О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
гр. Пловдив, 14.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори
състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Магдалина Иванова ВЧНД № 503/2019
г. по описа на ПАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.
2, вр. чл. 345 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Л.Х.М. против протоколно определение № 580 от 19.09.2019 г., постановено по ЧНД № 359/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение предложението на началника на затвора - Стара Загора за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното на осъдения М. по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода по ЧНД № 473/2019 г. по описа на Районен съд – Д..
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. В този
смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови
условното предсрочно освобождаване на осъдения.
Окръжна
прокуратура – Стара Загора и началника на затвора – Стара Загора, редовно
уведомени за постъпилата жалба, не изразяват становище.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:
Преди
всичко следва да се посочи, че направеното с молбата на осъдения Л.М. искане
жалбата да бъде разгледана в открито съдебно заседание е неоснователно. Съгласно
чл. 440, ал. 2 НПК определенията на окръжния съд, постановени в производство за
разглеждане на предложение или молба за условно предсрочно освобождаване,
подлежат на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК. В разпоредбата
на чл. 345, ал. 1 НПК /глава 22 от НПК/ е предвидено, че въззивната инстанция
разглежда частната жалба в закрито заседание, а когато намери за необходимо – в
съдебно заседание с призоваване на страните. В случая осъденият не сочи каквато
и да била причина производството да протече по реда на чл. 345, ал. 1 пр. 2 НПК, а и настоящата инстанция счита, че не е наложително събиране на други
доказателства, поради което и делото не следва да бъде разгледано в открито
съдебно заседание.
Извън
горното, частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
За да
постанови обжалваното определение, Старозагорският окръжен съд е приел за
установено следното:
С протоколно определение от 29.11.2016 г. по НОХД № 546/2016 г. на PC -
Д. е одобрено споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият Л.М. е
признат за виновен в това, че на 17.04.2016 г. в гр. Д. е отнел чужда движима
вещ - мобилен апарат на стойност 215.00 лв. от владението на И.И., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е
осъден на една година „лишаване от свобода“. Определението е влязло в сила на 29.11.2016
г.
С присъда № 16 от 14.02.2017 г. по НОХД № 617/2016 г. на РС – Д. подсъдимият Л.М. е признат за
виновен в това, че на 21.08.2016 г. в гр. Д. е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 85.00 лв. от владението на Д.Ж., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на шест месеца
„лишаване от свобода“. Присъдата е влязла в сила 02.03.2017 г.
С присъда № 15 от 10.02.2017 г. по НОХД № 618/2016 г. на PC - Д.
подсъдимият Л.М. е признат за виновен в това, че на 25.09.2016 г. в гр. Д., при
условията на опасен рецидив, в съучастие е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 45 008.00 лв. от владението на Ч.Т.Л., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери,
поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал. 2 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК
е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода“. Присъдата е
изменена с решение № 89/22.06.2017 г. по ВНОХД № 270/2017 г. на ОС –Хасково като
наложеното на М. наказание е увеличено четири години „лишаване от свобода“. Присъдата
е влязла в сила 22.06.2017 г.
С Присъда № 83 от 26.10.2017 г. по НОХД № 446/2016 г. на PC – Д.
подсъдимият Л.М. е признат за виновен в това, че на 20/21.06.2016 г. в гр. Д.,
в съучастие, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 192.00 лв. от
владението на П.Б.П.и В.П.К., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради
което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1, НК е осъден на
една година и четири месеца „лишаване от свобода“. Присъдата е влязла в сила на
11.11.2017 г.
С определение № 233/26.10.2017 г. по ЧНД № 473/2019 г. на PC - Д.,
на основание чл. 25 от НК, са кумулирани наложените на Л.М. наказания по НОХД №
546/2016 г., НОХД № 617/2016 г. и НОХД № 618/2016 г., всички по описа на РС – Д.
като му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на четири години
„лишаване от свобода", за изтърпяването на което е определен първоначален
„строг“ режим. Определението е влязло в сила на 11.11.2017 г.
Осъденият М. е постъпил в затвора на 07.12.2016 г., с
начало на наказанието от 28.09.2016 г.
Към датата
на влизане на определението на Окръжен съд
- Стара Загора в сила (ако същото не е атакувано) – 27.09.2019г.,
осъденият ще е изтърпял фактически 2
години, 11 месеца и 29 дни, от работа – 1 месец и 23 дни, всичко 3 години, 1 месец
и 22 дни, като неизтърпеният остатък от
наложеното му наказание лишаване от свобода ще е в размер на 10 месеца и 8
дни.
Осъденият Л.М. е в краен етап от изтърпяване на
наказанието. За втори път е в местата за лишаване от свобода. Настанен е във
4-та група (осъдени, неработещи, учащи се) в Корпуса на З. - гр. С.. З. на
11.04.2018 г. след връщането му от ЗОЗТ „Ч.Г.“, където е временно преместен
поради основния ремонт на общежитието. Осъденият е правонарушител, чиито деяния
са в резултат на склонността му към финансово облагодетелстване и бързо
постигане на материални придобивки и блага. Рискът от рецидив в първоначалната
оценка е среден - 77 т., с отчетени проблеми в зони - криминално минало, отношение
към правонарушението, трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на
живот и обкръжение и умения за мислене. В направената в крайния етап от
изтърпяване на наказанието преоценка по профила на нуждите се отчита снижение в
риска от рецидив, който остава в средна стойност от 57 т. Наблюдава се
преодоляване на дефицити в почти всички зони - отношение към правонарушението,
трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение,
емоционални и междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди в
условията на пенитенциарна изолация е от ниска степен, изцяло користен тип
правонарушител. Заема позиция в ниските слоеве на общността. В групата общува с
по-тесен кръг лишени от свобода, предимно на етнически, възрастов принцип и
лишените от свобода от неговата килия. Взаимоотношенията му с останалите са
добронамерени и безпроблемни. През периода на престоя си в затвора е сдържан и
балансиран. Демонстрира устойчиво добро поведение, съобразено с нормативно
наложените изисквания. Стреми се да спазва реда и дисциплината. Не е наказван.
Награждаван е два пъти, като една от наградите била „удължено свиждане“ с
близките. Съумява да се дистанцира от негативните проявления на затворническата
субкултура, въпреки че те остават характерни за обичайната му среда. Няма
агресивни или автоагресивни прояви, нито нагласи за такива. Не са отчетени
злоупотреби с алкохол или ПАВ по време на престоя му. Не е претенциозен във
взаимоотношенията си с администрацията и проявява положително отношение към
предприеманите корекционни дейности по плана на присъдата. Записан е като
ученик в 6-ти клас на СУ„ П.М.К.“, където мнението за него е положително.
Същият полага доброволен, неплатен труд като хигиенист на първия етаж на
корпуса на затвора. За постигнати добри резултати и положителна промяна в
поведението първоначално определеният му „строг“ режим е заменен в следващия
по-лек със заповед на началника на затвора. Лишеният от свобода декларира
мотивация за позитивна промяна и желание за следване на законосъобразен модел
на поведение след изтърпяване на наказанието. До голяма степен осъзнава
отговорността си относно деянието. Демонстрира възможности относно следването
на правила и норми.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е
изводът на окръжния съд, че не са налице основания за условното предсрочно
освобождаване на осъдения М.. Действително, налице е формалното изискване на
чл. 70, ал. 1 т. 2 НК, тъй като М. е
изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание четири
години лишаване от свобода. В случая, обаче, не е налице другото императивно и
кумулативно предвидено изискване на закона – осъденият да е дал доказателства
за своето поправяне.
Спазването на Правилника за вътрешния ред,
недопускането на нарушения, съзнателната работа е задължение на всеки лишен от
свобода. Тези свои задължения осъденият М. е изпълнявал. За това сочат данните, съдържащи се в становищата и докладите на
затворническата администрация и пробационния надзор - спазване на установените
правила и норми, трудова ангажираност, участие в предлаганите възпитателни
дейности, избягване на конфликти. Всички те са били отчетени от затворническата
администрация, която е издала две заповеди за награждаването на М., а със
заповед от 11.09.2019 г. режимът за изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода е изменен от „строг“ на „общ“. В същото време от данните,
съдържащи се в първоначалния доклад, изготвен при постъпването на осъдения в
затвора - 08.12.2016 г. и в последващите текущи такива - 06.03.2018 г. и
06.03.2019 г., степента на риск от рецидив е била една и съща величина – 77 т.,
като са установени и перманентни зони с дефицити - отношение към
правонарушението, трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на
живот и обкръжение и умения за мислене. В доклада от м. март – само шест месеца
преди да бъде направено предложението за условното предсрочно освобождаване на
осъдения М., е посочено, че за периода
на неговия престой в затвора не се наблюдават трайни позитивни промени. Сочи
се, че личният ресурс на лишения от свобода се изразява в единствено в желанието
му за безпроблемен престой в затвора. Следователно, от постъпването на Л.М. ***
и от началото на изпълнението на наказанието му от четири години лишаване от
свобода до м. март 2019 г. се наблюдава устойчивост в стойностите на риска от
рецидив – 77 т., които са достатъчно високи. Преповтарят се оценките на
изготвилите първоначалния и двата текущи доклада за липсата на положителна
промяна у М. и за наличието на едни и същи, и то буквално всички, проблемни
зони, сред които на първо място е отношението към правонарушението.
В докладна
записка от 21.05.2019г. е отразено, че лишеният от свобода М. е записан ученик
за учебната 2018/2019 г., но не посещава учебните занятия, отзивите от училище
не са добри, има доста отсъствия. Тези факти също не съответстват на изложеното
в предложението във връзка с посещаване на учебни занятия от М. и справянето му
с учебната дейност.
При тези
данни не може да се приеме, че с поведението си осъденият е дал всички
изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 – 3
от НПК, за да ползва изключението и привилегията на чл. 70 от НК. В подкрепа на този извод е и
констатацията, съдържаща се, както в приложения доклад от инспектора по
социални дейности и възпитателна работа, така и в самото предложение, че
лишеният от свобода Л.М. „до голяма степен осъзнава отговорността си относно
деянието“. Това на практика означава, че липсва пълно поемане на отговорност и
искрено разкаяние за извършеното, в което се изразява индивидуалната превенция,
уредена в чл.36 НК. Нищо не се сочи и във връзка с установената само преди
месеци емоционална лабилност на лишения от свобода, която категорично би го
тласнала към извършването на нови
престъпни прояви, респективно към извършването на нови кражби.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето
защо Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 580/19.09.2019 г., постановено по ЧНД № 359/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: