Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 01.03.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 08.02.2024г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8740 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена „М.К.“ ЕООД против „И.2.“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове както следва:
-с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, с който да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: Апартамент № 13 А, находящ се на пети жилищен етаж, с площ от 190 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, тераси към дневната и двете спални, два санитарни възела, склад, при съседи: коридор, стълбище, апартамент № 13, ул. „Позитано“, калкан, вътрешен двор, апартамент № 13, заедно с със съответните припадащи се на апартамента идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, представляващ имот си идентификатор 68134.306.190.1.30 по КККР, като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху горепосочения имот.
-иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да се въздържа от извършване на СМР, да опразни имота от строителни материали и отпадъци, и да премахне извършените СМР, които могат да бъдат премахнати без съществени разрушения.
-иск с правно основание 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2700лв., представляваща обезщетение за наемоподобен доход за лишаване на ищеца от възможността да използва имота по неговото предназначение, включително и да получава приходи от него под формата на наемна цена, за периода от 01.07.2019г. до 22.05.2020г., като този иск е предявен като частичен/.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижимия имот по силата на Решение № 1803/01.12.2014г., постановено по гр.д. № 2729/2013г. по описа на СГС, в сила от 01.07.2019г., с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 07.08.2012г. Твърди, че имотът не е предаден от ответника, а в него трето лице извършва строително-ремонтни дейности.
Ищецът твърди, че е лишен от ответника да ползва имота по неговото предназначение и да извлича доходи от него под формата на наем за периода от 01.07.2019г. до 22.05.2020г. Твърди, че месечната наемна цена е около 750лв., като иска точното и определяне да стане с експертиза.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника „И.2.“ ООД, с който се оспорва предявения иск, като поддържа, че не съществува апартамент № 13А, както и че такъв апартамент не се намира на петия етаж на изградената сграда. Твърди, че в строителните книжа такъв апартамент не съществува и следователно не е самостоятелен обект на собственост. Процесният апартамент не бил идентичен и с нито един от апартаментите в сградата, нито по площ нито по съседи, нито по разположение на помещенията, нито по етаж. Твърди, че ответникът не е имал учредено право на строеж върху такъв обект, поради което и той не е изграден и не може да бъде предадено владението върху него.
С влязло в сила протоколно определение, постановено в о.с.з. на СГС от 17.11.2022г., производството по делото е прекратено спрямо ответника „И.2.“ ООД, поради оттегляне на иска.
С протоколно определение, постановено в о.с.з. на СГС от 09.12.2021г., като ответници по делото са конституирани М.Д.П., с ЕГН:**********, и
Н.Д.Г., с ЕГН:**********.
В законоустановения срок ответникът М.Д.П. е подала отговор, с който се иска отхвърлянето като неоснователни на така предявените искове. Ответникът твърди, че другият ответник Н.Д.Г., са сключили предварителен договор от 18.03.2013г. с втория ответник „И.2.“ ООД за покупко- продажба на процесния апартамент за сумата от 80000евро. Окончателният договор е следвало да бъде сключен до 13.10.2015г., като е заплатено капаро от 9200лв. При наближаване крайния срок за сключване на окончателния договор е извършена справка, с която е установено, че има вписана искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, въз основа на която е образувано гр.д. № 2729/2013г. по описа на СГС. При осъществен контакт с „И.2.“ ООД било установено, че делото е поради финансови проблеми на дружеството, които ще бъдат уредени, поради което и с анекс от 01.10.2015г. крайният срок за сключване на окончателен договор бил удължен до 06.01.2017г., като купувачът по предварителния договор Н.Г. е бил заменен от представляваното от него дружество „Д и Н Г.“ ЕООД, с ЕИК:******.
Оспорва пасивната материалнонравна легитимация на ответниците, доколкото още считано от 01.10.2015г., когато е подписан Анекс № 1 към Предварителния договор за покупко-продажба, владението върху имота е предадено на „Д и Н Г.“, което и до ден днешен използва процесния имот за офис.
С Анекс №2 от 21.12.2016г. крайният срок за сключване на окончателен договор бил удължен до 06.01.2019г. Към този момент ответникът бил ремонтирал процесния апартамент и бил вложил значителни средства.
На 01.07.2019г. било постановено решение на ВКС по гр.д. № 2729/2013г. по описа на СГС, с което ищецът „М.К.“ ЕООД е признат за собственик на процесния апартамент. От този момент „И.2.“ ООД не отговаря на обаждания на този ответник.
С решение на Арбитражен съд към „Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на споровете“ „И.2.“ ООД е осъдено да заплати на „Д и Н Г.“ ЕООД сумата от 123 666,85лв. за извършени подобрения в процесния апартамент.
Ответникът оспорва като симулативен съдебния процес по гр.д. № 2729/2013г. по описа на СГС, като иска съдът да не зачита правното му действие. Излага подробни аргументи в подкрепа на възражението си за симулиран процес, чието действие не може да се противопостави на ответниците.
Ответникът прави възражение за нищожност на предварителния договор от 07.08.2012г., като сключен да обезпечи паричен заем, поради нарушаване императивната разпоредба на чл. 152 ЗЗД. Твърди, че за да бъде сигурен купувачът, че ще успее да получи собствеността върху апартамента без да заплаща продажна цена, са издадени няколко записа на заповед, както следва : запис на заповед от 11.07.2012г. за сумата в размер на 10 000евро ; запис на заповед за сумата в размер на 74 000 евро издаден на дата 07.08.2012г. - същата дата, на които с подписан предварителния договор за сьщата сума, каквато с продажната цена ; запис на заповед за сумата в размер на 40 000 евро издаден на дата 24.10.2012г. Общата сума по записите на заповед, за които „И.2.“ ООД се е задължило в полза на „М.К.“ ЕООД е в размер на 122 000 евро. Твърди, че целта на разписването на записите на заповед и предварителния договор е било да се предостави предварително обезпечение на кредитора.
Ответникът Н.Д.Г. е подал отговор, чрез назначения му особен представител адв. И.Н., с който е посочил, че не може да изрази становище доколко няма връзка с доверителя си. Твърди, че доверителят му има право.
С протоколно определение, постановено в о.с.з. на СГС от 02.06.2022г., като ответник по делото е конституиран „Д и Н Г.“ ЕООД, с ЕИК:******, представляван от управителя Н.Д.Г.. Същото дружество не е подало в срок отговор на исковата молба, не е изразило становище по делото, нито е изпратил представител по същото.
В открито съдебно заседание на СГС от 06.07.2023г. ищецът е заявил, че поддържа така предявените три обективно съединени иска, но претендира осъждане на новоконституираните трима ответници, вместо първоначалния ответник.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
По иска с
правно основание чл.108 ЗС:
Съгласно приетото в т. 2А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014г., ОСГК, искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания: да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, както и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение
Съгласно постоянната съдебна практика за да се уважи иск за ревандикация на недвижим имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорния недвижим имот, че ответникът го владее или държи, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и упражняването на фактическа власт върху вещта от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху имота, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на имота.
Безспорно се установява, че с Определение №423/01.07.2019г. по т.д.№2562/2018г. на ВКС, IIт.о., не е допуснато до касационно обжалване Решение №933/18.04.2018г. по в.т.д.№6300/2017г. на САС, с което е потвърдено Решение №1803/01.12.2014г. по т.д.№2729/2013г. на СГС, ТО, с което е обявен за окончателен сключеният на 07.08.2012г. между „М.К.“ ЕООД, с ЕИК:*********, от една страна като купувач, и „И.2.“ ООД, с ЕИК:******, от друга страна като продавач, Предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот, находящ се в жилищната сграда, построена в гр. София, УПИ 1-1, кв. 232, м. „Зона Б- 19”, р-н „Възраждане” СО, ул. „******, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05/780 от 27.07.2011 г. на ДНСК, а именно: апартамент №13А ( тринадесет А), находящ се на пети жилищен етаж, с площ от 190 (сто е деветдесет) кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, тераси към дневната и двете спални, два санитарни възела, склад, при съседи: коридор, стълбище, апартамент № 13 ( тринадесет), ул.”Позитано”, калкан, вътрешен двор, апартамент №13, заедно със съответните припадащи се на апартамента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания по-горе урегулиран поземлен имот в предвидената за изграждане монолитна жилищна сграда, съгласно одобрено градоустройствено решение № РД-5-720 / 25.07.1995г.на ДАГ.
Горепосоченият имот представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.306.190.1.30 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/ 01.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : гр.София, ул.“******, намиращ се на етаж 6 в сграда с идентификатор 68134.306.190, предназначението на самостоятелния обект е Жилище, апартамент, брой нива -1, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: 68134.306.190.1.12, 68134.306.190.1.10, 68134.306.190.1.11, над обекта : 68134.306.190.1.14, съгласно Схема-проект № 15-1162065-20.12.2019 г., издадена от АГКК, СГКК-София.
Горепосоченото решение е отбелязано в Службата по вписванията като Акт № 46, том LX, дело № 1880, вх. рег. № 88112 от 20.12.2019г.
Видно от допълнителното заключение по СТЕ на в.л.Й. П. при направената проверка на приложените по делото архитектурни разпределения и огледа на място, са установени минимални разлики във вътрешното разпределение на процесния имот.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 35 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2019 г., I г. о., ГК, решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като всяко съдебно решение поражда сила на пресъдено нещо между страните по спора и частните им правоприемници, придобили права в хода на производството, но тъй като е конститутивно и изменя вещни права, то легитимира купувача по предварителният договор за собственик така както и купувачът по сделка.
Съгласно постоянната съдебна практика решението на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества липсващото съгласие за сключване на окончателния договор и изискуемата в чл. 18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Когато предварителният договор е обявен за окончателен с решение на съда, основанието за придобиване на собствеността остава договорно и за правните последици са приложими разпоредбите на ЗЗД. Решението, с което този иск се уважава поражда направо правните последици на обещания окончателен договор и има вещнопрехвърлителен ефект от момента на влизането му в сила. Адресати на конститутивното действие на решението са само тези лица, между които важи потестативното право и чиито граждански правоотношения се променят чрез конститутивното действие, в случая страните по предварителния договор. Конститутивното действие на решението спрямо неговите адресати се отличава от зачитането му от третите лица, което се състои в задължението на третото лице да третира конститутивното действие като настъпило между страните.
Съдът намира, че в процесния случай процесното решение по т.д.№2729/2013г. на СГС, ТО, с което е обявен за окончателен сключеният на 07.08.2012г. предварителен договор е валидно придобивно основание за правото на собственост на процесния апартамент в полза на ищеца „М.К.“ ЕООД.
Съдът намира, че съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение №50239/18.01.2023г. по гр.д. № 4528/2021г., на ВКС, ІV г.о., ТР 106/1964 г. ОСГК на ВС, и др. симулативен е процесът, в който насрещните страни, по взаимно съгласие, изтъкват съзнателно привидна фактическа обстановка, която довежда съда до такива изводи, които не съответстват на действителното правно положение. Искът по чл. 17 и чл. 26 ЗЗД за установяване на симулативността на даден процес и за обявяване нищожността на постановеното в него решение, може да бъде предявен от всеки заинтересуван от разкриването на симулацията, с изключение на страните по привидния процес, които са ограничени от запрета на чл. 220, ал. 3 ГПК, отм., аналогичен на чл. 299, ал 3 ГПК. Решението има действие спрямо всички, с изключение на страните по симулативния процес. Решението по симулативен процес не може да бъде приравнено на симулативна правна сделка и да бъде подчинено на нейния режим; то, също така, не е нищожно и е неатакуемо между насрещните страни по симулативното дело.
Предвид горепосочената практика съдът намира, че нищожността на решението, постановено по симулативен процес, може да бъде предявена в исков процес, в който ответници са страните по симулативния процес, които са обвързани от решението по симулативното дело. В исковото производство последните биха били задължителни необходими другари. Съгласно чл. 299, ал. 3 ГПК влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. По този начин, срещу тази най-тежка форма на злоупотреба с процесуални права, каквато е организирането на симулиран процес, законодателят въвежда достатъчно сериозна санкция, състояща се в неотменимо обвързване на организатора на привидния процес от влязлото в сила решение по него.
Съдът намира, че българското процесуално право не предвижда възможност за непораждане на последиците или за тяхното отпадане само за една от страните по делото, в което е постановено симулативно съдебно решение. Затова прогласяването на съдебното решение като симулативно, следва да намери отражение в правната сфера и на двете страни по него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да установи симулативност в съдебно производство, в което участва само една от страните по предварителния договор.
Съдът намира за неоснователно и друго възражение на ответника за нищожност на предварителния договор от 07.08.2012г., като сключен да обезпечи паричен заем, поради нарушаване императивната разпоредба на чл. 152 ЗЗД. Безспорно е установено, че процесния предварителен договор е сключен между две търговски дружества и представлява двустранна търговска сделка.
Съгласно Решение № 145 от 1.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2587/2016 г., I т. о., ТК, по отношение на допустимостта на уговорка за обратно изкупуване при търговските сделки отговорът на въпроса произтича от ясната разпоредба на чл. 333 ТЗ. Търговската продажба с уговорка за обратно изкупуване в определен срок би представлявала сделка с обезпечителен характер, ако прехвърлянето на собствеността е временно, а упражняването на правото на обратно изкупуване е поставено под условието длъжникът – продавач да погаси вземането на кредитора – купувач по друго правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е сключена продажбата. Тази търговска сделка е действителна и не попада в приложното поле на нормата на чл. 152 ЗЗД.
Процесният предварителен договор не съдържа уговорка за обратно изкупуване. Впоследствие към същия са сключени анекси с две споразумения от 18.02.2013г. и от 24.04.2014г., с които е договорено, че при изпълнението на определени условия купувачът ще върне евентуално придобитата от него собственост върху недвижим имот, като са конкретизирани и допълнителни условия. Предвиден е срок, в който правото на обратно изкупуване може да се направи- аргумент от т.1, раздел V от Споразумението от 24.04.2014г. /159 лист от делото/ - 4 месеца от влизане в сила на съдебно то решение, в който следва да се изплати паричното задължение. Ако длъжникът е изпълнил всички свои парични задължения, произтичащи от Споразумението, за ищеца възниква задължението да върне собствеността, а за другата страна - съответно да упражни правото си на изкупуване на недвижимия имот по предварителния договор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с анексите по двете споразумения се предвижда клауза за обратно изкупуване в съответствие с разпоредбата на чл.ЗЗЗ от ТЗ. Същата клауза е валидна и обвързва страните.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар и ненужно за процесния случай, клаузата за обратно изкупуване отговаря и на изискванията на чл.152 ЗЗД. Двете споразумения са с материалноправен характер и по аргумент от чл.14 ЗНА имат действие само занапред, от датата на сключването им, но не и от датата на подписване на предварителния договор от 07.08.2012г. При сключване на споразуменията, страните признават наличието на вече съществуващи между тях облигационни взаимоотношение, по силата на които се дължат определени парични суми. Следователно уговорката Купувачът-Кредитор да прехвърли на другата страна собствеността върху имота, е била сключена след възникването на паричните задължения и след настъпването на падежа им, както е констатирано в Споразумението от 18.02.2013г. и в това от 24.04.2014 г. При тези договорености прехвърлителната сделка не представлява съглашение по чл.152 ЗЗД, а би могла да се приеме като уговорка за даване вместо изпълнение, която е валидна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал, че притежава правото на собственост върху процесния апартамент.
Видно от предварителен договор от 18.03.2013г., сключен от ответника Н. Г. с първоначалния ответник „И.2.“ ООД, страните са поели задължение да сключат окончателен договор за покупко- продажба на процесния апартамент за сумата от 80000евро. Окончателният договор е следвало да бъде сключен до 13.10.2015г., като е заплатено капаро от 9200лв.
Видно от анекс №1 от 01.10.2015г. крайният срок за сключване на окончателен договор бил удължен до 06.01.2017г., като купувачът по предварителния договор Н.Г. е бил заменен от представляваното от него дружество „Д и Н Г.“ ЕООД, с ЕИК:******.
Считано от 01.10.2015г., когато е подписан Анекс № 1 към Предварителния договор за покупко-продажба, владението върху процесния имот е предадено на „Д и Н Г.“, като ответникът П. твърди, че същото дружество и до ден днешен използва процесният имот за офис. Това твърдение е потвърдено и от адв. Г. в о.с.з. на СГС от 06.07.2023г.
С Анекс №2 от 21.12.2016г. крайният срок за сключване на окончателен договор бил удължен до 06.01.2019г.
С решение от 17.03.2021г. на Арбитражен съд към „Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на споровете“ „И.2.“ ООД е осъдено да заплати на „Д и Н Г.“ ЕООД сумата от 123 666,85лв. за извършени подобрения в процесния апартамент, като за същата сума е издаден изпълнителен лист от 14.02.2022г. от СГС, лист 178 от делото/.
Видно от показанията на св. К.И.А., управител на „И.2.“ ООД, дружеството инвеститор и строител на процесната сграда, същата е сключила процесния предварителен договор от 18.03.2013г., тъй като предходния такъв е имал само обезпечителна функция на финансови отношения с ищеца, които е очаквала да уреди.
Видно от показанията на св.Й. В.Ц., работеща като брокер на недвижими имоти, същата е искала да посредничи за продажбата на процесния апартамент в периода 2019- до настоящия момент, като го е посетила около 15- 20 пъти. Апартаментът се ползва от лице с име Н., жена и бебе. Настроени са враждебно към свидетелката.
Видно от показанията на св.Е.П.С., професионален домоуправител на процесната кооперация от 2018г., след 2019г.същият е получил документи от ищеца, които го определят като собственик на процесния апартамент. Поради това и всички разноски за апартамента след този момент се заплащат от ищеца. Фактически процесният апартамент се обитава от ответниците М. и Н. и едно малко дете на около две години, като същите твърдят, че са наематели.
Видно от Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 28.04.2021г. по Пр.пр.№14825/2021г. по описа на СРП, /л. 32 от делото/ в досъдебното производство е установено, че ответниците М.П. и Н.Г. са ползвали процесния апартамент към датата на предварителната проверка.
Видно от Нотариална покана, представляваща Акт№ 61, том VI, per. № 11007 на В.М., нотариус с район на действие - районен съд-София, рег.№ 053 на Нотариалната камара, ответникът Н.Г. е бил намерен на адреса на процесния недвижим имот, където поканата му е била връчена на 01.11.2021 г.
Видно от Нотариална покана, представляваща Акт № 60, том VI, per. № 11002 на В.М., нотариус с район на действие - районен съд-София, рег.№ 053 на Нотариалната камара, ответникът М.П. е била намерена на адреса, но е отказала получаването на поканата на 20.11.2021г.
Видно от обясненията на в.л.Й. П., дадени в о.с.з. на СГС от 16.11.2023г. достъп до процесния апартамент за изготвяне на заключението е бил осигурен от ответника Н.Г..
По реда на чл.176 ГПК Н.Д.Г., в качеството му на управител на ответното дружество „Д и Н Г.“ ЕООД, с ЕИК:******, е бил задължен да се яви в съдебно заседание и да отговори на изрично поставени въпроси от ищеца, сред които и за упражняваната фактическа власт върху процесния имот, но същият не е бил редовно призован.
От съвкупния анализ на горепосочените писмени и гласни доказателства съдът намира за безспорно установено, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния апартамент. Видно от Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 28.04.2021г., двете горепосочени нотариални покани и свидетелските показания М.П. и Н.Г., заедно с детето си упражняват фактическа власт върху процесния апартамент.
В отговора на исковата молба ответникът П. твърди, че считано от 01.10.2015г., когато е подписан Анекс № 1 към Предварителния договор за покупко-продажба, владението върху процесния имот е предадено на „Д и Н Г.“ ЕООД, като същото дружество и до ден днешен използва процесният имот за офис. Това твърдение е потвърдено и от адв. Г., процесуален представител на отв. П. в о.с.з. на СГС от 06.07.2023г. Тези твърдения се подкрепят и от писмените доказателства, приети по делото, а именно Анекс № 1 от 01.10.2015г. към Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.03.2013г., както и от осъдително решение в арбитражно производство, въз основа на което е бил издаден и изпълнителен лист по т.д. № 20211100902767 по описа на СГС, VI-13 състав. Видно от тези писмени доказателства ремонтите и подобренията в процесния имот са били извършвани и в процесния период, т.е. след 01.07.2019, когато ищецът е придобил собствеността върху имота по силата на влязлото в сила съдебно решение по чл.19, ал.З от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал и втората предпоставка на иска по чл.108 ЗС.
Доколкото ответниците не са доказали правно основание на упражняваната фактическа власт върху процесния имот, то и процесният ревандикационен иск следва да бъде уважен като основателен.
По иска с
правно основание чл.109 ЗС:
За да бъде основателен иска с правно основание чл.109 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на процесния апартамент, че ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по- големи от обикновените /чл.50 ЗС.
Ищецът е направил конкретизации на иска с правно основание чл.109 ЗС с молба вх.№5082056/26.06.2020г. на СРС, както и в открито съдебно заседание на СГС от 06.07.2023г., като се иска осъждане на ответниците да се въздържат от извършване на СМР, да опразнят имота от строителни материали и отпадъци, да премахнат извършените СМР, които могат да бъдат премахнати без съществени разрушения.
С решение от 17.03.2021г. на Арбитражен съд към „Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на споровете“ „И.2.“ ООД е осъдено да заплати на „Д и Н Г.“ ЕООД сумата от 123 666,85лв. за извършени подобрения в процесния апартамент в периода 01-10.2015г.- 04.11.2020г., като за същата сума е издаден изпълнителен лист от 14.02.2022г. от СГС, лист 178 от делото/. Съдът намира, че същите писмени доказателства свидетелстват за извършвани ремонтни дейности в процесния апартамент, при които са извършени СМР на значителна стойност.
Видно от допълнителното заключение по СТЕ на в.л.Й. П. при направената проверка на приложените по делото архитектурни разпределения и огледа на място, са установени минимални разлики във вътрешното разпределение на процесния имот
Видно от обясненията на в.л.Й.П. в о.с.з. на СГС от 16.11.2023г. процесният апартамент се ползва за жилищни нужди, като няма офис- обзавеждане. В момента на огледа процесният апартамент е в ремонт.
От показанията на св.Ц.е видно, че отвън около процесния апартамент е замърсено, а от отворената врата се вижда, че ремонта на коридора е недовършен.
Претендираната от ищеца защита съответства на нарушението на ответниците, т. е. основателно е искането за преустановяване на процесните действия, с които ответниците пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът намира, че негаторният иск е основателен, като съдът следва да осъди ответниците да се въздържат от извършване на СМР, да опразнят имота от строителни материали и отпадъци, както и да премахнат извършените СМР, които могат да бъдат премахнати без съществени разрушения на процесния апартамент.
По иска с
правно основание чл.59 ЗЗД:
Ищецът твърди, че е лишен от ответника да ползва имота по неговото предназначение и да извлича доходи от него под формата на наем за периода от 01.07.2019г. до 22.05.2020г. Твърди, че месечната наемна цена е около 750лв., като иска точното и определяне да стане с експертиза. Предявява частичен иск в размер на 2700лв., представляваща обезщетение за наемоподобен доход за лишаване на ищеца от възможността да използва имота по неговото предназначение, включително и да получава приходи от него под формата на наемна цена, за периода от 01.07.2019г. до 22.05.2020г.
Предвид заявената претенция с посочен месечен размер на наема от 750лв., то и съдът намира, че ищецът е предявил частичен иск от 2700лв., представляваща част от пълния размер на наема за периода 01.07.2019г. до 22.05.2020г. от 8032,26лв.
Съгласно постоянната съдебна практика всеки осъдителен иск за неплатено периодично вземане се характеризира с основание, страни, размер и период на вземането. По принцип еднозначно и теорията и практиката, последователно приемат, че при промяна на периода, за който е предявен иск за периодични плащания, всъщност, се предявява нов иск, различен от първоначално заявения. В този смисъл е и Определение № 307 от 12.12.2017г. на ВКС по т. д. № 1714/2017 г., I т. о., ТК.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на сложен фактически състав, съдържащ три елемента, а именно:1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти
По изложени по- горе съображения съдът намира, че са налице първите две предпоставки от фактическия състав, като ищецът е собственик на процесния апартамент, а ответниците са го ползвали за процесния период от 01.07.2019г. до 22.05.2020г. /датата на подаване на исковата молба/.
Видно от заключението по основната СТЕ средната месечна наемна за апартамент като процесния за периода 01.07.2019г. до 22.05.2020г. е в размер на 878,85евро на месец. След преизчисление съдът намира, че наемоподобната цена за процесния апартамент за периода 01.07.2019г. до 22.05.2020г. е в общ размер на 9412,20 евро или 18408,66лв.
В съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сумата от 2700лв., то и искът следва да бъде уважен до този му размер.
По
разноските:
Ищецът претендират заплащане на направените по делото разноски в общ размер на 10137,93лв. за адвокатско възнаграждение, държавни такси, за вписване на исковата молба, за възнаграждение на особен представител и за експертизи, за което е представен и списък по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени доказаните в настоящето производство разноски в общ размер на 10137,93лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „М.К.“ ЕООД, с ЕИК:******и
адрес:г***, представлявано от А. П., срещу М.Д.П., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. И.Г., САК; Н.Д.Г., с ЕГН:********** ***, и „Д и Н Г.“
ЕООД, с ЕИК:******, седалище и адрес на управление:***, представляван от
управителя Н.Д.Г., с правно основание чл. 108 ЗС,
че ищецът е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 13 А, находящ се на пети жилищен етаж, с площ от 190 кв.м.,
състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални,
тераси към дневната и двете спални, два санитарни възела, склад, при съседи:
коридор, стълбище, апартамент № 13, ул. „Позитано“,
калкан, вътрешен двор, апартамент № 13, заедно със съответните припадащи се на апартамента
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ,
представляващ имот с идентификатор 68134.306.190.1.30 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/ 01.04.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, КАТО ОСЪЖДА ответниците да предадат на ищеца владението на същия имот.
ОСЪЖДА по искове, предявени от „М.К.“ ЕООД, с ЕИК:******и адрес:г***, представлявано от А. П., срещу М.Д.П., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. И.Г., САК; Н.Д.Г., с ЕГН:********** ***, и „Д и Н Г.“ ЕООД, с ЕИК:******, седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя Н.Д.Г., с правно основание чл. 109 ЗС, ответниците да се въздържат от извършване на СМР, да опразнят имота от строителни материали и отпадъци, да премахнат извършените СМР, които могат да бъдат премахнати без съществени разрушения, по отношение на следния недвижим имот: Апартамент № 13 А, находящ се на пети жилищен етаж, с площ от 190 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, тераси към дневната и двете спални, два санитарни възела, склад, при съседи: коридор, стълбище, апартамент № 13, ул. „Позитано“, калкан, вътрешен двор, апартамент № 13, заедно със съответните припадащи се на апартамента идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, представляващ имот с идентификатор 68134.306.190.1.30 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/ 01.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА М.Д.П., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. И.Г., САК; Н.Д.Г., с ЕГН:********** ***, и „Д и Н Г.“ ЕООД, с ЕИК:******, седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя Н.Д.Г., да заплатят на „М.К.“ ЕООД, с ЕИК:******и адрес:г***, представлявано от А. П., на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 2700лв., предявена като частичен иск от пълния размер на иска от 8032,26лв. за периода 01.07.2019г. до 22.05.2020г., с която ответниците са се обогатили неоснователно от ползването на следния недвижим имот: Апартамент № 13 А, находящ се на пети жилищен етаж, с площ от 190 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, тераси към дневната и двете спални, два санитарни възела, склад, при съседи: коридор, стълбище, апартамент № 13, ул. „Позитано“, калкан, вътрешен двор, апартамент № 13, заедно със съответните припадащи се на апартамента идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, представляващ имот с идентификатор 68134.306.190.1.30 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/ 01.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА М.Д.П., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. И.Г., САК; Н.Д.Г., с ЕГН:********** ***, и „Д и Н Г.“ ЕООД, с ЕИК:******, седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя Н.Д.Г., да заплатят на „М.К.“ ЕООД, с ЕИК:******и адрес:г***, представлявано от А. П., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 10137,93лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавни такси, за вписване на исковата молба, за възнаграждение на особен представител и за експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: