Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград,
23.03.2020 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание
на деветнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова,
като разгледа АНД № 935 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19-0239-001147/29.08.2019 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - П.К.Б., с което на А.Б.С. ЕГН:**********,
адрес *** са наложени следните административни
наказания:
1.
На основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП е
наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по
чл. 40 ал.1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 50 лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123 ал.1 т.2 б.Б от
ЗДвП.
Жалбоподателят
А.С. в депозираната жалба и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си
адв.М. оспорва НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Отрича факта на нарушенията, и навежда твърдения за допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в процедурата по издаването му ,
както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за
пълната отмяна на НП. Претендират се и направените в производството разноски.
Въззиваемата страна РУ – Асеновград, редовно призована не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид
доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА ,
но само досежно второто описано в НП нарушение.
С акт за установяване на административно
нарушение от 02.08.2019 г. е било констатирано, че на същата дата около 12.00 часа в гр. Асеновград на ул. „Шест януари“ срещу
№ 52, жалбоподателят А.Б.С. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с *****, като при движение на заден ход, не се
убедил че пътя зад превозното средство е свободен , както и че няма да създаде
опасност за другите участници в движението и блъснал паркираният зад него лек
автомобил „Мазда“ с рег. № ***** ,като реализирал ПТП с материални щети. След
което напуснал местопроизшествието, без да уведоми службите за контрол на МВР.
От собственика на л.а „Мазда“ – Г.Г. бил
подаден сигнал до органите на РУ-Асеновград , от които били предприети действия
по установяването на нарушителя. За така констатираните нарушения, на водача С.
в негово присъствие бил съставен АУАН. Актът бил връчен на нарушителя за
подпис, като същият го подписал, но отразил възражения, че не е участвал в
пътно-транспортното произшествие. Допълнителни
писмени възражения не са били подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН. По
случая е била образувана прокурорска преписка, която е приключена с
Постановление на РП-Асеновград за отказ да се образува досъдебно производство,
поради липса на данни за извършено престъпление и са дадени указания за санкциониране по
административен ред.
АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на
съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление,
в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания са
наложени съответните административни наказания – глоби, в общ размер на 70 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
При
проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение
на правните основания, въз основа на които са наложени административните
наказания, съдът констатира, че в частта му по т.1 са спазени изискванията на
чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити. По отношение на нарушението по т.1 от
НП, нормата на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП
въвежда задължение за водача, преди да започне движение назад, да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Правилно в НП е описано това нарушение,
като са посочени всички елементи от неговия състав и правилно е съотнесено същото към съответстващата му
санкционна разпоредба.
Административно-наказателната разпоредба на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП
предвижда, че се наказва с глоба от 20 лв. водач, който не
спазва правилата за движение назад . Предвидената санкция – глоба е определена
в абсолютно определен размер от 20 лв. и оразмеряването и не подлежи на
преценката на АНО и следователно като е наложил глобата именно в този размер,
същият правилно е приложил закона. Съдът
намира, че извършването на нарушението е надлежно установено, като от
събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на
нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват
от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с
разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите
констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните
гласни доказателства - показанията на актосъставителя К.С. , както и
показанията на множество свидетели очевидци , които са еднопосочни и съответни
помежду си по отношение на главния факт и по несъмнен начин установяват факта
на нарушението.
По отношение на нарушението по т.2 от НП, съдът
намира , че не са посочени правилно
законовите разпоредби , които са нарушени виновно , което е императивно изискване по чл. 57 ал.1
т.7 от ЗАНН. От описанието на
нарушението е ясно, че при възникналото ПТП са били причинени само имуществени
щети. В НП обаче като нарушена правна
норма, по която е квалифицирано
нарушението е посочена чл. 123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП, която норма регламентира
поведението на участника в ПТП при което са пострадали хора. В случая , тъй
като нямаме пострадало лице, актуалната правна норма, която е следвало да се
посочи в НП е чл.123 ал.1 т.3 б.А
и б. В от ЗДвП, която норма предвижда ,
че когато при произшествието са
причинени само имуществени щети участникът трябва да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието , както и когато между участниците
няма съгласие относно обстоятелствата , участникът следва без да напуска мястото на произшествието да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания.
От изложените съображения следва, че в
тази му част НП е незаконосъобразно, тъй като от една страна е
налице неточно описание на нарушението, несъответстващо на посочената като
нарушена материално-правна разпоредба и
от друга налице е неправилна правна
квалификация на същото. Това нарушава правото на защита на жалбоподателя
, тъй като компрометира възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява
във вина и съответно да организира защитата си срещу НП в пълен обем. Ето защо в тази му част НП следва
да бъде отменено , тъй като не са
спазени всички изисквания императивно посочени в чл. 57 ал.1 от ЗАНН , на които
следва да отговаря НП откъм съдържание, които
пороци в съдържанието са самостоятелни и достатъчни основания за отмяна.
По отношение на разноските. Съгласно
нормата на чл.63 ал.3 ЗАНН страните имат
право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично
препраща към реда на АПК. В АПК
въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143 , в който е посочено,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, жалбоподателят заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира,
ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.
144 АПК приложение намират общите
правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането.При приложение на
този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на
разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
Административно
- наказващия орган обаче не е бил представляван от юрисконсулт, не е претендирал
и доказал разноски за адвокатско представителство, поради което и по
аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноски не следва да му се присъждат.
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 300 лева представляващи
заплатен адвокатски хонорар. С
оглед изхода на делото и по
съразмерност с оглед уважената част на жалбата на основание чл.
63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят разноски
в размер на 214.28 лева.
Съгласно
т.6 от ДР на АПК "Поемане
на разноски“ от административен орган означава поемане на
разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В
случая въззиваемата страна РУ-Асеновград не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част
наказващия орган, а именно ОДМВР- Пловдив, като второстепенен разпоредител с
бюджетни средства по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Действително самото
ОДМВР-Пловдив в случая не е страна по производството, но по силата на изричната
законова норма, именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на
жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
НП №19-0239-001147/29.08.2019г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - П.К.Б., срещу
А.Б.С. ЕГН:**********, адрес *** , като го:
ПОТВЪРЖДАВА в частта по т.1, с която на А.Б.С., на
основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП
е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 20 лв. за
нарушение по чл. 40 ал.1 от ЗДвП.,
ОТМЕНЯ
в частта по т.2 , с която на А.Б.С., на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание -
“Глоба” в размер на 50 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение по чл. 123 ал.1 т.2 б.Б
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР
-Пловдив да заплати на жалбоподателя А.Б.С. ЕГН:********** сумата от 214.28
лева, представляващи направени разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: