О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание
на тринадесети януари
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ:: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. ч. гр. д. № 582
по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 .
Образувано е по въззивна частна
жалба подадена от Й.С.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, насочена срещу
определение № 1507 от
С оспорвания съдебен акт ДнРС е
прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Приел е, че в
случая не е налице особената процесуална предпоставка по чл.5 от ЗУТОССР за
допустимост на предявения иск за установяване на трудовия и осигурителен стаж
по съдебен ред, доколкото от приложеното към исковата молба удостоверение на ТП
на НОИ – гр. Кюстендил от
В частната жалба се излага
подробно становище във връзка с правилността на постановеното определение, като
същото се приема за неправилно, поради неговата незаконосъобразност. Иска се въззивният съд да го отмени и да
върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Твърди, че от приложеното към исковата молба удостоверение изх. № 5506-09-4113#1/30.07.2019 г., издадено от ТП на
НОИ – гр. Кюстендил е видно, че разплащателните ведомости и трудовоправните
документи на „Бобов дол Транспорт“ гр.
Бобов дол са иззети от ТП на НОИ – гр. Кюстендил, отдел „Обединен осигурителен
архив“ с. Невестино с приемо – предавателен протокол 427-09а/14.02.2011 г., но
липсват данни за Й.С.Т. за периода от м.01.1984 г. до м.12.1990 г. Счита, че
съдържанието на това удостоверение го прави именно такова, изискуемо по чл.5,
ал.2 от ЗУТОССР, тъй като в него изрично е записано, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания трудов стаж така, както го изисква
разпоредбата на чл.5, ал.2, абзац последен от ЗУТОССР. Сочи, че в развилото се пред
Административен съд – Кюстендил производство по адм. дело № 260/2016 г. по
описа на същия съд изрично е установено от вещото лице, че личното трудово
досие на Й.Т. не се съхранява, както и че за периода – 01.1984 – 12.1990 г. не
са съхранени платежни ведомости, месечни сметки, нарядни листове и друга
документация, въз основа на които да се установи трудовия и осигурителен стаж
на лицето. Акцентира, че вещото лице изрично е посочило, че не са запазени и не
съществуват данни не само за лицето Й.Т., но и за всички работници в
предприятието ДАП „Бобов дол“ за този период, което обстоятелство именно
сочело, че документите са загубени или унищожени. Заключава, че ако районният
съд бе изискал за послужване ;цитираното административно дело или бе допуснал
исканата от ищеца експертиза, това обстоятелство е щяло да бъде установено
отново. Към въззивната частна жалба се прилага решение № 53/19.04.2017 г.,
постановено от КАС по адм.д.№260/2016 г. по описа на същия съд. Прави се
доказателствано искане за изискване на адм.д.№ 260/2016 г. по описа на
Административен съд – Кюстендил.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е
постъпило възражение по частната жалба от ответното ТП на НОИ – гр. Кюстендил,
представлявано от процесуалния представител - Главен юрисконсулт Ани Андонова,
в което се изразява становище за неоснователност на частната часлба и сеправи
искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Излага
становище за недопустимост на предявения иск поради липса на удостоверение, че
документите за установяване на трудовия стаж на ищеца са унищожени или
изгубени.
При преценка на основателността
на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:
Настоящата инстанция счита, че
частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
съдът я приема за основателна по следните съображения:
Производството пред Районен съд –
Дупница е образувано по искова молба от Й.С.Т., ЕГН **********,***, срещу
Териториално поделение на Националния осигурителен институт с адрес: гр.
Кюстендил, бул. „България” № 46, с правно основание чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК,
вр. с чл.3, ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, за признаване за установен на трудов стаж на ищеца в ДАП Бобов
дол, преобразуван в „Бобов дол – транспорт” АД за периода
В постъпилия писмен отговор е
направено възражение за недопустимост на иска поради липса на удостоверение, че
документите за установяване на трудовия стаж на ищеца са унищожени или
изгубени.
Към исковата молба е приложено
удостоверение от ТП на НОИ - гр. Кюстендил от
С писмения отговор е представен
приемо-предавателния протокол за документацията на „Бобов дол – транспорт”,
видно от който с опис № 2 са предадени делата, съдържащи заповеди, свързани с
трудовата дейност, за времето от 01.04.1955 г. до
С обжалваното в настоящото
производство определение ДнРС е прекратил производството по делото поради
недопустимост на иска. Приел е, че в случая не е налице особената процесуална
предпоставка по чл.5 от ЗУТОССР за допустимост на предявения иск за
установяване на трудовия и осигурителен стаж по съдебен ред, доколкото от
приложеното към исковата молба удостоверение на ТП на НОИ – гр. Кюстендил от
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав от правна приема следното:
Съгласно утвърдената съдебна практика, изразена и в решение № 217 по гр. д. № 223/2014 г. III г. о., ВКС, удостоверението, издавано от работодателя по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, че документите, установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или изгубени, представлява особена процесуална предпоставка за предявяването на иска по реда на посочения закон. Предвиденият особен
- 2 -
процесуален ред за установяване на
трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в които не съществува
спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и/или
счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на
трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд, но
макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени. Когато
работодателят отрича или не се съгласява с твърдението на работника или
служителя относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение –
неговата продължителност, обема и характера на полагания труд, дължимото
възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава
е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или
изпълнението на трудовото правоотношение, в който смисъл е съдебната практика,
изразена в определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС. Хипотеза, в която документи относно
изпълнението на трудовото правоотношение изобщо не са били съставяни, не може
да бъде приравнена на изгубването или унищожаването им по смисъла на чл. 5, ал.
1 ЗУТОССР.
В процесния казус, както ответникът при подаване на отговор по чл. 131 от ГПК, така и съдът с обжалваното определение акцентират върху липса на данни за изгубени или унищожени документи, респективно върху липсата на удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР съдържащо данни за това, че документите са изгубени или унищожени. Подобно изложение обаче е непрецизирано и най-вече сочещо на неразганичаване на различните хипотези визирани в разпоредбите на ал. 1 и ал.2 от чл. 5 от ЗУТОССР. Същевременно като ответник по делото е конституирано само съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, т.е. прието е от съда, че искът е надлежно предявен и е налице хипотезата на чл. 3, ал.2, пр. 2 от ЗУТОССР.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗУТОССР стажът по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя /осигурителя/, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Следователно слева да се направи разграничение какво удостоверение следва да бъде представено в този исков процес, за да е допустим предявения иск, респективно за да може да се прецени, че липсва съотно удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР. В случая ищецът в молбата си за отстраняване нередовности на исковата молба сочи, че осигурителят не съществува, няма и правоприемник, предвид което е последвало разпореждане за размяна на съдебните книжа, което сочи, че съдът приема редовност на исковия процес само с така конституирания ответник. Същевременно в отговора си ответникът поставя въпрос за неизясненост на това обстоятелство – какъв е статута на осигурителя, т.е ТД, в което работодателят на ищеца е преобразувано – „Бобов дол трапорт” АД прекатило ли е дейността си, заличено ли е като правен субект, съъответно ако не е прекратило дейността си за иззета докуметация ли се касае предвид съдържанието на чл. 5, ал. 2. Само при изясняване на тези въпроси, би могло да се прецени какво по вида си удостоверение по чл. 5 следва да бъде представено и едва след това да се преценява представеното с исковата молба отговаря ли по съдържание на документ по чл. 5, ал. 1 или на документ по ал. 2. В случая ищецът е представил удостоверение издадено от ТП на НОИ, отдел ”Обединен осигурителен архив” с. Невестино, за съдържанието на което и по-точно за прецизна редакция на текста вложен в удостоверението не е отговорен ищецът, а издаващия го. В представеното удостоверение е вложен текст, създаващ убеждение за съществуваща документация за исковия период, в която обаче липсват данни само за ищеца, а не изобщо.
По
делото се съдържат данни - в приложеното
към частната жалба решение № 53/
Горното налага извода за неправилност на обжалваното разпореждане. Същото ще бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действие, с оглед мотивите на настоящото определение.
Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1507 от
ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действие, с оглед мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: