РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. Б., 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210100510 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от ищеца
„Агенция *****” ЕАД, срещу ответника Р. П. Г..
В исковата си молба ищецът сочи, че на 04.03.2021 г. е подписано Приложение № 1
към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 04.03.2021 г. между „С. к.“
ООД и „Агенция *****“ ЕАД, по силата на което вземанията на „С. к.“ ООД срещу Р. П. Г.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 400374/24.02.2020 г. са прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Твърди се, че ответницата е уведомена за станалата продажба на
вземането от името на „С. к.“ ООД, чрез пълномощника „Агенция *****“ ЕАД, с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/400374 от дата 12.03.2021 г., изпратено с
известие за доставяне. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка „Непотърсена пратка“. Сочи се, че на 24.02.2020 г. между „С. к.“ ООД, като
Заемодател, и Р. П. Г., като Заемател, е сключен договор за паричен заем с № 400374.
Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1300 лв. От своя страна заемателят
е следвало да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора, представляващи изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема
е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи
условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните
са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 191,97 лв. Така,
страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1491,97
лв., която е платима на 7 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 213.14
лв. при първа погасителна вноска 24.03.2020 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 24.09.2020 г. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на
Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
1
неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата
до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-
горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 538.53 лв. за
периода от 25.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи се, че Заемателят
не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството, поради което ищецът е инициирал
образуване на заповедно производство. Издадена е заповед по чл. 410 ГПК, по която
длъжникът възразил.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че Р. П. Г. дължи на „Агенция *****“ ЕАД сума в общ
размер на 2030.50 лева, от които главница 1300.00 лева, договорна лихва 191.97 лева, ведно
със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер на 538.53 лева за периода от 25.03.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Претендират се законна лихва върху главницата и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника. Правят
се възражения, че исковата молба е нередовна. Твърди се, че предявените искове са
неоснователни. Оспорват се твърденията във връзка с надлежното съобщаване на
извършената цесия, като това следвало да стори стария кредитор, а не цесионера, като в тази
връзка упълномощаването не е произвело своето правно действие. Сочи се, че договорът за
заем е нищожен, противоречащ на закона и добрите нрави. Договорът за цесия също е
нищожен. За сочените възражения са релевирани подробни доводи в писмения отговор.
Изложени са възражения и за недължимост на сума за неустойка, както и за това че
вземанията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми. Твърди се, че в полза на
ответника не е отпусната заемна сума в размер на 1300 лв., а със сключването на цитирания
в исковата молба договор е рефинансиран стар дълг по друг договор от 2019г. и поради тази
причина са отпуснати само 500 лв.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени са две съдебно-счетоводни
експертизи /основна и допълнителна/, въз основа на които се установява следната
фактическа обстановка:
Като доказателство е представен Договор за паричен заем № 400374/24.02.2020г.,
сключен между "С. к." ООД, в качеството на заемодател, и ответницата в качеството на
заемател, въз основа на който в полза на последната е отпусната сума под формата на заем в
размер на 1300 лв. Уговорена е договорна лихва в размер на 191,97 лв. Общата сума в
размер на 1491,97 лв. следвало да се върне на седем месечни вноски, първата платима на
24.03.2020г., а последната на 24.09.2020г. Заемната сума е получена в брой още при
подписването на договора. В чл. 7, ал. 2 от договора страните са постигнали договорка,
според която в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължи за нея
обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от
датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
04.03.3021г., сключен между "С. к." ООД /продавач/ и ищеца "Агенция *****" ЕАД
/купувач/, по силата на който продавачът продава на купувача вземания, произтичащи от
договори за кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от извадка от Приложение
№ 1 вземанията на ответницата са прехвърлени в полза на ищеца.
Видно от пълномощно "С. к." ООД упълномощава "Агенция *****" ЕАД да уведоми
от името на продавача всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирали
съгласно сключения договор за цесия. Такова уведомление е изготвено и изпратено до
ответницата, но няма данни дали и кога е получено и от кого. В тази връзка се представя
известие за доставяне, но същото не е оформено по надлежния ред.
От страна на ответницата и "С. к." ООД са представени писмени документи, които са
2
неотносими към предмета на настоящото дело /по друг договор за заем, сключен между
същите страни/, които не следва да се анализират от настоящата съдебна инстанция.
По делото е назначената основна и допълнителна експертиза, по които вещото лице
сочи, че Договор за паричен заем № 367886/30.10.2019г - за 900,00 лева и Договор за
паричен заем № 400374/24.02.2022г - за 1 300,00 лева, сключени между „С. к.” ООД и Р. П.
Г. са самостоятелни договори за заем и нямат връзка помежду си. /На 24.02.2022г
ответницата е получила 1 300,00 лева по Договор за паричен заем № 400374/24.02.2022г. На
същата дата - 24.02.2022г с ПКО е внесена сума в размер на 555,00 лева по Договор за
паричен заем № 367886/30.10.2019г. чийто падеж не е настъпил (падежът е 30.03.2020г).
вещото лице сочи, че със сумата от 1300 лв. по процесния договор за заем е рефинансиран
стар дълг на ответника по друг договор за заем - по Договор за паричен заем №
367886/30.10.2019г, което рефинансиране е извършено, като на 24.02.2020г ответницата Р. Г.
е получила в брой по Договор за паричен заем № 400374/24.02.2020г сума размер на 1 300
лева (цялата сума по Договора) и на същата дата - 24.02.2020г е погасила предсрочно
задължението си по Договор за паричен заем № 367886/30.10.2019г (с краен срок на
погасяване 30.03.2020г), като е внесла в брой 555 лева. Вещото лице сочи, че остатъкът на
задължението по Договор за паричен заем № 400374/24.02.2020г- към 29.11.2021г - датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК е както следва: глвница в размер на 1300 лв.;
договорна лихва в размер на 191,97 лв. и обезщетение за забава в размер на 324,80 лв. за
периода 25.03.2020г.-28.11.2021г.
Съдът кредитира изцяло и двете заключения, същите не са оспорени от страните по
делото, отделно от това вещото лице е отговорило пълно, ясно и обосновано на поставените
въпроси.
Ищецът като заявител е депозирал заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК,
по което е образувано ч.гр.д № 2956/2021г. по описа на Районен съд – Б.. По делото е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 952/29.11.2021г., с която е
разпоредено Длъжникът Р. П. Г. да заплати на кредитора Агенция ***** ЕАД, следните
суми и на следните основания: - сумата от 1300 лв., представляващи главница, на основание
задължение по договор за паричен заем № 400374 г. сключен на 24.02.2020 между „С. к."
ООД и Р. П. Г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „С. к.“
ООД в полза на „Агенция *****“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 04.03.2021 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 04.03.2021г.; - сумата от
191.97 лв., договорна лихва за периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2020 г.; сумата от 538.53 лв.
- обезщетение за забава за периода от 25.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; - ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК -
29.11.2021г. до изплащането; - сумата от 40,61 лв. държавна такса и сумата от 75 ла. -
юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от ответницата в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което ищецът е предявил
установителни искове за установяване дължимостта на оспорените вземания в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове са депозирани след подадено от
ответника възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, предвид на което ищецът има правен интерес от
предявяването им и предвид обстоятелството, че е спазен едномесечният срок по чл. 415
ГПК, исковете се явяват процесуално допустими.
По същество:
За да бъдат уважени предявените установителни искове в тежест на ищцовото
дружество е да докаже наличие на валиден договор за заем, сключен между ответницата И
С. к. ООД с уговореното съдържание, изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави парична сума под формата на заем, наличието на уговорка за възнаградителна
3
лихва, забава от страна на заемателя, валидно цедиране на вземанията в полза на ищеца,
както и това, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
сключила договор за заем с третото неучастващо по делото лице –„С. к.“ ООД, с който й е
предоставен заем в размер на 1300 лв. След като е получила сумата е следвало да я върне
съобразно уговореното в договора, ведно с договорената възнаградителна лихва. Установява
се от заключението на в.л., че плащания по договора не са извършвани.
Напълно неоснователни са възраженията на ответницата, че не е получавала заемната
сума по процесния договор за заем. В последния изрично е посочено, че заемателят е
получил сумата по договора, същият е подписан от заемателя и подписът под него не е
оспорен. Соченото обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице.
Обстоятелството, че със заетата сума е рефинансиран стар дълг по друг договор за заем е
ирелевантно.
Установи се, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с договор за цесия,
сключен на 04.03.2021г.
Възраженията в отговора на исковата молба в обратна насока са напълно
неоснователни.
На първо място са неоснователни възраженията, че ответницата не е била надлежно
уведомен за извършената цесия. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да породи
действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба
предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 3 на
чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от последния. До този момент
титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това съобщението от новия кредитор
няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че старият
кредитор няма правото да упълномощи новия да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В посочения смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай цедентът „С. к.“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция
*****“ ЕАД да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземанията, което се установява от
приложено по делото пълномощно. С оглед на това цесионерът е изпратил уведомление до
длъжника Г.. Действително по делото липсва яснота дали уведомлението е надлежно
получено /в обратната разписка липсва подобно отбелязване/. Това обаче не води до извода,
че цесията не е надлежно съобщена на задълженото лице. Уведомлението фигурира като
приложение към исковата молба. Безспорна и категорична е практиката на ВКС, част от
която е обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Б. Й., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р. Б.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, че ответникът следва да се счита уведомен за
извършената цесия с получаване на уведомлението, приложено към исковата молба, какъвто
е настоящият случай.
При това положение следва обоснованият извод, че ответницата следва да се счита
надлежно уведомена за извършената цесия.
Напълно неоснователни и банкетни са възраженията в писмения отговор за това, че
договорът за заем е нищожен, като противоречащ на закона и добрите нрави, както и че
договорът за цесия е нищожен, тъй като липсва предмет. Настоящата съдебна инстанция не
констатира наличие на неравноправни клаузи, т.е такива които да са уговорени във вреда на
потребителя, неотговарящи на изискванията за добросъвестност и водещи до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възраженията в писмения отговор за неравноправна клауза, регламентираща
4
неустойка не следва да се взема предвид, доколкото ищецът не претендира такова вземане.
Възраженията относно настъпване на предсрочна изискуемост също са ирелевантни,
доколкото ищецът не се позовава на такава.
В неоспореното заключение на вещото лице Т. се сочи, че дължимите суми по
процесния договор за заем са както следва: главница в размер на 1300 лв.; договорна лихва в
размер на 191,97 лв. и обезщетение за забава в размер на 324,80 лв. за периода 25.03.2020г.-
28.11.2021г. Исковите претенции за заплащане на договорна лихва и главница съвпадат с
посоченото от вещото лице, поради което ще следва да се уважат като се признае за
установено, спрямо Р. П. Г., че дължи на „Агенция *****” ЕАД, следните суми, предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 952/29.11.2021г.,
постановена по ч.гр.д № 2956/2021г. по описа на Районен съд-Б.: сумата от 1300.00 лв.,
представляващи главница, на основание задължение по договор за паричен заем № 400374 г.
сключен на 24.02.2020 между „С. к.“ ООД и Р. П. Г., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „С. к.“ ООД в полза на „Агенция *****“ ЕАД по силата
на Приложение № 1 от дата 04.03.2021 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК - 29.11.2021г. до окончателното й изплащане; сумата от 191.97 лв. - договорна
лихва за периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2020 г.
Искът за заплащане на обезщетение за забава ищецът претендира в размер на 538,53
лв. Според заключението на вещото лице обезщетението за забава е в размер на 324,80 лв.,
поради което установителният иск за посочената сума ще следва да се уважи за периода
25.03.2020 г.- 29.11.2021г., а за разликата над нея - отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид направените искания се дължат разноски и на
двете страни – на ищеца за исковото и заповедното производство, съобразно уважената част
от исковете, а на ответника за исковото производство, съобразно отхвърлената част от
акцесорната претенция.
С оглед на ангажираните по делото доказателства ответникът дължи на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 103,44 лв. и разноски за исковото
производство в размер на 457,56 лв.,+ които суми ответницата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ищеца.
Ищецът дължи на ответницата разноски за исковото производство в размер на 52,63
лв., която сума следва да бъде осъден да заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Р. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Б., ул. П. № **, че дължи на „Агенция *****” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № **, офис сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от Д. Б., следните
суми, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
952/29.11.2021г., постановена по ч.гр.д № 2956/2021г. по описа на Районен съд-Б.: сумата от
1300.00 лв. (хиляда и триста лева) представляващи главница, на основание задължение по
договор за паричен заем № 400374 г. сключен на 24.02.2020 между „С. к.“ ООД и Р. П. Г.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „С. к.“ ООД в полза на
„Агенция *****“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 04.03.2021 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 04.03.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - 29.11.2021г. до окончателното й
5
изплащане; сумата от 191.97 лв. (сто деветдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) -
договорна лихва за периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2020 г.; сумата от 324,80 лв. (триста
двадесет и четири лева и осемдесет стотинки) - обезщетение за забава за периода 25.03.2020
г.-29.11.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, представляващ обезщетение за забава за разликата
над 324,80 лв. (триста двадесет и четири лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА Р. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул. П. № 25, да заплати
на „Агенция *****” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Д- р П. Д.” № **,
офис сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от Д. Б., сумата в размер на 103,44 лв. (сто и
три лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща разноски по заповедното
производство и сумата в размер на 457,56 лв. (четиристотин петдесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща разноски за исковото производство, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Агенция *****” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Д-
р П. Д.” № **, офис сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от Д. Б., да заплати на Р. П. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. П. № 25, сумата в размер на 52,63 лв.
(петдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), представляваща разноски за исковото
производство, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6