Определение по дело №345/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 296
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Жулиета Георгиева Шопова
Дело: 20203100200345
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                   / 10.04.2020 г. гр. В..,

                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, наказателно отделение,

На десети април през две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

                     Председател: Жулиета Шопова

като разгледа докладваното от съдия Жулиета Шопова

ЧНД № 345 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд гр. В.. е образувано по реда на чл. 243 и сл. от НПК по жалба на адв. М.Р. – повереник на  М.П.М., наследник на П.М., против постановление  от 10.02.2020 година на Окръжна прокуратура гр. В.., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 77/2018 г. по описа на ОСлО при ОП -В.. с вх № 4999/2018 г. на Окръжна прокуратура гр. В.. за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и за това ,че  на П.М.П.  била причинена  смъртта,поради незнание и немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,представляваща  източник на повишена  опасност.

В жалбата се излагат доводи, че Постановлението е необосновано. Считат, че Постановлението е лишено от мотиви, тъй като не е направен пълен анализ на събраните по делото доказателства, като същото съдържа само една кратка фактология по делото. Излагат се съображения, че прокурорът не е изследвал цялостната медицинска документация относно  здравословното състояние на  П.. Считат ,че отказът на прокурорът  да обсъди доказателствата относно състоянието  на П.  в дома за  стари хора,относимата  нормативна уредба ,както и доводите на поверениците за неоказване на грижи и лечение по отношение на П. ,са довели до  необоснования и погрешен извод  за липса на пропуски на длъжностните лица и персона от здравното заведение. Молят за отмяна на атакуваното Постановление за прекратяване на досъдебното производство и връщане на делото за доразследване.

След като се запозна с доводите, изложени в жалбите и със събраните доказателства в хода на досъдебното производство, съдът намира жалбите за процесуално допустими, а разгледани по същество за неоснователни поради следното:

По допустимостта: Съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението. По смисъла на НПК наследника на пострадалия може да упражни правата на самия пострадал, когато той е починал и в неговите права в наказателния процес могат да встъпят неговите наследници. В разглеждания случай жалбата пред Варненският окръжен съд срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурор при Окръжна прокуратура гр. В.. е подадена от лица/действащи чрез своя повереник /, които имат качеството на наследник по смисъла на 74, ал. 2 от НПК. По основателността: За да се произнесе по основателността на жалбата съдът следва хронологично да проследи и движението на делото.

Досъдебно производство № 77/2018 г. по описа на ОСлО В.. е било образувано  за това ,че  за периода 30.04.-20.05.2018 год. в Дом за възрастни хора  с увреждания „С.И.“-гр.В.. собственост на  „Й.Д“ ЕООД –В.., била причинена смъртта на П.М. ***,поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник  на повишена опасност,престъпление по чл.123,ал.1 от НК.

 

С постановление от 10.02.2020 г.,  Окръжна прокуратура гр. В.. е прекратила наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на престъпление. Постановлението е обжалвано от адв.М.Р. -повереник  на наследника на починалия П. – синът му  М.М.  като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и лишено от мотиви.

От фактическа страна наблюдаващият прокурор след анализ на събраните доказателства е установил следната фактическа обстановка:

Преди да постъпи през 2018г. в дом за стари хора-П.  е бил на 81 години. Видно от показанията на личния лекар-д-р М. Н. от гр.Добрич, /том1,л.76 и сл./, през 2014г. била установена  хиперплазия на простатата и били назначавани  консулти с уролози. През 2016 г. са били установени паметови нарушения,  потвърдени с със скенер,като е поставена диагноза "ограничена атрофия на главен мозък" и „съдова левкоенцелопатия". През м.януари 2017г. започнало прогресивно паметово нарушение на старческа деменция. Д-р Н. представила копия от документи за извършени прегледи.От  двете диагнози може да се изведе следния извод:

Ограничената атрофия на главния мозък бива два вида:

-болест на Pick и -прогресираща изолирана афазия

Болестта на Pick е рядко дегенеративно заболяване, което води до постепенно разрушаване на нервните клетки в мозъка и прогресивна фронтотемпорална деменция.

Клиниката на болестта на Pick се характеризира с неясно начало на повишена разсеяност, спад в когнитивните възможности и ранно увреждане на познанието.

Симптомите включват затруднения в речта (афазия) и мисленето, апраксия (нарушение на трудовите способности), промени в поведението, нарушена регулация на социално поведение (например нарушения на етикецията на поведение, нетактичност), свръх активност, откъслечна реч.

Промените на личността, за разлика от болестта на Алцхаймер, са рано проявени и могат да се изявят с невинни първични прояви на внезапно променени вкусови навици до епизоди на агресия, апатия, пасивност.

Други симптоми са ехолалията (механично повтаряне на чужди думи, без да се разбира смисъла), ехопраксия (механично повторение на действия), афазия (нарушен говор), апатия, дистония, примитивни рефлекси (хватателен рефлекс, смукателен рефлекс), акинезия, Паркинсон плюс синдром, акинезия, тремор и други.

Заболяването има прогресиращ характер. Първоначално симптомите могат да са леко изразени, но с течение на времето клиниката прогресира и пациенти често умират в рамките на две до десет години.

 

Прогресираща изолирана афазия   

Прогресиращата изолирана афазия спада към ограничена атрофия на главния мозък, като  промените в говора се проявяват рано и бързо,а на по късен етап  се развива деменция,поради дифузна загуба на  неврони.

Водещото в клиниката е афазията (нарушение на говора), като постепенно, се появяват и промени в поведението като апатия, раздразнителност и възбуда, загуба на паметта, апраксията (нарушението на трудовите способности), но обикновено изразени в по-малка степен.

Диференциална диагноза на заболяването се прави предимно с други мозъчни атрофии - атрофия при болестта на Алцхаймер, ХИВ-асоциирана атрофия, мозъчен инсулт и други.

Към прогресивна съдова левкоеннефалопатия спада болестта на Binswanger.

Болестта на Binswanger, известна още като субкортикална левкоенцефалопатия, представлява форма на малкосъдова васкуларна деменция, причинена от увреждане на бялото мозъчно вещество. Атрофията на бялото мозъчно вещество може да се дължи на много причини, включително хронична хипертония или напреднала възраст. Съществува известна разлика между кортикалната и субкортикалната деменция. Кортикалната деменция представлява атрофия на кората, която засяга висши функции като паметта, езика и семантичните познания, докато субкортикалната деменция води до лесно забравяне и личностови/емоционални промени. Болестта на Binswanger се свързва с известно увреждането на екзекутивните функции, но при запазена епизодична или декларативна памет. Екзекутивните функции представляват мозъчни процеси, които са отговорни за планирането, познаванеталната гъвкавост, абстрактното мислене, възприемането на правила, иницииране на адекватни действия и потискане на неадекватни действия.

Симптомите при болестта на Binswanger включват психическо увреждане, увреждане на речта, преходни исхемични атаки, мускулна атаксия и нарушени движения, включително нарушения на походката, забавени движения. Тези симптоми често съвпадат с множество припадъци, епилептични гърчове и нарушен контрол над пикочния мехур.

От представените амбулаторни листи се установяват следните заболявания, свързани със смъртния резултат: Деменция, Бъбречна недостатъчност на десен бъбрек, Остър простатит и свързана с него задръжка на урина.

Деменцията е била развита и обострена преди  постъпване  в старческия дом. В резултат на деменцията, П. не е могъл да  разбира  свойството и значението  на извършеното от него и  не е могъл да се грижи за себе си  по никакъв начин.

Видно от амбулаторен лист от 05.03.2016 г./том1,л.79/, при поставената анамнеза е записано, че от 10 години - т.е. от 2006г., П.П. има хронична уринна задръжка, с персистираща дизурия и болки над амфизата. От 2-3 месеца преди този преглед, оплакванията се засилили. Имал никтурия /нощно уриниране/ 7-8 пъти на нощ. Бъбреци без отклонения, остатъчна урина 70 мл., изписан Омник токас.

Диагнозата “Дизурия" се превежда като болезнено уриниране, съпроводено с болка, парене и смъдене. Появява се при възпалителни заболявания на пикочния мехур, уретрата или женските полови органи, камъни в бъбреците. Видно от амбулаторен лист от 24.03.2016 год./том1,л.78/, е установена хиперплазия на простатата, болки над симфизата, остатъчна урина 65 мл., предписано лечение с Омниктокас за улесняване на уринирането. Бъбреци без отклонения.

При прегледа е установено обективно състояние: задоволително общо състояние и други.

В част „терапия" е изразено мнение за консулт с нефролог.

Видно от амб.лист от 11.08.2016 г. /том1,л.86/, е поставена основна диагноза „бъбречна недостатъчност, неуточнена".

В част анамнеза е записано: от 10 години с анамнестични данни за хронична задръжка на урина, с персистираща дизурия и болки над симфизата. От 2-3 месеца оплакванията се засилили. Никтурия-7-8.При прегледа е установено добро общо състояние, корем-болки над симфизата, умерено изразена доброкачествена хиперплазия на простата.При направените изследвания не са установени отклонения в бъбреците, в пикочния мехур е установена остатъчна урина 65 мл.

Видно от амб.лист от 13.09.2016 г./том1,л.89/, П. е бил на преглед за прогресивна съдова левкоенцефалопатия. Оплаквал се от паметови нарушения. При направените изследвания са установени гранични стойности на когнитивен дефицит, а от компютърен томограф-данни за мултиинфарктна енцефалопатия. Корова и мозъчна атрофия.Видно от амб.лист от 04.01.2017 год./том1,л.99/, П. е бил на преглед за последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести. Съмнения за ранна болест на Алцхаймер.При поставяне на анамнезата е записано, че от около 4 години, след операция за язва на стомаха, получил зрителни халюцинации./том.1,л.100/ От тогава получавал периодично подобни халюцинации, объркан в пространството, прогресиращи паметови нарушения на текущи събития, промяна в личността му и поведението, загуба на инициатива и интереси. С хипертонична болест, системно лечение от 10-тина години. Консулт с нефролог. Данни за мултиинфарктна енцефалопатия. корова и мозъчна артрофия:

Най-характерните симптоми са:Нарушение в паметта - засегната в началото е най-често краткосрочната памет, т.е за близки събития напр. забравяне за уговорена среща;

Забавяне на мисловния процес;

Трудности при планиране и организиране на задачите;

Трудности в пространствената ориентация –болните се губят  в добре позната обстановка.;     

Промени в емоционалната сфера - тревожност, безпокойство, депресия и др.;

В крайните стадии се загубва способността за самостоятелно обслужване, ходене и хранене.

Едновременно с нарушените паметови и когнитивни функции, се наблюдават и характерните за мозъчно-съдовата болест огнищни неврологични прояви - парези, нарушения на походката, говорни нарушения идр.

 

Корова и мозъчна атрофия, представлява:

Церебралната атрофия е често срещана особеност на много от болестите, които засягат мозъка. Атрофията на всяка тъкан означава намаляване на размера на клетката, което може да се дължи на прогресивна загуба на цитоплазмени протеини. В мозъчната тъкан атрофията описва загуба на неврони и връзките между тях. Атрофията може да бъде обща, което означава, че целият мозък е с намалени размери, или може да бъде фокална, засягаща само ограничена област на мозъка и водеща до намаляване на функциите, които областта на мозъка контролира. Ако са засегнати мозъчните полукълба, съзнателното мислене и волевите процеси могат да бъдат нарушени.

Някои степени на мозъчно свиване се срещат естествено с възрастта. След като мозъкът завърши растежа и достигне максималната си маса на около 25-годишна възраст, постепенно губи маса с всяко десетилетие от живота, въпреки че степента на загуба е сравнително малка до 60-годишна възраст.

Проведени са били съответните изследвания, като е направен извод, че „лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ, поради което пациентът се насочва за хоспитализация, съмнения за корово-подкорова деменция. съдово-дегенеративна. За       стационарно диагностично уточняване."

Корова деменция— афазия с нормална скорост на речта, трудно запомняне на нова информация, акалкулия (затруднение при елементарни математически сметки), лоша преценка и нарушено абстрактно мислене, незаинтересованост, движенията са запазени до късната фаза на развитие. Такива болести са Алцхаймер и болестта на Пик.

Подкорова деменция— липсват нарушения като афазия, но скоростта на изказ е забавена, разсеяни са, когнитивните функции са

Видно от амб.лист от  09.01.2017 г./том1,л.98/, П. е бил на преглед за хиперплазия на простатата. Оплаквал се от често уриниране с оскъдно количество урина, от известно време се изпускал по малка нужда.

Видно от амб.лист от 13.01.2017 г./том1,л.97/, П. е бил на преглед за хиперплазия на простатата. Съобщил за уриниране на тънка и вяла струя, никтурия /често нощно уриниране/, трикратно неволно изпускане. Простатната жлеза била измерена 5/5см. Десен бъбрек без конкременти, хипопластичен пикочен мехур, остатъчна урина 50 мл, туморен маркер за простата PSA 10,10.

Хипопластичен пикочен мехур представлява малък по размер, с необичайно ограничен обем пикочен мехур. Големината му и формата зависи от напълването му с урина. Хипопластичен пикочен мехур се дължи на генетични увреждания, хромозомни аномалии, съвкупност с други малформации, вродени инфекции, тератогенни фактори през бременността, радиация, синдроми и др.

През периода 26.01.-30.01.2017г./том1,л. 101, том2, л. 120-152/, П. бил на стационарно лечение в Клиника по нервни болести в УМБАЛ „С.М.."-В.., с окончателна диагноза: ограничена атрофия на главния мозък. Придружаващи заболявания: Мозъчно съдова болест, ХКВБСН /хронична каротидна и вертебробазиларна съдова недостатъчност/ и други.

В частта „консултативни прегледи", психиатър/том2,л.134/ е посочено: Делир надсроен върху деменция.

Делир надсроен върху деменция,представлява:

Делириумът и деменцията са два различни патофизиологични процеса, всеки от които проявява припокриващи се симптоми, така че често са неразличими за клинициста.Делирът е остро разстройство на психичното състояние, което има променлива природа и се характеризира с липса на характерно за болния внимание и когнитивно увреждане. Основни рискови фактори са напредналата възраст (над 60 години) и предшестващо когнитивно увреждане.

Деменцията повишава риска от Делир с около 5 пъти.

Делир, който се наблюдава при пациенти c деменция се  нарича Делирът се дефинира като остра промяна в психичното състояние с характерни прояви на невнимание, дезорганизирано мислене и промяна в нивото на съзнанието. Значителен е рискът от делир за хоспитализираните възрастни хора. Деменцията е основен рисков фактор за делир. Развитието на делир върху вече съществуваща деменция варира от 22% до 89% при хоспитализирани и лица на 65 и повече години. Установено е, че индивидите с такъв тип делир, са имали ускорен спад в когнитивните и функционалните способности, завишен риск от повторна хоспитализация и увеличена смъртност. Освен това, делириумът може да ускори когнитивния упадък при пациенти с болестта на Alzheimer.

Видно от амб.лист от 02.05.2017 год. /том1,л.96/, П. е бил на преглед за ограничена атрофия на главния мозък, последици от мозъчен инфаркт, прогресивна съдова левкоенцефалопатия. При обективния преглед  е установено ,че П.  бил емоционално лабилен  и объркан, по данни на близките си.

 

По делото е приложен и амб.лист от друг лекар /том2,л. 189/, д-р Н.Б., от който е видно следното:

На 14.03.2017г. П. е бил заведен на лекар с оплакване на органична халюциноза. При снетата анамнеза е записано, освен установеното в УМБАЛ „С.М.."-В.., и че П. от м.септември 2016г. е станал по-забавен, двигателно потиснат, неинициативен, започнал да се обърква, в последствие с добавена халюцинаторна симптоматика. При оглед на обективното състояние е установено, че има халюцинации от 5 години след операция, в стационарни условия диагностициран с делириозни състояния, без съществена промяна след лечение. По време на прегледа разкрива халюцинаторни преживявания, като не декларирал критично отношение.

Видно от амб.лист от 11.08.2018 год./том1,л.92/, П. е бил на преглед за невросензорна загуба на слуха, неуточнена.

Видно от амб.лист от 19.01.2018 г./том1д.91/, П. е бил.на преглед за хиперплазия на простатата. Оплаквал се от често уриниране с оскъдно количество урина, започнато лечение с небилет, от няколко месеца с добър ефект. При обективния преглед не е установена промяна в състоянието.

Видно от амб.лист от 27.03.2018 г./том1,л.90/, П. е бил на преглед за ограничена атрофия на главния мозък,- последици от мозъчен инфаркт, прогресивна съдова левкоенцефалопатия.

По делото е разпитана в качеството на свидетел д-р Н.Ц.М.-Г- невролог, /том1.л.111/ Видно от тези показания, същата не си спомня за конкретния пациент, но заболяването протича прогресивно и пълно излекуване не е възможно.

Предписани лекарства за бъбречна недостатъчност и за простатит Омник токас - Активната съставка на Омник Токас е  тамсулозин.

Омник Токас се използва при мъже за лечение на оплаквания от страна на долните пикочни пътища, ' свързани с уголемена простатна жлеза (доброкачествена хиперплазия:'1 на простатата). Тези оплаквания могат да включват затруднено уриниране (тънка струя), прекъснато уриниране, неудържими позиви за уриниране и често уриниранне през нощта ,както и през деня.

Мозъчното заболяване е довело до невъзможност П.П. да се грижи сам за себе си и да съобщава на околните за състоянието си.

Простатитът и бъбречната недостатъчност, съчетани с по-малък по вместимост пикочен мехур, са довели до затруднено уриниране до степен да бъде необходим катетър.

Както е известно, простатита е прогресиращо заболяване , което се развива с години, и обострянето му настъпва след  увеличаване на простата. Не се предполага простатита на П. да се е развил до степен на Обостряне в рамките на две седмици.

Простатита е причинявал на П.,преди приема в дома,  силно затруднено уриниране до степен на невъзможност да  да уринира. В резултат на това са настъпили усложнения в пикочния мехур й усложнения на бъбреците.

Простатита е причинявал задръжка на урината, което е било предпоставка за развитие на инфекция в пикочния мехур), която е могла да достигне до бъбреците. Пикочния мехур е бил по-малък от обичайното.

При простатит, съчетан с обострената деменция на П., самият П. не е могъл да осъзнае, че има затруднения в уринирането и волево да уринира.

Простатитът е бил толкова обострен, че е бил на границата на поставяне на катетър, тъй като не е била направена операция за отстраняване на хиперплазираната простата.

Когато е бил търсен старчески дом за П., семейството на П. са проучили условията в този дом. Там са били запознати и с изискването, при приемането на възрастния човек да бъдат представени документи за здравословното му състояние. Отделно от това, се извършвал и физикален преглед на приемания в дома, като бил съставян и протокол, в който се описвали констатациите и представените документи от близките. Това е било направено от страна на администрацията на дома с единствената цел да могат да се грижат пълноценно за настанените възрастни хора, като знаят какви заболявания имат и какви лекарства приемат за тях.

С писмо /том.2,л.167/, по делото са били изискани от дома документите, свързани с П.. Видно от протокол за доброволно предаване /том.2,л.168/, на гърба, тези документи са изпратени, като е посочено, че са изпратени всички документи.

Представено е копие от договора, подписан от М.М../том.2,л.174/, като в т.4 на договора е посочено какво включва услугата.

В т.7 от договора е посочено Какво има право изпълнителят, а именно: - да получи всички медицински документи,  отразяващи състоянието на настаненото лице и да бъде информиран за всички особености на характера и заболяването на същото.

Видно от изпратения протокол за прием и преглед на П. /том.2,л.182 при приема му е установено:

-водеща диагноза: ХБ /хронична болест/, МСБ /мозъчно съдова болест и трептения /предсърдно мъждене и трептене/, левкоенцефалопатия ,съдова деменция.

-придружаваща терапия - описани са лекарствата, които П. е приемал, -придружаваща документация -епикризи, амбулаторни листове. - предал - Е-Г- Дъщеря /том 1,л.122-удост. за наследници/

Приложено е копие от медицинско направление , издадено от личния лекар д-р М. Калчева на. 27.10.2018r. /П. е приет на 30.04.2018г./,, до дом „Св.И.З", в което е описано само мозъчното заболяване-старческа деменция, прогресивна съдова левкоенцефалопатия.

Приложени са /том.2,л.187/-епикриза от УМБАЛ „С.М.."-В.. за прием на П. през периода 26.01.2017г. - 30.01.2017г,, амб.лист от 14.03.2017г., за преглед за органична халюциноза, амб.лист от 04.10.2016г. за прогресивна съдова левкоенцефалопатия.

От така събраните документи от приема и прегледа на П.П. на 30.04.2018г. в ДВХУ“С.И." могат да бъдат направени следните правни изводи:

- М.М. не е изпълнил задължението си по договор да информира администрацията на хосписа за всички заболявания на П.П.. Видно от представените от хосписа документи, от близките на П. са били представени документи само; за мозъчното заболяване и деменцията, но не и за бъбречната недостатъчност, затрудненото уриниране, задръжката на урина.

Никъде пред администрацията или лекаря, извършил първоначалния прегледа при приема, не са посочени проблемите с уринирането на П. и бъбречната недостатъчност, както и свързаните с тях изследвания и завишението на показателите на простатата й на креатинина. Амбулаторните листове са представени пред хосписа избирателно, само тези, свързани с деменцията и дементните прояви, без тези за проблеми с простатата, бъбречна недостатъчност, задръжка на урина, проблеми с уриниране. Тези проблеми не са били посочени и устно от Е-Г и не са записани в приемния протокол.

Като цяло, при приема на П.П., администрацията на хосписа е научила от Е-Г, че П.П. страда само от деменция и свързаните с тази болест проблеми.

Наблюдаващия прокурор счита, че тези. документи не са били представени на длъжностните лица от дома, от роднините на П., докато проблемите му с уринирането са били за тях скрити.Вещите лица не са посочили като причина за смъртта декубиталните рани.

Видно от изготвената СПХЕ-том.2,л.7-10/П. е имал сериозни психологични проблеми и не е можел да се грижи сам за себе си.В хода на разследването са изготвени две съдебно-медицински експертиза - тройна /том.2,л.59 и петорна том2,л. 15 /, които да дадат отговор на въпросите относно промяната в здравословното състояние на П.П., което довело до летален изход,

От даденото заключение на назначената Петорна СМЕ е видно, че П.П. постъпил в Дома за възрастни хора с увреждания ,,Св. Илия" в общо нестабилно здравно състояние, и доказателства за актуалното му соматично състояние към този момент П.: е  бил ориентиран за собствената си личност и дезориентиран по време и място. В експертното заключение е описано, че мисловният "му процес бил беден и непродуктивен, емоционално-волевата сфера се характеризирала с лабилност и импулсивност, бил с възприятно- представни разстройства (зрителни халюцинации), които мотивирали поведението му, както и с интелектуално-паметов упадък от органичен тип".  В експертизата липсват данни по отношение на П. да е била прилагана терапия по повод някакво физическо състояние по времена престоя му в Дома за стари хора.

При приемането му в ''болничното.“ заведение П. "бил в много тежко общо състояние,  отпуснат,неконтактен. Дишането му било ускорено и неритмично. Сърдечната дейност - ускорена и неритмична, а артериалното налягане,'.";'- ниско. Налице били дълбоки декубитални рани по седалището. От изследванията.били налични данни за възпалителен процес на дихателните и пикочните пътища, увеличено разреждане на кръвта, електролитни и метаболитни нарушения. Налице била картина на полиорганна недостатъчност - дихателна, сърдечна, бъбречна.

Медицинските експерти са посочили, че промените в соматичното състояние на П. се  дължали на обостряне на съществуващите хронични инфекции (цистит, пиелонефрит) и развитие на пресни инфекции (пневмония, декубитуси), а напредналата възраст и: множеството му тежки и хронични психични й соматични заболявания, значително ограничавали възможностите на организма му да  преодолее настъпването им  и адекватно лечение в болницата.

Относно приложеното лечение на П. от д-р К., вещите лица са заключили, че терапията по отношение на психичното състояние на пациента била водена правилно. Лечението с невролептици започнало, за да се купират проявите на неадекватно, агресивно и разрушително поведение от страна на болния. След като П. станал отпуснат дозите на антипсихотичните медикаменти били намалени, а след това приемът им бил преустановен. В експертното заключение е отбелязано, че психичното състояние на
П.П. не му позволявало да полага елементарни грижи-за себе си, да се
грижи сам за своите работи и да, защитава интересите си.

От експертното, заключение е видно, че не може да бъде направен извод за професионални нарушения от длъжностните лица от Дом за възрастни хора с увреждания.  В отговор на въпрос № 16 /т.2,л.43 от ДП/ вещите лица са отговорили категорично ,безкомпромисно и без противоречиво,че леталния изход  на П.П. е следствие на  естеството и тежестта на телесните  и психически заболявания на пациента и тяхното обостряне.Здравословното състояние  на П. се е влошило  поради обостряне  на вече съществуващите хронични заболявания.а това обостряне е могло да възникне навсякъде и не може да се свърже от пропуски или нарушения от страна на персонала на дома. Лечението  в Респираторното отделение на УМБАЛ“С.М.“ е било правилно и в съответствие с изискванията за лечение на тези заболявания. Във връзка с  данните за възпалителен процес на белия дроб и за уроинфекция е започнало антибиотично лечение. Клиничната диагноза  на причината на смъртта на П.  е дихателна  и сърдечна недостатъчност,причинени от респираторна  и пикочна инфекция,довели до сепсис. В този смисъл  и напълно неоснователни са възраженията на   жалбоподателя Адв.М.Р.,че не била създадена организация  за предоставяне на П.  на всеобхватни медицински грижи.

От така проведеното цялостно разследване могат да бъдат направени следните правни изводи:        ,   .

Преди да постъпи, в хоспис, П.П., е имал обострена деменция в резултат на мозъчно  заболяване, исхемична болест на сърцето и сърдечни проблеми, както и по-малък – „от обичайното пикочен мехур, бъбречна недостатъчност на десен бъбрек, хиперплазия на простата, затруднено уриниране, задръжка на урина.

Поради обострената деменция, за семейството станало невъзможно да се грижи за П. в домашни условия, поради което бил настанен в Дом за възрастни хора.

Видно е от рапортите, е че Д-р К. е била уведомена  от наследниците на П. само и единствено – за проблеми му с мозъка и сърцето. Д-р К. не е могла да предполага й не е била длъжна да предполага, че П. ще има и други, и то сериозни заболявания, за които не е била уведомена от близките, за да предписва и друго лечение или да търси консултация със специалист, без да знае какъв точно.

В настоящия момент, след като има изготвени аутопсия и експертизи, е възможно със задна дата да се установи от какво е починал П., но към момента на приема му в дома и по време на престоя в дома, никой не е могъл да предполага, че П. има бъбречна недостатъчност и простатит и свързаните с тях здравословни такива проблеми. Още повече, че П. не е могъл да споделя за болките и проблемите си поради" своята  деменция.

Изключително краткия срок - две седмици, в който П. е починал сочи, че уврежданията, свързани с бъбречна недостатъчност, хиперплазия на простата, задръжка на урина, са били в много напреднала фаза,за да се стигне  толкова бързо до  урологичен сепсис.

Приетата фактическа обстановка е правилна и кореспондираща със събраните по делото доказателства. Същата е установена след събиране и проверка на относимите към казуса доказателства. Довода за неправилна интерпретация на доказателствени източници е неоснователен. По време на разследването са проведени разпити в качеството на свидетели на множество още повече назначени са две съдебно-медицински експертизи-тройна такава и петорна,които подробно са описали причината за смъртта на П.П..

 Наблюдаващият прокурор е направил обективен анализ на извършените съдебно медицински експертизи, въз основа на което е приета и описаната /споделяща се и от съда/ фактическа обстановка. За преценка на правилността и законосъобразността на постановения прокурорски акт най съществено значение имат съдебно медицинските експертизи. Причината за смъртта на П. , техния вид и причинно следствена връзка с настъпилия краен резултат са основата, която определя и наличието или липсата на кръга на наказателно отговорните лица.

Юридическият анализ на събраните по делото доказателства, налага категоричния извод, че по делото не са събрани доказателства за виновно поведение на конкретни лица – лекари или служебни лица  или други длъжностни лица за периода от 30.04.2018 г. до 20.05.2018 год. в дом за възрастни хора „С.И.“гр.В.. ,собственост на фирма „Й.Д“ЕООД –В.. от които била причинена смъртта на  П.М. ***,поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Съдът не приема довода изложен в жалбата, че изводите на Окръжна прокуратура гр.В.. са незаконосъобразни, а Постановлението неправилно и не почива на събраните по делото доказателства. Органите на досъдебното производство са изчерпали процесуалните способи за събиране на доказателства. Разпитани са всички лица имащи отношение към разглеждания казус – от медицинския персонал, който е имал досег с починалия . Разпитани са и лицата, които са били в непосредствен контакт с П. при приемането му, по време и след това в болничното заведение – вкл. синът и дъщерята /последните - жалбоподатели по делото/. По делото е изискана и приложена цялата медицинска документация свързана с проведеното лечение на П.П..Напълно основателно е становището на прокурорът  в неговото постановление,че претенциите на наследниците  към персонала,че не са изпълнили в пълен обем“медицинските грижи“,биха могли да бъдат отправени само ако персонала е бил уведомен за всички заболявания на П..

А в петорната СМЕ  вещите лица са категорични ,че  по време на престоя си  в дома  от 30.04 до 19.05.2018 год. е настъпило обостряне на хроничните заболявания на П.. Във връзка с отклоненията на  в психичния статус той не е бил в състояние да споделя за нововъзникнали оплаквания и за промяна във физическото състояние. Поради което не могат да се споделят и оплакванията, че не било ясно какво са ползвали като данни за експертизата, кои свидетелски показания и т. н. Експертите са с дългогодишна практика и стаж, както в своята област, така и по наказателни дела. Те са специалисти в области, за които има данни по делото.Експертите изготвят своето заключение на базата на събраните доказателства и под наказателна отговорност. Ето защо съдът няма причини да не кредитира тяхното заключение. А относно въпросите на експертизата – те са били формулирани точно както са били поставени и от жалбоподателите и имплицидно съдържат отговори на въпроси, които сега считат, че не са им били поставени. Експертите съвестно са посочили всички доказателства, които са ползвали. Причините за смъртта на пострадалият П. е  като последица от тежестта на  неговите телесни и психически заболявания, за които  са му  предоставели адекватна и в пълен обем медицинска помощ.Изготвените заключения са пълни, ясни и обосновани. Ето защо не се и налага назначаването на нови експертизи,настоящите са изготвени  достатъчно компетентно, законосъобразно и обосновани и правилни.

Поради което и съдът не приема довода изложен в жалбата, че изводите на Окръжна прокуратура гр.В.. са незаконосъобразни, а Постановлението неправилно и не почива на събраните по делото доказателства. Тъй като Експертизите не съдържат констатации, че има нарушения и пропуски, които да са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилата смърт на П., не се налага и обсъждането на други доказателства. Поради което и такива не са били обсъждани в атакуваното Постановление за прекратяване на наказателното производство, не се обсъждат и сега. По същата причина не се налага и коментар и по отношение на разпоредбите свързани със своевременната достатъчна, качествена и адекватна доболнична и болнична медицинска помощ.

Съдът се солидаризира с извода на прокуратурата за липса на престъпление. Обективната пречка за това е липсата на пряка причинно – следствена връзка между виновно поведение на конкретни лица и настъпилата смърт на П.П.. За да се приеме, че смъртта на П. е настъпила в резултат на престъпно действие или бездействие е необходимо и наличие на безспорна причинно-следствена връзка между тях. Обективната невъзможност да бъде установено действие и/или бездействие и причинно следствена връзка между тях е довело прокуратурата да стигне до този си правилен извод. Т. е да е налична безспорна причинно-следствена връзка. Обективната невъзможност да бъде установена причинно следствена връзка е обусловило прекратяването на наказателното производство. Заключението на съдебно медицинската експертиза също не извежда необходимата пряка причинно-следствена връзка, за да може  доказано и недвусмислено да се приеме съставомерност на деяние по чл.123 от НК.

Липсата на връзка между поведението на субекта на престъплението и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на пострадалия е основание да се прецени, че състава на престъплението не е осъществен от обективна страна. При липсата на осъществен състав на престъпление от обективна страна е безпредметно да бъде обсъждано дали престъплението е осъществено от субективна страна. " Решение № 398 от 20.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1059/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева: "Съдът не е имал основание да изключи експертното заключение от доказателствената съвкупност и поради изтъкваните от поверениците формални причини. В представения вид експертизата съдържателно удовлетворява изискванията на чл. 152, ал. 1 от НПК, а персоналният й състав - тези на чл. 147 от НПК. По делото не е установено по несъмнен начин, че длъжностните лица от Дома за стари хора „С.И.“гр.В.. не са осъществили нито субективния елемент нито обективния  на престъплението по чл.123 от НК. " . Най-важното е, че причината за смъртта не се коренува в действията на длъжностните лица,към които са били насочени, " Решение № 188 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 465/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова, Решение № 413 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2035/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова: "За да е налице съставомерно деяние по чл. 123, ал. 1 НК е необходимо нарушенията, допуснати от дееца, да се намират в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. " А такива   по настоящото дело няма,тъй като напротив осъществявани са всички медицински грижи  спрямо П.,по време на престоя му в домът за стари хора.Полагани са грижи  съобразно подадените документи от неговите наследници за  наличните му заболявания към момента на постъпване в домът за стари хора.

Поради това по настоящото дело не са налице основания за търсене на наказателна отговорност за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК или за друго престъпление от общ характер. Предвид гореизложеното съдът намира, че Постановлението на Окръжна прокуратура гр.В.. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от НПК, съдът

                         О    П     Р   Е    Д   Е   Л   И:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление  от 10.02.2020 година на Окръжна прокуратура гр.В.., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 77/2018 г. по описа на ОСлО при ОП -В.., по Прокурорска преписка № 4999/2018 г. на Окръжна прокуратура гр.В.., водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

Определението може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр. В...

                                                       Съдия: