Решение по дело №635/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 436
Дата: 14 декември 2017 г. (в сила от 22 септември 2018 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20175320100635
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 14.12.2017                 Град  Карлово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На петнадесети ноември                                     две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 635 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени е иск с правно основание член 109 от ЗС.

Ищецът – Х.Т.Б. твърди, че бил собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.32 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на СГКК - гр. П., последно изменение със заповед № КД-14-16-1391/21.08.2013г. на началника на СГКК - П., адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „Х.К.“ № ***, площ: 878 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: 36498.503.2346, номер по предходен план: 503.2346, квартал 52, парцел: VII, IX - 2346, съседи: 36498.503.31, 36498.503.2348, 36498.503.9548, 36498.503.2342, 36498.503.2344, 36498.503.9545, както и от построените в същия имот сгради: 1. сграда 36498.503.32.1: застроена площ 246 кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, 2. сграда 36498.503.32.2: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж. По устройствения план на града поземленият имот представлява УПИ № VII-2345 и УПИ № IX-2345 в квартал 52.

Твърди, че правото на собственост върху имота придобил по силата на наследяване по закон на Т.Г.Б. и отказ от наследството на същото лице, извършен от М.Х.Б., установено с нотариален акт № 61, том II, нот.дело № 798/1993г. на Карловски районен съд, и по дарение, извършено с нотариален акт № 18, том III, нот.дело № 804/1993г. на Карловски районен съд. Ответникът бил собственик на част от имот с идентификатор 36498.503.2344, находящ се в гр. К., с административен адрес: ул. „П.Б.“ № **, който бил съседен от запад на собствения му имот. По устройствения план на града, същият представлявал УПИ X-2344, в кв. 52. Преди около година, ответникът построил в североизточната част на собствения си имот незаконна постройка - навес, с приблизителна застроена площ от 14 кв.м., без издадени разрешение за строеж и други строителни книжа, който е изграден на вътрешната регулационна граница между двата урегулирани поземлени имоти (VII-2345 и X-2344, в кв. 52), без да е давал съгласие за това, с което бил нарушил разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не било спазено изискването разстоянието на нежилищната сграда до вътрешната граница на УПИ да е най-малко 3 м. При изграждането му не били спазени техническите правила и норми, както и санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите изисквания.

Твърди, че от 2-3 години, ответникът отглеждал в имота си в периода от месец ноември до месец май, селскостопански животни - птици, като зимата на 2016-2017г. същите били около 20 бр. кокошки и 3 бр. петли. Понастоящем те се отглеждали в постройката (навес) и на площадката пред него, която била направена от циментови плочки, повечето от които били разбити. Навесът не бил пригоден за това, тъй като в него били натрупани различни стари вещи, нямало обособена част за птиците, която да е оградена, нямало изградена настилка, която да може да се почиства. Нямало прокарана инсталация за водно почистване и за отвеждане на отпадните води в канализацията, поради което не се поддържала необходимата хигиена, което способствало за замърсяване на околната среда, в т.ч. и на собствения му имот, тъй като отпадните води се оттичат в двора му, особено в дъждовно време. Целогодишно се носела изключително неприятна миризма, през по-топлите месеци се развивали много насекоми и комари, които били носители на различни зарази. Отделно от това, петлите вдигали много шум почти през цялото денонощие, но особено това се случвало в часовете от полунощ до сутринта, което нарушавало нощната тишина и пречи, както на него, така и на семейството му да спят спокойно. След всяко събуждане от шума дълго време не могъл да заспи, а на сутринта се чувствал недоспал, отпаднал и изтощен, което му се отрази трайно на физическото и психо-емоционалното му състояние - станал раздразнителен и неспокоен.

Твърди, че облагородил дворното място, засадил с райграс и дървета, направил беседка, с идеята да може да го ползва през топлите месеци, излизайки навън със семейството и приятелите им. Това обаче било невъзможно, тъй като носещата се от съседния имот миризма била непоносима. Тъй като постройката и площадката към нея не били оградени, много често птиците преминавали в собствения му имот през ажурната ограда, изградена в южната част между двата имота, като замърсявали тревната площ. Синът му живеел в К. и няколко пъти в годината си идвал в България. Жилището му бил неговия дом, в който той направил изключително много подобрения, разходвайки значителни средства, за да си създаде добри условия за живот, удобства и уют, когато се прибира. Често водел на гости и негови приятели или партньори в бизнеса. За съжаление, откакто ответникът отглеждал птиците в имота си, синът му бил подложен на психически и емоционален тормоз, не можел да си почива, нарушавал му се съня от шума на петлите, започнал да страда от безсъние, което се отразило зле на здравето му като цяло, поради трупащата се умора, не можел да ползва двора поради носещите се миризми и рояците комари и други насекоми, особено през топлите месеци.

Сочи, че отглеждането на птиците от ответника при горните условия било в нарушение на Наредбата за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на Община К., приета с Решение № 140, взето с Протокол № 9/29.03.2012г. на Общински съвет К. - чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, тъй като постройката, в която се отглеждали, била на дворищно-регулационната граница, при задължително отстояние от нея от 3 м, като отпадните води не били включени в канализацията и попадали не само в собствения на ответника, но и в неговия имот. Същата постройка била долепена до жилищната сграда в имота на ответника и е на отстояние по-малко от 6 м. от жилищната му сграда. Нарушени били и изискванията на чл. 10, ал. 2 от Наредбата, тъй като постройката, в която се отглеждали била незаконна - нямало издадено разрешение за строеж, в т.ч. и като стопанска постройка за отглеждане на селскостопански животни; същата не притежавала водонепроницаеми подове и стени, позволяващи лесно почистване и измиване; отпадните води не се заустват в утаителна шахта и след това в канализационната мрежа с разрешение от „В и К“; не се извършвало почистване, измиване и дезинфекциране, нямало изграден склад (помещение) за фуражите; не се почиствало ежедневно. При отглеждането на птиците не се спазват изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредбата, тъй като ответникът не поддържал чисти помещението и терена пред него и не извършвало предвидените дейности - дезинфекция, дератизация, девастация и дезодорация. Нарушени били и изискванията на чл. 11, ал. 1, 3,4 и 5 от същата наредба. Доколкото постройката, в която се отглеждали птиците, е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, като в същата не може да се осигурят санитарно-хигиенните и ветеринаро-медицинските изисквания за това, била нарушена и разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Отделно от горното, ответникът не се ангажирал ежедневно да следи за състоянието им - лично или чрез трето лице, да осигурява необходимото количество вода и храна, да почиства съдовете за хранене и поене и средата, която обитават. Същият не провеждал и профилактично ветеринарномедицинско обслужване.

Сочи, че отглеждането на птиците при горните условия било в нарушение и на разпоредбите на чл. 12 от Закона за защита на животните и чл. 149, ал. 1 и чл. 150, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Всичко това нарушавало правата му на собственик на поземлен имот с идентификатор 36498.503.32, тъй като му пречи да ползва имота по предназначение и пълноценно, който представлява единственото му жилище и на семейството му, като се отразява негативно и на физическото и психическото му здраве. Многократно разговарял с ответника, изразявайки несъгласието си на границата с имота му да има незаконна постройка, както и с оглеждането на кокошки и петли в нея и в дворното място при условия, които не са съобразени с изискванията на закона, като му отправил за това и нотариална покана с peг. № 8383, том 1, Акт: 150/09.12.2016г. на нотариус С.Р.- с peг. № ***на НК, с район на действие - PC - К., получена на 26.01.2017г., но и до момента нямало реакция от негова страна, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди С.В.М. да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху следния недвижим имот, от който притежавам 1/2 ид.ч., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.32 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на СГКК - гр. П., последно изменение със заповед № КД-14-16-1391/21.08.2013г. на началника на СГКК - П., адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „Х.К.“ № ****, площ: 878 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: 36498.503.2346, номер по предходен план: 503.2346, квартал 52, парцел: VII, IX - 2346, съседи: 36498.503.31, 36498.503.2348, 36498.503.9548, 36498.503.2342, 36498.503.2344, 36498.503.9545, както и от построените в същия имот сгради: 1. сграда 36498.503.32.1: застроена площ 246 кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, 2. сграда 36498.503.32.2: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж, който имот по устройствения план на града поземленият имот представлява УПИ № VII-2345 и УПИ № IX-2345 в квартал 52, като преустанови отглеждането на селскостопански животни - птици (кокошки и петли) в собствения си поземлен имот с идентификатор36498.503.2344, находящ се в гр. К., с административен адрес: ул. „П.Б.“ № 9, както и да премахне незаконния строеж - навес, в който отглежда същите и който е изграден в североизточната част на същия имот, на вътрешната регулационна граница между урегулирани поземлени имоти VII-2345 и X-2344, в кв. 52 по устройствения план на гр. К.. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - С.В.М. оспорва всички обстоятелства изложени в исковата молба, само с изключение на това, че: ищецът е собственик на 1/2 идеална част от описания в исковата молба недвижим имот; ответникът е собственик на част от имот с идентификатор 36498.503.2344, находящ се в град К., с административен адрес: ул. „П.Б.“ № 9, който е съседен от запад на собствения на ищеца имот; отглеждал птици и в източната част от собствения му имот съществувал навес. Изброените обстоятелства не ги оспорва. Обстоятелствата, на които основава възраженията си по предявените искове се изразяват в следното:

Твърди, че бил собственик на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 36498.503.2344 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с административен адрес: ул. „П.Б.“ № 9, като след извършена доброволна делба през 1997г., ползвал източната част на имота. В същия имот, неговият дядо построил навес в източната част, който съответно след делбата останал за негово ползване. Ремонтирал го същата година и до момента не извършвал никакви строителни дейности, свързани с него. Навесът бил изграден от дървени колони и ламаринен покрив, с площ по-малко от 10 кв.м. и височина в най-високата му част около 2 метра. В североизточната част от имота в действителност имало построени селскостопански постройки, които не били негова собственост. Навесът бил пред тези постройки и не бил на вътрешната регулационна граница между двата поземлени имота 36498.503.32 и 36498.503.2344. Същевременно оградата, която построил ищецът между неговия и на ответника имот била с височина 2.40 метра в едната си част и 2.80 метра при навеса и постройките на неговите съсобственици в североизточната част. В тази си част оградата била плътна. Съседи били с ищеца повече от двадесет години и никога не е заявявал, че навеса му пречи и иска да го премахне. От друга страна, синът на ищеца, който живеел в К. прави опити на три пъти, включително като прати брокер от агенция за недвижими имоти, да закупи от него имота, който притежавал, за да разшири двора си. Твърди, че отказал, след което през ноември месец 2016г. ищецът разговарял с него да отстраня петлите, защото пречели на сина му като си идвал. Твърди, че веднага го направил - отстранил от имота си три броя петли, така че останали в клетката 9 броя кокошки. Междувременно синът на ищеца закупил в края на годината имота, съседен на техния съсобствен от север. В края на януари получил два броя нотариални покани - от ищеца и сина му, на които своевременно отговорил.

По отношение на отглеждането на птиците твърди, че повече от десет години отглеждали с неговата майка до 10 кокошки и 2-3 броя петли в клетка, разположена на разстояние около 5 метра от границата на двата имота. Същите птици отглеждали в град К. само четири месеца през годината - от края на ноември месец (последния уикенд на месеца) до началото на месец март. През останалото време от годината, майка му живеела в село Свежен и птиците отглеждала тя в имота им в същото село. От първите дни на март 2017г. 9-те броя кокошки не били в имота му в град К.. Петлите отстранил още през ноември месец миналата година. Отглеждането на птиците в град К. било съобразено с допустимите норми за броя отглеждани птици в зависимост от района им на отглеждане, определени в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на Община К.. Тъй като ги отглеждали единствено през студените месеци от годината, това изключвало възможността от появата на миризми, насекоми и комари. Изграденият кокошарник, т.е. клетката от метална мрежа с покрив и дървени скари бил с площ от 3-4 кв. метра и бил на повече от 10 метра отстояние от жилищната сграда на ищеца, включително и от беседката. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от цитираната наредба било заложено минимално отстояние на селскостопански постройки от жилищни сгради в съседни имоти 6 метра. Спазена била и разпоредбата на т. 1 на ал. 1 на чл. 10 от Наредбата - клетката е на 5 метра от дворищно-регулационната линия. Настилката на ограденото с метална мрежа пространство от около 8 кв.м., в което се намирали кокошките през деня била от плътно положени бетонови плочи. Ежедневно той или майка му измивали и почиствали същите, като отпадайте води, които били минимално количество се отвеждали в собствения му парцел. Вероятността да се отичат в двора на ищеца била изключена, не само поради факта, че южно пред клетката и мрежата имал 5-6 овощни дръвчета, дворът му имал наклон на юг, а и денивелацията между имота на ищеца и неговия била значителна, както и бетоновите основи на построената ограда не биха позволили, дори и да се изключи денивелацията, отводните води да преминават в имота на ищеца. Периодично извършвал и дезинфекциране с варов разтвор. Предпоставки за неприятна миризма нямало. При отглеждането на кокошките спазвал всички ветеринарномедицински и санитарно-хигиенни изисквания за опазване на околната среда. Клетката за птици нямала статут на сграда или постройка и за нея не се изисквало разрешение за строеж. Невъзможно било и птиците да преминават през ажурната ограда в двора на ищеца и съответно да замърсяват тревните му площи. Пространството, в което свободно се разхождали било оградено с мрежа висока 2 метра и никога до този момент не се случвало птица да я е прехвърлила. Относно липсата на склад (помещение) за фуражите заявява, че такова не било необходимо, тъй като не съхранявал фуражи. Предвид броя на птиците и обема на храната, която изяждали на месец - 20 кг. зърно и 10 кг. ярма, ги осигурявал ежемесечно. Не без значение бил и факта, че в съседните имоти от север също се отглеждали кокошки и петли целогодишно. Счита, че заедно с неговата майка отглеждали птиците при условията за отглеждане на животни, визирани в разпоредбите на чл. 12 от Закона за защита на животните и чл. 149, ал. 1 и чл. 150, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за ветери­нарномедицинската дейност. Счита, че по никакъв начин не нарушавал правото на собственост на ищеца - не му пречи да ползва собствения си имот по предназначение и пълноценно, както и по никакъв начин с действията или бездействията си не въздействал на физическото и психичното му здраве. С оглед горното, моли съда, да отхвърли предявените искове, като неоснователни.Претендира за направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обстоятелството, че ищецът - Х.Т.Б. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.32 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „Х.К.“ № ****, площ: 878 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: 36498.503.2346, номер по предходен план: 503.2346, квартал 52, парцел: VII, IX - 2346, съседи: 36498.503.31, 36498.503.2348, 36498.503.9548, 36498.503.2342, 36498.503.2344, 36498.503.9545, както и от построените в същия имот сгради: 1. сграда 36498.503.32.1: застроена площ 246 кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, 2. сграда 36498.503.32.2: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж. По устройствения план на града поземленият имот представлява УПИ № VII-2345 и УПИ № IX-2345 в квартал 52, се установява от представените нотариални актове - нотариален акт № 59, том II, нот.дело № 796/1993г., нотариален акт № 60, том II, нот.дело № 797/1993г., нотариален акт № 61, том II, нот.дело № 798/1993г. и нотариален акт № 18, том III, нот.дело № 804/1993г., всички на Карловски районен съд, както и от представената скица на поземления имот № 15-613596-12.12.2016г. на СГКК – гр. П..

От представените - нотариален акт № 168, том III, нот.дело № 1168/1961г. на КрлРС и договор за доброволна делба, нотариално заверена – рег. № 4160 от 24.10.1997г. на КрлРС се установява, че ответникът - С.В.М. е собственик САМО на 1/3ид.ч. от имот представляващ УПИ X-2344, в кв. 52 по плана на град К.. С доброволната делба съделителите са разпределили правото на ползване на дворното място, като С.В. М.получава правото да ползва източната част от парцела, колорирана в син цвят, съобразно скица, неразделна част от договора за доброволна делба.

По делото е представена кореспонденция между страните. С нотариална покана, изпратена чрез нотариус С.Р.град К., рег. № 8383, том: 1, акт 150 от 09.12.2016г. с подател - Х.Т.Б. и получател - С.В.М., връчена на последния на 26.01.2017г., ответникът е приканен да предприеме действия, които да отстранят миризмите, нашествието от насекоми и комари и шума, който се вдига от петлите. Указан му е едноседмичен срок, считано от датата на получаване на нотариалната покана, ответникът да извърши необходимите действия за привеждането на кокошарника в състояние, отговарящо на изискванията на закона и общинската наредба за отглеждане на домашни птици и животни, както и да снабди с необходимите съоръжения за почистване и изолиране на миризми и отпадъци, както и да премести отглежданите три броя петли извън имота, с оглед отстраняване на шума, който пречи на семейството му.

Видно от представения отговор на нотариална покана от 03.02.2017г., С.В.М. уведомява Х.Т.Б., че веднага след проведения помежду им разговор, през ноември месец, отстранил 3 броя петли. Признава, че отглежда девет броя кокошки, което е съобразено с допустимите норми за броя отглеждани птици, определени в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Посочено е, че кокошките се отглеждат само през студените месеци на годината - от началото на ноември да края на месец март, което изключва възможността от появата на насекоми и комари. Посочено е, че изградения кокошарник с площ от 3-4кв.м. е на повече от 10м. отстояние от жилищната сграда на Б., имайки предвид, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от общинската наредба минималното отстояние е 6 метра. Настилката на ограденото с метална мрежа пространство е около 8 кв.м., с плътно положени бетонови плочи, където се намират кокошките през деня. Посочено е, че ежедневно измива и почиства плочките, като отпадните води се отвеждали в собствения му парцел. Периодично извършвал дезинфекциране.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: Свидетелят С.С.П.твърди, че познава Х.Б., тъй като 13 години имала връзка със сина му. Същият имал имот в град К., на улица „Х.К.”, представляващ двор с триетажна къща. Синът му - М.живеел постоянно в К. от 2003г. Когато М.се прибирал в България, неговият дом бил домът на баща му. От запад, съсед на този имот свидетелката посочва ответника, присъстващ в съдебно заседание. Твърди, че входът на съседния имот бил на другата улица, където имало построени малка къща и навес. Оградата между двата имота била ажурна, телена, красива. Имало и бетонна ограда. До 2014г. ходила в този имот и преспивала там. Сочи, че от М.и от бащата му знаела, че имали конфликт със съседа заради шума от петлите. М.бил бизнесмен, имал много работа. Бащата му работел при него в К.. М.си идвал тук, за да си почива, ползвал имота за бизнес срещи, канел хора от чужбина. Споделял й за шума от петлите и нощно време спял с тапи в уши. Този шум идвал от запад, където кокошки се отглеждали под навеса. Проблемът с шума съществувал от доста време. Твърди, че лично виждала кокошките и петлите в съседния двор. Сочи, че съседите отглеждали около 12 кокошки, а петлите били повече от един. Този шум пречел и на баща му. Х. й споделял, че се дразнили от шума и от миризмата, нямали спокоен сън и това се дължал на кукуригането. Казвали са, че най-големия шум бил в 05.00 часа сутринта. М.си идвал за около два месеца в България - месец декември и през лятото. Миризмата също ги притеснявала. Твърди, че лично е усещала тази миризма. Особено силна била през лятото. Твърди, че е виждала петлите и кокошките през зимния период да се отглеждат при съседите, а миризмата се усещала през лятото. От фекалиите се получавали рояци от насекоми, комари. М.поставил в двора конструкция, тип беседка, платнена, много красива. Заедно с баща му излизали да си ползват двора, канели и гости. Неприятно била за тях и гостите, защото имало миризми от съседния двор. През лятото не виждала кокошки при съседите.

Свидетелят М.М.Е.твърди, че познава Х.Б. и неговия син М.. Поддържала контакти с тези хора, тъй като от три години се грижела за имота им на улица „Х.К.” в град К.. Когато двамата били тук се грижела редовно за имота, а сега, когато ги нямало ходела по-рядко. Имотът представлявал къща, с хубав двор, един малък „оазис”, палми, барбекю. Х. стоял тук по половин година – 6-7 месеца, а М.си идвал зимата и лятото за по месец, не повече. Сочи, че в съседния от запад двор, кукуригали петли, кудкудякали кокошки и много котки даже имало, минавали по двора. Тези птици в съседния двор се отглеждали под някаква стряха, имало решетъчна ограда и се виждало. Под тази стряха имало натурия, сандъци – това се виждало от дувара. Тази стреха граничела с дувара на Б., била залепена. Дуварът имал малка плътна част и след това започвала ажурната ограда. Стрехата била откъм плътната част. Виждала е птиците да щъкат из двора. Пред стряхата имало двор, земя и малка алея от плочки, цимент. Х. много често й е казвал, че птиците прехвърча в неговия двор. Виждала коришки в двора на Б., а в техния двор не се отглеждали животни и птици. Не е виждала да има изградени съоръжения за тези птици, канали за оттичане. Когато напече пролетта, миришело доста. Лятото не чувала птиците, не ги виждала. Птиците били там зимата. Твърди, че петлите били повече от един, кокошките били над десет. Като напече се появявали много мухи и комари. Всичко това пречило на Б.. Специално М.много й се оплаквал, защото си идвал тук, за да си почива, а още в 2 часа започвали да кукуригат петлите. Тази зима, на 2017г., като си бил тук, се изнесъл два дни на хотел, защото не можел да се наспи. Много го дразнил шума. На баща му също се отразявало, оплаквал й се, че не може да се наспи, дразнил го постоянното кукуригане на петлите. М.казал, че това лято нямало да си идва, защото му било неудобно от хората, които канел, било като селски двор. Неговият дом бил бащината му къща на ул. „Х.К.”, която направил много луксозно. Сочи, че хора в съседния двор никога не е виждала, а ходела по различно време. Твърди, че навесът бил с височината на плътната ограда, не излизал над дувара. Последните година, две не е виждала С. да стори навес. Навесът бил един и същи от както ходела при Б., не е бил променян.

         От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелят Д.С.М., дъщеря на ответника твърди, че семейството й отглежда птици – кокошки и петли. Притежава ли дворно място на ул. „П.Б.” в К.. Баба й и баща й отглеждали птиците. Отглеждането на птиците било в кафез, ръчно направен от дървени плоскости, с мрежа, където нощували около 10 кокошки и 2-3 петела. От месец декември 2016г. и към момента нямало петли. Имало словесен разговор между Х.Б. и баба й да се отстранят птиците, защото в противен случай ще пусне жалба. Твърди, че даже пуснали жалба и тогава отстранили птиците. След един, два месеца получили покани от Х. и М.за жалба, че петлите кукуригат и им пречат. Преди да получат поканите били отстранени петлите. Към месец декември останали около 9-10 кокошки. Сочи, че в К. гледали птиците около четири месеца - от месец декември до месец март. Животните идвали тук в края на месец ноември, защото баба й имала рожден ден на 01.12., празнували заедно. В седмицата преди 1-ви се взимали животните. През деня кокошките се пускали на заградено с мрежа място и вечерта се прибират в кафез, който се намирал до къщата, на 4 метра е от оградата на Б.. Пространството, в което кокошките прекарвали през деня било оградено с мрежа, която била захваната за асмата и ставало затворено пространство. Твърди, че не било възможно да излязат кокошките от това пространство. Това помещение било настлано с плочки. Всяка сутрин и вечер се посещавали кокошките, сутрин към 7-8 часа се пускали и вечер към 19 часа се прибирали. Твърди, че на ден произвеждали тор с обема на една малка найлонова торбичка от 1 кг. Храната, която им се давала се съхранявала в метален бидон. Ежемесечно се купувало по едно чувалче ярма от около около 5 кг. В двора им, от юг имало овощни дръвчета, лози, около десетина овошки. Водата, която се оттичала, не могла да отиде до Б.. Водата отивала на юг, тъй като такъв бил наклона. Дворът на Б. бил малко по-висок от техния. В частта, където било теленото ограждение за кокошките, оградата с Х. била плътна, висока ограда с бетонови основи. По цялата дължина на оградата между двата имота имало бетонови колони. Твърди, че навесът се намирал там, където пускали кокошите. Оградата до този навес била плътна, по-висока – около 2.8м. и е след частта с мрежата. Зад техния навес имало други постройки, които били собственост на братовчед на баща й, който бил и собственик на къщата. Тези постройки били на границата на двата имота, т.е.с този на Х.. Къщата на Б. била по-далеч от тяхното дворно място. Периодично се дезинфекцира с варов разтвор и във водата им се изсипват антибиотици.

         Свидетелят Т.Д.С.твърди, че със  С.М. били приятели от 40 години. С., заедно с майка си и децата си отглеждал кокоши на двора на ул. „П.Б.” в град К.. Животните били около 10-на кокошки и два-три петела. Отглеждали се в един кафез на двора. Кафезът бил около 2-3 квадрата и се намирал на около 4-5м. от оградата със съседа на изток. Клетка била подвижна, повдигната. Освен в тази клетка, имало и един навес, в който се пускали животните през деня. Навесът бил ограден срещу клетката и представлявало заградено пространство около 10 кв.м. оградено с мрежа. Тази мрежа била висока до асмите, около 2-3 метра. Твърди, че често посещавал имота, събота и неделя като се прибира. Счита, че кокошките не могли да излязат от това пространство, защото било оградено догоре, а отзад било бетон. Навесът бил с дървени колони и тенекия отгоре, висок около 2 м, построен отдавна. Ответникът преди 10-15 години само го ремонтирал. Оградата със съседа от изток била плътна до мястото на навеса и била по-висока от навеса, може би 20-30 см. е по-висока. В северната част на двора на С. имало някаква част на братовчед му, която била заградена. Имало постройки след навеса, но не му било известно какви са. Не е забелязал да има неприятна миризма и насекоми, когато ходил в имота. Почиствали мястото с кофата с вода, която се оттичала в двора, в градина, тъй като дворът има наклон от север на юг. Под ограденото с мрежа място, където животните били през деня, имало плочки. Оградата със съседа, от навеса надолу, където били кокошките била плътна, а след това ставала ажурна.  Тази година С. махнал петлите, след като съседът му направил забележа. Това станало по Новогодишните празници.

 По делото е изслушано заключения на вещото лице - М.К. във връзка с назначена съдебно техническа експертиза, която съдът възприема, като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена.

Вещото лице посочва, че съгласно действащия устройствен план на град К., за поземлен имот с идентификатор 36498.503.32 е отреден УПИ VII-503.32, в кв. 52, идентичен с УПИ VII-2345, а за ПИ № 36498.503.2344 - УПИ Х-2344 в същия квартал. В разписния лист към устройствения план на имот пл. № 2345, за който към момента на одобряването са отредени два парцела, са записани като собственик на УПИ IX-2345 - С.Х.К., Т.Г.Б., на УПИ VII-2345 - Георги Христов Б. и Х.Т.Б., а като собственик на УПИ Х-2344 е записан - С.В.М., Д.М.Н..

Вещото лице на място установило, че по границата, явяваща се западна за ищеца и източна за ответника е построена ограда както следва: в частта на процесната стопанска сграда (навес), включваща и площадката към нея построена в ПИ № 503.2344 е изграден двоен тухлен зид, като от страна на ищеца той е с височина около 2.50 м., а от страна на ответника около 2.00м. Оттам, по посока на юг, по продължение на около 14.00м. е построена ограда - циментова с циментови колонии и стоманобетонна шапка, покрита с марсилски керемиди с височина около 2.40м., като плътната и част е около 0.60м., а в отворите между колоните са поставени пана от ковано желязо. По останалата част от оградата, стигаща до улицата е поставена поцинкована мрежа върху железни колове.

Съгласно заключението на вещото лице, съгласно одобрената кадастрална карта на град К., в имот 503.2344 са нанесени следните сгради: 503.2344.1- жилищна сграда и 503.2344.2 - търговски обект Констатирано е от вещото лице, че към настоящия момент е реализирано строителство и на още две сгради, които са нанесени на приложение № 3 и представляващи: сграда № 3 – гараж и сграда № 4 - сграда от допълващо застрояване, представляващ - навес без оградни стени. Постройките от допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ, или свързано с допълващо застрояване в съседен имот (чл. 42, ал. 1 от ЗУТ), Също така могат да се изграждат на вътрешната граница на УПИ ако калканните им стени покриват плътни огради (чл.42, ал. 2). Процесната сграда, заснета и нанесена под № 4 отстои на около 2.00 м. от основната сграда построена в ПИ с идентификатор 503.234 и на около 11.00 м. от основната сграда построена в ПИ с идентификатор 503.32. Ответника отрече да има какъвто и да е документ по отношение на строителството на процесната сграда.

         Съгласно заключението на вещото лице, процесната сграда се идентифицира, като сграда от допълващо застрояване – стопанска (чл. 41, ал. 1от ЗУТ) и по-скоро навес без оградни стени с дървена конструкция, покрит с марсилски керемиди с размери 300/400/200 см. Под - циментова замазка. Пред навеса има площадка оградена с поцинкована мрежа с размери 200/300 см, като върху земята са наредени базалтови плочи. Отговор на поставената задача дава Наредбата за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на община К., приета с Решение № 140, взето с Протокол № 9 от 29.03.2012г. на Общински съвет -К.. Съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата, „Отглеждането на селскостопански животни да се извършва в стопански сгради и постройки съгласно определените норми както следва: три метра от дворищно-регулационната линия, шест метра от жилищни сгради, находящи се в дворното място, както и сгради от съседните парцели”. От това следва, че така изградената сграда в имота на ответната страна не отговаря на изискванията залегнали в Наредбата.

Съгласно заключението на вещото лице, няма изградени ями, шахти и подобни, а също така няма изградена канализационна система от сградата до уличната канализационна мрежа. По думите на ответника, храната за съхранение на птиците (когато ги има) се съхранява в затворими пластмасови бидони.

По делото е изслушано заключения на вещото лице – В.Т. във връзка с назначена съдебно ветеринаромедицинска експертиза, която съдът възприема, като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена.

         Вещото лице посочва, че ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на птици в Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските за изисквания към животновъдни обекти; Закон за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр.87/2006г., изм.ДВ.бр.58/ 2016г.); Наредба № 25 от 14.12.2005г. за минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (ДВ, бр. 42 от 2006г.), Наредба за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на гр.К. 2012г. - община К. и Директива ЕС/83/2006г., касаят животновъдни обекти с голям брой селскостопански животни (птици над 350 броя). В конкретния случай няма болни и умрели птици, не са доказани от тях източници на заразяване на други животни, хора и околна среда. Прави заключение, че ветеринарномедицинските изисквания са спазени. За провежданите дезинфекция, дезинсекция, дератизация няма предоставени доказателства по делото: квитанция от фирма-извършител или договор за ветеринарномедицинско обслужване.

Съгласно заключението на вещото лице, С.В.М. е в правото си да отглежда в малката си ферма за лични нужди до 20 бр. птици с условието да спазва ветеринарномедицинските изисквания, (включително и хигиена при отглеждането им), а в конкретния случай, се налага да има сключен договор за ветеринарномедицинско обслужване, и контрол от участъков ветеринарен лекар. Отпадните води от птиците на ответника се отвеждат в двора, както и изпражненията (500-1000гр. дневно), които се почистват механично. Включването им в канализацията не се налага, при задължително ежедневно почистване и дезинфекция.

         Други доказателства от значение по делото не са представени.

         Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:

Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Когато ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на съседен имот, интерес от този иск е налице, когато този ответник извършва действия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността, установени в чл. 50 и сл. от ЗС.

В практиката на ВКС се приема, че искът по чл.109 от ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост. В други случаи източник на неоснователното въздействие по чл.109 от ЗС е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми. Според практиката на ВКС, дори когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.109 от ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му.

С предявения негаторен иск, ищецът претендира ответникът да преустанови незаконосъобразните си действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху собствения му недвижим имот, като:

преустанови отглеждането на селскостопански животни - птици (кокошки и петли) в собствения си поземлен имот;

премахне незаконния строеж - навес, в който отглежда същите и който е изграден в североизточната част на същия имот, на вътрешната регулационна граница между урегулирани поземлени имоти VII-2345 и X-2344, в кв. 52 по устройствения план на гр. К..

По отношение премахването на незаконния строеж:

С оглед приетите по делото гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че навесът, в който отглежда птиците е построен от бащата на ответника        (показания на свидетеля М.), като преди повече от 15-20 години ответникът само го е ремонтирал (показания на свидетеля С.). Ето защо и на основание § 16 от ПР на ЗУТ, същият представлява търпим строеж. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ответника свидетели, от които се установява, че навесът от години съществува в този имот, сега ползван за отглеждане на птиците. Съдът цени показанията на свидетелите, посочени от ответника, като намира същите за последователни и почиват на непосредствени впечатления за състоянието на имота. При това положение, съда счита, че в разглеждания по това дело казус, постройката, чието премахване се е иска е търпим строеж. В подкрепа на това обстоятелство следва да се посочи, че за успешното провеждане на негаторния иск е без значение дали имота е законен или не. В редица решения на ВКС е бил разглеждан казус, идентичен с настоящия, при който сградата, чието премахване се иска по реда на чл.109 от ЗС се намира на границата на два съседни имота – решение № 20 от 29.01.2009 год. на ВКС по гр.д.№ 6259 / 2007 г., ІV г.о., ГК; решение № 1455 от 23.02.2009 г. на ВКС по грд. № 5044 / 2007 г., ІV г.о., ГК;  решение № 793 от 26.10.2009 год. на ВКС по гр.д. № 1627 / 2008 г., ІV г.о., ГК; решение № 1286 от 06.03.2009 год. на ВКС по гр.д. № 5724 / 2007 г., ІІ г.о., ГК. В посочените решения, приложими към настоящия казус е прието, че строителството на границата с имот на ищеца не подлежи на премахване, при положение, че не създава обективни причини за ползване на имота. Липсата на пречки за пълноценно ползване на имота се установяват и от заключението на вещото лице М.К., видно от което е, че процесната стопанска сграда (навес) се идентифицира като допълващо застрояване, изграден двоен тухлен зид, като от страна на ищеца той е с височина около 2.50 м., а от страна на ответника около 2.00м. По делото не се събраха и доказателства за това навесът, като постройка да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Ето защо, искът ответникът да премахне незаконния строеж – навес, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По отношение преустановяване отглеждането на селскостопански животни - птици (кокошки и петли) в собствения си поземлен имот:

С оглед приетите по делото доказателства, съдът приема, че безспорно ответникът през периода от месец декември до месец март отглежда птици – десетина кокошки и до три 2-3 броя. През останалото време от годината, птиците се отглеждат от майката на ответника, в село Свежен.

Съдът приема и за безспорно доказано обстоятелството, че след проведен разговор между страните, още през месец ноември миналата година, петлите, от които произлиза високия шум (за което се оплаква ищеца), са изведени извън имота и към момента не се отглеждат петли, а само кокошки.

По отношение на шума, следва да се има предвид следното: По делото няма представени доказателства за възлагане на компетентен орган извършване на техническото измерване на шума в имота на ищеца, което да констатира - има ли надвишаване на допустимите стойности на шума и причина за това е проникващ такъв от петлите, от дома на ответника. Действащия Закон за защита от шума в околната среда са определени функциите на държавните органи, общинската администрация и кмета по управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда. Граничната стойност на шума за конкретния район и определянето на действителните такива е въпрос, който изисква специални знания. Ако административните функции на държавните органи и органите на местното самоуправление бездействат и не определят тези стойности, за установяването им в рамките на исковото производство, с оглед и преценката дали се смущава упражняване правото на собственост, те се установяват с помощна на СТЕ. Касае се за специални знания, с каквито съдът не притежава, чрез които да се установят нормативно установени стойности. Със свидетелски показания не може да се установяват тези факти поради това, че свидетеля възпроизвежда собствените си субективни възприятия, а правовия ред определя обективни норми за това. Съгласно чл. 50 от ЗС, собственика на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Въведеният критерий в този текст е обективен, защото следва да се съобразят интересите на всеки собственик и се определя от действащите нормативно установени правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от въведените законови норми, което също е от компетентността на вещо лице със специални знания в тази област, което да изследва дали в този въпрос. За уважаване на иска по чл. 109 от ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск. Със свидетелски показания не може да се установи „граничната стойност” по смисъла на пар.1 т. 18 от Закона за защита от шума в околната среда и приложение № 1 към наредбата по чл. 11, т.5 от този закон и дали шума, излъчван от птиците надвишават законовите норми. В този връзка е и Решение №33/18.02.2016г. по дело №4320/2015 на ВКС, ГК, I г.о.

По отношение на останалите птици: съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на Община К., приета с Решение № 140, взето с Протокол № 9 от 29.03.2012г. на Общински съвет К., в градски район се разрешава отглеждането до 20 броя птици. В случая, ответникът се е съобразил с допустимите норми за броя отглеждани птици, с оглед районна, в който те се отглеждат. В тази връзка е и заключението на вещото лице В.Т. по допуснатата съдебно ветеринаромедицинска експертиза, че ответникът е в правото си да отглежда в малката си ферма за лични нужди до 20 бр. птици с условието да спазва ветеринарномедицинските изисквания. 

От показанията на свидетелят М.Е.се установи, че в двора на ищците се усеща миризма от отглежданите от ответника птици, чува се и шум от тях, включително и в ранните часове. За това, че има оплакване от миризмата на животните и съпътстващите с това насекоми се установява и от представената кореспонденция между страните. Кореспонденцията установява нетърпимост в отношенията между съседите, причинена от отглежданите животни в двора на ответника, както и търсенето на законни средства, чрез които да бъде преодолян създаденият конфликт.

Съгласно, чл. 12 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ),  собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Целта на ЗЗЖ е да създаде условия и механизми за опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях, но спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и други лица.

Съгласно заключението на вещото лице В.Т., отглеждането от ответника в малката си ферма за лични нужди до 20 бр. птици е разрешено, при условието да спазва ветеринарномедицинските изисквания, (включително и хигиена при отглеждането им), а в конкретния случай, се налага да има сключен договор за ветеринарномедицинско обслужване, и контрол от участъков ветеринарен лекар. Отпадните води от птиците на ответника се отвеждат в двора, както и изпражненията (500-1000гр. дневно), които се почистват механично. Включването им в канализацията не се налага, при задължително ежедневно почистване и дезинфекция.

В случая, по делото, данни за това, че механично се почистват животните черпим от показанията на свидетелите, посочени от ответника. Тези свидетели имат непосредствени впечатления за състоянието на имота и дейността, който се предприема в него. Свидетелите, осигурени от ищцовата страна споделят само за миризма и шум, но нямат непосредствено наблюдение за това - дали се почиства и извършва дезинфекция на мястото, при което се отглеждат птиците. Миризмите могат да навлизат и от други открити терени, освен от частта от двора, ползвана от ответника, доколкото се установи, че той притежава само 1/3ид.ч. от дворното място, който имот с договор му е разпределено правото на ползване измежду всички съсобственици. Доколкото включването им в канализацията не се налага, при задължително ежедневно почистване и дезинфекция, то съдът приема, че ответника не е нарушил нормативно определени правила.

Единственото и безспорно доказано по делото и заключението на вещото лице М.К., че изградения навес, където се отглеждат птиците страна не отговаря на изискванията залегнали в общинската наредбата, тъй като е в нарушение на отстоянията, регламентирани в чл. 10, ал. 1. Но доколкото няма претенция за преместване на навеса, служещ за отглеждане на птиците, с оглед спазване на отстоянията, регламентирани в чл. 10 от Наредба за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на Община К., приета с Решение № 140, взето с Протокол № 9 от 29.03.2012г. на Общински съвет К., съдът не следва да се произнася. Ето защо, искът ответникът да преустанови отглеждането на селскостопански животни - птици (кокошки и петли) в собствения си поземлен имот, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото, съгласно член 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 500.00 лева, представляващ заплатен адвокатски хонорар.

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Т.Б. *** с ЕГН ********** против С.В.М. *** с ЕГН ********** иск, с правно основание член 109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху следния недвижим имот, от който притежавам 1/2 ид.ч., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.32 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на СГКК - гр. П., последно изменение със заповед № КД-14-16-1391/21.08.2013г. на началника на СГКК - П., адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „Х.К.“ № ****, площ: 878 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: 36498.503.2346, номер по предходен план: 503.2346, квартал 52, парцел: VII, IX - 2346, съседи: 36498.503.31, 36498.503.2348, 36498.503.9548, 36498.503.2342, 36498.503.2344, 36498.503.9545, както и от построените в същия имот сгради: 1. сграда 36498.503.32.1: застроена площ 246 кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, 2. сграда 36498.503.32.2: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж, който имот по устройствения план на града поземленият имот представлява УПИ № VII-2345 и УПИ № IX-2345 в квартал 52, като преустанови отглеждането на селскостопански животни - птици (кокошки и петли) в собствения си поземлен имот с идентификатор36498.503.2344, находящ се в гр. К., с административен адрес: ул. „П.Б.“ № 9, както и да премахне незаконния строеж - навес, в който отглежда същите и който е изграден в североизточната част на същия имот, на вътрешната регулационна граница между урегулирани поземлени имоти VII-2345 и X-2344, в кв. 52 по устройствения план на гр. К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, Х.Т.Б. *** с ЕГН ********** да заплати на С.В.М. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 500.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.