Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
04.06.2021 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На пети май две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Гергана БАБИКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1170 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Искове с правно основание член 53, ал. 2 от ЗКИР.
Ищците -
Р.С.Т., С.А.Б., С.И.Б. и А.И.Б. твърдят, че били наследници по закон на общия
им наследодател С.И.Б., бивш жител ***, О.К. починал на 22.03.2018г., съгласно Акт за смърт № 4/23.03.2018г.
С удостоверение № 10/10.04.1983г.
на основание ПМС № 76 въз основа на решение № 8/03.02.1978г.
на наследодателя им било предоставено право на ползване върху следния недвижим
имот: НИВА с площ 1000 кв.м., находяща се в землището на село П., О.К. в
местността „С.“, съставляваща имот № 2, при съседи: от север - напоителен
канал, от юг - път, от запад - ОПФ и от изток - ОПФ. След предоставянето на имота, наследодателят им си
създал пчелни семейства, като за тази цел построил стопанска сграда според
изискванията на закона с площ 35.00 кв.м., в която да съхранява инвентар,
оградил имота с мрежа и го засадил с трайни насаждения. След влизане в сила на
ЗСПЗЗ, същият подал заявление за оценка и изкупуване на земеделската земя по пар. 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, като за оценката на имота с вносна бележка № 15.10.1998г. внесъл в ДСК по сметка на Общината сумата от 360.00
лева. Със Заповед № 1810/09.10.1998г. К.на О.К.
утвърдил оценката за имота, като общата сума от 72.000 лева била внесена от
наследодателя им в Общината с приходен касов ордер № 148/15.10.1998г. След внасянето на сумата от 72.000 лева, правото на
ползване се трансформирало в право на собственост. Същият се владеел и ползвал
от наследодателя им, докато същият починал през 2018г.,
а към настоящия момент се владеел от ищците, като негови наследници, за което
плащали и данък на имота.
Сочат, че по
молба на наследодателя им, О.К. издала скица на процесния
имот № 400/27.11.1998г., която скица била заплатена с
квитанция № 154/15.10.1998г., с цел снабдяване с
нотариален акт. С писмо № АБ-94-Г-180/09.12.1998г. от О.К. изпратили до Карловски районен съд писмо, с
приложени съответните документи за издаване на нотариален акт, с който акт не
разполагали.
Твърдят, че
през месец юни 2019г. се наложило да се снабдят със
скица на имота, но установили, че закупеният от наследодателя им имот не бил
заснет в КВС на землището на с. П., което се
установявало и от Писмо № 94-00-3495/1/14.06.2019г.
на О.К. съгласно което нямало изготвен план на НОИ, съгласно пар. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. П. местност С.“. След направена справка установили, че
наследственият им имот бил записан, като временно общински. Считат, че КВС на землището на село П., О.К. съдържа непълноти,
изразяващи се в това, че притежаваният от тях недвижим имот, придобит по пар. 4б от ПРЗ
на ЗСПЗЗ, не бил заснет, като самостоятелен имот, а е част от имот № 000410 записан,
като временно общински. Поискали от О.К. *** собствения им имот, но им било
отказано с мотив, че те били собственици и, че трябвало да си търсят правата по
съдебен ред. Индивидуализират, че процесната нива с
площ от 1000 кв.м., ведно с построената в нея стопанска сграда с площ от 35.00
кв.м. е ситуирана, като част от поземлен имот №
000410 с площ от 4872 кв.м. – временно общинска, в северната му част, при
съседи: от север - напоителен канал, от юг – поземлен имот № 000402.
С допълнителна
молба, депозирана по делото на 01.11.2019г. във
връзка с дадени указания от съда, ищците конкретизират, че правния им интерес
от предявяване на иска спрямо О.К. е че изкупуването на процесния
имот описан в исковата молба предоставен за ползване по §4б
от ПРЗ на ЗСПЗЗ било упражнено в законните срокове и
от този момент правото на ползване е трансформирано в право на собственост. Тъй
като процесния имот бил предоставен по §4б, като самостоятелен в местността „С.“, в З.село П.
нямало изработен, съответно одобрен помощен план и план на новообразувани
имоти. С оглед обстоятелството, че за местността „С.“ няма ПНИ
съответно тази площ, където попада процесния имот,
който е единствен и съставлява изоставена нива, същата се стопанисвала от
общината. Сочат, че нямат информация дали е приключила административната
процедура по възстановяване на собствеността на земеделската земя с издаване на
решение.
МОЛЯТ съда, да
постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че към датата
на влизане в сила на КВС на село П., О.К. за
местността „С.“ ищците били съсобственици с права, както следва: Р.С.Т. – 1/2 ид.ч. а С.А.Б., С.И.Б. и А.И.Б. общо на 1/2 идеална част на
следния недвижим имот а именно: Нива с площ 1000 кв.м., находяща се в землището
на село П., О.К. в местността „С.“, съставляваща имот № 2, при съседи: север -
напоителен канал, юг - път, запад - ОПФ и изток - ОПФ по скица № 400/27.11.1998г.
на О.К. и съставлява част от имот № 000410 с площ 4.872 дка, който неправилно
не е заснет в КВС като самостоятелен имот, а е записан,
като част от поземлен имот – нива с площ от 4.872 кв.м., находяща се в
землището на село П., О.К. в местността „С.“, съставляваща имот № 0004010, като
временно общински, в северната му част, при съседи: от север – канал, от юг –
поземлен имот № 000402, също ситуиран в поземлен имот
№ 000410. Претендират за направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ -
О.К. намира предявения иск за недопустим, по следните съображения: По аргумент
от приетото в Тълкувателно Решение № 9 от 7.11.2012г.
на ВКС по тълк. д. № 9/2012г.
на ОСГК, ищецът по иск за собственост, основан на
права по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да твърди и доказва материална
незаконосъобразност на решението на Общинската служба по земеделие (ОСЗ, ОСЗГ, ПК) за земеделска
реституция, от което черпи права ответника, но само във връзка със своите противопоставими права, т.е. сочи, че е налице пречка за
реституцията, защото собствеността неправилно е възстановена, при наличието на
право на изкупуване по §4а или §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните
срокове. В тези случаи, съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху
решението на ОСЗ (ОСЗГ, ПК)
и да не зачете неговото конститутивно действие, ако
твърдялото от ищеца е основателно. Т.е. от тази гледна точка, пасивно
легитимирана страна следва да е ОСЗ, а не О.К.
На следващо
място, признаване правото на правоимащите лица да им
бъде възстановено, респективно да придобият правото на собственост върху
имотите, границите на които се установяват с плана по §4к
от ПЗР на ЗСПЗЗ, е резултат от сложен фактически
състав. За земите предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработва помощен план и план
на новообразуваните имоти, които се изработват и одобряват, съгласно правилата
на ПДЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се
придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к,
ал. 7 и при условията на §4а, 4б
и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния
план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти,
сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите
обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Предвид
обстоятелството, че към настоящия момент за землището, където се намира процесния имот няма изготвен помощен план и ПНИ, процедурата по възстановяване собствеността върху
земеделски земи не е завършена. Следователно преди влизане в сила на ПНИ и издадената въз основа на него заповедта по реда на §4
к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за тези площи не е настъпил
реституционния ефект, защото те все още не са били индивидуализирани.
Прието е в
Решение № 387/22.11.2012г. по гр.д. № 1180/2011г. I г.о. ВКС, че самият ПНИ
не създава и не отнема права, а такива се създават с индивидуалния
административен акт за възстановяване на собствеността. Решенията по чл. 14,
ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ на ОСЗ не пораждат конститутивно действие и за възстановените с тях имоти не
настъпва веднага реституционния ефект, а административната процедура за
реституция на тези терени ще приключи след приемането на ПНИ
и издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.
На следващо
място, за имот, находящ се в терен по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на земеделската
реституция, административната процедура по възстановяване на собствеността на
земеделската земя приключва с издаване на решение на поземлената комисия по чл.
18ж от ППЗСПЗЗ или след
приемане на § 4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ - със заповед на кмета, в които да се индивидуализират като обекти на
правото на собственост с описание на техните граници, местоположение, съседи и
площ. Предпоставка за допустимост на иска, в обсъжданата хипотеза, е правата по
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза
на ищеца да са признати, сложният фактически състав по този ред да е приключил
и това да е отразено по изработения помощен план. Несъмнено тази предпоставка
не е налице, защото няма изработен помощен план и ПНИ
за местност „С.“, в землището на с. П..
По отношение
на правният интерес на ищеца твърди следното:
Искът по чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), идентичен с иска по чл. 54, ал.
2 ЗКИР (ДВ, бр. 49 от 2014г.), цели да установи
безспорно пространствения обхват на правото на собственост, с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта. Принцип в гражданския процес е спорното
право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към
момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при
условията на чл. 235, ал. 3 от . Само по
изключение, ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към
минал момент. Такова изключение бе искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.),
при който съдебната практика приемаше, че поради прякото отчуждително
действие на одобрен дворищнорегулационен план,
правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към
момента на одобряване на плана (Тълкувателно Решение № 8 от 23.02.2016г. на ВКС по тълк.д. № 8/2014г. на ОСГК). В този смисъл
искането, предвид изложеното в исковата молба и формулирания петитум за установяване правото на собственост на ищците
към момента на влизане в сила на КВС на село П., е
недопустимо поради липса на правен интерес. Наличието на правен интерес от
предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Когато
спорното право може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да
постигне целения правен резултат с провеждане на установителния
иск, искът е недопустим. В настоящия казус независимо от изхода на делото от
О.К. не може да бъде издадена скица на ищеца за процесния
имот защото няма изготвени помощен план и ПНИ.
По
основателността на предявения иск твърди следното:
Оспорва
твърдените в исковата молба права на ищеца по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и счита, че правото на ползване на ищеца не се
е трансформирало в право на собственост. Твърди се, че придобитото право на
собственост върху процесния имот, в размер на 1000
кв.м. е на основание §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, което е посочено и в издадената от О.К. скица № 400/27.11.1998г. и в издадената Заповед № 711/15.04.1998г. за разрешаване закупуване на имота. Видно и от
твърдяното в исковата молба е че след предоставянето на ищеца с Удостоверение №
10/10.04.1983г., в процесния имот има построена полумасивна
сграда, а в императивната разпоредба на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е посочено, че се възстановява правото на
собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в §4. Съгласно § 4з, ал. 1 гражданите, чието право на ползване се превръща в
право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват
собствеността на земята до 600 кв.м., а тези по § 4б,
ал. 1 - до 1000 кв.м. Видно било, че процедурата по § 4б
от ЗСПЗЗ била опорочена, тъй като не била изпълнена една от изискуемите
предпоставки, а именно - земеделската земя, собствеността върху която ще се
възстановява, да не е застроена. Безспорно процесния
имот попадал в друга хипотеза - тази на § 4а от
ЗСПЗЗ, но тогава възстановеното право на собственост съгласно §4з от ЗСПЗЗ следва да е в размер до 600кв.м.,
а не както претендират ищците в размер на 1000 кв.м.
На следващо
място, след като правото на ползване не се е трансформирало в право на
собственост, процедурата не била завършена. След влизане в сила на КВС и възстановяване правата на собствениците, с Протоколно
решение № 7 от 15.07.2010г., комисията по чл. 19, ал.
2 от ЗСПЗЗ е определила имот № 000410 да стане общинска собственост, съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият фигурира в Приложение № 1 към Раздел I, т.1 от
протоколното решение под номер 37 - имот № 0.410 с площ 4.873 дка, изоставена
нива, в нови граници. Решението е влязло в сила и следователно към настоящия
момент, процесният имот бил общински такъв от
остатъчния поземлен фонд, въпреки че за същия не бил съставен Акт за общинска
собственост.
Моли съда, да
остави исковата молба без разглеждане и да прекрати производството или да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по
делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представеното Удостоверение за наследници № 60/07.06.2019г.
на Кметство с. П., О.К.С.И.Б. е починал на 22.03.2018г.,
като е оставил за законни наследници ищците по делото, а именно – децата си
Р.С.Т. и И. С.Б.. Последният е починал след своя наследодател, а именно на
06.04.2018г. и е оставил за законни наследници
преживяла съпруга - С.А.Б. и двете си деца С.И.Б. и А.И.Б..
Съгласно чл.
5, ал.1 от ЗН, децата на починалия
наследяват по равни части. В случая, децата на С.И.Б., а именно - Р.С.Т.
и И.С.Б., наследяват по 1/2 ид.ч.
от наследствената маса. Доколкото И.С.Б. е починал
след общия си наследодател, неговата 1/2 ид.ч. по
право на заместване се наследява от наследниците му - преживяла съпруга -
С.А.Б. и двете си деца С.И.Б. и А.И.Б..
Съгласно представеното
Удостоверение № 10 от 10.04.1983г. на Председателя на
ИК на ОбНС – К., въз основа на Постановление № 76 на
МС и Решение № 8/03.02.1978г. (не се чете ясно), на
наследодателя на ищците - С.И.Б. е предоставено право на ползване върху Нива от
2 дка, в землището на с. П., в местността „С.“, върху който имот може да се
отглеждат пчели, трайни насаждения и извърши строителство на постройка по
образец.
Видно от
представената скица № 400/27.11.1998г., имотът
съставлява овощна градина с площ от 1000 кв.м., представляващ № 2, в местността
„С.“, в землището на с. П., който съгласно Удостоверение № 10 от 10.04.1983г. е на С.И.Б., при съседи: от север – напоителен
канал, от юг – път, а от запад и от изток – ОПФ.
Представена е
по делото Заповед № 711/15.04.1998г. на К.на О.К. с
която е разрешено на С.И.Б. да закупи имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в
землището на с. П., в местността „С.“, на основание §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че бивш собственик на
имота е ОПФ. Със Заповед № 1810/09.10.1998г. на К.на О.К. е утвърдена оценка на посочения имот,
възлизаща в размер на 72000 лева. Представена е вносна бележка за сумата от
360.00 лева, внесена на 15.10.1998г. от С.И.Б. в
полза на О.К. за оценка на имот.
Видно от
представената квитанция към приходен касов ордер № 148/15.10.1998г., О.К. удостоверява, че е получила от С.И.Б. сумата
от 72 000 лева за земеползване.
Видно от
представената по делото кореспонденция, О.К. е внесла до нотариуса при Районен
съд – К. искане за издаване на нотариален акт за недвижим имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се посочва, че представят документи
във връзка с издаване на нотариален акт за застроен парцел по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото със
Заповед № 711/15.04.1998г. на К.на О.К. е разрешено
закупуването на имот, находящ се в землището на с. П., в местността „С.“ на
С.И.Б., на стойност от 72000 лева, за имот с площ от 1000 кв.м., която сума е
внесена в Касата на О.К.
По делото е
представена скица № К01719/10.09.2019г.
за имот с номер 000410 в землището на с. П., с площ от 4.873 дка, представляващо
изоставена нива, стопанисвана от общината, в местността „З.с. П.“, по отношение
който се твърди, че процесната нива е ситуирана в тази територия и към настоящия момент
съставлява част от този имот.
Видно от писмо
на О.К. изх. № 94-00-349500/14.06.2019г. , изпратено
до С.А.Б., същата се уведомява за това, че на основание §4к,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за землището на с. П., има
изготвен план на новообразуваните имоти за местността „Д.ш.“, „Б.н.“ и „Н.с.“.
За местността „С.“ няма изготвен план на новообразуваните имоти, поради което
не може да й бъде издадена нива.
По делото е изслушано
заключение на вещо лице М.К. по назначена съдебно техническа експертиза, която
не бе оспорена от страните и съдът я възприема, като обективна, безпристрастна
и компетентна. За изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза, вещото лице е ползвало, както
приложените документи по делото, така и е извършило оглед на място със
съответните замервания на имота.
Съгласно
заключението на вещото лице, изработената карта на възстановената собственост (КВС) на с. П., о.К. е обявена в ДВ, бр. 29/15.04.1996г. Съгласно същата, процесният
имот не е бил предмет на заснемане и отреждане като самостоятелен имот. При
оглед на място, констатирал като цяло имот 58616.132.410, съгласно
кадастралната карта на с. П., о.К. идентичен с имот 000410, съгласно КВС на същото село. Приложената към делото скица № 400/
27.11.1998г. за имот № 2 е при съседи: от север -
напоителен канал, от юг - път, от запад – ОПФ и от
изток - ОПФ.
При огледа на
място се констатирало, че имотът няма материализирани граници, поради което
представител от ищцовата страна ги е посочил. По този начин, вещото лице е
заснел и нанесъл върху кадастралната карта на с. П., при което се получила
конфигурация заключена между числата 1-2-3-4-5-1, съдържаща площ от 992 м. кв.
по направеното геодезично заснемане - Приложение № 1, като участието на тази
площ в съответните имоти е както следва: имот № 58616.152.410 се вмества с 992
м.кв.
Съгласно
заключението на вещото лице, самият имот няма материлизирани
граници, но част от тях представляват елементи, описани като съседи в скица №
400/27.11.1998г. (канала от север, път от юг, синор
от изток) В рамките на така заснетите граници има построена стопанска сграда
със застроена площ от 20.00 кв.м., като за разграничаване на дейностите около
пчелните кошери, от североизточния ъгъл на стопанската сграда по посока канала
има изградени огради от тел върху дървени колове.
Съгласно
заключението на вещото лице, Скица № 400/27.11.1998г.
е окомерна, т.е. не представлява извадка от КВС на
с.П., която вече е била обявена в ДВ бр. 29/15.04.1996г.
Като се има в предвид канала, ситуиран на скицата и
представляващ елемент от КВС, вещото лице счита, че
за подложка, за да бъде издадена скицата е използвана подложка от КВС.
По данни предоставени
му от О.К. във връзка с дело от същия характер, предмет на ПНИ
са били четири местности в землището на с. П., район 1,2,3,4 по Приложение 2 от
заключението, т.е. места където са разположени по-голям брой имоти. Тъй като процесния имот е единичен с район 5 по Приложение 2, в м.
„З.с. П.“, като от запад граничи с имот в местност „Р.-С.“ и поради
незаинтересованост от страна на собствениците не е бил предмет на заснемане и
оттам предмет на ПНИ.
Съгласно
заключението на вещото лице, процесният имот, ведно
със стопанската сграда, припознаващ се като имот № 2, съгласно скица №
400/27.11.1998г. не е заснет в КВС
на с. П., о.К. Така посочени от ищеца граници заснети и нанесени се вместват в
имот с идентификатор 58616.132.410, съгласно одобрената кадастралната карта на
с. П., о.К.
В съдебно
заседание, вещото лице изрично заявява, че за процесната
местност няма план на новообразуваните имоти (ПНИ).
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За уважаване
на иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ,
ищците носят доказателствената тежест да установят
чрез пълно и главно доказване правопораждащото право
на собственост върху процесния имот факти, в рамките
на очертаните в исковата молба основания – придобиване по пар.
4 от ЗСПЗЗ и наследяване.
Предмет на
властническо установяване в производство е съществуването на абсолютно
субективно право на собственост, породено за ищците, което има за материален
обект процесния недвижим имот, който представлява към
момента част от поземлен имот с идентификатор № 58616.152.410 по действащата КККР.
Предявяването
на положителен установителен иск, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от очертава разпределението на доказателствената
тежест – ищецът следва да докаже осъществен правопораждащ
субективното право на собственост факт/фактически състав, като ответникът по
иска, в случай че противопоставят правоизключващи
възражения за притежавани права върху процесния
недвижим имот, носи тежестта да ги докаже.
Относно
предпоставките за придобиване право на собственост, съдът намира, че това се е
осъществило по реда на § 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ. В производството по отношение на това придобивно
основание, ищците трябва да
докажат, че наследодателят им е трансформирал правото на ползване в право на
собственост по реда на § 4а ПЗР
на ЗСПЗЗ, за което следва да установят, че към датата на влизане в сила на
ЗСПЗЗ, наследодателят им е бил ползвател на имота, на основание акт на МС,
застроил го е по начин, ограничаващ реституирането му и това е породило право
да закупи терена на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От друга страна, искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е иск за установяване
право на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната
площ, за която се твърди, че не е заснета, или, че е неправилно заснета.
Предпоставка да допустимостта му е наличието на спор за материалното право на
собственост върху неправилно заснетата площ. Предмет на доказване и
установяване на иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е правото на собственост на
спорната площ към посочения момент.
Спорен въпрос
между страните по делото е фактът - осъществен ли е фактическият състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗЗ,
т.е. дали така предоставеното право на ползване в полза на С.И.Б. се е
трансформирало в право на собственост. Приложимата към 09.11.1997г. редакция на посочената разпоредба предвижда
гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при
спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него,
придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху
земята до 1 март 1991г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането
в сила на оценката. По делото са приложени копие на вносна бележка и
удостоверение от о.К. че С.И.Б. е внесъл по сметка О.К. дължимата сума от 72000
лева, съгласно оценителния протокол.
Съдът приема
за безспорно установено по делото, че построената в имота стопанска постройка
представлява сграда по смисъла на закона. За наличието на трансформация, следва
да се прецени, дали към 01.03.1991 г., при влизане в сила на ЗСПЗЗ, в процесния имот е била построена сграда. Видно от молбата на
С.И.Б., с която е сезирал О.К. за оценъчен протокол, същият е описал полумасивна сграда със застроена площ 20 кв.м. за стопански
нужди, която съществува и към настоящия момент, съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза, в което е посочено, че понастоящем в имота е
изградената постройка, представляваща стопанска постройка от 20 кв.м.
Съгласно ТР № 2/2011г. на ОСГК на ВКС, за да се приеме, че в полза на ползвателите е
възникнало право да придобият собствеността по реда на § 4а
ПЗР ЗСПЗЗ, е достатъчно сградата, отговаряща на
изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ
да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на
изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към
момента на построяването нормативни актове. Поради това и релевантно за спорния
въпрос е единствено приложението на разпоредбата на § 1в,
ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ,
предвиждаща изключенията, при които построеното в такъв терен не представлява
сграда. При това положение, с оглед установеното по делото че към 01.03.1991г. в процесния имот е била
изградена полумасивна стопанска постройка (което не
се оспорва от ответника), която представлява „сграда“ по смисъла на закона, то
следва да се приеме, че е налице материалноправната
предпоставка за трансформиране на правото на ползване, предоставено на
наследодателя на ищците в право на собственост, тъй като са били налице
изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
При извод за
настъпила трансформация на правото на ползване на процесния
имот в право на собственост в полза на наследодателите на ищците, правото на
собственост върху имота се придобива в индивидуална собственост, а в случая в
собственост на ищците по наследяване, доколкото при наследяването е необходимо
вещното право да е било притежавано от наследодателя, а по делото се установи,
че това се е осъществило.
В случая, ищците
черпят правото си на собственост по силата на
проведена процедура по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, приключила през 1998г.,
т.е. при действието на посочената норма в редакцията й ДВ, бр. 83 от 1997 г.
Към момента на заплащане на цената ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не
са предвиждали създаването на помощни планове, ПНИ и
издаването на заповеди по административен ред за индивидуализация на имоти,
попадащи в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз
основа на проведената процедура, наследодателят на ищците е придобил собственост за имот индивидуализиран с площ и съседи,
включително – с номер, за който не е установено по какъв план е действал. Т.е.
правото на ползване се е трансформирало в право на собственост за наследодателя
на ищците при заплащане на определената по съответния ред цена. Площта на
придобития имот е в съответствие с ограниченията по §4з,
редакция ДВ, бр. 28 от 1992г. – 1000 кв.м., но вещото
лице при заснемането установи площта от 992 кв.м. В настоящия случай се доказва
по безспорен начин, че процесната част от имот 58616.152.410
по КК на З.с. П. е била предмет на предоставеното
право на ползване и придобита от наследодателя
на ищците
след успешно проведена процедура по реда на §4 а от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Установено е, че са имоти, за които са били приложими разпоредбите на
§4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. П. не е
бил изготвян план на новообразуваните имоти (ПНИ), дори
след влизане на разпоредбата в сила. Имотите са били заснети и възстановени на
бившите им собственици, независимо от приключилата процедура по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В производството е установено точното
местоположение и граници на закупения от наследодателя
на ищците
имот, установено е също, че те са материализирани на място.
По изложеното исковете с правно основание чл. 124 от и чл. 54, ал.2 от ЗКИР за наличие на непълнота в на Картата на
възстановената собственост (КВС) на с. П. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Следва съдът
да признае за установено по отношение на ответникът, че е налице непълнота – не
е заснет и нанесен имот с площ 992 кв.м., както е установен от вещото лице,
заключен между точки 1-2-3-4-5-1,
съгласно изготвената от него скица, неразделна част от настоящото решение.
Доколкото липсва иск за сградата, съдът не следва да се произнася по
собствеността на построената в реалната част от поземления
имот на полумасивна
стопанска постройка с площ от 20 кв.м.
ОТНОСНО разноските:
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявените от Р.С. *** с ЕГН **********, С.А.Б. ***, П.област,
К.***№ **** с ЕГН **********,***, П.област, К.***№ **** с ЕГН ********** *** с
ЕГН **********, субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 124 от и чл. 54, ал.2 от ЗКИР против О.К.
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.на общината – д-р
Е.К., че ищците са собственици на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на
основание наследствено правоприемство, получено от
общия им наследодател - С.И.Б., бивш жител ***, О.К. починал на 22.03.2018г., при квоти – 1/2 ид.ч. за
Р.С.Т. и общо 1/2 ид.ч. за С.А.Б., С.И.Б. и А.И.Б.,
на следния недвижим имот - реална част от поземлен имот с идентификатор
*******, съгласно одобрената кадастралната карта на с. П., о.К. с
площ на реалната част от 992 кв.м., заключен
между точки 1-2-3-4-5-1
и отразена с червен цвят на комбинираната скица на вещото лице М.К., намираща
се на лист 184 по гр.д. № 1170/2019г. на КрлРС, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, като при изработването на кадастралната карта
тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ 58616.132.410, вместо като
самостоятелен имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от , О.К. със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.на общината – д-р Е.К. да заплати на Р.С.
*** с ЕГН **********, С.А.Б. ***, П.област, К.***№ **** с ЕГН **********,***,
П.област, К.***№ ***** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 650.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.