Р Е
Ш Е Н
И Е
№244
08.04.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 1153 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от З.С.Е. ***, против Решение
рег. № 1012-26-245-3/12.11.2018г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Е. против
Разпореждане №262-00-506-3/01.10.2018г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било
неправилно и незаконосъобразно. Оспорващата сочи, че със заявление с вх.
№262-00-506/26.07.2018г. на ТП на НОИ – Хасково поискала да ѝ бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО и
представила всички необходими документи за това. Производството по преписката
било спряно до получаване в оригинал на всички необходими документи, издадени
от компетентна ирландска институция. В тях било отбелязано, че в периода
06.06.2016г. – 29.06.2018г. на оспорващата била осигурена заетост, с отразени
суми от заплащането през този период и за внасянето на всички видове социални
удръжки, съгласно действащото законодателство на страната, в пълен размер за
всички осигурителни случаи. Административният орган отказвал да ѝ отпусне
обезщетение, съобразно осигурителният ѝ доход през този период, на
основание, че в т.7 от тези документи ирландската институция не посочила
причина за прекратяване на заетостта. С уточняваща молба оспорващата пояснила,
че била освободена от работа поради приключването ѝ. Липсата на
отбелязване на причината за прекратяване на работа било задължение на
работодателя и в тази връзка жалбоподателката не носела отговорност за този
факт. От години работела този вид дейност и работодателят ѝ ги
предупреждавал, че след определен период няма да се нуждае от услугите им. По
този начин били оформени документите на всички работници, с които заедно
полагали труд при този работодател и при тях този пропуск в документите не се
отразил на решението за отпускане на обезщетение за безработица. Твърди се, че
решението било неправилно и следвало да бъде изменено в частта му за
определения размер на помощта и по отношение на срока, за който оспорващата
имала право да го получава. Така определено, не отговаряло на внасяните
осигурителни вноски през този период и счита, че били нарушени правата ѝ.
Моли за отмяна на оспорения акт.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Сочи, че в административното производство
жалбоподателката представила от компетентна ирландска институция фактуриран
електронен документ СЕТ 002, в точка 7 на който не била посочена причината за
прекратяване на последната заетост. В този случай се прилагал текста на чл.54б,
ал.3 от КСО и обезщетението се отпущало в минимален размер съгласно Закона за
бюджета на ДОО, за срок от 4 месеца. Навежда доводи, че като потвърдил
разпореждането на Ръководителя по безработица, Директорът на ТП на НОИ-Хасково
издал правилен и законосъобразен административен акт, и като такъв, моли същият
да бъде потвърден. Моли да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С вх. №262-00-506/26.07.2018г. в ТП на НОИ – Хасково,
от З.С.Е. било подадено Заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл.54а от КСО. Съгласно Справка за приети, върнати и
липсващи документи с вх. №262-00-506-1/26.07.2018г. в ТП на НОИ – Хасково, З.С.Е.
представила към заявлението следните документи за парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО, които били приети: 1. Заявление, приложение №1
към чл.1, ал.1 от Наредбата, 2. Заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002 от Испания, 3. Копия на документи от Испания – 4
бр., 4. Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга
държава – членка на ЕС със СЕД U002 и U004 от Ирландия, 5. Копия на документи от Ирландия – 5
бр., 6. Декларация относно определяне на пребиваването. В справката са отразени
следните липсващи документи: 1. ПД U1 за
придобит стаж в Испания и Ирландия, който трябва да се вземе под внимание по
Регламент на ЕИО 1408/71 и Регламент 574/72.
С писмо изх. №1019-26-2204-1/01.08.2018г. на ТП на НОИ
– Хасково били изпратени до Директор на Дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ в НОИ заявления, подадени от З.С.Е.
за издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за периоди и доходи от осигурена заетост по
законодателството на Ирландия и СЕД U002 за
периоди от осигурена заетост по законодателството на Испания, необходими за
отпускане на парично обезщетение за безработица в България.
С Разпореждане №262-00-506-1 от 02.08.2018г., издадено
от Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.54г, ал.4 от КСО, било спряно производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица, образувано по заявление
№262-00-506/26.07.2018г., подадено от З.С.Е.,
със следните мотиви: Образувано производство по издаване на СЕД U 002
и СЕД U 004 за периоди и доходи от осигурена заетост по
законодателството на Ирландия и Испания.
С вх. №1019-26-2204-2/17.09.2018г. в ТП на НОИ –
Хасково постъпило писмо от Дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ в НОИ, с което били изпратени по компетентност оригинал от:
структуриран електронен документ U002 и
структуриран електронен документ U004.
С Разпореждане №262-00-506-2 от 25.09.2018г. на
Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.55 от АПК, било възобновено производството по заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица, вх. №262-00-506/26.07.2018г., подадено от З.С.Е.,
със следните мотиви: Получени документи – СЕД U 002 и СЕД U 004 за
периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Ирландия.
С Разпореждане №262-00-506-3 от 01.10.2018г., издадено
от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, предвид
заявление вх. №262-00-506/26.07.2018г. на З.С.Е., с последно прекратяване на
осигуряването от 30.06.2018г., прекратено осигуряване за безработица на
основание неуточнено, с регистрация в АЗ на 03.07.2018г., минимален дневен
размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2018г. – 9.00 лв., на основание чл.54ж, ал.1 и
във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО, било отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 30.06.2018г. до 29.10.2018г. в размер на
9.00 лв. дневно. Разпореждането било връчено на лицето на 02.10.2018г. срещу
подпис.
Разпореждане №262-00-506-3 от 01.10.2018г. било
обжалвано от З.С.Е. с жалба вх. №1012-26-245/16.10.2018г. в ТП на НОИ –
Хасково.
Във връзка с подадената жалба, с писмо изх.
№1012-26-245-1/30.10.2018г. на ТП на НОИ – Хасково, З.С.Е. била уведомена, че
на база представените от нея копия на документи, компетентната институция на
Ирландия не е потвърдила, че причината, поради която трудовото ѝ
правоотношение било прекратено, е приключване на работата, съгласно твърденията
на Е.. В писмото било посочено, че предвид това, за да бъде удостоверена отново
причината за прекратяването на трудовото ѝ правоотношение, следва в
7-дневен срок от получаване на писмото да подаде заявление в ТП на НОИ –
Хасково – офис Димитровград и да представи копия от документи, от които да е видно на какво
основание била освободена от длъжност. Посочено било също, че с оглед
гореизложеното, поради непредставяне в указания срок на необходимите документи
и подаване на заявление, същото ще бъде разгледано с наличните такива.
Видно от направеното отбелязване след текста на
писмото, същото било връчено на 31.10.2018г.
С Молба вх. №1012-26-245-2/07.11.2018г. в ТП на НОИ –
Хасково, З.С.Е. заявила, във връзка с удостоверяване на осигурителните периоди
от Ирландия и указанията да бъде удостоверена отново причината за
прекратяването на трудовото ѝ правоотношение, че основание за
прекратяването били лични причини. Предоставила информация, изходяща от
работодателя в Ирландия и към молбата предоставяла в превод Формуляр Р45 част 2
и 3, от който можело да се почерпи съответната информация. Останалите документи
били предоставени при подаване на молбата в първоначалния вид. С оглед на това
поискала да бъде уважена жалбата ѝ и да ѝ бъде определен размер на
обезщетение, съобразен с получаваното възнаграждение и внасяни осигуровки,
както и с продължителността на работата и начина на прекратяване на трудовото й
правоотношение.
С Решение №1012-26-245-3/12.11.2018г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково, била отхвърлена жалбата на З.С.Е. против
Разпореждане №262-00-506-3 от 01.10.2018г. на Ръководител на осигуряването за
безработица.
Решение №1012-26-245-3/12.11.2018г. било връчено на
адресата си на 15.11.2018г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне с баркод ИД ...
Жалбата била подадена на 23.11.2018г. по пощата, видно
от поставеното върху плика пощенско клеймо.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения срок, а именно в 14-дневен срок от съобщаване
на решението, от лице с правен интерес и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за
безработица изхождат от компетентни съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98 от КСО
органи, издадени са в предписаната от закона форма и съдържание (чл. 117, ал. 3
от КСО), поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено.
Материалният закон е правилно приложен, като не са допуснати нарушения на
административнопраизводствените правила.
Спорният по делото въпрос е правен и се свежда
до преценката дали заявителката е доказала пред органа за осигуряване за безработица при ТП на
НОИ – Хасково
причината за прекратяване на заетостта си в Ирландия, а оттам и кой е приложимия закон при определяне размера на
обезщетението.
Не е спорно по делото, че
към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на
обезщетение за безработица. Тези факти не
са спорни между страните и се установяват от приетите по делото писмени доказателства,
представляващи СЕД U002 и СЕД U004, издадени от компетентните органи в Ирландия.
Като
се има предвид, че жалбоподателката е български гражданин, същата попада в персоналния обхват на чл. 2, § 1 от
Регламент /ЕО/ № 883/2004. Регламентът се прилага пряко във всички
държави-членки и негоите разпоредби са задължителни за спазване от националните
органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата,
като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (чл.
288 ДФЕС). Съгласно чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, на което основание е
издаден СЕД U002, компетентната институция на държавата членка, чието
законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или
продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от
завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
С разпоредбата на чл. 54б,
ал. 1 КСО е въведено изискване за изискуем осигурителен период - последните 24
месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се
съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход
за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. Този осигурителен
период включва и период на осигурена заетост, през който спрямо жалбоподателката се е прилагало законодателството на друга държава –
членка, в случая Ирландия. Следователно, изчисляването на паричното
обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, следва да се извърши
при прилагане на нормата по чл. 62, § 1 вр. § 2 от регламента при съобразяване
на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното
лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското
законодателство.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през
последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на
пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата в зависимост от
датата на прекратяване на осигуряването и спазване на срока за регистрация в
Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на заявление от
правоимащото лице. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до
12 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО), при дневно парично обезщетение за безработица в
размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца
на прекратяване на осигуряването, който не може да бъде по-малко от минималния
дневен размер на обезщетението за безработица. От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението е и
основанието за прекратяване на правоотношението, съгласно разпоредбата на чл.
54б, ал. 3, а не само получавания доход.
В настоящия случай не е
спорно, че
по отношение на жалбоподателката пряко приложение намира разпоредбата на чл. 62, § 1
и § 2 от Регламент № 883/2004. Следва обаче при определяне размера на обезщетението и
срока за неговото получаване да се съобрази и причината за прекратяване на заетостта, предвид
предвидените в нормата на чл. 54б, ал.3 от КСО ограничения в тази насока. В
представените пред органите документи, а именно СЕД U002 (л.23,л.76), като причина за прекратяване на заетостта е посочено "други". Доколкото това основание не попада в останалите изчерпателно посочени по т. 7. 1 от документа,
а именно освобождаване от работодателя, оставка от служителя, изтичане на срока
на договора, прекратяване на договора по взаимно съгласие, освобождаване поради
дисциплинарна причина и съкращение, то правилно е прието от органа, че попада в
хипотезата на чл. 54б, ал. 3 КСО. Съгласно посочената разпоредба безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и т. 2,
чл. 326, чл. 330 и чл. 331 КТ получават минималния размер на паричното обезщетение
за безработица за срок 4 месеца.
Доколкото липсват данни, какво точно се
има предвид в посочената в СЕД U002 причина "други", следва се
приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото
правоотношение остава неизяснена, така както е
възприел и административният орган, поради
което размера на обезщетението следва да бъде определено в минимален размер, който съгласно Закона за държавния бюджет на
държавното обществено осигуряване за 2018 г. е 9 лв. В конкретния случай размерът е определен въз
основа на наличните редовни документи, съдържащи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 8, ал. 4 от НОИПОБ, поради което възраженията, че обезщетението е
неправилно определено са неоснователни. Следва да се посочи, че при представяне
на документи, съдържащи други данни, представляващи основание за изменение на
размера на обезщетението, то няма пречка органът да постанови това изменение на
основание чл. 54ж, ал. 2 КСО.
По изложените съображения за неоснователност
на жалбата същата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. З.С.Е. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ТП на НОИ
Хасково сумата 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 4 от АПК,
Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.Е. ***, против Решение рег. № 1012-26-245-3/12.11.2018г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА
З.С.Е. *** да заплати по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100, 00 лв. разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от получаване на
съобщението.
СЪДИЯ: