Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Д., 19.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Д. районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Д. Й.
разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 5167/2018 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на Г.М.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат К.Д. – от ДАК, с която против „Водоснабдяване
и канализация - Д.” АД, ЕИК **, гр. Д., бул. „**” № **, са
предявени отрицателни
установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване недължимоста на сумата от 1**2,24 лева за доставени и
потребени ВиК услуги за кл. № ** и сумата от 5**2,58 лева за доставени и
потребени ВиК услуги за кл. № ****, в обект с адрес: гр. Д., ж.к. „**“, бл.**,
вх.**, ап.**. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права.
Ищецът е абонат на ответното
дружество, за имот, находящ се
в гр. Д., ж.к. „**“ *,
вх. **, ет.**, ап. **.
Жилището е ***, като
ответникът живее в същото въз основа наемно правоотношение с Община Д.. На
**.11.2018 г. служители на ответното дружество посетили горепосочения обект, като връчили на ** на ищеца - С.Р.С.,
Предписание № **, според което по кл. № ** ищецът имал задължение към „Водоснабдяване и канализация - Д.” АД в размер на 1**2,24 лева, а по
кл. №****, с титуляр Община гр. Д., било налице задължение в размер на 5**2,58 лева. Със същото
предписание на ищеца
е определен седмодневен срок, в който
или да заплати сумата
от 6464,82
лева, или да предприеме
разсрочено плащане на горепосоченото задължение по двата клиентски номера. Ищецът оспорва дължимостта на
горепосочените суми при твъдение, че по-голямата част от задълженията са за
лихви, а по кл. № **** титуляр е Община Д., поради което не дължи сумата начислена на този
клиентски номер. Твърди, че клиентският номер, на който титуляр е Община Д. - ****,
вписан в предписанието е сгрешен, като правилният е ****. Сочи, че не са му известни нито периодът от време, нито начинът на начисляване на показанията. Твърди, че поради претенцията на ответното
дружество за сума в размер на 6464,82 лева е налице реална опасносто наемното му
правоотношение с Община Д. да бъде прекратено.
В срока по чл.**1 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията си и настоява за уважаването ѝ. Ответникът, редовно
уведомен, не се явява, не се представлява. С писмена молба по делото,
депозирана в съда непосредствено преди провеждане на открито съдебно заседание
и докладвана в същото, ответното дружество заявява, че признава предявения иск.
Твърди се, че „Водоснабдяване
и канализация - Д.” АД не е предприемало принудителни
действия по събиране на вземането, поради което настоява за прилагане
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, при разпределяне отговорността за разноски. След
запознаване със становището на ответника, ищецът отправя искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Д. районен съд, като прецени доказателствата по делото, становищата
на страните и като взе
предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното
признание на предявените искове, приема
за установено, следното:
Видно от предписание № **/**.11.2018
г., издадено от ответното дружество, на посочената дата е констатирано, че
ищецът Г.М.С. е допуснала нарушение на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от МРРБ, в сила от 14.09.2004 г., поради
неплащане на сумата от 6464,82 лева за предоставени ВиК услуги. В констативната
част на предписанието е посочено, че за обект с адрес: гр. Д., ж.к. „**“, бл.**,
вх. **, ап.**, представляващ общински имот са налице незаплатени задължения,
както следва: за кл.№ ** с титуляр Г.М.С. – в размер на 1**2,24 лева, а за кл.
№ ****, с титуляр Община Д., задължението е в размер на 5**2,58 лева. Определен
е седмодневен срок, в течение, на който ищецът да заплати сума в общ размер на 6464,82
лева, дължима и за двата клиентски номера, като е указано, че при неизпълнение
на предписанието, водоснабдяването в обекта ще бъде преустановено, като
прекъсването и възстановяването на водоподаването ще бъде за сметка на абоната.
Предписанието е получено от сина на ищеца - С.Р.С..
От представена от ищеца справка
от интернет сайта на ответното дружество, се установява, че Г.М.С. има
задължение към „Водоснабдяване и
канализация - Д.” АД в общ размер на **24,** лева,
като вземанията са обективирани в общо 58 бр. фактури, издадени в периода от
31.12.2004 г. до 30.11.2018 г., като от издадените 58 бр. фактури, едва осем от
тях обективират вземания за главница, като същите се отнасят към периода
31.12.2004 г. – 16.02.2012 г., а останалите петдесет броя обективират вземания
за лихва.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявените отрицателни
установителни искове са с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същите са процесуално допустими,
доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които
съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на предявените искове се обуславя от наличието на правен интерес
за ищеца да се установи обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника процесните суми.
Оспореното с исковете по чл.124, ал.1 ГПК вземане е за парични суми в общ размер на 6464,82 лева, съставляваща, според ответното
дружество, стойността на
ВиК услуги, доставени и
потребени от ищеца ползвания от него обект с
адрес: гр.Д., ж.к. „**“, бл.**, вх.**, ап.**.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за плащане, в тежест на ответника е да установи, че претендираните и осчетоводени ВиК услуги реално са доставени на ищеца. С
разпоредбата на чл. 32, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените услуги се
заплащат от потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната мрежа, а според чл.22,
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете,
определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да
бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
Облигационната връзка между страните по делото е възникнала
при действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., одобрени с решение на
ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/. С
разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, определя кръга лица /юридически и физически/ – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Не се спори между страните, че ищецът е титуляр на
открита индивидуална
партида – кл. №** за обект с адрес: гр. Д., ж.к. „**“, бл.**, вх. **, ап.**,
представляващ общински имот.
Страните не спорят, че в имота е осъществено присъединяване към водопреносната
мрежа, както и че в същия се доставят и ползват ВиК услуги. По силата на възникналото
облигационно правоотношение, ответникът се задължава да предостави на ищеца ВиК услуги, а последният – да заплати същите, в т.ч. и
през процесния период.
Облигационното отношение между страните се регулира
от Закона за водите, Законът за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно нормата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между
страните в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл.7, т.1 ОУ, ВиК
операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества,
съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или
пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. **, ал. 2 ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
В процесния случай, предвид
разместената доказателствена тежест, при разглеждане на отрицателнте
установителни искове, в тежест на ответника е да установи, че в качеството на доставчик на ВиК услуги, е доставил такива до обекта на ищеца, като установи вида на услугите, количество и стойността им. Ответникът следва да докаже, че именно ищецът е
задълженото лице за заплащане на претендираните суми.
По делото не само, че не са
представени каквито и да доказателства, от които да се установи по безспорен
начин, че операторът е изпълнявал задълженията си, като е отчитал показанията на водомера в имота на ищеца, при установените за това срок, условия и начин, но
и е налице изрично заявено признание на ищцовата претенция.
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК
предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и
да поиска произнасяне с решение съобразно признанието. В този случай и на осн.
чл.237, ал.2 ГПК, съдът постановява решението си, като в мотивите на съдебния
акт е достатъчно да се укаже, че последният се основава на признанието на иска, без да е необходимо да се излагат подробни мотиви.
Съдът, намира че в процесния
случай не са налице отрицателните предпоставки, посочени в нормата на чл.237,
ал.3 ГПК, определяща хипотезите, при които съдът не може да постанови решение
при признание на иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че признанието на иска не може да бъде
оттеглено, поради което съдът намира, че не са налице пречки да се произнесе с
решение по реда на чл.237 ГПК.
С оглед установеното по делото,
както и предвид отправеното искане на ищеца, съдът намира предявените искове за
основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.
Съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага подробни мотиви за това.
По отношение сторените разноски
по делото:
Ищецът претендира сторените по
делото разноски в общ размер на 908,** лева, от които: 650 лева – адвокатско възнаграждение
и 258,** лева – заплатена държавна такса, като представя списък на разноските
по чл.80 ГПК.
По искането на ответника за
освобождаване от заплащане на разноски, съдът намира, че в процесния случай не
са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК.
Действително, ответникът признава предявения иск, но признанието на иска не е
достатъчно основание за да се освободи ответника от отговорността за заплащане
на разноски. По делото е представено доказателство за това, че ответникът е
определил на ищеца седмодневен срок за заплащане на сумата от 6464,82 лева,
като на последния е указано, че при неизпълнение следва преустановяване на
водоснабдяването. С оглед горното, съдът намира, че именно поведението на
ответника е дало повод на ищеца за сезиране на съда.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по
делото в общ размер на 908,** лева, от които: 650 лева – адвокатско
възнаграждение и 258,** лева – заплатена държавна такса.
Разноски в полза на ответника не
се следват, поради уважаване изцяло на ищцовата претенция.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1
във вр. с ал.2 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Д.” АД, ЕИК **, гр. Д., бул. „**” № **, сумата от 1**2,24 лева, начислена за доставени и потребени ВиК
услуги в обект с адрес: гр. Д., ж.к. „**” **, вх. **, ет.**, ап.** за кл. № **
с титуляр Г.М.С., ЕГН ********** и сумата от 5**2,58 лева, начислена за кл. № ****,
с титуляр Община Д., за заплащането на които е съставено предписание № **/**.11.2018
г., издадено от „Водоснабдяване
и канализация - Д.” АД, ЕИК **.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация - Д.” АД, ЕИК **, гр. Д., бул. „**” № ** да заплати на Г.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по
делото в общ размер на 908,** лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Д. окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.