РЕШЕНИЕ
Номер 793/28.11. Година 2019 Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд
Втори наказателен състав На тридесети октомври
Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар Биляна Миткова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00960 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 287 от 07.05.2019 г. (НП), издадено от Директора на Главна дирекция „Национална полиция” (ГД „НП”), гр. София, с което на „******” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. Проучване, бл.13, вх. Б, ет.3, ап.9, представлявано от управителя Д.В.Д.е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв (десет хиляди лева) на основание чл. 72, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) за извършено нарушение на чл. 4, ал.1 от същия закон.
Дружеството жалбоподателят по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че вмененото на „******” ООД административно нарушение не е доказано по безспорен начин. Излага съображения, че същото не е квалифицирано точно, с цел гарантиране на правата на нарушителя, тъй като посочена нарушена законова норма не е пълна, доколкото не е направена привръзка с тази на чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, като аргументира и доводи, че се касае за маловажен случай, поради което и административнонаказващият орган (АНО) е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството жалбоподател - адв. И.М. ***, поддържа съображенията, посочени в
жалбата, като предлага обжалваното НП да бъде отменено. Излага и допълнителни
доводи за неговата незаконосъобразност, предвид допуснатото нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като липсва коректна дата на
извършване на нарушението, както и пълно описание на същото с посочване
на обстоятелствата при които е било осъществено.
Въззиваемата страна ГП „НП”, гр. София - редовно призована, не изпраща свой представител в хода на съдебното производство. Представя писмени бележки, в които твърди, че процесното НП е издадено при спазване на материалния и процесуален закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател „******” ООД, ЕИК ****** притежава лиценз с № 3198/23.11.2017 г. за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал.1, т.2 от ЗЧОД (отм.) за охрана на имущество на физически или юридически лица на територията на област П. и лиценз с № 3216/19.02.2018 г. за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал.1, т.2 от ЗЧОД (отм.) за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна.
На 27.09.2019 г. със заявление вх. № 328600-57029, на основание § 4, ал.4 от ЗЧОД (ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г., в сила на 31.03.2018 г.) дружеството жалбоподател заявило пред директора на ГД „НП” - орган по чл. 40 от ЗЧОД, че извършва дейност по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, във връзка с което със заповед № 3286з-417 от 30.01.2019 г. директорът ГД „НП” разпоредил извършване на проверка на „******” ООД. В състава на комисията били включени свидетелите К.Г.К.-началник на сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност” към отдел „Охранителна полиция” в ГД „НП” и М.Д. М. – полицейски инспектор в сектор в същата, които посетили мониторинговия център, находящ се в гр. П..
С писмо рег. № 328600-5594 от 01.02.2019 г. проверяваното дружество било уведомено, че в хода на проверката е било установено, че търговецът не отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, поради което и ГД „НП” не следва да издаде допълнение на притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД (отм.) за извършваната дейност по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЧОД.
На 01.03.2019 г. била извършена повторна проверка от служителите на ГД „НП” в мониторинговия център за наблюдение и приемане на сигнала от охраняваните обекти, обслужван от „******” ООД в гр. П.. Констатирали, че са налични в системата на дружеството договори сключени с физически и юридически лица за осъществяване на сигнално-охранителна дейност по силата на § 4, ал.4 от ЗЧОД (ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г., в сила на 31.03.2018 г. ). Сред охранявани обекти бил и обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. П., ул. Благой Гебрев № 66 В, стопанисван от „******” ЕООД, за която дейност бил сключен договор № 37/06.08.2018 г.
Въз основа на горната констатация свидетелката К.Г.К. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 287 от 16.04.2019 г. срещу „******” ООД за извършено от дружеството административно нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЧОД. При предявяване на акта за запознаване и подписване законният представител на дружеството вписал, че по констатациите ще изложи допълнително писмени възражения, каквито били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и с които било оспорено извършването на вмененото административно нарушение.
След проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са налице основанията по чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което за описаното в АУАН административно нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЧОД наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер 10 000 лв.
Процесното НП било връчено на 30.05.2019 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства АУАН № 287 от 16.04.2019 г., възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу него, лицензи с №№ 3198/23.11.2017г. и 3216/19.02.2018г., заповед № 3286з-417 от 30.01.2019 г. на директора на ГД „НП”, писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГД „НП” и опис към него, разпечатка на регистър на клиенти – юридически лица в „******” ООД, разпореждания на полицейски орган, писма с вх. № 328600-11952 от 08.03.2019г. и № 328600-20279/24.04.2019г., договор № 37 от 06.08.2018 г. сключен между дружеството жалбоподател и „******” ЕООД, фактура № ********** от 10.02.2019 г., издадена от „******” ООД, договор за видеонаблюдение от 13.12.2017г. и договор за реакция с мобилни патрули № 2300-002/15.12.2017г., които кореспондират със свидетелските показания на К.Г.К. и М.Д.М..
От правна страна:
АУАН и НП са съставени от материално компетентни лица, надлежно оправомощени да осъществяват контрол съгласно чл.83, ал.1 и 2 от ЗЧОД и приложената по делото заповед № 8121з-372 от 05.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която директорът на ГД „НП” е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗЧОД.
Не се спори по делото, че дружеството жалбоподател притежава два лиценза с №№ 3198/23.11.2017 г. и 3216/19.02.2018 г. за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал.1, т.2 по отменения ЗЧОД, а именно за охрана на имущество на физически или юридически лица, като първият е за територията на област П., а втория - за територията на цялата страна. В § 4, ал.4 от ЗЧОД (ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г., в сила на 31.03.2018 г.) законодателят е предвидил възможност лице с издаден лиценз по чл.5, ал.1, т.2 по отменения ЗОЧД да може да извършва дейност по чл.5, ал.1, т.3 от новия ЗЧОД, т.е. сигнално-охранителна дейност, без да има лиценз за този вид дейност, ако в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон подаде заявление до органа по чл.40 от същия закон, че извършва такава дейност, и удостовери, че тя отговаря на минималните изисквания за извършването й, които са предвидени в глава втора. Процедурата за подаване на заявлението е определена в по-късен момент, а именно с Наредба № 8121з-610 от 11.06.2018 г. за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на ЗЧОД, издадена по силата на чл.2, ал.4 от ЗЧОД от министъра на вътрешните работи (ДВ, бр.52 от 22.06.2018 г., в сила от 22.06.2018 г.).
Не е спорно по делото, че на основание § 4, ал.4 от ЗЧОД (ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г., в сила на 31.03.2018 г.) и в указания срок дружеството жалбоподател е подало заявление с вх. № 328600-57029/27.09.2018 г. пред директора на ГД „НП” - орган по чл. 40 от ЗЧОД, че извършва дейност по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, тъй като имал сключени договори за сигнално-охранителна дейност сред които и договор № 37 от 06.08.2018 г., който бил за охрана на обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. П., ул. Благой Гебрев № 66 В, стопанисван от „******” ЕООД.
С процесното НП е предявено административнонаказателно обвинение за изпълнение на охранителна дейност без лиценз, която се осъществява с действие, поради което и при установените по-горе факти, АНО е следвало ясно да определи периода от време през който е извършено изпълнителното деяние. В конкретния случай липсва констатация за това от кой момент тази дейност на дружеството жалбоподател е станала съставомерна по чл. 4, ал.1 от ЗЧОД и е реализирано процесното нарушение. Подобна индивидуализация на времето на осъществяване на деянието не само че липсва както в АУАН така и в НП, но е създадена и реална неяснота кога АНО е приел, че същото е извършено. Това е видно от описанието на нарушението и в двата документа, в които от една страна е посочено, че сигнално-охранителната дейност е извършвана на обект - кафе-аперитив, находящ се в гр. П., ул. Благой Гебрев № 66 В, стопанисван от „******” ЕООД по силата сключен договор № 37 от 06.08.2018 г., като плащането е извършено с фактура № ********** от 10.02.2019 г. за услуга „месечен абонамент охрана”, т.е. посочената фактура доказва извършено плащане за дейност, която е осъществена през м. февруари 2019 г. и непосредствено след това е визирано, че нарушението е установено на 01.03.2019 г., т.е. не е ясно АНО какво е приел за дата на извършване на нарушението – 01.03.2019 г. или месец февруари 2019 г., с оглед посочената фактура от 10.02.2019 г.
От описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно и кое място на извършване на нарушението е приел наказващия орган. Това е така, тъй като в обстоятелствената част и на двамата документа веднъж е описано, че на 01.03.2019 г., около 13:00 часа в гр. П., ул. Благой Гебрев № 66 В, обект на „******” ЕООД– кафе-аперитив, дружеството жалбоподател е извършвало дейност по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, след което е посочено, че същото е установено при извършената проверка в мониторинговия център, находящ се в гр. П..
Датата и мястото на извършване на нарушението са задължителни елементи от неговата обективна страна и са императивни реквизити, чието присъствие в АУАН и НП законодателят императивно е предвидил по силата на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което и липсата или неясното им описание винаги водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото на същото АНО е длъжен да предяви ясни фактически рамки на вмененото му административнонаказателно обвинение. И тъй като в процесния случай не са ясно и недвусмислено посочени тези задължителни реквизити, то не е гарантирано и правото на защита на дружеството жалбоподател, което води до съществено нарушение на установените процесуални правила.
Съдът не споделя изложените от дружеството жалбоподател съображения, че посочената като нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЧОД, която не е свързана с тази на чл.5, ал.1, т.3 от същия закон, е довело до непълно квалифициране на нарушението, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и на НП последната не само, че е цифром визирана, но е и описано, че се касае за сигнално-охранителна дейност, поради което санкционираното лице е имало пълна възможност да организира защитата си по така предявеното му обвинение.
Настоящият състав намира, че за пълнота на изложеното следва да отбележи, че недостатъчно обоснован е и изводът на АНО относно съставомерността на нарушението по чл. 4, ал.1 от ЗЧОД. При условие, че в конкретния случай към момента на сключване на процесния договор с „******” ЕООД дружеството жалбоподател е имало право да осъществява сигнално-охранителна дейност по силата на § 4, ал.4 от ЗЧОД (ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г., в сила на 31.03.2018 г.), то и търговецът се е нуждаел поне от едномесечен срок за прекратяване на договора, предвид посочените в т.23 хипотези за това. При безспорно установеното, че санкционираното дружество е било уведомено, че ГД „НП” не следва да му издаде допълнение на притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД (отм.) за извършваната дейност по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЧОД с писмо с рег. № 328600-5594, което е от 01.02.2019 г, то не може да се приеме, че „******” ООД незабавно, т.е. още през м. февруари е следвало да прекрати процесната дейност, с оглед посочената в обжалваното НП при описание на нарушението фактура № ********* от 10.02.2019 г. за услуга „месечен абонамент охрана”, която е осъществена през м. февруари 2019 г., предвид договорната му отговорност за евентуалните вреди, които биха настъпили при прекратяване на договора едностранно от негова страна, извън предвидените в т.23 хипотези. Приложената по делото фактура № ********* от 22.03.2019 г., която е издадена от търговеца на „******” ЕООД за „месечен абонамент охрана 03.2019” е ирелевантна към процесното нарушение, тъй като за същата липсва каквото и да е обвинение при описание на нарушението както в АУАН, така и в обжалваното НП.
При тези съображения съдът счита, че в конкретния случай може и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като обвинението е за нарушение, което е извършено същия месец в който дружеството жалбоподател е било уведомено, че не следва да му се издаде допълнение на притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД (отм.) за извършваната дейност по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, поради което и деянието се отличава с ниска степен на обществена опасност, която е различна от обичайните за този вид нарушения, което го квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК. И тъй като АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то това се явява и друго основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие с материалния закон.
Всичко изложено по-горе е достатъчно да мотивира настоящият състав да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 287 от 07.05.2019 г., издадено от Директора на Главна дирекция „Национална полиция”, гр. София, с което на „******” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. Проучване, бл.13, вх. Б, ет.3, ап.9, представлявано от управителя Д.В.Д.е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв (десет хиляди лева) на основание чл. 72, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност за извършено нарушение на чл. 4, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ