М О Т И В И
към присъда № 37 от 26.02.2020 година
по н.о.х.дело № 1945
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението против подсъдимия Н.Я.Т.,
ЕГН **********, е в това, че
на 02.01.2019 год. в гр.Стара Загора чрез използване
на техническо средство – ключ за каса, отнел чужди движими вещи – пари в размер на сумата от 10485,07 лева, собственост на
„Аргус С.“ ЕООД, ЕИК *********,
от владението на С.И.С. – управител на дружеството, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка
с чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от „Аргус С.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 117, вх.В, ет.2, ап.6, ЕИК
*********,
против подсъдимия Н.Я.Т. граждански иск за сумата в размер на 10485,07 лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени
вреди вследствие на отнетите им пари на 02.01.2019 год. в гр.Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането (02.01.2019 год.) до окончателното изплащане на сумата, а ощетеното юридическо лице „Аргус С.“*** беше конституирано като граждански
ищец в наказателното производство.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението
и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, размерът на което на основание
чл.58а от НК да бъде намален с една трета, а изпълнението му – отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Моли гражданския иск да бъде
уважен изцяло.
Повереникът на гражданския ищец – адв.П.Г., счита, че
гражданският иск е доказан по основание и размер, и пледира същият да бъде уважен.
Моли на гражданския ищец да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитникът адв.С.С. не оспорва обвинението
и пледира на подзащитния й да бъде определено
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, редуциран на
основание чл.58а от НК с една трета, като изпълнението му бъде отложено на
основание чл.66 от НК. Счита, че гражданският иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Подсъдимият Н.Я.Т. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, съжалява за извършеното, поддържа пледоарията
на защитника си и моли за минимално
наказание.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Н.Я.Т. е неосъждан по
смисъла на НК.
Св.С.И.С.
***. Същият бил управител на „Аргус С.“ ЕООД, ЕИК *********, което стопанисвало
бензиностанция, находяща се в гр. Стара Загора, бул.„България“. Бензиностанцията била оборудвана с камери за видеонаблюдение. На
21.11.2018 год. св.С. като управител на „Аргус С.“ ЕООД
наел на работа подсъдимия, който бил
назначен на длъжност „Обслужващ бензиностанция газостанция“, за което
бил съставен и подписан от страните трудов договор № 554 от 21.11.2018
год.
На
01.01.2019 год. подсъдимият бил
на работа от 19,00 часа до 07,00 часа на
02.01.2019 год.
В
същата смяна като касиер на работа била св.Д.В.. Поради празничните дни в
касата на бензиностанцията се съхранявал оборота от 31.12.2018 год.
в размер на 6248,54 лева, опакован от св.М.М. в подпечатан инкасо плик с
описани банкноти. В други пликове без опис бил оборота от дневната смяна на
01.01.2019 год. в размер на 4236,53 лева. Тези суми не били
обработени от св.М. и не били поставени в инкасо плик, това
тя следвало да извърши на 02.01.2019 год. Касата
била поставена в касова зона зад гърба на касиера, а ключът
за нея се съхранявал в офисно помещение, поставен в
моливник. В касата се съхранявали и винетни стикери, като касиерите отключвали
касата при необходимост – при продажба на винетки.
След
като отишъл на работа,
подсъдимият решил да открадне оборота. До около 02,30
на 02.01.2019 год. имало клиенти в бензиностанцията. Тъй като
част от тях ползвали тоалетна, подсъдимият отишъл да
провери след тях санитарните помещения. Възползвайки се от ситуацията,
той излял течен сапун на пода в мъжката тоалетна и съобщил на св.В., че
клиентите са сторили това. Тъй като към момента нямало клиенти,
св.В. влязла да почисти санитарното помещение. Докато
бил сам в бензиностанцията, подсъдимият влязъл в
офисното помещение и взел ключа за касата. След това той затъмнил контраста на
камерите за видеонаблюдение. Като излязъл от офисното помещение, подсъдимият отключил касата и взел пликовете с оборотите от
предходните дни. След това заключил касата и излязъл извън бензиностанцията. Подсъдимият извадил парите от пликовете, като накъсал и изхвърлил
последните, а банкнотите прибрал.
Около
час по-късно подсъдимият, използвайки, че св.В. излязла от
бензиностанцията, отново влязъл в офиса и увеличил контраста на
камерите. След това той и св.В. стояли в бензиностанцията и си говорели докато
приключила смяната им.
На
02.01.2019 год. около 08,30 часа
св.М.М. отишла на работа в бензиностанцията. Същата следвало да инкасира
оборота от 01.01.2019 год., както и от нощната смяна на 02.01.2019 год.
Св.М. не могла да намери ключа за касата на обичайното място, за да вземе
паричните средства. Затова тя се обадила по телефона на св.С.С.. Св.С.
донесъл резервен ключ от касата и след като я отключили със св.М.,
установили, че липсват съхраняваните в нея обороти на бензиностанцията за
31.12.2018 год, за 01.01.2019 год.
и нощната смяна на 02.01.2019 год. в общ размер на
10485,07 лева. Веднага св.С. прегледал охранителните камери
и забелязал действията на подсъдимия. След това той подал
сигнал за извършената кражба във Второ РУ към ОД на
МВР гр.Стара Загора.
След
като отнел парите от бензиностанцията, подсъдимият се прибрал за малко в дома си, а след това напуснал гр.Стара
Загора, като се укрил от органите на полицията. Отнените парични
средства той разходвал за лични нужди в различни градове
на територията страната.
С
протокол за предаване от 03.01.2019 год. св.С.
предал 1 бр. оптичен носител на видеозаписите от камерите на бензиностанция
„Еко“ от 02.01.2019 год. На предадените записи била назначена
техническа експертиза, при която били извлечени ясни снимкови изображения и бил
изготвен фотоалбум.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК и кореспондиращите с тях доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.283 от НПК (протокол
от 02.01.2019 год. за разпит на св.С.И.С., протокол от 03.01.2019 год. за
разпит на св.С.И.С., протокол от 10.01.2019 год. за разпит на св.Д.Н.В.,
протокол от 21.01.2019 год. за разпит на св.М.Т.М., протокол за изготвена
съдебно-техническа експертиза № 40 от 21.01.2019 год., трудов договор № 554 от
21.11.2018 год., протокол за доброволно предаване от 21.01.2019 год., 10 бр.
дневен отчет 5264 от 31.12.2018 год., 10 бр. дневен отчет 5265 от 01.01.2019
год., 2бр. дневен финансов отчет, протокол за получени видеозаписи от
03.01.2019 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 11.01.2019 год., договор за управление на бензиностанция от
18.10.2011 год., протокол за получени ведиозаписи от 03.01.2019 год.,
извлечение от Търговския регистър на „Аргус С.“ ЕООД), както и от приетите в хода на съдебното следствие като писмени
доказателства справки за съдимост на подсъдимия, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени
по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и не
се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира
за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 02.01.2019 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Н.Я.Т. чрез
използване на техническо средство – ключ за каса, отнел чужди движими вещи – пари в размер на сумата от 10485,07 лева, собственост на
„Аргус С.“ ЕООД, ЕИК *********,
от владението на С.И.С. – управител на дружеството, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, с което свое деяние
той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение,
съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът
и начинът на извършване на деянието и обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК,
тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така и по
отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе
предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода от една до десет години;
изразеното от подсъдимия критично отношение към
извършеното, чистото му съдебно минало по смисъла на НК, младата му възраст и
тежкото му материално и имотно състояние съобразно декларацията му в тази
насока, приложена на л.48 от досъдебното производство, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства (направените самопризнания по реда на чл.371,
т.2 от НПК не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по
глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя
при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58а
от НК – намаляване на размера му с една трета);
високия размер на причинените с деянието имуществени
вреди, който съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай
и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване на размера на
определеното от съда наказание „лишаване от свобода” с една трета.
В случая, видно от гореизложеното, не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
обуславящи приложението на чл.55 от НК.
При тези данни съдът определи на подсъдимия Н.Я.Т. наказание
при условията на чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година
и шест месеца (18 месеца), като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера
на така определеното наказание „лишаване от свобода” с една трета (6 месеца),
вследствие на което наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година (12 месеца).
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на подсъдимия не се налага същият ефективно да търпи
наложеното с настоящата присъда наказание, но следва да му бъде определен
изпитателен срок в средния предвиден от закона размер, поради което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от четири
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 80,64 лева, както и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на сумата от 20
лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за
имуществени вреди намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая,
видно от изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от
състава на непозволеното увреждане, а именно:
виновно поведение от страна на подсъдимия;
причинени на гр.ищец имуществени вреди в претендирания от
него размер – 10485,07 лева;
причинна връзка между тях.
При тези данни съдът осъди подсъдимия Н.Я.Т., както
следва:
да
заплати на гр.ищец „Аргус
С.“***, ЕИК *********, сумата в размер на 10485,07 лева,
представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди вследствие на
отнетите им пари на 02.01.2019 год. в гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
(02.01.2019 год.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1200 лева,
представляваща направени по делото разноски;
да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по
бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 419,20 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: