и е
достигнал до правилни правни изводи за неоснователност на исковете. В статиите
няма нито едно клеветническо твърдение за ищеца, доколкото в тях става въпрос
за съвсем различни лица. Изразите, използвани в статиите, по никакъв начин не
уронват доброто име, честта и достойнството на ищеца и не го злепоставят пред
обществото. Ищецът не може да бъде отговорен за действията на трети лица. В
производството е установено, че са изнесени действителни факти. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесните статии са
резултат от задълбочено журналистическо разследване, както и че изнесената в
тях информация е била вече общодостъпна от други предавания и предходни
публикации. Ответникът е изложил обстоятелства, които не са разпространени за
първи път от него и за които е са получени потвърждения от многобройни
източници. От писмените и гласни доказателства се установява, че проверката на
публикуваната от ответника информация е била обстойна и добросъвестна, поради
което следва да се изключи вината на журналистите, а от там и на работодателя
им, който не носи отговорност. Ответникът не може да отговаря за съдържащите се
в статиите мнения, оценки и съждения. Исковете са неоснователни и поради
недоказаност на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка
причинна връзка с публикуване на статиите. Според ответника не се доказва
ищецът да е търпял твърдените негативни емоции и стрес в резултат от
публикациите. Позовава се на практика на ЕС по правата на човека във връзка със
свободата на словото на журналистите, както и на Решение на КС на РБ. Моли да
се потвърди решението като правилно и обосновано. Претендират се разноски за
настоящата инстанция, съгласно списък. Възразява за прекомерност на разноските
на ищеца за адвокат.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Районният съд се е
произнесъл по искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД във връзка
с две статии, съответно : „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“,
публикувана в броя от 03 - 09.02.2016 г. на вестник „Г.“ и „Арестуван от ДЕА за кокаин
доставял въглища на К.“, публикуван в броя от 13.04.2016 г. на същия вестник.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия
на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено при изяснена
фактическа обстановка, като СРС е обсъдил подробно приетите пред него писмени и
гласни доказателства, които настоящият въззивен състав не намира за необходимо
да преповтаря, а препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК.
Страните
не спорят по факта, че в брой от 03-09.02.2016 г. на вестник „Г.“ е публикувана
статия „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“, както и че в брой от 13.04.2016
г. на вестник „Г.“ е публикувана статия със заглавие „Арестуван от ДЕА за кокаин
доставял въглища на К.“. Статиите са представени по делото.
Не е спорно и обстоятелството, че издател на
вестник „Г.“ е ответникът „К.“ АД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението й. Възложителят на работата, при изпълнение на
която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която
е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича
от вината на възложилия работата. Медията, като юридическо лице, носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите от
публикации направени в нейни издания, като ответникът е допуснал те да бъдат
разпространени, чрез действия на негови служители.
Ангажирането на отговорността на
ответника по посочения ред изисква осъществяването на следния фактически състав
: противоправно и виновно причинени вреди от действия на лица – служители на
ответника, при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо
лице работа и наличие на причинно -
следствена връзка между действието и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В случая ищецът
е поддържал, че в първата статия, озаглавена : „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“, употребените
изрази: „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“, „Няма нищо случайно в това, че
един от хората на Х.К. е в тази група за ДДС измами“, ,Източник на „Г.“ разкри,
че има връзка между подкрепата на хората на К. в парламента за управляващите е
протакането на процеса“ в съвкупност със съпътстващото я оформление от снимки,
колажи и други стилистични похвати внушават, без да има конкретна връзка с
предмета на статията, че ищецът е пряко свързан с лица, които извършват тежки
умишлени престъпления и може да влияе на органите на разследване и съда.
По отношение на
втората статия : „Арестуван от ДЕА за
кокаин доставял въглища на К.“, поддържа, че изразите : „един от арестуваните с
кокаин …. е бил бизнес партньор на олигарха Х.К.“ и „точно фирма на едно от
арестуваните лица Н.С.е спечелила концесия за добив на въглища край Симитли, която
доставяла на ТЕЦ „Бобов дол“, собственост на Х.К.“, в съвкупност със снимката
на ищеца внушават на читателите, че ищецът е пряко свързан с лица, които
извършват тежки умишлени престъпления.
Основният
спорен въпрос в производството, пренесен и пред въззивният съд е дали
употребените изрази в статиите разкриват признаците на противоправност, като
основание за ангажиране на отговорността на ответника, както и налице ли са
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
Във всеки
конкретен случай съдът следва да прецени дали определена публикация, която е с
негативно съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по
обществен въпрос свързан с това лице, обективира и твърдение за злепоставящи го
факти.
По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или
устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин. Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2
и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от
Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е
абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други
конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и
неприкосвеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на
мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно
произведение е изключена.
Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на
Република България (КРБ) свобода на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не
се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито
на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.
Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности (свободата
на словото и доброто име на гражданите) се решава конкретно
въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. Издателят на печатно
произведение носи отговорност за верността на изнесената
информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо
разследване. Издателят, чрез своите длъжностни лица,
определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност
на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне,
подбор и поместване на печатни материали (Р. № 404/13.07.2010
г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.).
Действително в своята практика ВКС приема, че не е
противоправно поведението по повод изказани мнения
с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му
се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. (така
в решение на ВКС,
ІІІ г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.,
постановено по чл. 290 ГПК).
Както приема и СРС, публичните лица са длъжни да търпят критика в по - голяма степен от
частните лица, но те не са длъжни да търпят всяка критика, всяка обида или
клевета. В случаите, при които чрез печатно произведение са
разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни с негативен
подтекст, издателят на печатното произведение носи отговорност
за причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД. (в този смисъл решение № 264 от 21.10.2013
г. по гр. д. № 2161/2013 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС).
Както се посочи сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване
на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те могат да
са обект на
посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното
разгласяване на неистински, позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на
честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на
правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от Конституцията
и от Конвенцията.
Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта
и достойноството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни,
както е приел и СРС. Обидата е лично унизително отношение към определено лице. Като клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Фактическите твърдения, за които се
поддържа, че са
клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест е
на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са
основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че
са неверни - издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно
адресата и доколкото лицето, което ги изнася не е проявило дължимата грижа да провери достоверността на информацията. Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на ограниченията на правото на свободно изразяване на мнение по
чл. 39-41 от
КРБ и оценъчните съждения, които са извън този обсег.
В конкретния случай, за да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да
накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са
неприлични, вулгарни и цинични.
Предвид посочената практика, настоящият състав споделя изводите, до които е
достигнал и СРС, че при преценка основателността на предявените искове, мненията и оценките не подлежат на
проверка за вярност, тъй като те представляват само коментар на факти от
обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на лицето,
което ги прави само ако представляват обида или клевета. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга
причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството и честта на личността.
В контекста на изложеното, относно първата
статия със заглавие : „Човек на К. в
бандата на Кървавата М.“ от брой 03-09.02.2016 г. на вестник „Г.“, следва да се отбележи следното :
В статията се твръди, че Х.К. има влияние в ПП „ЛИДЕР“
и че подсъдимият за ДДС измами В.М.му е приближен във връзка с политическата
дейност на партията. Цитира се мнение на запознати с разследването, според
които „Х.К. също е бил подсъдим за такова престъпление, за което е оправдан“.
Направен е извод, че Х.К. има „хора в парламента“ и че има връзка между
подкрепата, която депутатите на К. дават за управляващите и протакането на
процеса срещу Г.и М..
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че не е
позорящо или обидно обстоятелството, че ищецът се сочи като един от
учредителите на ПП „Лидер“, нито накърнява честта и достойнството му
твърдението, че упражнява влияние в дейността на политическата партия. Изложеното,
че В.М.е член на ПП „Лидер“ е резултат от събрана от журналистите информация и
проверка. Показания в този смисъл дава и свидетелят Н.С.М., който е бил шев на
пресцентъра на партията „България без цензура“ (ББЦ). Той е заявил, че ПП
„Лидер“ е била в предизборна коалиция с ББЦ през 2014 г., като преговорите за
коалиция са водени директно с Х.К.. Чувал е името на В.М., но не го познава
лично. Знае, че е бил кандидат за народен представител от района на Плевен през
2009 г. и кандидат за общински съветник. Бил е препоръчан за коалицията между
ПП „България без цензура“ и ПП „ЛИДЕР“ от Х.К..
Настоящият състав споделя изводите на СРС, че в
цитатите на публикацията не се съдържат обидни
или вулгарни изрази и оценки, които обективно да са годни да накърнят достойнството или честта на ищеца.
В същото време обаче съдът намира, че изложеното
в статията, че „няма нищо случайно“ в това, че човек на Х.К. е в „разследвана
група за ДДС измами“ и че „енергийният бос“ има „хора в парламента“ и има връзка
„между подкрепата, която депутатите на К. дават за управляващите и протакането
на процеса срещу Г.и М.“ независимо, че по същество представлява мнение на
журналистите, изготвили статията, съставляват клеветнически
твърдения с негативен подтекст за личността на ищеца и за
нерегламентирано влияние в парламента. Тези разсъждения създават внушение в
читателите, че ищецът разполага с подкрепа в НС, чрез която може да влияе върху
разследването на описаните в статията престъпления. Налице е негативно внушение по отношение на личността на Х.К..
По отношение
втората статия от 13.04.2016 г. - „Арестуван от ДЕА за
кокаин доставял въглища на К.“, съдът намира следното :
В нея описано,
че един от арестувани лица по подозрение за участие в ОПГ за разпространение на
наркотици - Н.С., е бил бизнес партньор на ищеца. Изложено е, че са налице търговски
взаимоотношения между фирма на С.- „К. и К.“ ООД и ТЕЦ „Бобов дол“, който се
свързва с името на ищеца. Описано е, че фирмата „К. и К.“ ООД на Н.С.е
спечелила концесия през 2011 г. за добив на кафяви въглища с министерство на
икономиката.
Действително, от представените по делото Оценка
за съвместимост на инвестиционно предложение и Решение по оценка на въздействието
върху околната среда на подадено инвестиционно предложение от Министерството на
околната среда и водите се установява, че е имало някакви търговски отношения
между „К. и К." ООД и ТЕЦ „Бобов дол“. Не е установена никакви конкретна
връзка на ищеца с ТЕЦ Бобов дол, освен твърденията на свидетелите М.и Д., че
било „общоизвестен факт“, че Х.К. има отношение към дейността на ТЕЦ „Бобов
дол“.
При това не може да се приеме извода на СРС,
че твърденията за бизнес партньорство между Н.С., които е „разследван за
кокаин“ според статията и ищеца К.почиват на добросъвестно събрана журналистическа
информация.
По отношение използваната в статията дума
„олигарх“, за разлика от СРС настоящият състав намира, че съгласно значението й
в тълковния речник, думата има и основно негативно значение, защото се приема,
че парите на олигарсите са незаконно придобити. Действително се използва за човек,
който принадлежи към господстващото политическо и икономическо мнозинство в
обществото, на създава внушение за придобиване на средства по незаконен или
непозволен начин.
В обобщение настоящият
състав приема, че изложените в статиите твърдения за близки бизнес и партийни
отношения на ищеца с лицата В.М.и Н.С.разследвани за посочените в статиите
престъпления, заедно със заглавията на статиите и снимките в статиите, създават
внушение сред неограничен брой читатели на вестник Г., че той има пряка връзка
с посочените в двете статии лица, които са разследвани за извършени измами с
ДДС и търговия и притежание на кокаин. В
съвкупност със съпътстващото оформление на статиите – вписване с големи букви
на името на ищеца и негови снимки в близък план, заедно с използваните колажи,
се внушава, без да има конкретна връзка с предмета на статиите, че ищецът е
пряко свързан с лица, които извършват тежки умишлени престъпления и може да
влияе индиректно върху органите на разследване.
В двете процесни статии е
изнесена информация, която не е доказана след проведено добросъвествно
журналистическо разследване - след проверка на данните от поне два независими
източника, изложеното не е съгласувано с ищеца, има злонамерен,
злепоставящ характер и надхвърля пределите, след които са засегнати
конституционните ценности за доброто име, честта, достойнството и
авторитета на ищеца в обществото.
Въззивният съд намира, че издателят - ответник, като възложител на работата, носи
доказателствена тежест не само за установяване верността на написаното, но и че
то е резултат от добросъвестно проведено журналистическо проучване. Съдържанието на
текстовете не насочва към извод, че твърденията изхождат от други, при това
конкретни автори и публикации, съответно че в статиите коректно е препечатана
или предадена чужда информация. Няма данни и за това, че информацията е
проверена и изяснена, включително чрез вземане становище на засегнатото лице.
Не
може да се приеме, че публикациите са израз на правото на журналиста свободно да изразява
собствено становище във връзка с предмета на статиите, който сам по
себе си няма никаква пряка връзка с ищеца.
Действително всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява в печатни издания, които не подлежат на
цензура (на РБ), но това право не може да се използва за накърняване на доброто
име на гражданите. Публикуваните материали имат
в едната си част клеветнически характер, а написаното в друга част е злепоставящо. В
заключение съдът намира, че е нарушен общият дълг да не се увреждат морални интереси на
други лица.
Съставът прави този извод,
съобразявайки и задължителната практика, че негативните оценки за определена
личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, само ако не засягат достойнството на личността. Използваните в статиите внушения в никакъв случай не са пример за добросъвестно
журналистическо поведение, базиращо се на етични норми, целящо предоставяне на
обществото на обективна и точна информация въз основа на проверени и сигурни
източници. Принципите на отговорната журналистика в случая са погазени, изнесената
информация в материалите относно
дейността и личността на ищеца не е подкрепена с конкретни факти, а се базира на преднамерени внушения за неправомерно поведение.
По делото не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергаят презумпцията за вина по на авторите на
публикациите.
По делото се установи безспорно и
причинната връзка между процесните публикации и претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетелката на ищеца М. Д.а Пе., която като технически секретар и личен
сътрудник на ищеца от 2013 г. има непосредствени впечатления върху
емоционалното му състояние. Според нея ищецът е преживял тежко написаното в
статиите по негов адрес, бил е много разстроен и възмутен, загубил е желание за
работа, не се е хранел. След публикациите се е оплаквал, че не може да спи.
Статиите са се отразили негативно на емоционалното и здравословното му
състояние. На свидетелката не е известно ищецът да е политик или да има
отношения с ПП Лидер, нито с ТЕЦ „Бобов дол“. Статиите са разстроили ритъма му
на работа, бил е раздразнителен и припрян. Възмущавал се е от това, че чрез
публикациите се опитват да го свържат с престъпни групи извършващи тежки
престъпления. Притеснен е бил как ще се отрази това на семейството и бизнеса
му.
В обобщение, настоящият състав намира, че претърпените
стрес, негативни емоции и безпокойство са се отразили на психиката, поведението
и работоспособността на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесните
публикации.
За
разлика от СРС, настоящият състав намира, че с процесните публикации е
реализиран състава на чл. 49 ЗЗД и отговорността на ответника следва да се
ангажира.
Относно размер на обезщетението
за вреди, въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като неимуществените се преценяват по справедливост от съда. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението.
Въз основа на ангажираните в
производството гласни доказателства въззивният съд приема за установено настъпването на твърдените от
ищеца неимуществени вреди, състоящи се в това,
че се е чувствал злепоставен пред неограничен кръг
субекти, читатели на в. Г., станал е тревожен и раздразнителен, чувствал е емоционално напрежение и смущение в
нормалния си начин на живот и работа.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отчетат
всички конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства имащи отношение към претърпените от ищеца
неимуществени вреди, да се съобрази злепоставящ характер на публикуваните материали, с които са засегнати лични, граждански
и човешки права на ищеца, накърнен е авторитета му в личен и професионален
план, с което ответникът, като издател на вестника определящ характера и съдържанието на
публикуваните материали, е нарушил общият дълг да не се вреди другиму.
Съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД и като отчита
конкретните обстоятелства свързани с публикациите и негативните емоции претърпени
от ищеца около 2 - 3 седмици след публикуване на статиите, настоящият състав
намира, че справедливият размер на обезщетението е общо 6 000 лв. – т. е.
по 3 000 лв. за всяка от статиите. До
този размер решението следва да се отмени и исковете – да се уважат. Над този
размер – решението е съобразено с материалния закон и следва да се потвърди
както е постановено.
По
разноските пред СРС :
Предвид изхода от спора решението следва да се отмени
и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответника пред СРС, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК - над размер от 840 лв. до присъдения от 1 200
лв.
В полза на ищец се дължат разноски пред СРС за адвокат
и държавна такса съобразно уважената част от исковете.
Пред първоинстанционния съд са представени
доказателства за уговорени и реално заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение общо по двата иска в размер на 3 000 лв., както и за
държавна такса от 800 лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
разноските за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд
намира за основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора и
цената на исковете съобразно чл. 7, ал. 2 НМРАВ, както и че производството е
приключило в едно съдебно заседание съдът намира, че в претендираното в полза
на ищеца възнаграждение следва да се намали на 1 100 лв. по всеки от исковете
или общо за двата то е в размер на 2 200 лв. От него, съобразно уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на общо 660 лв., както и 240 лв. от заплатената държавна такса.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора, право на разноски има
въззиваемата страна - ответника съобразно отхвърлената част от исковете, както
и ищеца - съобразно уважената част.
По делото са представени
доказателства за направени от ответника разноски за адвокат пред СГС в размер
на 1 000 лв., платени в брой. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази цената на исковете и
минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, намира
възражението за неоснователно. Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза
на ответника следва да се присъди адвокатски хонорар от 700 лв.
В полза на ищеца също се дължат
разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената част от исковете. По
делото са представени доказателства за направени разноски от 2 400 лв. за
адвокат и 400 лв. – държавна такса. Ответникът също е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност
на спора и нормите на НМРАВ, съдът намира, че претендираните от ищеца разноски
следва да се намалят на общо 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат от общо 600 лв.
и 120 лв. от заплатената държавна такса пред СГС.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 369905/23.03.2018 г. на
Софийския районен съд, 118 с - в по гр. д. № 37914/2016 г., в частта, в която
са отхвърлени предявените от Х.А.К. с ЕГН ********** срещу „К.“ АД с
ЕИК ******, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от публикация на статия със заглавие: „Човек
на К. в бандата на Кървавата М.“ в броя от 03 - 09.02.2016 г. на вестник „Г.“,
както и за сумата от 3 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди от публикация на статия със заглавие: „Арестуван от ДЕА
за кокаин доставял въглища на К.“ в броя от 13.04.2016 г. на вестник „Г.“,
както и в частта, в която ищецът Х.А.К. е осъден по чл. 78, ал. 3 ГПК за
разноски в полза на „К.“ АД над размер
от 840 лв. до присъдения размер от 1 200 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „К.“ АД с ЕИК ****** да заплати на Х.А.К. с ЕГН ********** на основание чл.
49 ЗЗД, вр. с чл. ал. 1 ЗЗД следните суми : сумата от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
публикация на статия със заглавие: „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“ в
броя от 03 - 09.02.2016 г. на вестник „Г.“, както и сумата от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от публикация на
статия със заглавие: „Арестуван от ДЕА за кокаин доставял въглища на К.“ в броя
от 13.04.2016 г. на вестник „Г.“, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба - 08.07.2016 г. до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
369905/23.03.2018 г. на Софийския районен съд, 118 с - в по гр. д. № 37914/2016
г., в частта, в която са отхвърлени предявените от Х.А.К.
с ЕГН ********** срещу „К.“ АД с ЕИК ******, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 3 000 лв. до
размер от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от публикация на
статия със заглавие: „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“ в броя от 03 -
09.02.2016 г. на вестник „Г.“, както и над
сумата от 3 000 лв. до размер от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от публикация на статия със заглавие: „Арестуван от ДЕА за кокаин
доставял въглища на К.“ в броя от 13.04.2016 г. на вестник „Г.“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.“ АД с ЕИК ******, с адрес на представителя си : гр. София, бул. „******,
чрез адв. И.М.М. да заплати на Х.А.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.
И. П.М., разноски за СРС в размер на 660 лв. - от платеното адвокатско
възнаграждение и 240 лв. - от заплатената държавна такса, както и разноски пред
СГС за адвокат в
размер на общо 600 лв. и 120 лв. от заплатената държавна такса пред СГС,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Х.А.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „К.“ АД с ЕИК ******, с адрес на представителя си :
гр. София, бул. „******, чрез адв. И.М.М. сумата от 700 лв. адвокатски хонорар пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.