ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№164./13.03.2020
гр. Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело
№ 126/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1517/16.12.2019г., постановено по гр.д. №
3294/2015г. ОС – Варна е осъдил Д.И.В., ЕГН **********
да заплати на П.Х.М., ЕГН
********** сумата от 7 193.59 /седем хиляди сто деветдесет и три точка
петдесет и девет/ лева, представляваща дължимият, на основание т.10 от
предварителен договор, сключен на 16.08.2010г. сбор от сумите
заплатени като разходи за извършените възстановителни и довършителни СМР,
предварителни мероприятия и строителен надзор, припадащи се и дължими за гараж
№ 3 и ап. 3 в жилищната сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „Страхил Войвода“ №
46, съобразно решенията на ОС на етажната собственост от 27.09.2010г. и
12.10.2010г. /стр.5 от гр.д. № 2418/2015г./, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска 18.08.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до
претендираната в размер на 74 520.00 лева, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и претенцията за законна лихва върху сумата от 67 326.41 лева, считано
от датата на предявяване на иска 18.08.2015 г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Със същото решение първоинстанционинят съд е прекратил
производството по предявени в условията на евентуалност осъдителни
претенции на П.Х.М. против Д.И.В. за заплащане на сумата от 74 520 лева,
претендирана в следната последователност на основанията - чл. 70, ал.3 от ЗС
вр. чл. 72 от ЗС и чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и съединена кумулативно с
последната претенция за връщане на сумата от 20 000 евро представляваща
продажна цена за двата имота / апартамент и гараж/, на основание чл. 55, ал. 1
пр. 3 от ЗЗД, както и по насрещните искове на ответницата Д.И.В.
против П.Х.М. с правно основание чл.108 от ЗС за
предаване на владението върху имоти с идентификатори - 10135.1502.65.1.3 и 10135.1502.65.1.11 по КККР на гр.Варна и за заплащане на сумата от 18 240 лева, претендирани
като обезщетение за ползите от които е била лишена за периода от 17.12.2014г.
до 28.08.2017г., на основание чл.73, ал.1 от ЗС вр. чл.55 от ЗЗД.
На основание чл.248 ГПК решението е допълнено в частта му
за разноските, съгласно определение № 802/28.02.2020г. на ОС – Варна.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от Д.И.В., вх. № 38464/27.12.2019г., която го обжалва в неговата осъдителна
част, както и частна жалба от същата страна, вх. № 38323/23.12.2019г. против
прекратителното определение, инкорпорирано в решението относно предявените
насрещни искови претенции – по чл.108 ЗС и чл.73, ал.1 от ЗС вр.
чл.55 от ЗЗД.
В срок е постъпила и въззивна жалба от П.Х.М., който
обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете му
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и в частта по прекратените
му искови претенции.
След подаване на въззивните жалби страните са депозирали молби /молба вх. №
7173/02.03.2020г., изходяща от П.М. и молба с вх. № 6079/21.02.2020г. от Д.В.,
последната молба приложена на л.869 от първоинстанционното дело/, в които са
посочили, че са постигнали извънсъдебно споразумение по претенциите, предмет на
предявените от тях искове, поради което оттеглят същите, вкл. и въззивните си
жалби, и молят за прекратяване на делото.
С оглед така обективираните изявления на страните, чрез процесуалните им
представители, надлежно упълномощени и с права по чл.34 ГПК, настоящият състав
намира, че са налице предпоставките на чл.232 ГПК вр. чл.249 ГПК, поради което
и първоинстанционното решение следва да бъде изцяло обезсилено, вкл. и
постановеното по реда чл.248 ГПК определение за неговото изменение в частта му
за разноските.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение № 1517/16.12.2019г., постановено по гр.д. № 3294/2015г. на ОС –
Варна и постановеното по реда чл.248 ГПК определение № 802/28.02.2020г. за
неговото изменение в частта му за разноските, поради постигната извънсъдебна
спогодба между страните и оттегляне на исковите претенции, на основание чл.232 ГПК вр. чл.249 ГПК И ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените от П.Х.М. против Д.И.В. искове за
заплащане на сумата от 74 520 лева, претендирана на
основание т.10 от предварителен договор, сключен
на 16.08.2010г. като сбор от сумите заплатени като разходи за
извършените възстановителни и довършителни СМР, предварителни мероприятия и
строителен надзор, припадащи се и дължими за гараж № 3 и ап. 3 в жилищната
сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „Страхил Войвода“ № 46, съобразно решенията
на ОС на етажната собственост от 27.09.2010г. и 12.10.2010г. /стр.5 от гр.д. №
2418/2015г./, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска 18.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а в условията на евентуалност за заплащане на същата сума, претендирана
в следната последователност на основанията - чл. 70, ал.3 от ЗС вр. чл. 72 от
ЗС и чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и съединена кумулативно с последната претенция
за връщане на сумата от 20 000 евро представляваща продажна цена за двата
имота / апартамент и гараж/, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и по насрещните искове на ответницата Д.И.В. против П.Х.М.
с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху имоти с
идентификатори - 10135.1502.65.1.3 и
10135.1502.65.1.11 по КККР на гр.Варна и за заплащане на сумата от 18 240 лева, претендирани
като обезщетение за ползите от които е била лишена за периода от 17.12.2014г.
до 28.08.2017г., на основание чл.73, ал.1 от ЗС вр. чл.55 от ЗЗД, поради оттеглянето им, на основание чл.232 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 126/2020г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.