№ 455
гр. Плевен, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600691 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 243, ал. VІІ от НПК.
С определение № 388/16.ІХ.2021 г. постановено по ЧНД № 1676/2021
г. по описа на Плевенски районен съд е било потвърдено постановление на
Районна прокуратура – Плевен от 31.VІІІ.2021 г., с което е частично
прекратено наказателното производство по № Д 8235/2020 г. за престъпление
по чл. 182, ал. І от НК, поради липса на доказателства за извършено деяние.
Недоволна от определението на съда е останала въззивната
жалбоподателка З. Г. Г., която в законовоустановения срок го обжалва пред
настоящата инстанция. Във въззивната жалба се излагат доводи касаещи
правилността и законосъобразността на определението предмет на въззивна
проверка. Твърди се, че при постановяване на определението е било
направено превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, не са
били взети в предвид от страна на прокуратурата и районния съд всички
събрани данни по случая. Освен това се излагат съображения, че
определението е необосновано, тъй като е постановено, базирайки се на
оспореното заключение на вещите лица за свидетелска пригодност на лицето
М. Г.. З.Г. се е аргументирала, че заключенията на експертите се обосновават
на изслушване на малолетната М. Г. при крайно неподходяща обстановка, а
именно в „Психиатрична клиника“, където детето е станало свидетел на
1
агресивно поведение от страна на пациентите на клиниката. Според
жалбоподателката не е било съобразено от страна на вещите лица, че наскоро
М. Г. е изживяла силен психически стрес, което е налагало нейното
изслушване да бъде извършено в спокойна обстановка в „синя стая.“
Предвид на изложеното жалбоподателката моли съда да отмени
определението на районния съд и да постанови друго, с което да потвърди
върне със съответните задължителни указания за правилно прилагане на
закона.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима и по същество е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243, ал. ІV
от НПК, против постановление на Районна прокуратура – Плевен от Районна
прокуратура – Плевен от 31.VІІІ.2021 г., с което е частично прекратено
воденото наказателно производство по № Д 8235/2020 г. по описа на Районна
прокуратура - Плевен за извършено престъпление по чл. 182, ал. І от НК,
поради липса на доказателства за извършено престъпление.
При извършване на преглед на събраните доказателства по делото,
настоящата инстанция намира за установено, че извода на районния съд за
законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване на
наказателното производство е неправилен и е в разрез, както със законовите
норми, така и със събрания по делото доказателствен материал.
По време на въззивната проверка на обжалваното определение, бе
констатирано, че същото е мотивирано на базата на превратно тълкуване на
доказателствата, необосновано и са налице описаните във въззивната жалба
пороци на акта, предмет на въззивна проверка. Същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото бъде
върнато със съответните задължителни указания.
В конкретното дело бе установено по несъмнен и категоричен начин,
от събраните доказателства, че жалбоподателката З.Г. и Н.Г. са бивши
съпрузи, а от брака си имат две малолетни деца Г. и М.. Родителските права
са били предоставени на З.Г. като е бил определен режим за свиждане. По
свое желание двете деца гостували в дома на Н.Г. в с. ****, където живеел,
2
със съпругата си П. Г. и децата й от предишен брак извън определеното
време.
През лятото на 2020 г. децата на З.Г. прекарали в дома на баща си два
месеца. След тяхното завръщане Г. забелязала промени в държанието им.
Станали по-напрегнати, особено Г.. Отношенията на З.Г. със сина й се
влошили и той отишъл да живее при баща си. Известно време след това З.Г.
разбрала от дъщеря си М., че по време на престоя им в с. ****, С., който е
доведен син на Н.Г. карал „всички деца да се събличат голи и да се къпят
заедно в басейна“. Освен това карал сестра си Е. да се затварят в една стая с
Г. Г. да си събуват гащите и тя да му го лапа. М. Г. била карана от С. да ляга
върху него и да го успокоява, докато оная му работа била на кокалче.
Свидетелката З.Г. сигнализирала Службата по закрила на детето, която
изготвила съответния социален доклад.
По установените факти няма спор. Във въззивната жалба не се оспорва
дейността на прокуратурата и районния съд по установяване на фактите, а по
тяхната интепретация. При така възприетите обаче факти прокуратурата и
районния съд са достигнали до неправилния извод, че не е налице деяние
по чл. 182, ал. I от НК. Въпреки назначаването на психолого-психиатрична
експертиза, разследващия орган не е дал точен и изчерпателен отговор на
въпроса, касаещ свидетелската пригодност на лицето М. Г., което е било от
изключително значение за изхода на производството. Дали малолетната
свидетелка М. Г. казва истината по отношение на случилото през лятото на
2020 г. е въпрос, който не изисква специални знания от областта на науката,
изкуството или техниката, а е изцяло правен въпрос, който следва да получи
отговор в резултат на аналитичната дейност на доказателствената съвкупност,
която следва да се извърши от разследващия орган. За правния извод може да
послужи експертното заключение, но само с оглед използваните експертни
знания в съответните области на вещите лица. Прочитът на заключението
категорично насочва на допуснато нарушение на чл. 152, ал. I от НПК при
изготвяне и депозиране на експертизата. Същата съдържа посочване на
материалите, които са използвани от експертите, и направените от тях изводи.
Въпреки наименованието на последния раздел от нея „обсъждане на данните
и заключение", по същество обсъждане изобщо липсва. Съгласно чл. 152, ал. I
от НПК заключението на експертите трябва да съдържа изследванията, които
са извършени, и резултатите, които са получени. По същество това изискване
3
на закона се свежда до обосноваване на експертните заключения и посочване
на начина за тяхното достигане. Вярно е, че експертизата не е доказателство в
наказателния процес, но то е способ, чрез който посредством специалните
знания на експертите се прави извод от едни известни факти за други
неизвестни такива. Посочването само на фактите и направените изводи, без да
се обоснове пътя на формирането им, е пречка за страните в процеса да
проследят начина на достигане до експертните изводи и да организират
линията на своята защита. То рефлектира и върху оценъчната доказателствена
дейност на съда, като отнема възможността му на преценка по чл.
154 от НПК. В резултат на това са дадени изключително декларативни
отговори на въпросите, които по никакъв начин не са спомогнали за
достигане до обективната истина по делото. Доказателствената съвкупност, от
своя страна, съгласно изискванията на чл. 13 от НПК трябва да включва
изчерпателно всички обективно установими обстоятелства от предмета на
доказване, които в максимална степен биха могли да изяснят обстоятелството
по разследването. В тази връзка следва да се посочи допуснато нарушение от
страна на разследващите органи, което не е било отчетено от страна на
районния съд, а именно, че е следвало е бъде направена експертиза за
свидетелска пригодност и на лицата Г. Г., С. Е.С. и Е. Е.С., които също са
били разпитани като свидетели, тъй като са налице противоречия с
показанията на З. и М. Г.и.
Именно в този аспект въззивната инстанция съзира основното
допуснато от контролираната инстанция нарушение на чл. 13 и чл.
14 от НПК, като намира за основателни възраженията на въззивната
жалбоподателка в тази насока. При констатираните недостатъци на
обсъжданото експертно заключение, съдебният състав не е следвало
безусловно да се осланя на резултатите от психолог-психиатричната
експертиза, а е трябвало да уважи мотивираното искане на З.Г. за назначаване
на повторна тройна психолого-психиатрична експертиза по отношение на М.
Г. и да назначи такава за установяване на свидетелската пригодност на Г. Г..
С оглед направеното възражение във въззивната жалба относно
професионалната пригодност на двете вещи лица изготвили оспорената
експертиза, то при назначаването на следващите те следва да бъдат
изключени.
4
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА като неправилно и незаконосъобразно определение №
388/16.ІХ.2021 г. постановено по ЧНД № 1676/2021 г. по описа на Плевенски
районен съд
Връща делото за извършването на последващи процесуалноследствени
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5