Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 24.04.2023
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и седми март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина П.
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно дело №453/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК, във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.М.Т. от *** срещу
ревизионен акт №Р-16000922001130-091-001/11.07.2022 г., издаден от П. Д. С. –
на длъжност „***“, възложил ревизията и М. И. П. – на длъжност „***“ –
ръководител на ревизията. С РА, потвърден с Решение № 433/ 19.09.2022 г. на директора
на ДОДОП – Пловдив, е установена отговорност на Р.Т. по чл.19, ал.2 от ДОПК, за
задължения на „***“ ЕООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: ***, както
следва: 1. Отговорност за ДДС, за период: 01.03.2018 г.-31.08.2020 г., главница
– *** лв. и лихва – *** лв.; 2.Отговорност за данък върху доходите и приравнени
на тях правоотношения, за периода от 01.04.2017 г.-28.02.2021 г., главница – ***
лв., лихва – *** лв.; 3.Отговорност за ДОО . за осигурители, за периода:
01.03.2017 г.-28.02.2021 г., главница – *** лв., лихва – *** лв.; 4.
Отговорност за вноски за ЗО – осигурители, за периода: 01.03.2018 г.-28.02.2021
г., главница – *** лв., лихва – *** лв.; 5. Отговорност за УПФ – за
осигурители, главница – *** лв., лихва – *** лв. Общ размер на установените
задължения: главница – *** лв., лихва – *** лв.
Претендира се незаконосъобразност на
оспорения РА, като издаден при
нарушаване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че отговорността на
физическото лице по чл.19, ал.2 от ДОПК е субсидиарна
и възниква от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от субекта
по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК.
Изразява се становище, че от ревизионните
органи не са доказани предпоставките по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране
отговорността на Р.Т., като управител на „***“ ЕООД. Твърди се, че органите по
приходите не са доказали наличието на уникалност на причинно-следствената
връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането наданъчните задължения, която връзка да представлява
единствената причина заневъзможността да бъдат
събрани публичните вземания. Посочва се съдебната практика на ВАС: Решение №
3068 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. дело №
14255/2016 г.; Решение № 3181 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм.
дело № 3411/2016 г.; Решение № 12329 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. №11247/2015 г.; Решение № 7949 от 29.06.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 4552/2016 г.; Решение№ 10744 от
15.10.2015 г. на ВАС по адм. дело № 9849/2014 г.,
Решение № 2475 от20.02.2013 г. на ВАС по адм. дело №
7036/2012 г., Решение № 2697 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм.
дело № 7027/2012 г.
На следващо място, се посочва, че в хода на
ревизионното производство от органите по приходите е установено, че по данни от
Баланса за 2020г., дружеството „***" ЕООД към 31.12.2020г. е разполагало с
машини, оборудване и апаратура в размер на *** лв., с материални запаси *** лв.,
а вземанията от клиенти и доставчици са в размер на *** лв.
Въпреки, че „***" ЕООД, е разполагало с
налични машини, оборудване и апаратура в размер на *** лв., с материални запаси
за *** лв. и вземания от клиенти и доставчици в размер на *** лв. към
31.12.2020г. по данни от счетоводния баланс,приходната администрация, в
частност дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, не е проявила достатъчна
активност да събере изискуемите данъчни и осигурителни задължения на
дружеството.
В жалбата се посочва, че публичните
изпълнители не са предприели всички необходими процесуални действия за събиране
на вземанията от основния длъжник - „***" ЕООД.
Изразява се становище, че не съществуват и
конкретни доказателства, които да потвърждават изводите на ревизиращите органи,
че е налице отклоняване от страна на управителя на средства на дружеството и внасянето
им по негови лични сметки. От събраните в хода на ревизията данни е направено
единствено предположение, че постъпилите по сметката на физическото лице Р.М.Т.
суми представляват отклонени парични средства от „***” ЕООД. Такова
предположение, неподкрепено със съответните доказателства, не е достатъчно, за
да обоснове наличието на твърдяното недобросъвестно поведение, свързано с
отклонени парични средства.
Твърди се, че необосновано и неаргументирано
в хода на ревизията за разликата от *** лв. (*** - ***) е прието, че сумата не
е върната в дружеството от физическото лице Р.М.Т.. Органът по приходите
напълно формално е обсъдил направените от Р.Т.
възражения и представените доказателства, а именно:
1. През
2017 год. съм внесла в касата на дружеството лични средства в размер на ***
лв., поради възникнала необходимост от оборотни средства, което може да бъде проследено
по кредита на сч.см.107 за 2017г., както и по дебита
на сч.см. 501 за 2017г..
2. През
2018 год. съм внесла в касата на дружеството лични средства в размер на *** лв.
, поради възникнала необходимост от оборотни средства, което може да бъде проследено
по кредита на сч.см. 107 за 2018г., както и по дебита
на сч.см. 501 за2018г..
3. Към
31.12.2018г. общият размер на внесените от мен лични средства, които да бъдат
използвани като оборотен капитал от *** ЕООД ЕИК е *** лв.
4. Относно
направената констатация при извършената ревизия, че на 26.07.2019г. от
банковата сметка на „***“ ЕООД, в Асет Банк е преведена сума в размер на *** лв. по моя лична
сметка, открита в същата Банка, бих искала да отбележа, че сума в този размер е
заведена в счетоводството на дружеството като приход на каса – по дебита на сч.сметка 501 през същия месец, което може да се проследи
от справката на счетоводна сметка 501 /каса / за 2019 г.
Твърди се, че изтеглените *** лева на
26.07.2019 год. и 55000 лева на 30.07.2019 год. не представляват средства на
дружеството,тъй като сумата от *** лева е внесена от жалбоподателката
в касата на дружеството още на 26.07.2019 г.
В последствие, поради възникнала необходимост
от захранване на парични средства във фирмената сметка, отново за да бъдат
спестени разходи за банкови такси, и предвид обстоятелството, че част от
средствата били налични по личната банкова сметка ***. Т., тя превела част от
парите, както следва: на 30.07.2019г. - *** лв.; на31.07.2019г.-*** лв.; на
01.08.2019г.-*** лв.; 02.08.2019г. - *** лв.; 08.08.2019г.
- *** лв.;14.08.2019г. - *** лв.; 27.08.2019г. - *** лв. Общият размер на
преведените суми от личната банкова сметка ***. Т. по банковата сметка на
дружеството е *** лв. Тези суми тя получила от касата на дружеството, на
съответните дати, което може да се проследи по справката на сч.сметка
501 /каса/ - по кредита на сметката.
5. През
2021 г. внесла в касата на дружеството лични средства в размер на *** лв. ,
поради възникнала необходимост от оборотни средства, което може да бъде проследено
по кредита на сч.см. 107 за 2021г., както и по дебита
на сч.см. 501 за 2021г. Посочва, че прилага справки
за съответните сметки и оборотна ведомост за 2021 год., ПКО 1/03.01.2021г., ПКО
2/10.01.2021 г., ПКО 8/31.03.2021г., ПКО 10/30.04.2021 г., ПКО 11/30.04.2021г.
6. Към
31.12.2021г. общият размер на лични средства на Р. Т., които се използват като
оборотен капитал от „***“ ЕООД ЕИК бил ***
лв.
Решаващият орган не е обсъдил допълнително
представените счетоводни документи и бланкетно е
потвърдил РА.
Искането е да се отмени оспорения РА.
Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощник.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения РА.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В писмена защита посочва доводи в подкрепа на твърдението си за
неоснователност на жалбата.
ОП – Кърджали, уведомена за образуваното
дело, не изпраща представител.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил изцяло. Следователно
жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА,
който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ревизионното производство е започнало със ЗВР
№ Р-16000922001130-020-001/ 08.03.2022 г. за установяване на отговорност на Р.М.Т.
по чл.19 от ДОПК, като управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД,
***. Посочени са видовете задължения и периоди, които следва да се установят.
В
съставения РД е констатирано, че на 26.07.2019 г. е
извършен вътрешнобанков превод, в размер на *** лв., от сметка на „***” ЕООД в
Интернешънъл Асет банк по
сметка *** на Р.М.Т.. От хронологичните
описи на счетоводните сметки 501 - Каса и 503 - Разплащателна сметка, е
установено, че сумата от *** лв. е намерила отражение по Дт
на сметка на 501 - Каса и Кт на сметка 503 -Разплащателна сметка, въпреки
факта, че сметка *** е на
физическото лице Р.М.Т.. За осчетоводените средства по Дт
на сметка 501 не е представен приходен касов ордер. Неправилно е дебитирана сметка 501 - Каса, отразяваща движението на
паричните средства на "***" ЕООД с постъпилата сума по личната сметка
на управителя на дружеството.
С
вътрешнобанкови преводи от 30.07.2019г. до 27.08.2019 г., част от сумата в
размер общо на *** лв. е върната от Р.Т. на „***" ЕООД, както следва: ***
лв. на 30.07.2019 г.; *** лв. на 31.07.2019 г.; *** лв. на 01.08.2019 г.; ***
лв. на 02.08.2019 г.; *** лв. на 08.08.2019 г.; ***
лв. на 14.08.2019 г. и *** лв. на 27.08.2019 г. Движението на тези парични
средства е отразено по Дт на сметка 503 -
Разплащателна сметка и Кт на сметка 501 -Каса. Не са представени разходни
касови ордери на преведените суми от Р.Т. на „***" ЕООД. Неправилно е
кредитирана сметка 501 – Каса, с преведените суми от личната сметка на
управителя на дружеството.
Съгласно писмените обяснения на Р.Т., представени с вх.№Рев.ЗОЗ от
23.02.2022 г. относно изтеглените суми в
брой от личната й сметка в размер на *** лв., парите са внесени в касата на
дружеството, с които са плащани работни заплати и др., и в тази връзка са
представени приходни касови ордери. Същите са анализирани и съпоставени с
отчитането им в счетоводните регистри, при което е установено следното:
А/ Приходните касови ордери с номера: №5/01.12.2019 г. за *** лв.,
№6/10.12.2019 г. за *** лв. и №7/31.12.2019 г. за *** лв. не са отразени по
дебита на сметка 501 Каса. От представената разпечатка на сметка 501 Каса, е
видно, че на датите, на които са издадени приходните касови ордери са отразени
същите суми, но по кредита на
сметката.
От изложените факти е прието, че са съставени документи /ПКО/,
които не отразяват вярно стопанските операции. Посочено е, че приходните касови
ордери се съставят, когато постъпват пари в касата на дружеството и сметка 501
Каса се дебитира. В случая, сумите са отразени по
кредита на сметка 501.
Съгласно отразеното в РД, При внасяне на лични парични средства в
„***" ЕООД от управителя на дружеството е следвало същите да намерят
отражение по кредита на сметка 107 Сметка на собственика и дебита -на сметка
501 Каса. От анализа на представеното извлечение на сметка 107 Сметка на собственика
за 2019 г., е установено, че през тази година
по кредита на сметката няма отразени суми. Началното салдо към 01.01.2019 г. по сметката е Кт *** лв. През годината на
управителя на дружеството са върнати
суми. Дебитният оборот на сметката през 2019 г. е *** лв. Салдото на сметката
към 31.12.2019 г. е нула.
Б/ Ревизираното лице е представило ПКО №1/03.01.2021 г. за ***
лв., ПКО №2 от 10.01.2021 г. за *** лв., ПКО №8/31.03.2021 г. за *** лв. и ПКО
№10/30.04.2021 г. за 130,00 лв. Представена
е разпечатка на сметка 107 Сметка на собственика, по кредита на която са
отразени посочените суми. Общият кредитен оборот по сметката за 2021 г. е в
размер на *** лв. При извършената съпоставка на данните по сметката с данните в
оборотната ведомост за 2021 г., е установено, че в оборотната ведомост по
кредита на сметка са отразени само *** лв.
От
анализа на представените счетоводните документи, в РД е прието, че ревизираното
лице не е представило документи, доказващи, че изтеглените в брой парични
средства от личната сметка в размер на *** лв. са постъпили в касата на
дружеството.
За извършваната дейност от „***" ЕООД са подадени ГДД по чл.
92 от ЗКПО за периода от 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
За 2017 г. лицето е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № ***/***
г., в която е декларирало счетоводна и данъчна загуба *** лв.
За 2018 г. лицето е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
0900И0078265/30.03.2019 г., в която е декларирало счетоводна и данъчна загуба ***
лв.
За 2019 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № ***/*** г., в
която е декларирало счетоводна и данъчна печалба *** лв. и КД *** лв.
За 2020 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № ***/*** г., в
която е декларирало счетоводна и данъчна загуба *** лв.
За 2021
г. няма данни за подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Направен
е анализ на ГФО за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и е установено, че „***"
ЕООД е извършвало дейност и е реализирало приходи от нея, начислявало е и е
изплащало трудови възнаграждения на наетия персонал, но не е внасяло данъчните
и осигурителните си задължения. Това е довело до натрупване на задължения на
дружеството и по данни в Баланса за 2020 г., те са общо в размер на *** лв., в
т.ч. задължение към персонала *** лв., осигурителни задължения *** лв. и
данъчни задължения *** лв.
Към
31.12.2020 г. дружеството разполага с машини, оборудване и апаратура в размер
на *** лв. и материални запаси за ***
лв. Вземанията от клиенти и доставчици са в размер на *** лв.
Прието е, че с изтеглените и невърнати парични средства в
дружеството в размер на *** лв., Р.Т. в качеството на управител и представляващ
е можела да погаси в значителна степен натрупаните данъчни задължения и
задължителни осигурителни вноски на „***" ЕООД. Прието е, че са налице
извършени плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито
разпределение на печалбата, т.е. намаляване на активите на дружеството /парични
средства/ в размер на *** лв. В резултат на това дружеството не разполага с
пари, с които да разплати задълженията към Бюджета за данъци и осигурителни
вноски, възникнали съгласно подадени декларации по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и
330.
На основание чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 2 от ДОПК, е определена
отговорност на Р.М.Т., в качеството й на управител на „ *** " ЕООД за невнесени
задължения на дружеството за данъци и ЗОВ,
по периоди, посочени в таблица към РД.
След възражение на Р.Т. срещу РД е издаден РА, който потвърждава
констатациите в РД. Относно представените с възражението: 1. Разпечатка на Хронологичен опис на папка 1 с
партида от счетоводството на "***" ЕООД за период 01.01.2019 Г.-31.12.2019 г.; Разпечатка на Справка за сметка
107 - Сметка на собственика към м.декември 2021 г. на "***"
ЕООД; Разпечатка на Справка за сметка
501 - Каса в лева за периода 01.01.2017г. -
31.12.2019 г. на "***" ЕООД;
ПКО, издадени от "***" ЕООД през 2019 г. -13 бр.; РКО, издадени от "***" ЕООД през
2019 г. -11 бр., в РА е посочено, че от прегледа на представените към
възражението документи е видно, че разпечатките на справките от счетоводството
на дружеството са направени на дати 25.03.2022 r., 04.O4.2022 г. и
04.07.2022 г., когато лицето Р.Т. вече не е представляваща дружеството /на
19.01.2022 г. е продала дружествените си дялове/ и същите не са заверени от
действителния управляващ и представляващ на „***" ЕООД Б. И. С. Не са заверени и представените ПКО и РКО. Поради което, не може да
се установи достоверността на представените документи.
В РА е посочено, че във възражението към ревизионния доклад,
лицето посочва, че изтеглените от нея *** лв. на 26.07.2019 г. и *** лв. на
30.07.2019 г. са лични средства, а не имущество на дружеството. Направено е
заключение, че Р. Т. потвърждава за налични лични средства, които са част от
сумата, получена по банков път от „***" ЕООД и съответно не са
възстановени на дружеството.Прието е, че твърдението, че сумите не са имущество
на дружеството, не се потвърждава, предвид факта, че същите са част от тези *** лв., преведени от
дружеството по личната й сметка.
С решението на директора на ДОДОП – Пловдив е отхвърлена жалбата
на Р.М.Т. срещу РА.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
е оспорено от пълномощник на ответника без да са посочени конкретни съображения
за това в проведеното съдебно заседание. Съгласно заключението на ССчЕ, за да се извършват разплащания с персонала и
контрагенти на „***” ЕООД, при установена липса на средства в касата на
дружеството, би трябвало от управителя му да са предоставени такива. На въпрос
на пълномощник на ответника съществува ли документална обоснованост за това
твърдение ВЛ отговаря, че е достигнало до този извод тъй като е невъзможно да
се извършат коментираните от него разплащания без да се внесат необходимите
парични средства.
При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали намира
жалбата за неоснователна.
Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. В тази връзка, по
делото са представени заповед № РД-09-2514/ 29.11.2021 г., Заповед №
РД-09-1979/30.09.2021 г. и Заповед №РД-09-789/13.05.2022 г. на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията. Това налага извод, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обосновават нищожност на
оспорения ревизионен акт само на това основание. Констатира се от приобщените
по делото доказателства, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни
електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ
и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.
Предвид изложеното, съдът намира, че ревизионнният
акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазени административнопроцесуални правила.
Спорният въпрос в
случая е дали, при извършената ревизия от страна на органите по приходите, са
доказани предпоставките, по чл.19, ал.2 от ДОПК, за ангажиране отговорността на
Р.М.Т..
Съгласно чл.19, ал.2
от ДОПК, Управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.
1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице
по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия,
в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски:
1. извърши плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително
предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително
по-ниски от пазарните;
2. извърши действия,
свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице
за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
От установените факти
става ясно, че ревизиращите са приели наличие на основанието по чл.19, ал.2,
т.1 от ДОПК – извършване на плащания в пари от имуществото на „***” ЕООД в
полза на управителя на дружеството, представляващо скрито разпределение на
печалбата.
Фактическият състав
на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК включва следните елементи:
1. субект на отговорността - управител или
член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т.
2 ДОПК (носители на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски
и задължените да удържат и внасят такива);
2. наличие на неизплатени данъци и
задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1
и т. 2;
3. извършване на определено действие: а/
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
4. действието да е извършено недобросъвестно;
5. причинно-следствена връзка между
извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и
невъзможността да бъдат погасени задължения;
6. граници на отговорността – отговорността
за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания,
съответно до размера на намалението на имуществото;
7. отговорността се реализира само субсидиарно — когато се окаже невъзможно дължимите суми за
данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице.
Като управител на „***” ЕООД Р.М.Т. е субект
на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК.
Задълженията за данъци и за ЗОВ на главния
длъжник „***” ЕООД съществуват – определени са по основание и размер по реда на
чл. 105 ДОПК с подаване на съответните декларации от управителя на търговското
дружество. Установен е и следващия елемент от фактическия състав на чл.19, ал.2
от ДОПК. Констатирано е и превеждане, на 26.07.2019 г. от сметка на „***” ЕООД,
към сметка на Р. Т. на сума от ***
лв. и невръщането от Р.М.Т. на остатъка
от *** лв. АС – Кърджали приема, че посочената сума действително не е била
възстановена на дружеството. Представените ПКО, коментирани в РД, както и тези,
представени с възражението срещу РД, съдържат само подпис на управителя на „***“
ЕООД. Описаните в тях суми не са отразени надлежно по реда на Закона за
счетоводството. В хода на ревизията жалбоподателката
е обяснила, че това са нейни лични средства, които не следва да възстановява на
„***“ ЕООД. От всичко изложено съдът приема, че правилно в РА е установено, че
след като са изтеглени от сметка на дружеството и няма доказателства да са
върнати, то не може да се приеме, че са лични средства на жалбоподателката,
при липса на доказателства за това твърдение. Поради изложеното не може да се
вземе предвид заключението на ССчЕ, допълнено от ВЛ в
съдебно заседание, че след като са извършвани плащания на заплати на наети лица
и разплащания с персонала, при констатирана липса на средства, то би трябвало
необходимите парични средства да са внесени от управителя. Заключението не
следва да се кредитира в тази част и защото не са посочени конкретни счетоводни
документи, а са направени предположения на ВЛ, относно осигуряване на
необходимите средства за посочените разплащания на търговското дружество.
В качеството си на управител на дружеството жалбоподателката не
може да не е знаела за задълженията на дружеството, които са установени в
подавани от нея декларации по чл. 105 ДОПК.
От превеждането на сумата от *** лв., конкретно
– от невърнатите *** лв., е намалял патримониумът на
главния длъжник. Не се установява друга причина за непогасяването на публичните
задължения. Наличието на имущество към произволно определени моменти за
погасяване на тези задължения, но без това да е сторено, не изключва връзката
на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с
непогасяването, а я предполага, доколкото само от волята на привлеченото към
отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с наличното и
достатъчно имущество. У това лице е съществувало знание за наличието на вече
изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите
имуществото на главния длъжник действия, за разполагаемото имущество и за
естеството на извършваните действия. В хода на ревизията не е установено
наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения
на търговското дружество, което има образувано производство по принудително
изпълнение по изпълнително дело № ***/***г. с общ
размер на задълженията към 29.11.2021 г. – *** лв., от които главница *** лв.,
лихва *** лв. и разноски *** лв. За обезпечаването им са наложени
съответните обезпечителни мерки, като предприетите изпълнителни действия не са
способствали за пълното погасяване на публичните задължения на дружеството
Към датата на издаване на обжалвания в
настоящето производство РА на управителя дружеството не може да обезпечи или
плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса
на имущество. Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по
реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността
и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на
вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи
на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по
чл. 19, ал. 2 ДОПК.
Изложеното обосновава крайния извод, че са
налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл.
19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания в качеството му на
управител на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е
законосъобразен, както в частта на установената с него главница, така и относно
начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено
Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело № 7/2019 г. по
описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според
което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение
за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на
солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК.
Цитираната в жалбата съдебна практика на ВАС
е постановена по различна от установената по делото фактическа обстановка,
поради което е неотносима към настоящия казус. От
изложеното следва, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора е основателно
заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК във
връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в полза на НАП, София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5427,91 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Съдът:
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Р.М.Т. срещу ревизионен акт №Р-16000922001130-091-001/11.07.2022
г., потвърден с Решение № 433/ 19.09.2022 г. на директора на ДОДОП – Пловдив
Осъжда Р.М.Т. с ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на
Национална агенция по приходите, гр. София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5427, 91 лв.(
пет хиляди четиристотин двадесет и седем лева и деветдесет и една стотинки).
Решението може да се
обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: