№ 176
гр. Сливен, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20222200100042 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът ПЛ. П. С., редовно призован, се явява лично и с адв.М.Д. от АК
– Сливен, надлежно упълномощен 02.02.2022 г.с пълномощно по делото.
Ответното дружество „Язаки България“ ЕООД, редовно призовано, се
представлява адв. Е.И. от САК, надлежно упълномощена с пълномощно ,
представено с отговора на исковата молба.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна.
Адв. Д.: Поддържаме исковата молба с корекциите в нея. Касае се само
за иск – обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът е работил в ответното
предприятие от 2008 г., за което представям и моля да приемете
удостоверение от НАП. Направили сме и справка в НАП за длъжност „
транспортьор на кабели“. Уточнявам, че началния момент, от който
претендираме лихвата за забава е 5 години назад от датата на депозиране на
исковата молба, тоест, считано от 03.02.2017 г. Твърденията ни са, че кожното
заболяване на ищеца се дължи само на работа с този препарат ATOL-LE.
Адв. И.: Оспорваме иска. Подали сме отговор, който поддържаме. Във
връзка със сега направените уточнения, изразявам възражение за изтекла
давност по отношение на лихвената претенция и така както е конкретизирана.
Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба, но такава не се постигна.
На основание чл. 146 ГПК, съдът пристъпи към устен доклад по
делото:
В исковата молба ищецът твърди, че до 12.04.2019 г. работил в
1
ответното дружество съгласно сключен трудов договор № 17422/29.12.2016г,
като монтажник кабели на обекти в гр.Ямбол, гр.Сливен, Димитровград и
гр.Стара Загора, като трудовите му задължения били свързани със сглобяване
на дневната продукция, проверка на материалите, монтаж на кабели, олепване
и поставяне на допълнителни компоненти към тях и пр.
Твърди, че в нарушение на чл. 3 ал.3 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труда, работодателят, представляван от управителя
Владимир Седларски и подчинените му ръководител на отдел “Здраве и
безопасност на труда“ - Живко Димитров, както и прекият ръководител –
мениджър на производството – Марияна Стержова, не са осигурили
основните принципи на превенция, като допуснали използване на опасни за
здравето препарати и ареозолни спрейове, без да осигурят адекватни на
опасността лични предпазни средства .
Твърди, че по време на работата си използвал постоянно препарати за
пръскане на произвежданите кабели, които да ги предпазват от гризачи, а
най-често изпълвания препарат бил с наименование“ATOL-LE Aerosol, като
на етикета било записано, че е безвреден.
Същевременно, в информационния лист за безопасност на препарата,
изтеглен от интернет страницата на производителя на немски език, в
описание на мерките за първа помощ било записано,че при допир до
облекло, то трябва веднага да се смени, а при допир с кожата на тялото,
веднага да се изплакне с много вода и сапун, а при кожни реакции да се
потърси лекар.
Твърди се,че този спрей има изключително нездравословно въздействие
върху човешкия организъм, за което никой от работниците не бил уведомен
предварително от съответното длъжностно лице, което отговаря за
безопасността на труда в предприятието.
В резултат на работата си и използването на други препарати за
дератизация и въпреки постоянно използваните от него предпазни ръкавици,
получил персистираща плака по лява длан със сърбежи, провеждал
многократно оздравителни курсове с локални средства с частичен ефект.
Твърди, че на 13.03.2018г, постъпил в „Център за кожновенерически
заболявания“ ЕООД - гр.Сливен, за лечение на еритемопапулопустулозен
обрив, ангажиращ дясна длан и гърба на ръката, медиалната повърхност на
дясна предмишница и част от мишницата, единични рокади, покрити със
секреция и жълти крусти..Обривите били повече от пет на брой, с еритемен
вал около тях. Бил изписан на 20.03.2018г с подобрение, но на 25.04.2018г
постъпил и за втори път на лечение с еритемно-едемна плака, с неправилна
форма, болезнена, затоплена при палпация, подуване на дясната ръка,
дразнене и сърбеж, отпадналост, втрисане, повишена температура. Изписан
бил без подобрение на 02.05.2018г.
Твърди, че от констатиране на заболяването до настоящия момент,
2
изпитвал силни болки, трудно се обслужвал с една ръка, при къпане трябвало
да слага ръкавица, за да предотврати болезнен допир до наранената длан, а
лечението изисквало медицинска интервенция и продължително домашно
лечение. Заболяването не се повлиявало от проведеното лечение и
предизвикало силна депресия и психически дискомфорт, стрес и
труднопреодолима промяна в начина на живот, отказ от активна физическа
работа, липса на яснота относно здравния и трудов статус. Въпреки че
заболяването не било заразно, то било много ясно забележимо, което водело
до инстинктивно отдръпване на всички негови близки от физически контакт с
него, включително съпругата и детето му.
Това го депресирало още повече и бил принуден да потърси помощ от
психиатър, който му изписал антидепресанти със зелени рецепти.
Моли за съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му заплати
сумата 26 000 лева – частичен иск от общо 90 000лв, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2017г.
до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва иска изцяло, по основание и размер.
Оспорва като неистински всички фактически твърдения, на ищеца,
наведени в исковата молба.
Твърди, че ищецът работил по трудов договор при ответното дружество
на длъжност „транспортьор“, считано от 03.01.2017г до 27.03.2019г, а с
допълнително споразумение от 26.03.2019г е прехвърлен на длъжност
“монтажник, кабели“, която заемал от 28.03.2019г до напускането си на
12.04.2019г, което станало по взаимно съгласие.
Твърди, че по време на работата му в предприятието, ищецът допуснал
нарушение н а трудовата дисциплина по чл. 187 ал.1 т.3 КТ, изпълнявайки
длъжността “транспортьор“, а именно:неспазване на техническите и
технологичните правила за работа. Нарушението се изразявало в частично
неизпълнение на служебните му задължения - да спазва работната
инструкция, нанасяйки вреда на дружеството.
Установено било, че не е спазвал работните и контролни инструкции за
зареждане с материали, а именно: зарежда грешен компонент S -**********
на пост 1, с което създал предпоставки за произвеждане на некачествена
продукция и рекламация от клиент. В провелото се дисциплинарно
производство, той дал писмени обяснения, в които признал за извършеното от
нето нарушение на трудовата дисциплина, без да посочи какви са причините
за нарушението. За това нарушение, със заповед от 26.02.2019г бил наказан
със забележка, като причина за наказанието била и честото му отсъствие от
работа без уважителна причина. Това наложило преместването му на друга
длъжност - монтажник кабели, която заемал в периода 27.03.2019г до
3
12.04.2019г, т.е. за период по-кратък и от месец.
Твърди, че дружеството издало Правилник за вътрешния трудов ред
/ПВТР/, като в периода на трудовото правоотношение с ищеца са действали
издания 11 и 12 от същия Правилник, както и Кодексите на поведение на
дружеството, версии от 23.05.2017г и 14.05.2018г, утвърждаващи бизнес
ценностите на дружеството.
При постъпване на работа ищецът бил запознат с въпросния Правилник
и му бил проведен първоначален инструктаж по здравословни и безопасни
условия на труд и опазване на околната среда. На стр. 15 от инструктажа от
04.01.2016г, който бил в сила и в към момента на трудовото правоотношение
с ищеца, били представени изисквания за установяване на професионално
заболяване, сред които е и причините за него да бъдат доказани с проучване
на работното място. Нямало данни ищецът да е изисквал от ответника
дерматологичното му заболяване да бъде потвърдено като професионална
болест.
На стр.40 от инструктажа била публикувана и инструкцията за работа
с безопасна работа с АТОЛ-ЛЕ, като ищецът подписал декларация на
03.01.2017г, че се е информирал с действащия към момента ПВТР и служебна
бележка от 03.01.2017г, че е проведен първоначален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, а ищецът се подписал под № 613 в книгата
по инструктаж..
По време на проведения първоначален инструктаж, той се запознал
още с карта за резултата от оценката на риска по професии и работни места
или извършвана работа от 29.01.2014г, като оценката се отнасяла до
длъжността “траспортьор, преносвач“, заемна от нето през по-голямата част
от трудовото му правоотношение с ответника, а именно от 29.12.2014г до
12.04.2019г, от която карта било видно, че работата в дружеството не
предполага рискове, породени от опасност при работа с отровни материали и
вещества.
По време на инструктажа ищецът бил запознат и с инструкция за
безопасна работа с АТОЛ-ЛЕ аерозол от 22.08.2014г, информационен лист за
безопасност при работа с АТОЛ-ЛЕ аерозол, версия 13 от 02.01.2017г.
съгласно регламенти ЕОТ № 1907/2006 и№ 2015/830.
Допълва, че когато дружеството трябва да закупи нов препарат, с който
да работят служителите, се изисквал информационен лист за безопасност от
производителя или доставчика на препарата, след което същият се изпращал
на службата по трудова медицина..Оценката на риска от използване на
препарата АТОЛ-ЛЕ била изготвена в резултат на проверка и оценка от
страна на служба по трудова медицина при СД “Профимед Груп Петрова“
Кривошиева и Сие“, която след анализ на химичните вещества, съдържащи се
в продукта, изготвила оценка на риска и препоръки при употребата му.
Единственият риск, установен от службата по трудова медицина, относно
препарата АТОЛ-ЛЕ бил, че препарата е силно запалим. Нямало данни
4
същият да е токсичен или опасен за здравето на хората.
Твърди се, че при постъпването си на робата, ищецът подписал
декларация за имуществена и дисциплинарна отговорност, за лични данни,
трудоустрояване и представил формуляр за сведения за персонала, в който
наред с изложените лични обстоятелства, представил и актуална информация
за здравословното си състояние. Видно от формуляра за трудоустрояване,
ищецът потвърдил, че не е трудоустроен и не страда от сериозни болести и че
няма телесни увреждания.
Твърди се, че освен първоначален, всяка година на ищеца е провеждан
и периодичен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд, част
от който била и оценката на риска по професии и информационен лист за
безопасна работа с АТОЛ-Ле. На 19.01.2018г. и 24.01.2019г. на ищеца бил
проведен периодичен инструктаж, като в програмата и на двата инструктажа
се обръщало внимание на рисковете при работа с АТОЛ-ЛЕ аерозол.
Ето защо, ответникът счита, че е положили всички усилия за
осигуряване на безопасни условия на работа и негови служители нямат вина
за настъпване на вредните последици за ищеца, като твърдените от него вреди
не са породени от противоправни действия на ответника или неговите
служители, тъй като те са действали изцяло в съответствие с утвърдените от
българското законодателства изисквания за осигуряване на безопасността и
здравето на служителите на дружеството.
Освен това, през по-голямата част от трудовото правоотношение
/03.01.2017г- 27.03.2019г/ ищецът заемал длъжността „транспортьор”, а
съгласно длъжностната му характеристика, задълженията му включвали най
общо превозването и разпределение на материалите в рамките на отделните
производства в предприятието. В този период ищецът не е работил, нито е
имал какъвто и да е пряк контакт с препарата АТОЛ-ЛЕ, тъй като това не е
било част от трудовите му задължения. Единственият му възможен контакт с
този препарат бил само да избута контейнера с АТОЛ-ЛЕ от производството
до стаята с опасни отпадъци, като дори и тогава не е имал пряк контакт с този
препарат, тъй като флаконите с АТОЛ-ЛЕ били опаковани в чували, които от
своя страна били поставени в контейнери.
Препаратът АТОЛ-ЛЕ се използвал само от операторите, които
монтирали допълнителни компоненти, което не било част от задълженията на
ищеца. А от картата за оценка на риска по професии, за позицията
„транспортьор“ било видно, че за тази длъжност дори не се предвиждат
рискове от работа с АТОЛ-Ле, защото същият не трябвало да се използва.
По отношение на длъжността “монтажник, кабели“, която ищецът е
заемал само от 28.03.2019г до 12.04.2019г, през първите 2 седмици му било
проведено обучение при започване на работа на нова позиция. В периода 28-
29 март и 01-15 април, ищецът ползвал болничен, като практически бил
обучаван само 4 дни и след това е напуснал работа.
5
Твърди, че не на всички работници, заемащи същата длъжност, се
налагало да работят с препарата АТОЛ-ЛЕ, като в краткото време, през което
е заемал тази длъжност ищецът изобщо не е имал досег с АТОЛ-ЛЕ.
В картата за резултата от оценка на риска по професии и работни места
или извършване на работа относно длъжността „монтажник кабели“, заемана
от ищеца 2 седмици, изрично бил предвиден риск от работа с химическия
препарат АТОЛ-ЛЕ, който бил свързан основно с дихателни проблеми.
Предвидено било и понесе на лични предпазни средства.
Неверни били твърденията на ищеца, че дерматологичното му
заболяване е свързано с работа в дружеството, извършвана именно въз основа
на трудовия договор. Той влизал в сила на 03.01.2017г, а видно от
амбулаторния лист № 1247/10.04.2019г, от 10 години ищецът имал
персистираща плака по лява длан със сърбеж, т.е. още от 2009г е имал
дерматологично заболяване, за което не е информирал работодателя си при
сключване на трудовия договор, нито по-късно, в периода на трудовото
правоотношение, нито че то може да е провокирано от изпълнение на
трудовите му задължения. От изложеното в исковата молба, следвал извода,
че ищецът е постъпил в болнично заведение поради дерматологични
проблеми на 13.03.2018г, което е 1 година преди за да почне работа на
посочената длъжност.
В обобщение, ответникът твърди, че ищецът не е работил с препарата
АТОЛ-ЛЕ или ако е имал досег с него, то е било за изключително кратък
период от време, което не би могло да породи заболяването му. Същото не
било причинено от изпълнение на задължения по трудов договор в периода
03.01.2017г- 12.04.2019г, а е възникнало много преди този период, породено
от други, независещи от дружеството причини.
Ако съдът счете иска за допустим, моли да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, тъй като липсва елемент от ФС на непозволеното
увреждане, а именно - противоправност, както и причинна връзка между
противоправно поведение и претърпяна вреда.
Освен това, не били доказани от ищеца увреждащите свойства на
препарата АТОЛ-ЛЕ, които са причинили претърпените от него вреди.
Ако съдът счете иска за основателен, счита, че е прекомерно завишен по
размер, неосъответстващ на принципа за справедливост и трайната съдебна
практика.
Претенцията за законна лихва, считано от 13.03.2018г била погасена
по давност на основание чл. 111 б.“в“ ЗЗД, както и тази, считано от
03.02.2017г с оглед направеното в днешното с.з. уточнение за началния
момент, от който се претендира лихва за забава.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД
и цена - 26 000лв от общо 90 000лв, представляваща обезщетение за
6
неимуществени вреди от непозволено увреждане.
обстоятелства, които се признават от ответника:
-че в периода от 03.01.2017г до 12.04.2019г е възникнало
трудово правоотношение между ищеца и ответника, по силата на което е
заемал две длъжности: от 03.01.2017г до 27.03.2019г– длъжността „
транспортьор“ и от 28.03.2019г до 12.04.2019г- длъжността „монтажник,
кабели“
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже: 1/наличие на вреди, които са му
причинени от лице/ работник или служител/, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД ответник е възложил на работа; 2/ че вредите са настъпили в причинна
връзка от виновното и противоправно поведение на този работник или
служител; 3/ че вредите са причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа; 4/ че ищецът е работил с препарата АТОЛ-ЛЕ, докато е
изпълнявал длъжностите си по трудово правоотношение с ответника; 5/
увреждащите свойства на този препарат и че твърдените вреди са настъпили
именно в резултат на работата с него.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на
исковата молба, в т.ч. възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на исковата претенция за законна лихва за забава.
УКАЗВА на страните, че няма факти и обстоятелства, които да не се
нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не са
посочили доказателства .
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада и
предприемат съответните процесуални действия.
Адв. Д.: Нямам възражения по доклада. Водим допуснатите двама
свидетели.
Адв. И.: Нямам възражения по доклада. Във връзка с днес
представеното писмено доказателство, моля за срок за становище да се
запозная с него и евентуално да ангажирам други писмени доказателства,
доколкото се твърдят нови обстоятелства, които с първоначалната искова
молба не са ангажирани. Ако преценим, ще ангажираме и други писмени
доказателства, които да бъдат относими към тези твърдения. Водим двамата
допуснати свидетели и молим да се разпитат.
На основание чл. 148 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, подробно описани в същите.
ПРИЕМА представеното в днешното с.з. от ищеца удостоверение от
ТД НАП с изх. № 200192202596335/01.06.2022г, ведно със справка от НАП
7
за осигуряване на ищеца за периода 01.01.2008г- 31.12.2015г.
На основание чл.144 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА на процесуалния представител на ответника едноседмичен срок
от днес, в който може да изрази становище по представените от ищеца в
днешното с.з. нови писмени доказателства и да посочи допълнителни
доказателства във връзка с евентуални оспорвания.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите четирима свидетели.
Самоличност на свидетелите:
Г.С. С.А – 27 г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, съпруга на
ищеца.
С.Н.П. – 29 г., българин, бълг. гражданин, неосъждан, без родство със
страните
М.В.О. – 49 г. българка, бълг. гражданка, неосъждана, без родство със
страните
Т.П.Т. – 47 г. българин, бълг. гражданин, неосъждан, без родство със
страните
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА и четиримата свидетели, че за
лъжесвидетелстване се носи наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
Същите обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата всички свидетели с изключение на свид.
Гергана С.а.
Свид. ГЕРГАНА С.А, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Съпруга съм на П.С., желая да свидетелствам.
Познаваме се с него от 2013 г. От тогава сме заедно . Той ми е разказвал, че е
получил кожното си заболяване през 2008 г., когато е започнал работа в
„Язаки“ като транспортьор. На дясната длан кожата му се цепи и има люспи.
Освен външно, той има изтръпване и болка в същата ръка. На другата ръка
няма. Само на дясната има изтръпване и изпитва силна болка, особено, когато
извършва физическа дейност, когато ползва ръката си и прави нещо с нея.
Виждала съм ръката му. В момента продължава да се оплаква от същите
симптоми, които имаше и преди това. Той е ходил на лекар много пъти.
Лежал в болница в гр.Сливен, в кожния диспансер. Там са го лекували с разни
мазила и инжекции са му слагали. В гр.Стара Загора ходихме при лекар ,
който му каза, че трябва да напусне работа и не трябва да работи с такива
кабели. Той напусна работа след като се влоши, защото не можеше да си
движи ръката и изпитваше болка, нямаше как да работи. Има и изтръпване на
ръката и схващане. Като напусна работа, кожния проблем не мина, остана,
въпреки лечението. Той си мислеше, че бедата идва от работата му. Кожният
проблем отминава, но после пак се влошава, явно от лекарствата има някакво
влияние. Пламен и сега си има оплаквания. Кожния проблем го е получил по
8
време на работата си и това го знам от 2013 г. Лекарите казват, че проблемът
е кожен. Не съм чела медицинските документи и диагнози, но си мисля, че е
кожен проблем, но не само кожен, щом има изтръпване на ръката. Пламен
ходи на психиатър, защото получава постоянно паник-атаки заради ръката,
изписват му антидепресанти. Когато започва да му изтръпва ръката и да се
схваща, той не може да я използва, дори не може сам да си закопчае
панталона. Къпе се с гумена ръкавица в банята, защото се притеснява да не се
разпространи по цялото му тяло. Спи с памучна ръкавица. От 2015 г. , когато
се роди нашето дете, той не искаше да го докосва за да не го зарази. Получава
паник-атаки и си мисли, че може да го предаде на детето. Много е затворен в
себе си , не е същия човек какъвто беше преди. От години наред се храни с
едни и същи прибори, защото си мисли, че ще ни зарази. До момента не ми е
предал това заболяване. Дори не държим приборите при общите, той
постоянно се притеснява да не предаде нещо на нас. Психичното му здраве е
нестабилно.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Със съгласието на страните съдът освободи свид. С.а от залата.
Свид. С.П., обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам се с П.С. още от времето, когато бяхме
съученици. Поддържаме близки отношения, чуваме се веднъж седмично по
телефона. Когато започнах работа в „Язаки“ през 2015 г, той беше там.
Беше ми колега. Неговата длъжност беше „транспортьор“, аз също бях
транспортьор. Зареждахме линиите с кабели, което ставаше ръчно. Аз
ползвах ръкавици, но те се късат много бързо заради лошото качество..
Принципно ни раздаваха ръкавици в гр.Сливен, но в гр.Ямбол за да ни дадат
нови, трябва да предоставим чифт стари. Заводът в гр.Сливен затвори мината
година и от 1 година някои линии ги изпратиха в гр.Ямбол. Първо бях в
гр.Сливен, а сега от 1 година съм в гр.Ямбол. Когато започнах работа,
Пламен беше вече в гр.Сливен. Цехът в гр.Сливен беше открит след този в гр.
Ямбол и двата цеха функционираха до определен момент паралелно. Освен
кабели, и материали сме зареждали, но основно при Пламен бяха кабели.
Материалите бяха кашони, кутии . Той носеше ръкавици, но при нашата
работа те се късаха за 2-3 дни поради ниското качество. В гр.Сливен често
нямаше ръкавици. Имаше периоди, в които някои оператори постоянно се
оплакваха, че нямат ръкавици. Имахме проведен инструктаж, че трябва да
работим само с ръкавици, а за някои длъжности дори се изискваха предпазни
очила и ботуши. Пламен работеше и с ръкавици, и без ръкавици. В повечето
случаи работехме без ръкавици, защото нямаше в предприятието или в цеха.
Пламен работеше на линия, на която постоянно се ползваше препарата
ATOL-LE. Този препарат се ползваше постоянно на тази линия, на която
работеше Пламен. Той се впръсква вътре в един гумен елемент, който се
нарича громит. С този препарат пръскат операторите, не Пламен, но много
често този препарат оставаше по самите кабели, а Пламен ги пипаше с ръце
9
понякога. Този препарат се използваше да се напръскат кабелите, за да могат
да влязат в самия громит, защото самите кабели не минаваха през громита и
препаратът служеше като смазка. Аз знам и съм чувал, че самите кабели
идват от производителя, напръскани с препарат, който най-вероятно е миша
отрова. Това го бяха казали мои познати. Освен препарат ATOL-LE, имаше и
отрова за мишки по кабела. Ръкавици трябва да се слагат постоянно и аз съм
слагал, но трябва много често да се сменят. Аз също имах проблем на ръцете,
изпитвах болки, трудно си свивах ръцете Кожата на дланите ми започна
изключително много да изсъхва, болеше на моменти и трудно си свивах
ръцете и това ме принуди постоянно да слагам ръкавици. Бавно и постепенно,
но ми се оправи този проблем. Пламен се оплакваше постоянно. Доколкото
знам, той получи някаква екзема. След като кабелите бяха напръскани с
ATOL-LE, се е налагало Пламен да ги пипа с ръце, защото понякога се е
налагало да помага на жените, които се затрудняваха да прекарват кабелите
през громит, а кабелите вече са били напръскани с този препарат. Случвало се
е Пламен да им помага. Не рядко, а по-скоро често се е случвало Пламен да
помага на жените в тази дейност. Пламен имаше кожен проблем още през
2008 - 2009 г. Когато беше започнал работа, забелязах, че има проблем на
дланта на дясната ръка. Беше напукана, често имаше рани по ръката и
понякога кървеше. Той тогава предположи, че най-вероятно от работата му в
„Язаки“ има този проблем. Хората, които работеха на линиите се оплакваха
от сърбежи, изсъхване на дланите. Те бяха оператори. Тяхната работа е да
вземат кабелите и ги сложат в конекторите. Те използваха за пръскане
препарата ATOL-LE. Пламен вземаше хапчета, използваше и мазила за ръката
си. Имаше периоди, в които се възстановяваше, но в повечето случаи имаше
проблем. Оплакваше се, че има и схващане на ръката. Понякога се налагаше
да му помагам в работата, защото бяхме в една смяна. Той изпитваше болки в
ръката и заради тях не можеше да насмогне в работата. Винаги, когато съм
ходил в тях, на едната му ръка имаше ръкавица. Просто не смееше да
прегърне детето си с тази ръка, да го докосне. Споменавал ми е , че яде в една
чиния и вилица, защото изпитваше страх, че може да прехвърли това нещо на
детето или на съпругата си. Доста се влоши положението с ръката му и той
напусна работа заради това. Просто вече не можеше да издържа. Когато
напусна, странно защо, проблемът с ръката му не отшумя и след напускането
му. Пламен трябваше да премества кабели и други материали по длъжностна
характеристика. Той понякога също е пръскал с препарат ATOL-LE, помагал
е на операторите, защото линията вървеше доста бързо. Той не е пръскал
кабелите с препарати за гризачи.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля Петров от залата.
Свид. М.О., обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Работя в „Язаки България” ЕООД- гр.Ямбол на
длъжност Ръководител отдел „Производство” от 2015-2016 г. Преди това
10
работех в същото предприятие, но в завода в гр.Сливен. Познавам П.С.. Той
работеше в производството като транспортьор на кабели и материали в
гр.Сливен. Аз отговарях за цялото производство, организирах работата. Аз
бях пряк ръководител, включително и за длъжностите „транспортьор и
монтажник“. Още преди сключването на договора всеки кандидат за работа
минава медицински преглед, където получава становище от службата по
трудова медицина, че е годен за работата, за която е кандидатствал в
предприятието. След като бъде назначен, минава първоначалния инструктаж.
Колегите от отдел „Здраве и безопасност по опазване на околната среда“
провеждат този първоначален инструктаж. Имаме периодичен инструктаж,
който се прави веднъж в годината, имаме и извънреден инструктаж. Може да
се каже, че ежедневно се прави инструктаж, защото част от безопасността на
работата е правилникът за вътрешния ред, за който следим всеки ден.
Правилата за безопасност са общи за всички работници. В случая
длъжността „транспортьор“ и „монтажник кабели“ с нищо не се различават от
останалите длъжности. Има оценка на риска. Единствено задължителното
работно облекло, което е за всички, че само за транспортьор и монтажник, е
манта. За тези две длъжности „транспортьор“ и „монтажник“ не се изискват
ръкавици. Единствено, ако хората имат желание, даваме им, но не се изисква
ползването на ръкавици. ATOL-LE се използва за смазка, той се впръсква в
един разширител за уплътнение. Това уплътнение представлява един гумен
маркуч. Ние впръскваме в този маркуч, за да може да прекараме през него
сноп от кабели. После се маха самия разширител и си остава само гумения
уплътнител. ATOL-LE се използва единствено и само за тази цел, като смазка
и се използва от лицата, заемащи длъжността „монтажник кабели“, само от
тях, но понякога се налага и други лица да ползват този препарат, които
работят на линията, когато има отсъстващи и отговорниците, които са на тази
позиции, когато някой отсъства и трябва да бъде заместван. Транспортьорът
има задачата единствено да доставя кабели, както и препарата ATOL-LE, но
не и да пръска с него. Препаратът го доставя затворен. Транспортьорите
зареждат само линията с материали. Единствено доставят кабелите. Кабелите
се съхраняват на структури и в повечето случаи са близо до линията. Те са
във вид на връзка, която бива разопакована. Ако са по- дълги, се закачат
някъде. Транспортьорът само транспортира кабелите и ги доставя от едно
място на друго. Знам, че този препарат ATOL-LE е одобрен от централата и
се използва във всички „Язаки“ заводи на територията на цял свят, не само в
България. Не знам в нашия завод да се използва друг апарат, освен ATOL-LE,
специално за смазка. Аз още като започнах работа съм чувала, че се третират
кабелите и за гризачи, но това не се прави, особено в нашия завод. Кабелите
идват на макари, те са и опаковани. Лично аз понижих П.С. от длъжност
„транспортьор“ на длъжност „монтажник кабели“. Проблемът с него беше
дисциплинарен. Той много отсъстваше, закъсняваше, изчезваше. Мисля, че
той напусна работа защото му смених длъжността. За него явно тази
длъжност не е толкова добра, колкото първата. За мен новата му длъжност
11
беше малко по-лесна. За нас е по-лесно, когато отсъства един монтажник, да
го смени друг, но когато отсъства транспортьор, по-трудно се замества. Това
ме мотивира да му сменя длъжността. Той често отсъстваше от работа и не
само с болнични, но и без документ, че е болен. Аз не съм знаела Пламен да
има здравословни проблеми, може да ми е казвал някога нещо, но аз не си
спомням. Неговите отсъствания са отбелязани, защото има чекираща система
в завода.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетелката от залата.
Свид. Т.Т., обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в „Язаки България“ ЕООД– гр.Ямбол на
длъжност „отговорник на транспортьори“ от 2010 г. и до сега. Познавам П.С..
Бил съм негов отговорник в „Язаки“- Сливен, след това ме прехвърлиха в
„Язаки“ – Ямбол. И в гр.Ямбол, и в гр.Сливен има заводи на „Язаки“. С
Пламен съм работил само в гр.Сливен. В гр.Сливен дойдох през 2012 г. и
работих до 2020 г., приблизително. Пламен дойде може би 2014 -2015 г.
Преди това е работил в гр.Ямбол, но дойде в гр.Сливен около 2014 – 2015 г.,
не си спомням точно. Той работи с мен до 2019 г., не мога да се сетя кой
месец. Работя само с транспортьори и съм отговорник само на
транспортьорите. Спомням си, че той беше транспортьор през цялото време
от 2014- 2015г до 2019 г. Транспортьорите единствено зареждат определена
линия с кабели и с материали. Кабелите се вземат от структури. Те са близо
до линията, направени на връзки, взема ги с ръце, слага ги на количка и ги
превозва до определената линия, за която са предназначени. Кабелите са с
протектори да не се нараняват терминалите. Маха се протектора, той е вързан
с ластичка, взема се кабела и се зарежда в определена тръба. Това пак той го
прави. Това е за кабелите, а за материалите има определена количка за
материали. Взема празните кутии от линията, отива до склада и зарежда
определените материали, които трябват за нея линия – конектори, гофрирани
тръби, мрежи, облепящи материали. Транспортьорът взема транспортьорската
количка за материали и взема този ATOL-LE спрей, ако е нужен на тази
линия. Препаратът е в кашонче и го превозва до съответната линия, отваря го,
това са пълни флакони и го дава на оператора. Има структура до поста на
оператора и място за съхранение на този флакон. С този флакон работи
операторът, който е на линията, а не транспортьора. Транспортьорът само го
превозва. На мен ми е известно, че П.С. беше преназначен от длъжност
„транспортьор“ на длъжност „ондал-машина“, или „монтажник кабели“, но не
мога да се сетя на коя от двете длъжности. На тази длъжност той работи
около 20 дни, защото беше в болнични и после напусна. Транспортьорът
слага кабелите в определени тръби. Транспортьорът не само доставя кабела
до съответната линия, но напъхва кабела в една тръба с определен номер за
съответния кабел. Не е необходимо преди да бъде пъхнат в тръбата кабелът
да е напръскан с ATOL-LE. Единственият досег на транспортьорът до ATOL-
12
LE е при неговото превозване и след това при изхвърляне на празния флакон.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля Тодоров от залата.
Адв. Д.: Поддържам искането за назначаване на комплексна съдебна
експертиза с въпросите, поставени в исковата молба, както и с вещо лице
дерматолог.
Адв. И.: Няколко пъти изчетох исковата молба. От нея доста ясно се
установява, че се търси единствено психиатрична и психологична експертиза.
Така е формулирано в исковата молба. Считам, че това установяване е
неотносимо дотолкова, доколкото няма как установявайки психическия
статус на ищеца към настоящия момент, да установим каквито и да е
обстоятелства, релевантни във връзка със заболяването – дерматологично,
което се твърди и причинно- следствената връзка с евентуалното заболяване и
работата му в „Язаки“. Сега се заявява ново доказателствено искане, което аз
считам, че е преклудирано. Оставям на съда да прецени дали да допуска
такава и в случая , че я допусне, ще помоля да се уточни какво точно ще се
иска като задача, за да можем и ние допълнително да формулираме такива.
Адв. Д.: Молим да бъде назначено и вещо лице -дерматолог, което да
установи вида и характера на дерматологичното заболяване и причинно
следствената връзка с работата на ищеца в „Язаки“. Остава искането ни за
комплексна психолого- психиатрична експертиза, която да се изготви от
вещо лице психолог и психиатър, които да отговорят на следните въпроси:
Получил ли е ищецът постстресово психично разстройство вследствие на
кожното си заболяване, преживява ли стрес и има ли причинена от
заболяването депресия? Ако има заболяване, овладяно ли е състоянието към
настоящия момент? Какво е наложило лечението му с лекарства, съдържащи
наркотични вещества със зелена рецептурна бланка, издадена от д-р Емилия
Господинова и за лечение на какво заболяване се използват същите?
Адв. И.: Възразявам срещу така зададените въпроси, които са
неотносими, защото не виждам връзка между психично заболяването, което
се лекува със зелена рецепта и това, което се твърди с исковата молба, което е
дерматологично. Считам, че това искане за съдебно-медицинска експертиза
би следвало, доколкото има връзка с изложените твърдения в исковата молба,
да бъде зададено още с нея, след което за мен то е ненавременно заявени и
считам, че е преклудирано. В случай обаче, че съдът прецени, че не е
преклудирано, ще помоля също така да се отговори и на въпроса с оглед
представените по делото писмени доказателства: Може ли да се направи
медицинска преценка, от кой период е започнал дерматологичния проблем на
ищеца. Тъй като с исковата молба е трябвало да се представят всички до
момента съществуващи медицински документи, а такива, що се касае до
дерматологичния му статус са представени в незначителен брой, считам, че
трябва да се обърне внимание на вещото лице да не работи с новопредставени
документи, предхождащи момента на неговото разпитване, защото вещото
13
лице не е юрист, ще гледа само документите, а така може да заобиколи
преклузията, която е настъпила. Вещото лице следва да изготви заключението
си само на базата на документите по делото, представени с исковата молба до
настоящия момент и също така само нови изследвания, които ще си направи,
но никакви междувременно по-стари документи. Ако може да се даде такова
указание на вещото лице.
Съдът намира искането за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице дерматолог, която да отговори на поставените по-
горе въпроси за допустимо, относимо и направено своевременно, а именно: до
края на първото съдебно заседание , в което е изготвен доклада по делото,
поради което не е преклудирано и следва да се уважи.
На основание чл. 195 ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза с вещо лице-
дерматолог, определено от Изпълнителния Директор на УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович”АД -гр. Стара Загора, което след като извърши личен
преглед на ищеца и се запознае само с наличните по делото писмени
доказателства, да отговори на въпросите на страните:
1/От какво дерматологично заболяване страда ищеца и от кога
датира?
2/ От какви фактори е причинено това заболяване и появата му има ли
пряка причинна връзка с досег до препарата ATOL-LE аерозол?
3/Овладяно ли е дерматологичното заболяване към настоящия момент
и каква е прогнозата да пълно възстановяване ?
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на
400 лв,. от които: 300 лв., платими от ищеца и 100 лв. – ответника, в
едноседмичен срок от днес , по сметка на Окръжен съд – Сливен.
На основание чл. 195 ал. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА комплексна психолого-психиатрична експертиза с вещи
лица П.Х.Г. – психолог и Д-р ДД.М.С. – психиатър, които след като извършат
личен преглед на ищеца и се запознаят с материалите по делото, да отговорят
на следните въпроси:
1/Получил ли е постстресово психично разстройство ищеца вследствие
на дерматологичното си заболяване?
2/Преживял ли е стрес, страда ли от депресия и ако да, от какво са
причинени тези състояния?
3/Овладени ли са към настоящия момент и каква е прогнозата за пълно
възстановяване?
4/Какво е наложило употребата на лекарства, изписани със зелена
14
рецепта от д-р Емилия Господинова и за лечение на какво заболяване се
използват?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 400 лв./ по 200 лв. за всяко
вещо лице/, платими от ищеца в едноседмичен срок от днес, по сметка на
Окръжен съд – Сливен.
За изслушване на назначените експертизи, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и насрочва съдебно заседание за 20.09.2022 год. от
13:30 часа, за която дата и двете страни да се считат редовно призовани от
днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Д-р ДД.М.С. и П.Х.Г., след
представяне на доказателства за платен депозит за изготвяне на експертизите.
ДА СЕ ИЗПРАТИ писмо до Изпълнителния Директор на УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович”АД - Стара Загора, с молба за определяне на
вещо лице по делото, което да е със специалност „дерматолог“.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12:00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
15