№ 18822
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110155242 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно за постановяване на съдебно решение, с
което да бъде признато за установено спрямо ответника, че има задължения към ищеца за
претендираните от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергя,
начислена за процсния период, за мораторна лихва, цена на услуга за дялово разпределение
и мораторна лихва, начислена върху това вземане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който
оспорват основателността на исковата молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
1
Качеството на потребител на топлинна енергия, съгласно дефинитивната разпоредба на
ЗЕ, се извежда от това кой е титуляр на правото на собственост, респективно на вещното
право на ползване през описания в исковата молба времеви период върху
индивидуализирания от ищеца топлоснабден имот.
В случая се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху
описания имот с безвъзден транслативен акт, представляващ договор за дарение,
обективиран в нотариален акт от 09.11.22007г. като прехвърлителите – В. Б. Т., починал
през 2019г. /л.124 от делото/ и Л. И. Т., жива понастоящем, видно от изявлението на СО,
район П./л.121 от делото/ са си запазали правото да ползват имота пожизнено.
Вещното право на ползване, учредено в полза на двамата прехвърлители е неделимо и
след смъртта на единия от тях, другият продължава да го упражнява в целия обем върху
целия имот.
Както се посочи по-горе качеството потребител на топлинна енергия се извежда от
качеството на ползвател на имота, а такъв през процесния период е била дарителката Л. Т..
По делото няма данни през процесния период ответникът да е бил титуляр на
партидата, по която се е начислявало количеството топлинна енергия, доставяна до
описания в исковата молба топлоснабедн имот, няма и признание от ответника в тази
насока, а в отговора на исковата молба е направено изрично изявление, че исковете се
оспорват по основание.
Ето защо съдът приема, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване
да докаже, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия през процесния период за
описания от ищеца имот и исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., срещу В. А. С. с ЕГН:
**********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, за постановянане на съдебно
решение, с което да установено в отношенията между страните, че Т. С.” има вземания към
В. А. С. с ЕГН: ********** за сумата 84,67 лева (осемдесет и четири лева и 67 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно
със законна лихва за период от 24.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 42,39 лева (четиридесет и два
лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 10.06.2022 г., к
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., да заплати на В. А. С. с ЕГН: ********** разноски за
адвокат в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач –„Н. И.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3