Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на десети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№894 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от В.А.К. *** против Б.Г.Б. от с.гр. кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.01.2007г. по силата на договор
за покупко-продажба страните придобили лек автомобил марка ***, модел *** с
рег.№***, рама №***, при равни права – по ½ ид.ч. от всеки от тях, като
купувачи. С Решение №127 от 30.10.2014г. по гр.д.№146/2014г. по описа на
РС-Левски, процесният лек автомобил бил допуснат до делба при два равни дяла по
един за всяка от страните. С Решение №49 от 24.04.2015г. по гр.д.№146/2014г. по
описа на РС-Левски, изменено с Решение №483 от 15.10.2015г. по
в.гр.д.№517/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен, процесният лек автомобил
бил изнесен на публична продан за извършване на делбата. Ответникът Б.Б. бил
осъден да заплати на ищеца В.К. на основание чл.346, ал.2 от ГПК обезщетение за
еднолично ползване на автомобила за периода 16.02.2013г. – 13.03.2014г. в
размер на 868,04 лв. Твърди се, че публичната продан не се е състояла и
понастоящем страните продължавали да бъдат съсобственици на процесния
автомобил. Същият продължавал да бъде ползван еднолично от ответника и след
13.03.2014г. На 27.07.2017г. ищцата отправила до ответника нотариална покана
чрез Нотариус С. Л., рег.№568 НК с район на действие РС-Левски, с която
поканила ответника да й заплати: 1) обезщетение за еднолично ползване на
съсобствения лек автомобил за периода 14.03.2014г. до 14.07.2017г. по цената,
определена от вещото лице по съдебно авто-техническата експертиза в делбеното
производство в размер на 130,14 лв. на месец или сума в общ размер на 5205,60
лв. – главница, както и законна лихва за забавено плащане в размер на 1766,20
лв. или сума в общ размер на 6971,80 лв. и 2) обезщетение за еднолично ползване
на лекия автомобил за периода от датата на връчване на нотариалната покана – по
200 лева месечно. Твърди се, че нотариалната покана била редовно връчена при
условията на отказ на основание чл.44, ал.1 ГПК на 02.08.2017г. Въпреки това,
ответникът продължавал да ползва еднолично автомобила, като лишавал ищцата от
възможност да го ползва и не заплатил претендираното с нотариалната покана
обезщетение за лишаване от ползване с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Моли ответникът Б.Г.Б. да бъде осъден да заплати на
ищцата В.А.К.:
- сумата от 5205, 60 лв., представляваща обезщетение
по чл.31, ал.2 ЗС за еднолично ползване от ответника на процесния съсобствен
лек автомобил за периода от 14.03.2014г. до 14.07.2017г., обхващащ 40 месеца по
130,14 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2017г. до окончателното плащане на дълга;
- сумата от 5400,00 лв., представляваща обезщетение по
чл.31, ал.2 ЗС за еднолично ползване от ответника на процесния съсобствен лек
автомобил за периода от 02.08.2017г. до 02.11.2019г., обхващащ 27 месеца по
200,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2017г. до окончателното плащане на дълга.
В о.с.з. съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера на исковите претенции по чл.31, ал.2 ЗС, като
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за еднолично ползване
на автомобила както следва:
-
сумата от 4814.40 лв., представляваща обезщетение за периода 14.03.2014г.
до 14.07.2017г., обхващащ 25 пълни месеца по 130,14 лв. на месец за периода
от 14.03.2014г. до 14.04.2016г. и 15 пълни месеца по 104.06 лв. на месец за
периода 14.04.2016г. до 14.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от
02.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
-
сумата в размер на 1586.79 лв. за
периода от 02.08.2017г. до 02.11.2019г., обхващащ 27 пълни месеца по
58.77 лв. на месец, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. Наведен е довод за недопустимост на иска, поради
липсата на една от кумулативните предпоставки на чл.31, ал.2 от ЗС – лишаване
от ползване. Твърди се, че считано от 14.07.2012г. до настоящия момент ищцата
не била отправяла искане до ответника да ползва автомобила и било налице
нежелание от нейна страна за това. По същество е наведен довод за
неоснователност на исковата претенция. Твърди се неяснота относно начина на
определяне на претендираните обезщетения за процесните периода, като застрахователната
стойност на процесния автомобил възлизала на сумата от 1236 лв., която била
около девет пъти по-малка от претендираното обезщетение. Възразява се срещу
ползването на експертизата от делбеното производство, тъй като била изготвена
по друго дело, преди около 5 години и била определена цена за ползване на
цялото МПС, а не на ½ ид.ч. от него. Направено е възражение за
погасяване на част от исковата претенция по давност, а именно за периода преди
09.12.2014г., за който били изтекли повече от 5 години, съобразно датата на
подаване на исковата молба – 09.12.2019г. Иска се от съда да остави исковете
без разглеждане, като недопустими, евентуално, в случай, че ги счете за
допустими – да ги отхвърли, като неоснователни и недоказани.
С Определение №1181/08.11.219г. по ч.гр.д. №804/2019г.
по описа на Районен съд – Левски е допуснато на основание чл.390, ал.1,
вр.чл.397, ал.1 от ГПК обезпечение на бъдещ иск от В.А.К. с цена на иска от
10 405.60 лв. – главница, от които: 5205.60 лв. – обезщетение по чл. 31,
ал.2 от ЗС за еднолично ползване от ответника на съсобствен с молителката лек
автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***, за периода от 14.03.2014г. до
14.07.2017г. /по 130.14 лв. на месец/, заедно със законната лихва за забавено
плащане, считано от 02.08.2017г. и 5200.00 лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС за еднолично ползване от ответника на съсобствен с молителката лек автомобил
марка ***, модел ***, с рег. №***, считано от 02.08.2017г. /по 200 лв. на
месец/, което към 02.11.2019г. възлиза в размер на 5200 лв., заедно със законна
лихва за забавено плащане, считано от 02.08.2017г., който ще предяви срещу Б.Г.Б.
- чрез налагане на запор върху паричните средства на Б.Г.Б. в посочени в
определението търговски банки в страната до размера на общата сума от
главниците на всеки от бъдещите искове, а именно 10 405.60 лв., както и
налагане на запор върху притежаваната от Б.Г.Б. ½ идеална част от лек
автомобил марка ***, модел ***, с рег. №
***, рама №***.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС от ответника по главните искове Б.Г.Б. против ищеца по главните
искове В.А.К.. Ищецът по насрещния иск, твърди, че през периода 10.02.2015г. –
10.02.2020г. същият единствен заплащал разходите за поддръжка на съсобственото
МПС – ремонти за поддръжката на автомобила, които възлизали на обща сума в
размер на 3500 лв. Твърди още заплащане от негова страна на разходите за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, годишен технически преглед
и данъци и такси, които възлизали на сума в размер на 1500 лв. Излага доводи,
че посочените разходи, представляват тежести по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС,
включващи необходимите разноски за запазването и поддържането на общата вещ и
обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на вещта. Моли ответникът
по насрещния иск /ищец по главните искове/ В.А.К. да бъде осъден да заплати на ищеца
по насрещния иск /ответник по главните искове/ Б.Г.Б. на основание чл.30, ал.3
ЗС сумата в общ размер на 2500 лв., представляваща направени разходи за
общата вещ за периода 10.02.2015г. – 10.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещният иск, до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба по насрещния иск от ответника /ищец по главните искови
претенции/ В.А.К.. Наведен е довод, че искът е недопустим, тъй като
посоченият в насрещната искова молба период, за който се претендирало вземането,
не съвпадал с исковия период по главните искове. Изложени са съображения за
нередовност, тъй като не били конкретизирани конкретните разходи, направени от
ответника за ремонтни дейности, същите не били индивидуализирани по пера и
периоди. Възразява се срещу направеното искане за назначаване на съдебна
авто-техническа експертиза, която би установила евентуални разходи за поддръжката
на автомобила, но не и действително направени такива. По същество е изразено
становище за неоснователност на насрещния иск. Изложени са съображения за
недоказаност на претенцията, поради липсата на писмени доказателства за сторени
разходи във връзка с автомобила. Навежда довод, че предвид обстоятелството, че
единствено ответникът бил ползвал автомобила през процесния период, разходите
за поддръжка и движение по пътищата следвало да бъдат единствено за негова
сметка. Поради лишаване на ищцата от възможност да ползва автомобила, същата не
следвало да участва в тежестите на съсобствената вещ. Твърди се, че същата
никога не била уведомявана от ответника относно възникване на необходимост от
ремонт, не била давала съгласие за направата на такъв, не била получавала
покана от ответника за поделяне на разходи за автомобила от каквото и да било
естество, разходите били извършени без нейно знание. Навежда довод, че по
смисъла на чл.30, ал.3 ЗС тежести представляват само необходимите разноски –
свързани със запазване на целостта на вещта и поддържането й в добро състояние.
Моли насрещният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи насрещният иск, прави
възражение за прихващане с вземанията по главните искови претенции.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото и се установява
от представените Договор за покупко-продажба на МПС от 24.01.2007г., Решение
№67 от 21.06.2012г. по гр.д.№163/2012г. по описа на РС-Левски, Решение №127 от
30.10.2014г. и Решение №49 от 24.04.2015г. двете по гр.д.№146/2014г. по описа
на Районен съд – Левски, Решение №483/15.10.2015г. по в.гр.д.№517/2015г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, че процесният лек автомобил - марка ****,
модел *** с рег.№***, рама №***, е съсобствен между страните. Същият е придобит
по време на брака между тях, предвид на което е бил в режим на съпружеска
имуществена общност. След прекратяване на брака с Решение №67 от 21.06.2012г. по гр.д.№163/2012г. по описа на
РС-Левски, в сила от 13.07.2012г. съпружеската имуществена общност по отношение
на процесния автомобил е била прекратена, като се е превърнала в обикновена
дялова съсобственост. С Решение №127 от
30.10.2014г. по гр.д.№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски автомобилът е
допуснат до съдебна делба, при два равни дяла – по един за всяка от страните, а
с Решение №49 от 24.04.2015г. по същото дело, във втора фаза на съдебната
делба, автомобилът е изнесен на публична продан. Не е спорно между страните
обстоятелството, че понастоящем публичната продан не се е състояла и
автомобилът продължава да е съсобствен между страните, което се установява и от
представеното удостоверение от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Плевен.
Установява се от Решение №49 от 24.04.2015г. по
гр.д.№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски, изменено с Решение
№483/15.10.2015г. по в.гр.д.№517/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен, че
ответникът Б.Г.Б. е осъден да заплати на ищцата В.А.К. сумата в размер на
868,04 лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване на процесния лек
автомобил за периода 16.02.2013г. – 13.03.2014г., въз основа на изпратена от
ищцата до ответника нотариална покана от 14.09.2012г. за заплащане на
обезщетение за ползването на автомобила.
Установява се, че от ищцата В.А.К. до ответника Б.Г.Б.
е изпратена Нотариална покана, рег.№3160 от 27.07.2017г. по описа на Нотариус С.
Л., №568 в НК, с която до ответника е отправено искане за заплащане на ищцата
на обезщетение за едноличното ползване на автомобила за периода 14.03.2014г. –
14.07.2017г. по 130,14 лв. месечно, както и за периода след получаване на
нотариалната покана обезщетение в размер на 200 лева месечно. Видно от
направеното нотариално удостоверяване, нотариалната покана е връчена на
регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника при отказ на получателя на
основание чл.44, ал.1, изр.пето ГПК.
Установява се от Удостоверение за застрахователна
стойност от 27.01.2020г., издадено от ЗК „***”АД, че застрахователната стойност
на процесния лек автомобил е в размер на 1236 лв.
От ответника Б.Г.Б. са представени документи за заплатен
местен данък за автомобила, както следва:
- копие на приходна квитанция за заплатен данък за
процесното МПС към Община Левски за 2017г. в размер на 45,91 лв. за ДЗЛ Б.Г.Б.;
- копие на приходна квитанция за заплатен данък за
процесното МПС към Община Левски за 2018г. в размер на 42,32 лв. за ДЗЛ Б.Г.Б.;
- приходна квитанция №21633/01.07.2019г. – оригинал,
за заплатен данък за процесното МПС към Община Левски за 2018г. в размер на
44,55 лв. и лихва за забава в размер на 3,75 лв. за ДЗЛ В.А.К., с вписан платец
Б.Г..
От представено от ищцата В.А.К. ***, отдел „Местни
данъци и такси”, се установява, че същата няма непогасени задължения за данък
за процесния лек автомобил за периода 2011г. – 2019г. Представени са 4 броя
приходни квитанции – оригинал, за заплатен данък за процесното МПС към Община Левски
по партида на ДЗЛ В.А.К. за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2019г. и
2020г. с платец В.К..
Представена е приходна квитанция №21633/01.07.2019г.
– дубликат, за заплатен данък към Община Левски за процесното МПС за 2018г. по
партида на ДЗЛ В.А.К. в размер на 44,55 лв. и лихви за забава в размер на 3,75
лв., в която е вписан като платец В.К.. Установява се, че посочената приходна
квитанция е идентична като номер и дата с представената от ответника приходна
квитанция за заплатен за автомобила местен данък за 20018г. и лихви за същите
суми и ДЗЛ В.А.К., в която като платец е посочено друго лице - ответника.
Доколкото видно от така представените документи единият от тях представлява оригинал
на първичен счетоводен документ, а другия -
негов дубликат, съдът намира, че следва от доказателствата по делото да
бъде изключен представеният от ищцата дубликат на приходна квитанция
№21633/01.07.2019г. за заплатен данък за процесното МПС за 2018г. по партида на
ДЗЛ В.А.К., в която е вписан като платец В.К., а да бъде кредитиран
представения от ответника оригинал.
Видно от представени 4 броя ел. справки от
Гаранционен фонд, по отношение на процесното МПС са сключени задължителни
застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидни през периоди
от 2013г. до 2020г. Установява се от справка от ЗД „БУЛ ИНС”АД, че ответникът е
заплатил застрахователни премии за застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за процесното МПС с покритие през периодите 06.02.2016г. –
05.02.2017г., 14.02.2018г. – 13.02.2019г., 14.03.2019г. – 13.03.2020г. в общ
размер на 627,41 лв.
Видно от справка от Агенция пътна инфраструктура, гр.София
и разписки за закупена електронна винетка, за процесното МПС са закупени винетни
стикери, валидни през периодите 11.03.2019г. – 10.03.2020г., 14.04.2019г. –
20.04.2020г., 16.05.2020г. – 15.05.2021г. на обща стойност 209 лв.
Установява се от справка от Изпълнителна агенция
„Атомобилна администрация”, че през процесните периоди съсобствения между
страните автомобил е преминал 6 периодични прегледа за техническата му
изправност, като лицето, предоставило автомобила за проверка на техническата му
изправност е Б.Г.Б..
От показанията на свидетелите А. Я. и Г. Г. се
установява, че процесният автомобил се ползва от ответника Б.Б.. От показанията
на свидетелката Я. се изяснява, че между страните е възникнал спор относно
ползването на автомобила, като ищцата е отправила искане към ответника да си разпределят
ползването, тъй като също имала необходимост да го ползва. От показанията на
свидетеля Г.Г. се установява, че през последните пет години ответникът карал
автомобила няколко пъти на ремонт. Сменяни били биалетки, шарнир, подменяно било
маслото на автомобила. Извършените ремонти били заплащани от ответника Б..
По делото е изслушано заключение на вещо лице по
допуснатата съдебна автотехническа и оценителна експертиза, относно размера на
пропуснатата полза за съсобственика при еднолично ползване на процесния лек
автомобил. Съгласно заключението средната месечна стойност за ползване на
процесния лек автомобил за периода 14.03.2014г. – 14.04.2016г. е в размер на
130,14 лв.; за периода 14.04.2016г. – 14.07.2017г е в размер на 104,06 лв., а
за периода 02.08.2017г. – 02.11.2019г. е в размер на 58,77 лв. При определяне на
стойността вещото лице е дало средна претеглена стойност, получена от оценката на
три частични метода, която съгласно експертизата се счита за най-близка до
реалната: метод на амортизирана заместителна стойност, при който са отчетени
физическо, морално и икономическо изхабяване на автомобила, метод на пазарните
аналози, при който са взети предвид оценки на автомобили със същите
характеристики, метод на ликвидационната стойност, при който е отчетена
вероятната чиста реализуема стойност на процесния автомобил, която собственикът
може да реализира при прекратяване на дейността от разпродажбата на неговия
актив.
С
оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.31, ал.2
ЗС:
Съгласно приложимата материално-правна норма, когато общата вещ се
ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са били лишени от деня на писменото поискване.
Вземането по чл.31, ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана на чл.59 ЗЗД
едно лице да се облагодетелства за сметка на друго. За уважаване на исковите
претенции следва по делото да бъдат доказани следните материално-правни
предпоставки: 1) че процесният автомобил е съсобствен между страните; 2) писмена
покана отправена от ищеца до ответника; 3) еднолично ползване на автомобила от
ответника през процесния период, като по този начин е препятствано ползването
му по предназначение от другия съсобственик; 4) пропусната от ищеца полза, в
резултат на личното ползване на вещта от другия съсобственик.
Безспорно установено по делото е, че процесният автомобил е в режим на
дялова съсобственост между страните. Не се оспорва от ответника, както и се
установява от показанията на свидетелите, доведени от двете страни по спора, че
автомобилът се ползва еднолично от ответника Б.Б..
Установява се, че ищцата В.К. е изпратила до ответника Б.Б. нотариална
покана за заплащане от негова страна на наем за ползването на процесния
автомобил – на 14.09.2012г., въз основа
на която е присъдено обезщетение в делбеното производство по предявен иск по
сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, както и последваща Нотариална покана, рег. №3160 от
27.07.2017г. по описа на Нотариус Снежана Лоринкова, №568 в НК, връчена
на ответника на 27.07.2017г. при отказ, на основание чл.44, ал.1, изр. ГПК за
заплащане на обезщетение за ползването на притежаваната от К. ½ ид.ч. от
автомобила за последващ период.
Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС урежда само формата – писмена, но не и
съдържанието на поканата. Фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2
ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ.
Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение – в този
смисъл Тълкувателно решение №5 от 24.06.2016г. по тълк.д. №5/2014г. на ОСГК на
ВКС.
С Тълкувателно решение №7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. №7/2012 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване
по чл. 31, ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно
е на поканата по чл.84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада
в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече
срокът на общата петгодишна погасителна давност.
В същото тълкувателно решение е прието, че веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
Предвид на изложените доводи, неоснователно е направеното от ответника
възражение за неоснователност на исковата претенция, предвид липсата на
отправено изрично искане за ползване на автомобила, а само такова, за заплащане
на обезщетение. Налице е писмена покана, отправена преди началната дата на
процесния период, за който се претендира обезщетение, която разпростира
действието си за в бъдеще по отношение на лицето, до което е адресирана. Причина
за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е
осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си.
Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик.
За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква
задължение за заплащане на обезщетение, само в случай, че предложи на искащия
обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави
такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. С Тълкувателно
решение №7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правото на обезщетение не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежелание да се ползва. В процесния случай ответникът, чиято е
доказателствената тежест по отношение на този факт, разпределена му с доклада
по делото, не установи да е предоставил на ищцата възможност да ползва
автомобила, която последната да е отказала. Факти в обратния смисъл се
установяват от показанията на свидетелката А. Я., от които е изяснява, че
ищцата е изявила желание също да ползва автомобила, но не е било постигнато
съгласие с ответника.
С оглед на изложените доводи, съдът намира, че са налице всички
материално-правни предпоставки за възникване на претендираното от ищцата
обезщетение за еднолично ползване от ответника на съсобствения автомобил за
процесните периоди 14.03.2014г. – 14.07.2017г. и 02.08.2017г. – 02.11.2019г.
По отношение размера на обезщетението съдът взе предвид заключението на
вещото лице по изготвената автотехническа и оценителна експертиза, което
кредитира, като компетентно, обосновано и пълно. При изслушването на вещото
лице в съдебно заседание същото заяви, че дадените в заключението стойности са
за еднолично ползване на целия автомобил. При съобразяване на посоченото,
месечното обезщетение, съответстващо на притежаваната от ищцата ½ ид.ч.
от автомобила, е както следва: 65,07 лв. за периода 14.03.2014г. –
14.04.2016г.; 52,03 лв. за периода 14.04.2016г. – 14.07.2017г. и 29,385 лв. за
периода 02.08.217г. – 02.11.2019г.
С оглед посочените месечни стойности, исковата
претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за периода 14.03.2014г.
– 14.07.2017г. се явява основателна за сумата в размер на 2407,20 лв. (25 месеца по
65,07 лв. и 15 месеца по 52,3 лв.), като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 4814,40 лв. е неоснователна и недоказана.
Исковата претенция за обезщетение за периода 02.08.2017г.
-02.11.2019г. се явява основателна за сумата в размер на 793,40 лв. (27
месеца по 29,385 лв.), а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 1586,79 лв., се явява неоснователна и недоказана.
По възражението за погасителна давност:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване на част от вземането по давност за периода преди 09.12.2014г. Съдът намира възражението за изтекла
погасителна давност за основателно.
Вземането по чл.31, ал.2 от ЗС е облигационно и на основание чл.110 ЗС
се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от момента на отправяне
на писмената покана. Давността обхваща период от пет години на неоснователно
ползване на съсобствената вещ от датата на поканата до тази на предявяване на
иска. В процесния случай исковата молба е подадена в Районен съд – Левски на
09.12.2019г., предвид на което вземането, обхващащо периода 14.03.2014г. –
08.12.2014г. се явява погасено по давност. По отношение на посочения период са
изтекли повече от пет години до датата на предявяване на иска.
С оглед уважаване на възражението за изтекла погасителна давност, исковите
претенции с правно основание чл.31, ал.2 ЗС се явяват основателни, както
следва:
- за сумата в размер на 1823,95 лв. – обезщетение за периода 09.12.2014г.
– 14.07.2017г. (включващ 16 месеца и 5 дни месечно обезщетение по 65,07 лв.
за периода 09.12.2014г. – 14.04.2016г. и 15 месеца обезщетение по 52,03 лв. за
периода 14.04.2016г. – 14.07.2017г.), като за разликата над тази сума до сумата
от 2407,20 лв. и за периода 14.03.2014г. – 08.12.2014г., същата е неосноватена,
като погасена по давност.
- за сумата в размер на 793,40 лв. – обезщетение за периода 02.08.2017г.
– 02.11.2019г. (включващ 27 месеца месечно обезщетение по 29,385 лв.).
По насрещния иск с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС
Ищецът по насрещния иск /ответник по главните искове/
претендира сума в общ размер на 2500 лв., представляваща направени разходи за
процесния автомобил за ремонт, застраховка „Гражданска отговорност“, годишен
технически преглед, данъци и такси за периода 10.02.2015г. – 10.02.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта
си.
Тежести по смисъла на чл.30,
ал.3 от ЗС са необходимите разноски – за запазване на вещта, без които същата
би погинала или състоянието й би се влошило съществено, така че да не може да
бъде използвана по предназначение си, както и задълженията за автомобила, произтичащи
от законово регламентирани изисквания, които не са обвързани с ползването на
вещта, а с притежаването на права в съсобствеността.
Основателно е искането на
ответника за осъждане на ищцата да заплати направените разноски за заплатен
местен данък и застрахователни премии по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, съответстващи на дела й. Задълженията за местен
данък не са предпоставени от ползването на автомобила, а представляват задължение
към съответната община за всеки съсобственик, предвид на което са тежести по
смисъла на закона и следва да бъдат разпределени между съсобствениците
съобразно правата им в собствеността. Такива представляват и направените
разходи за заплатена застрахователна премия за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, доколкото сключването на такава от
всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на
Република България е законово регламентирано и задължително, съобразно
разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
От представените от ответника квитанции за
заплатен местен данък за процесния автомобил се установява, че същият е
заплатил сума в общ размер на 48,30 лв.: 44,55 лв. -
главница и 3,75 лв. - лихва за забава, представляваща
дължимия от ДЗЛ В.А.К. – ищцата данък за
2018г. за притежаваната от нея ид.ч. от автомобила, който следва да бъде
присъден в нейна тежест на основание чл.30, ал.3 ЗС. Останалите представени от
ответника квитанции установяват заплащане на дължимия данък по отношение на
притежаваната от него част в съсобствеността, предвид на което не представляват
дължими от ищцата тежести.
Установява се, че ответникът е заплатил сума в общ
размер на 627,41 лв. за застрахователни премии за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите за процесното МПС с покритие през периоди,
включени в процесния. Предвид на изложеното, с оглед притежавания от ищцата дял
в съсобствеността, същата дължи на ищеца ½ от стойността на така направените
разходи за автомобила, или сума в размер на 313,70 лв.
От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че ответникът е заплащал разходи за извършени ремонти на автомобила –
смяна на биалетки, шарнир, масло на автомобила. Не бе установено обаче, че така
извършените ремонти да са били наложителни с оглед запазване на вещта и
поддържането му в експлоатация, както и не бяха представени доказателства за
конкретно сторени разходи за ремонт. По делото не са събрани доказателства и за
конкретно сторени от ответника разходи за извършени технически прегледи на
автомобила, макар да се установява, че лицето, представило автомобила за
проверка на техническата му изправност е ответника Б..
Съдът намира за основателно направеното от ищцата
/ответник по насрещния иск/ възражение, че заплатените от ответника винетни
такси в общ размер на 209лв. не представляват тежести по смисъла на чл.30, ал.3
ЗС. Същите представляват текущ разход за лицето, което ползва автомобила,
дължат се единствено за управлението му извън населеното място и не
представляват необходими разноски, които се дължат от съсобственика, съобразно
припадащата му се част, с оглед на което следва да останат в тежест на
ответника, като лице, ползвало еднолично автомобила през процесния период.
С оглед на изложените доводи, насрещният иск с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС се явява основателен за сумата в общ размер на 362
лв., представляваща стойността на сторени разходи за процесния автомобил за
периода 10.02.2015г. – 10.02.2020г. за
заплатен данък (48,30 лв.) и задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите (313,70 лв.). За разликата над сумата от 362 лв. до пълния
предявен размер от 2500 лв. искът се явява неоснователен и недоказан.
По възражението за
прихващане:
Направено е при условията на евентуалност, в случай на уважаване на
насрещния иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, възражение за прихващане на
вземането по него с вземането на ищцата по главните искови претенции с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС.
Налице са изискуемите от закона предпоставки за извършване на прихващане
по смисъла на чл.103-104 от ЗЗД. Прихващане може да се извърши, когато две лица
си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, като всяко от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си
- чл.103, ал.1 от ЗЗД. Съдебното прихващане настъпва,
след като влезе в сила решението, с което се установява дължимостта на
насрещните вземания, тяхната изискуемост, като им се придава занапред
качеството ликвидност. В процесния случай безспорно
се установи, че двете страни си дължат взаимно парични суми по предявените
главни и насрещна искови претенции. Предвид на изложеното, направеното
възражение за прихващане на дължимата сума от 362 лв. по насрещния иск с
вземането на ищцата по главната искова претенция в размер на 1823,95 лв. /арг. чл.76,
ал.1 ЗЗД/, следва да бъде уважено, като двете вземания се погасят до размера на
по-малкото от тях, а именно сумата от 362 лв.
При така уваженото възражение
за прихващане, насрещният иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен изцяло – за сумата от 362 лв., като погасен поради извършена
компенсация с главната искова претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за периода 09.12.2014г.
- 14.07.2017г., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
2500 лв., като неоснователен и недоказан.
Главният иск с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен за
сумата в размер на 1461,95 лв. за периода 09.12.2014г. – 14.07.2017г., като за
разликата над присъдената сума до сумата от 1823,95 лв. следва да се отхвърли,
като погасен поради извършена компенсация с насрещния иск с правно основание
чл.30, ал.3 ЗС, за разликата над сумата от 1823,95 лв. до сумата от 2407,20 лв.
и за периода 14.03.2014г. – 08.12.2014г. – като погасен по давност, а в
останалата му част до пълния предявен от ищеца размер от 4814,40 лв. – като
неоснователен и недоказан.
Главният иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за
обезщетение за периода от 02.08.2017г. до 02.11.2019г. следва
да бъде уважен до размера на сумата от 793,40 лв., а за разликата до
пълния предявен от ищеца размер от 1586.79 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан.
Главните
искове следва да бъдат уважени за посочените суми, ведно със законната лихва на
основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.12.2019г. Законната лихва върху главницата се присъжда като последица от
уважаване на главните искове, предвид на което не е налице основание за
присъждането й, считано от посочените в исковата молба дати, тъй като не са
предявени отделни искове за лихва за забава за конкретни суми и период, считано
от изпадане на длъжника в забава.
При този изход на
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, съразмерно на уважената част от
исковите претенции. С представения списък по чл.80 ГПК са претендирани разноски
в общ размер на 2 764,22 лв., от които 40,00 лв. – държавна такса за
обезпечение на бъдещ иск, 424,22 лв. – държавна такса за исковото производство,
300 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице, 400 лв. – заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство в обезпечителното производство,
1600 лв. - заплатен адвокатски хонорар
за процесуално представителство в исковото производство. Направено е от
ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съдът
намира същото за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, обективното съединяване на главни и насрещни искови претенции. Предвид
на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в
размер на 973,93 лв., представляваща
разноски, съразмерно на уважената част от исковете - за държавна такса и
адвокатски хонорар в обезпечителното и исковото производство и депозит за
възнаграждение на вещото лице.
От ответника са
претендирани разноски по насрещния иск, както и в полза на пълномощника адв.Р.Р.
– ПлАК да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по главните и насрещния иск на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА в минимален размер съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. С оглед отхвърляне изцяло на насрещния иск, разноски
не следва да бъдат присъждани в полза на ответника и процесуалния му
представител. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на адв.Р.Р. на основание
чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2004г. сумата в размер на 421,02 лв.
за адвокатско възнаграждение - съразмерно на отхвърлената част от главните
искови претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 ЗС Б.Г.Б., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на В.А.К., с ЕГН:**********, с адрес: ***4, сумата в размер на 1461,95 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за еднолично ползване от ответника на съсобствен с ищцата лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. №***, рама №***, за периода 09.12.2014г. – 14.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до сумата от 1823,95 лв. - като погасен поради извършена компенсация с вземането в размер на 362 лв. по насрещния иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, за разликата над сумата от 1823,95 лв. до сумата от 2407,20 лв. и за периода 14.03.2014г. – 08.12.2014г. – като погасен по давност, а в останалата му част до пълния предявен от ищеца размер от 4814,40 лв. – като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 ЗС
Б.Г.Б.,
с ЕГН:**********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на В.А.К., с ЕГН:**********, с адрес: ***4,
сумата
в размер на 793,40
лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за еднолично ползване от
ответника на съсобствен с ищцата лек автомобил марка ***, модел ****, с рег. №****,
рама №***, за периода 02.08.2017г. - 02.11.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен
от ищеца размер от 1586.79 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Б.Г.Б., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: *** срещу В.А.К., с ЕГН:**********, с адрес: ***4, насрещен иск с правно основание чл.30,
ал.3 ЗС за осъждане на В.А.К. да заплати на Б.Г.Б. сумата в размер на 2500 лв.,
представляваща сторени разноски по чл.30, ал.3 ЗС за съсобствен между
страните лек автомобил марка ****, модел ***, с рег. № *** рама №***, за периода от 10.02.2015г.
до 10.02.2020г. – за сумата от 362 лв., като погасен поради извършена
компенсация с главната искова претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за периода 09.12.2014г.
– 14.07.2017г. в размер на 1823,95 лв., а за разликата над сумата от 362 лв. до пълния претендиран размер от
2500 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Г.Б., с ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на В.А.К., с ЕГН:**********,
с адрес: ***4, сумата в размер на 973,93 лв., представляваща разноски, съразмерно на уважената част
от главните искове - за държавна такса и адвокатски хонорар в обезпечителното и
исковото производство и депозит за възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА Б.Г.Б., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес: *** да заплати на адвокат Р.Р. – ПлАК, с адрес: ***, сумата в размер на 421,02 лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от главните искови претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: