ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………../……………..
Варненският окръжен съд, девети състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на първи април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Окръжен съдия:
Даниела Христова
След като разгледа докладваното от
гр.д. № 3508 по опис на ВОС за 2012 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК
Ищецът И.Н.С. с ЕГН ********** *** чрез пр. Представител – адв. Бр. Б. е предявила осъдителен иск с цена на иска 114 039.99 лева против Я.Д.Н. чрез пр. представител адв. В.Джамбазва, В.С.Д. чрез адв. К.Киряков и Т. Цветонов Д. ,
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за нанесени вреди
в размера на цената на иска, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от 06.04.2010 г. до окончателното
изплащане на и разноски в
производството, на основание чл. 45, чл. 86 от ЗЗД и чл. 78, ал.1 от ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните
фактически твърдения:
Ищцата обосновава правен интерес от предявяване на исковата претенция с
участието си в качеството на купувач в разпоредителна сделка обективирана в
Нотариален акт № 70, том IV, регистрационен № 6206, дело 428 от 2007 година на
нотариус Максимилиан Динчев, с която е закупила недвижим имот, представляващ
„Ателие" с площ от 55.60 квадратни метра, в подпокривно пространство,
състоящо се от входно антре, дневен тракт, баня - тоалет, находящ се в жилищна сграда,
застроена в парцел № II - 10, 11,12, квартал 602 по плана на град Варна, с
административен адрес град Варна, улица „Селиолу"
№11-13 за сумата от 41 183.10 лева. Твърди, че ответниците са създали
привидност за съществуването и годността за ползване на закупения от нея обект.
Излага, че преди покупката на 21.09.2004 година, процедурата по член 225 от ЗУТ
за констатиране на незаконното строителство, е завършила с издаването на
Заповед №РД-14 - 38 от Началника на РДНСК- Варна, по силата на която е наредено
премахването на незаконен строеж представляващ „Надстройка на съществуваща
шестетажна сграда", извършван от Т.Ц.Д. без строителни книжа и след
съставяне на Протокол образец 16 и разрешение за ползване на сградата Т.Д. е
обжалвал така издадената заповед пред Варненски окръжен съд, където е
образувано адм.д.№1984/2004 година, като жалбата е
оставена без уважение, а решението е потвърдено от ВАС на 27.03.2007 година по адм.д.№1267/2007 година.
Твърди, че след повторното съдебно оспорване на акта за премахване,
служители на РДНСК, изпълниха Заповед РД-14-38 от 21.09.2004 година на
Началника на РДНСК, за което бе съставен Протокол от 06.04.2010 година,
удостоверяващ, че принудителното премахване на незаконния обект е осъществено и
строителната площадка се освобождава от отпадъците, като са извършени разходи в
размер на 2811.85 лева.
Твърди, че в
следствие покупката на незаконно просторен обект и неговото премахване ищцата е
претърпяла имуществени вреди както следва:
-
53 000 € / петдесет
и три хиляди евро/ за закупуването на имота или 103 658,99 лева
-
3109 лева —
комисионно възнаграждение на „Бул имот"
-
824 лева —такси за
местни данъци за закупуването на имота -576,49 - нотариална такса за
закупуването на имота
-
469,66 лева - за
санитарно оборудване за баня и кухня
-
1550 лева -
полагане на сух под
-
560 лева — фаянс и теракот за баня и кухня
-
350 лева — ламинат
-
130 лева - PVC дограма
-
2811.85 лева
разходи принудително премахване
Относно незаконосъобразните действия на всеки от
ответниците излага следните фактическа твърдения:
От
страна на нотариус Я.Д.Н. и В.С.Д.. Ищцата твърди, че при
съставяне на Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №194, том II,
регистрационен № 6526, нотариално дело № 375 от 19.09.2003 година нотариусът е удостоверил неверни данни
за наличие на вещни права в полза на лицето В.Д.. Твърди се, че представеният Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №167, том I,
регистрационен №4254, дело №193 от 2000 година по описа на същия нотариус Я.Н.
е бил неотносим към удостоверените права, тъй като
описаните в него обекти, по вид, площ и помещения и етажност
не са идентични с описания в констативния акт имот, като не са представени и
доказателства, че някой от бъдещите обекти се е трансформирал в друг. Твърди се
още, че обектът не е бил нанесен и в архитектурния проект на покрива на
сградата, който важи за Екзекутив, одобрен от отдел „АиБ" при Община Варна на 03.09.2001 година, който също
е представен пред нотариус Я.Н. при издаване на констативния акт, като
местоположението на несъществуващия обект съобразно екзекутивите
е предвидено и одобрено като тераса. Твърди се още, че при съставените в последствие Акт образец 16 и
разрешение за ползване на сградата, също не е отразено съществуването на имота,
обект на нищожния констативен акт, като в тях В.Д. фигурира като собственик
само на имоти, посочени в Констативен акт №196 и Констативен акт№195 , том №11,
регистрационни №6527, 6528, дело №№376, 377 от 2003 година и Нотариален акт за покупко -продажба на право на строеж №167, том I,
регистрационен №4254, дело №193 от 2000 година, всички по описа на нотариус Я.Н.,
които не се отнасят за закупения имот.В заключение се сочи, че представените
пред нотариуса документи не само не са удостоверявали че „..В.Д., действащ като
едноличен търговец, е
придобил право на строеж или право на собственост върху „Ателие" с
площ от 55.60 квадратни метра, в подпокривно пространство, състоящо се от
входно антре, дневен тракт, баня-тоалет, в жилищна сграда, застроена в парцел №
II - 10, 11,12, квартал 602 по плана на град Варна" но и представените
опровергават този удостоверен от нотариуса факт. Твърди се още, че към момента
на съставяне на акта, обектът не е съществувал
и по тези причини ищцата прави извод, че обективираното
в Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №194, том II,
регистрационен № 6526, нотариално дело № 375 от 19.09.2003 година,
удостоверяване на права но собственост върху несъществуващ и обект е
незаконосъобразно, поради липса на предпоставките на
приложимата разпоредба на член 483 от ГПК /отменен/.
Твърдения за
незаконосъобразни действия от страна на Т.Ц.Д..
Ищцата
твърди, че на 17.02.2004 година, използвайки съставения
документ с невярно съдържание /ност.нот. акт/ В.Д. е
прехвърлил „правата си" на лицето Т.Ц.Д., за което е съставен Нотариален
акт №37, том I, регистрационен №1038, дело №36 от 17.02.2004 година, отново по
описа на Нотариус Я.Н.. След сключване на договора, Т.Ц.Д., в нарушение на
всички
относими правила и норми, е предприел изграждане на
обекта, който е „закупил” като няма данни дали строежът е започнал от предходния
собственик, но е съществувал към момента на съставяне на Констативен акт №1 от
29.04.2004 година, относно „Незаконен строеж, изпълнен върху открита тераса на
шестетажна сграда", като длъжностните лица от РДНСК са удостоверили, че
към момента на проверката се „ си изгражда дървена покривна конструкция на
обекта” върху парапета на открита тераса на шестетажна жилищна сграда без
каквито и да е съгласувани инвестиционни проекти, без разрешение за строеж,
след съставяне на Протокол образец 16 и Разрешение за ползване, и при
несъвместимост с действащите устройствени и застроителни планове, тоест в
нарушение на каквито и е да е относими технически
правила и норми, поради което и не подлежи на узаконяване. От наличието на така
представения протокол, който ищцата квалифицира като официален свидетелстващ
документ се установява, че към момента
на съставяне на Констативен нотариален акт № 194, том II, регистрационен №
6526, нотариално дело № 375/2003 година, имотът описан в него не е съществувал
, тъй като възникването на една сграда /независимо от това дали е законна или
не/ е свързано с довършването й в груб строеж, включително и покрива, който
дори към 2004 година не е бил налице както и че
Т.Д. е бил наясно с нищожността на документа
за собственост на праводателя му и е свързано с него лице, доколкото хипотезата, че „.е добросъвестно яйце,
което откривайки, че продадения му имот не съществува, е решило само да си го
изгради" не намира опора нито в правни, нито в житейски принципи. Твърди се, че
на 21.09.2004 година, процедурата по
член 225 от ЗУТ за констатиране на незаконното строителство, е завършила с
издаването на Заповед №РД-14 - 38 от Началника на РДНСК - Варна, по силата на
която е наредено премахването на незаконен строеж представляващ „Надстройка на
съществуваща шестетажна сграда", извършван от Т.Ц.Д. без строителни книжа
и след съставяне на Протокол образец 16 и разрешение за ползване на
сградата". Т.Д. е обжалвал така издадената заповед пред Варненски окръжен
съд, където е образувано адм.д.№1984/2004 година,
като жалбата е оставена без уважение, а решението е потвърдено от ВАС на
27.03.2007 година по адм.д.№1267/2007 година. Твърди
се, че по време на съдебното оспорване на административния акт, Т.Д. не е прекратил
незаконното строителство на обекта, като в неизвестен за нас момент, описаното
жилище е било окончателно изградено, но същото вече не е било просто незаконен
строеж, а е представлявало негоден предмет, тъй като не могъл да бъде използван
по предназначение, бил е неузаконяем и физическото му
премахване е било въпрос на време, с оглед влязлата в сила заповед на Началника
на РДНСК. Твърди се, че фактът на разпореденото премахване и изпратената му
Покана за доброволно изпълнение № РП - 1498-01-174 от 21.06.2007 година, не
само не е възпрял, а е мотивирал Т.Д., да се снабди с всички необходими за
разпоредителна сделка документи, с цел да извърши продажба на предмет, който е
непозволен от закона. За да не бъде пряк продавач на имота, Д. е поставил между
себе си и следващия купувач, трето лице - Георги Стоименов Монов, притежаващ
дълго съдебно минало, находящ се в затвора към настоящия момент и не
притежаващ, каквито и да е финансови ресурси, които да обосноват извършената с
Нотариален акт №182, том I, регистрационен №1236, дело №182 от 30.07.2007
година на нотариус Наталия Симеонова година, продажба, което също е индикация
за абсолютната й симулативност. Веднага, след
изповядване на привидната сделка и прехвърляне на данъчните и имотни партиди на
името на „купувача - Георги Симеонов Монев", Д. се е снабдил с нови скица
и удостоверение за данъчна оценка, които да послужат пред нотариус за продажба
на имота. Ищцата сочи, че всички прехвърлителни сделки са извършвани без
удостоверение за местонахождение или схема на обекта, а само с обща скица на
парцела, в който е изградена сградата Междувременно, Т.Д. е ангажирал и
фирма-посредник за продажба на недвижими имоти „Бул- Имот Груп" ООД, /като
във висящото наказателно производство има данни, че това е станало с „активното
съдействие" на поне една от служителките/, където е дадено обявление и на
което, без да подозирам, каквато и да е нередност, се явих заедно с майка ми,
тъй ато бяхме решили да закупим имот в град Варна,
тъй като уча тук, а за целта продадем притежаваното от нас жилище в град Троян.
Ищцата излага, че чрез фирмата посредник
е извършен оглед на имота и така
се стигнало до сключване на Договор за депозит с „Бул- Имот Груп" ООД от
22.11.2007 година, за посредничество за закупуване на Ателие с площ от 55,60
квадратни метра, град Варна,
улица „Селиолу" №11-13 за сумата от 53 000 €
/петдесет и три хиляди евро/. Малко по-късно на 10.12.2007 година,
непосредствено след продажбата на жилището в град Троян и получаване на цената
от него бил сключен и и окончателен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 70, том IV, регистрационен №
6206 , дело 428 от 2007 година на нотариус Максимилиан Динчев. Излага още,
че прекият продавач на имота Георги
Симеонов Монев, се легитимира като купувач по абсолютно симулативна сделка,
поради което и не е реалния прехвърлител на негодния обект, а продажната цена в
размер на 53 000 евро е предал на Т.Д., незабавно след сделката, които обстоятелства,
изрично е признал пред разследващите органи във връзка в висящото до съдебно
производство, към настоящия момент вече в съдебна фаза. В тази връзка ищцата
счита, че няма правен интерес от разваляне на или прогласяване на нищожността
на договора и връщане на даденото по него, тъй като Георги Монев не е участвал
за своя сметка, а е действал от името и за сметка на Т.Д.. Ищцата излага, че
описаните исковата молба неправомерни
действия са описани и в обв. Акт по ПП №16700/2011
година на ВРП с обвиняем на Т.Ц.Д. за извършено
престъпление от общ характер.
В заключение ищцата
сочи, че предявява иска за да прекъсне общата погасителна давност на
осъдителната претенция и резюмира деянията на ответниците както следва:
- Я.Д.Н., извършил невярното удостоверяване, без да е имал правно или фактическо
основание за това
- В.С.Д. - поискал това невярно удостоверяване и
- Т.Ц.Д. - изградил и в последствие продал негодния
обект,
Ищцата представя документи
за които иска да бъдат събрани като писмени доказателства, оправя искания за
допускане на СОЕ, ССчЕ и СИЕ и за допускане на гласни
доказателства.
Ответникът Я.Д.Н. в ПО с вх. рег. № 6336 от 25.02.2013 г. оспорва претенцията в частта относно
претендиралата солидарност, като твърди, че не е налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД и в тази връзка оспорва допустимостта на предявения иск. Възраженията за
неоснователност се свеждат до следното: след кото
ищцата не е страна в нотариалното производство за което е съставен на
19.09.2003 г. и при последващата продажба на имота на 17.02.2004 г. , ноториясът не е отговорен пред нея за действията си, тъй
като тя не е субект на отговорността по чл. 73 от ЗННД. Според ответника липсва
пряка причинна връзка между действията на нотариуса и настъпилата вреда за
ищцата. Според ответникът Н. пряка и непосредствена
връзка за вредата на ищцата е поведението на последващите преобретатели на
имота, които не са я уведомили за издадената Заповед № РД – 14-38 на Началника
на РДНСК. Сочи се, че издаденият констативен нот. акт
удостоверява, а не прехвърля права и представените му доказателства са
удостоверявали тези права, а събарянето на обекта не е следствие на
удостоверените права. В условията на евентуалност прави възражение за погасена
по давност претенция, а в евентуалност и на това възражение – възражение за
ограниченията на претенцията за вреди до размера на удостоверения интерес
съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗННД.
Отправено е искане за конституиране
на трето лице помагач – АД „ Дженерали Застраховане”
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управлене
гр.София 1504, бел. „Княз Александър Дондуков” № 68.
Въведено е фактическо твърдение
за наличието на друг архитектурен проект, представен при съставянето на конст. Нат. Акт върху който с червен цвят е бил задраскан
надписът „ открита тераса” и и върху него е било записано с червен цвят
„ателие”. Оспорено е искането за снабдяване с материалите по ПП № 16700/2011 г.
по възражението, че протоколите и разпитите не са доказателства в гражданския
процес. Оспорено е доказателственото искане за назначаване на експертиза за
установяване доходите на Георги Монев. Оспорена е относимостта
на искането за събиране на гласни доказателства. Представени са документи, за
което се иска да бъдат събрани като доказателства в настоящото производство.
Ответникът В.С.Д. в ПО с вх. рег. № 1701 от 17.01.2013 г. е
оспорил допустимостта на предявения иск
и в условията на евентуалност неговата основателност. Твърди, че след като няма
облигационна връзка със ищцата, претъпените от нея вреди не са в пряка и
непосредствена последица от неговото поведение, а от поведението на Георги
Монов, който е продал имот за който знае, че е констатиран като незаконен строеж.
Твърди, че описания в нот. акт № 194, том ІІ, рег. №
6526, д. № 375/2003 г. на Нотариус Я.Н. е съществувал в правния мир. Сочи, че
от представените в пълен обем пред нотариуса доказателства с част от които
разполага, се установява противни на твърденията факти – техническа експертиза
на експерта Г.В. Георгиева от която е видно, мче
ателието отговоря на изискванията на чл. 38, ал.1 от ЗУТ /2003 г./, а степента
на завършеност е „груб строеж” . Твърди, че пред нотариуса е бил представен т.
нар Акт обр. 15 от 01.04.2002г. с приложените към
него декларации за съгласие от собствениците на земята и на самостоятелните
обекти в сградата в полза на ответника - съсобственика В.Д.. Твърди, че пред
нотариуса е бил представен Екзекутив, одобрен на
03.09.2001 г. от арх. Р.Д. ***, район „ПРиморски” с
които са удостоверени законността на извършените промени. Ответникът твърди, че
пред Нотариус Я.Н. е изповядал над 20 сделки с недвижими имоти от същата сграда
и от там прави извод, че за нотариуса е служебно известно, че притежава право
на собственост върху земята. Следва изложение на последователността на
придобиване на права, чието преповтаряне в настоящия съдебен акт е ненужно. От
съществено значение е твърдението но
ответника, че представените от ищцата Акт обр. 16 от
04.1.2003 г. и Разрешение за ползване от 07.11.2003 г. са издадени след
констативния нот. акт , а направените вт ази връзка изводи следва да
бъдат взети предвид по същество на спора. Оспорва се още твърдението на ищцата,
че притежаваното от ответника В.Д. право на строеж, обхваща само обектите,
описани в представения нот. акт № 151/2000 г. като се
твърди, че съгласието на останалите собственици и правото на собственост върху
земята обосновават правото на собственост върху ателието за ответника В.Д. при
наличие и на екзекутивна документация. С тези обстоятелства ответникът
обосновава оспорения от него извод на ищцата, че е поискал от нотариуса невярно
удостоверяване. Ответникът оспорва твърдението за идентичност между закупения
от ищцата имот и имота обект на нот. акт № 194/2003
г. Отделно от горното, ответникът с оглед факта, че незаконното строителство е
установено на 29.04.2004 г. с акт № 1 от 29.04.2004 г. на ДНСК и че към този момент собственик е Т.Ц. Драгалов, счита че не е отговорен за действията на този
собственик. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията
срещу него, като твърди, че начален момент е датата на която е сключена
разпоредителната сделка с Т.Ц. Драгалов и тригодишна
давност по претенцията за лихви от същия момент. Сочи доказателства, които иска
да бъдат събрани в производството.
Ответникът Т.Ц.Д. в писмен
отговор вх. рег. № 9929 от 26.03.2013 г. оспорва допустимостта и
основателността на иска. Обосновава конкретни възражения без да разграничава,
кои от тях се отнасят до възражението за недопустимост и за възражението за
неоснователност. Оспорва се твърдението на ищцата за симулативност
на сделката между този ответник и предходния. Преповторени са възраженията за
изтекла погасителна давност по претенцията на ищцата, такива каквито са
обосновани и от ответника В.С.Д..
Съдът след като се запозна
със становищата на страните, намира, че възраженията за недопустимост на
предявения иск с неоснователни и след като констатира редовната размяна на
съдебни книжа и постъпилите в срок писмени отговори, намира, че производството
по делото следва да бъда разгледано в открит съдебно заседание с призоваване на
сраните.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните за
20.06.2013 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват ищцата и
ответниците, всички с препис от настоящото определение, а ищцата и с копия от
писмените отговори на ответниците.
СЪДОБЩАВА на страните проект за доклад съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
ДОПУСКА до събирани като писмени
доказателства всички документи представени с исковата молба и писмените
отговори.
ДА СЕ ИЗДАДАТ поисканото с исковата
молба съдебно удостоверение – л. 8 от делото, поисканото с писмен отговор вх.
рег. № 1701 от 17.01.2013 г. съдебно удостоверение и същото съдебно
удостоверение поискано с писмен отговор вх. рег. № 9929 от 26.03.2013 г.
ДОПУСКА до разпит при условията на
водене – двама души свидетели от ищцата,
и по един свидетел за всеки от ответниците.
По искането на ищцата за
допускане на съдебни експертизи, съдът ще се произнесе след като събера
гласните и писмените доказателства.
КОНСТИТУИРА АД „Дженерали
застраховане” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1504, бел. „Княз Дондуков” № 68 в
качеството на трето лице помагач на ответника Я.Н..
Препис от определението да
се връчи и на третото лице помагач.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в
едноседмичен срок от съобщението да представи
още едно копие от исковата молба с приложения за връчване на третото
лице помагач.
Окръжен
съдия: