РЕШЕНИЕ
№ 18821
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110117658 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба от 28.03.2024 г. г. на малолетния Й. П. Л., ЕГН
********** (ищец), действащ чрез своята майка и законен представител М. В. Г., ЕГН
**********, срещу П. М. Л., ЕГН ********** (ответник). Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК. Предявена е акцесорна претенция по
чл. 146 СК за законна лихва.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебен акт, първият е
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 350,00 лева, считано от 24.03.2023 г.
Сочи, че от определяне на предходната издръжка нуждите му са се увеличили предвид
изминалия период от време и неговото израстване.
Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно
определената издръжка, като осъди ответника да му заплаща такава в размер на 600,00 лева,
считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
1
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, малолетния Й. П. Л.,
ЕГН **********, е дете на ответника (л. 71 от делото).
С Решение № 263753 от 09.06.2021 г., постановено по гр. д. № 12741/2020 г. по описа
на СГС, V брачен състав, влязло в сила на 06.07.2021 г., е признато за установено, че ищеца
е заченат и произхожда от ответника, като родителските права по отношение на малолетния
Й. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в
размер на 200,00 лева (л. 5-л.8, л. 72-л.79 от делото).
С Решение № 12037 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 15257/2023 г. по описа на
СРС, 158 състав, влязло в сила на 28.07.2023 г., е изменено Решение № 263753 от 09.06.2021
г., постановено по гр. д. № 12741/2020 г. по описа на СГС, V брачен състав, влязло в сила на
06.07.2021 г. в частта за издръжката, като същата е увеличена от 200,00 на 350,00 лева,
считано от 24.03.2023 г. (л.9-л.11, л. 80-л.82 от делото).
Видно от представеното по делото Удостоверение за трайно или временно медицинско
противопоказание за освобождаване от имунизации № 96/06.07.2022, за детето съществува
трайно показание за имунизиране (л.9 от делото).
От постъпилата по делото справка от НАП се установява, че родителите на ищеца са
трудовоангажирани, майката на ищеца има осигурителен доход за м.03.2024 и м.04.2024 г. в
размер на 1942,45 лева месечно, а бащата за същия период – в размер на 3 569,93 лева
месечно (л.65-л.70 от делото).
Видно от представеното по делото удостоверение майката на ищеца за периода
09.2023-02.2024 г. е реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер на
2 331,86 лева (л. 18 от делото).
По делото е представена справка от НОИ, от която се установява, че ответникът за
периода 03.2024 г.-06.2024 г. е получил пенсия и добавка към нея в размер на 1 418,36 лева
месечно, като за майката на ищеца няма данни за изплащани пенсии (л.88-л.92 от делото).
Ответникът, в качеството му на наемател, има сключен договор за наем на недвижим
имот, като същият се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 620,00 лв., съобразно
последния анекс към договора за наем от 22.01.2024 г. (л. 37-л.44 от делото).
Ответникът е сключил и договор за кредит за текущо потребление от 29.10.2021 г. с
„Банка ДСК“ АД, като месечната му погасителна вноска е в размер на 228,93 лв., една
вноска от 103,60 лв. и една вноска от 159,81 лв., при краен срок на издължаване 29.10.2028 г.
(л.45-л.55 от делото).
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
2
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във
възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката
за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че е настъпила съществена
промяна, след постановяване на Решение № 12037 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. №
15257/2023 г. по описа на СРС, 158 състав, влязло в сила на 28.07.2023 г. От присъждане на
досегашната издръжка, е изминала повече от 1 година, през което време детето е пораснало
и с това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и образование, а от
друга страна и доходите на бащата са се увеличили (от 4121,08 лева месечно на 4 988,29
лева месечно).
Поради това, макар и действително, по делото по безспорен начин да бе установено, че
нуждите на ищеца са се увеличили, то не бяха ангажирани доказателства, че е във
възможностите на ответника да дава изцяло претендирания размер издръжка. Въпреки това
обаче, съдът отчита инфлацията и нарасналите нужди на детето, както и обстоятелството, че
доходите на ответника са нараснали за процесния период, не се установи същият да страда
от заболяване, както и и да има други алиментни задължения (така Решение № 154 от
16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Поради, това, съдът намира, че в
конкретния случай с оглед доказателствата по делото, ответникът следва да заплаща на
ищеца издръжка в размер от 450,00 лева. Следва да се има предвид, че съдът намира за
3
неоснователно възражението на бащата да се присъди по-малка по размер издръжка поради
наличие на ипотечен кредит и договор за наем. Нуждата от издръжка на малолетното дете е
постоянна, ежедневна и неотложна. Задължението за издръжка винаги има приоритет пред
останалите задължения на дължащия издръжка, което законодателното разбиране е отразено
в редица законови разпоредби - чл. 242, чл. 243, ал. 1, изр. 2, чл. 392, чл. 432, ал. 2, чл. 445,
ал. 2, т. 1, чл. 446, ал. 3, чл. 446а, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Същевременно, следва да се отбележи
и че въпреки констатираното заболяване на детето, поради което му е трайно
противопоказно да се имунизира (л. 9 от делото), по делото не са ангажирани доказателства,
водещи до извод за необходимост от провеждане на специфично лечение, изискващо
допълнителни парични средства.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността на ответника да
заплаща увеличение на издръжката на детето в пълния претендиран размер, настоящият
съдебен състав, счита, че предявения иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, следва да бъде уважен за сумата от 450,00 лева, като в останалата му част до
пълния предявен размер от 600,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесораната
претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.03.2024 г.
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена сума.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 450,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни. Представени са списъци по
чл. 80 ГПК (л. 93 и л. 94 от делото). С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска в размер на 450,00 лева (л. 85 от делото). С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
150,00 лева (л. 33 от делото).
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд, сумата
в размер на 144,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
4
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 12037 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 15257/2023 г. по
описа на СРС, 158 състав, влязло в сила на 28.07.2023 г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, П. М. Л., ЕГН
**********, да заплаща на малолетния Й. П. Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. В. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450,00
(четиристотин и петдесет) лева, считано от 28.03.2024 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
за разликата над 450,00 лева до пълния предявен размер от 600,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на Й. П. Л., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, П. М. Л., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 144,00 лева, представляващи
държавна такса върху увеличението на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. М. Л., ЕГН **********, да заплати на
малолетния Й. П. Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. В. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 450,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Й. П. Л., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител М. В. Г., ЕГН **********, да заплати на П. М. Л., ЕГН
**********, сумата в размер на 150,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5