№ 63
гр. Дупница, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510201301 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0332-000701/01.11.2023 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, упълномощен с МЗ 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП,
на Б. Г. Г. , с адрес: с. Б., ул."Б. и.", общ.Б, обл. К., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание - „глоба“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно, от санкционирания
водач, чрез жалба подадена от упълномощен от него процесуален представител - адв. В..
Иска се пълна отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се
от редовно упълномощени от него процесуални представители – адв. В. и адв. Т., които
излагат съображения в подкрепа на доводите обективирани в жалбата. В последното
съдебно заседание адв. В. пледира за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
първото съдебно заседание. В съпроводително писмо взема становище за неоснователност
на жалбата и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В последното
съдебно заседание се представлява от АНО, който пледира за оставяне на жалбата без
уважение и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираните
1
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 31.07.2023 г., около 23:50 часа, в с. Боровец, обл. Кюстендил жалбоподателят
управлявал четириколесно МПС тип АТВ, без рег. номер и с номер на рама
L9NACMY32L1500520, като се движел от път KNL 2081 към центъра на селото. В близост
до кметството на селото управляваното от жалбоподателя МПС било възприето да се движи
от полицейските служители свидетелите Р. и Й.. Свидетелите спрели водача за проверка и
установили неговата самоличност. Жалбоподателят не представил на контролните органи
СУМПС или документи за регистрацията или собствеността на управляваното МПС.
Направили справка с ОДЧ, от която се потвърдило, че същият е неправоспособен като водач
на МПС, както и че МПС изобщо не е регистрирано по надлежния ред и за същото няма
издадено СРМПС, както и регистрационни табели, които да са поставени на предвидените за
това от производителя места. На жалбоподателя била извършена и проба с техническо
средство, което отчело положителен резултат за наличие на алкохол в издишания от водача
въздух. На водача били съставени общо 3 броя АУАН за установените нарушения при
проверката. При проверката водачът не посочил и не е представил допълнително каквито и
да е други документи за евентуална регистрация на МПС като земеделска техника.
Във връзка с констатираното нарушение - управление на МПС, което не е
регистрирано по път отворен за обществено ползване, св. С. Р., в присъствието на
жалбоподателя и на свидетеля-очевидец при установяване на нарушението Д. Й. съставил
АУАН, който на място бил връчен на водача срещу подпис, без последния да изложи
възражения в акта. АУАН е подписан също от актосъставителя Р. и от свидетеля Й..
По-късно АНО, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН след като констатирал, че за случая
е било образувано вече БДП № 64/2023г., по описа на РП-Кюстендил, за престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК, с мотивирана резолюция № 23-0332-М000017/02.08.2023 г. е прекратил
АНП и изпратил материалите на прокуратурата по компетентност.
По-късно жалбоподателят представил пред прокурора и органите на МВР договор за
покупко-продажба на процесното МПС, с което се легитимирал като негов собственик и
същото му било върнато по указания на наблюдаващия прокурор от РП-Кюстендил, ТО-
Дупница, на 14.09.2023 г., с приемно-предавателен протокол, чрез адв. В..
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.10.2023 г.,
прокурор при РП-Кюстендил е прекратил воденото ДП с указания за продължаване на
административно-наказателното производство срещу нарушителя по реда на ЗАНН.
Въз основа на издаденото Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 19.10.2023 г., прокурор при РП-Кюстендил е издадено и обжалваното НП № 23-0332-
000701/01.11.2023 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила,
упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, на Б. Г. Г. , с адрес: с. Б., ул."Б. и.", общ.Б, обл. К., с ЕГН
2
**********, е наложено административно наказание - „глоба“, в размер на 500,00 лева, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът установи и възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Р. и Й., както и въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите от съда, приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Писмените доказателства, вкл. приложените по представеното БДП №
64/23 г. снимки и други доказателства са еднопосочни и непротиворечиви помежду си,
както и съпоставени със събраните гласни доказателства за процесните събития.
Съдът приема с доверие изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото документи и снимков материал, не съдържат
противоречия и са логични, последователни, достатъчно подробни и ясни. Наличната
частична и несъществена липса на спомен за някои по-дребни и несъществени обстоятелства
при полицейските служители съдът отдава изключително и само на ежедневната им
професионална заетост с нарушения от посочения тип, на изминалия период от време и на
индивидуалните им субективни паметови способности за сходни събития. Не са налице
каквито и да е данни за някаква преднамереност или предубеденост на същите спрямо
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В производство по обжалване на наказателно постановление съдът винаги е длъжен
служебно да провери цялостно и служебно, дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон, както и дали правилно е приложен материалният
такъв. Въз основа на дължимата по закон детайлна служебна проверка, съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма.
Същите съдържат абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено
както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП. Конкретно в случая
следва да се отбележи, че НП е издадено въз основа на влязлото в сила Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 19.10.2023 г., прокурор при РП-Кюстендил, с
което прокурорът е прекратил наказателно производство и е препратено на наказващия
орган по компетентност за налагане на административно наказание, по реда на чл. 32, ал. 2
от ЗАНН.
Без съмнение е установено, а и не се оспорва, управлението от жалбоподателя на
процесното четириколесно МПС тип АТВ, в центъра на посоченото по-горе населено място,
доколкото свидетелите са го възприели непосредствено, чули са шума от двигателя при
движението на същото, както и са взели предвид неговите характеристики на
нерегистрирано по надлежния ред четириколесно МПС със съответния посочен номер на
рама, тип АТВ, което е било и без поставени рег. табели, респ. не е регистрирано като
земеделска техника видно от представените и приети по делото справки и писмо от ОД
3
„Земеделие- гр. Кюстендил“ л. – 57 от делото.
Установени са безспорно от справките предоставени на съда от ОДМВР-Кюстендил,
сектор „ПП“ – л. 58 от делото и възможността и задължението за регистрация на това МПС
от собственика му, по реда предвиден в чл. 12 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., на МВР,
съгласно наличното и видно на снимковия материал техническо оборудване по процесното
МПС, както и след задължително представяне на необходимите допълнителни документи за
МПС.
Описаното в НП пътно превозно средство отговаря на определението за моторно пътно
превозно средство, дадено в §6 т.11 от ДР на ЗДвП - "Моторно превозно средство" е пътно
превозно средство /описани са в НП 4 колела/, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни
средства. Моторните превозни средства са вид пътни превозни средства, съгласно
определението, като се отнасят както вид /МПС/ към род /ППС/. "Пътно превозно
средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на
хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите,
тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.“
Разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП е материално правна - ограничителна, като
въвежда условия, при изпълнение на които може да бъде предприето законосъобразно
управление на моторно превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а
именно: по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Изискванията са кумулативни, но второто следва
изпълнението на първото, защото регистрационния номер и табелите, на които е изписан се
получават и поставят в резултат от извършена преди това процедура по регистрация. Това е
причината, поради която в чл. 175 ал. 3 от ЗДвП се съдържат две форми на изпълнително
деяние за нарушение на материалната ограничителна правна норма за поведение, разписана
императивно в чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. МПС, което не е регистрирано, не може да бъде
управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване, от което следва, че мястото на
нарушението е съставомерен признак, от който зависи и квалификацията на обективното
/деянието/ като правонарушение, имащо всички белези по чл. 6 ал. 1 от ЗАНН и обявено за
наказуемо с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание. Същото
деяние осъществява и състава на престъплението, за което е било образувано, но прекратено
по-късно, по реда на НПК, цитираното по-горе досъдебно производство, поради
малозначителност на съставомерното от обективна и субективна страна деяние по чл. 345,
ал.2 от НК.
Съставът на чл. 175, ал. 3 предл първо ЗДвП е конкретен, а не бланкетен, защото
изпълнителното деяние е описано с всички свои признаци и не е извършено общо
формулиране на диспозицията на нормата. Конкретно е и ограничителното правило на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Посочен е отделно и изрично в текста на жалбата на стр. 2 и стр. 4 от
същата и възприетия от жалбоподателя и неговия процесуален представител надлежен ред
4
като нормативен документ и процедура посочени в цитираната в самата жалба на две места
Наредба № I-45/2000г. на МВР, която е издадена по изричната законова делегация на чл.
140, ал. 2 от ЗДвП, именно във връзка с правилото за поведение уредено в чл. 140, ал. 1
ЗДвП. Точно тук е мястото да се каже, че деянието не е юридически квалифицирано от АНО
като неспазване на задължението за регистрация на новопридобито МПС в установените
с подзаконовия нормативен акт - Наредба на МВР срокове - един месец, а поради
управление по пътищата, отворени за обществено ползване на моторно превозно
средство, което не е регистрирано, което е и нещо качествено различно като вид
нарушение и правилно АНО е приложил именно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която не
се нуждае от допълнителни пояснения и допълнения. В тази насока е и Решение № 152 от
09.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 117 / 2022 г. на II състав на Административен съд - Стара
Загора.
Ето защо признаците на санкционния състав на чл. 175 ал.3 пр. 1-во от ЗДвП, на които
фактическото обвинение отговаря не представляват непълнота на правното обвинение и са
съответни на фактическото такова, по което жалбоподателят следва да се защитава.
Разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП изисква регистрация за всички МПС-та, които
отговарят на определението по §6 т. 11 от ДР на ЗДвП, каквото несъмнено е и процесното.
Правилото, за чието нарушаване се носи отговорност е уредено с текста на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и при наличие на всички признаци на процесното пътно превозно средство, които
съответстват на определението за МПС, дадено в §6, т.11 от ДР на ЗДвП,
административнонаказващия орган е удовлетворил изискванията на чл. 57, ал.1, т.
5 от ЗАНН, а при квалификация на фактите е посочил правилно нарушената разпоредба, и е
приложил административно-наказателния, санкционен състав, съответен на нея и предвиден
за осъществяване на една от двете форми на изпълнително деяние, представляващо
отклонение от въведения ред за движение на МПС по пътищата отворени за обществено
ползване.
Всичко това обосновава съставомерност на деянието от обективна страна, като
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а не на някое допълнително правило друг законов или
подзаконов нормативен акт.
Освен изложеното с оглед възраженията на защитата следва да се посочи и че
земеделска техника се допуска да се движи по пътищата на страната само при ограничени
условия, предвидени в Наредба № 15 от 07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга
самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, като съгласно правилото на чл. 1, ал. 2 от тази Наредба -
движението на земеделска и горска самоходна техника по пътищата, отворени за
обществено ползване, се извършва по изключение при липса на селскостопански и/или
горски пътища при придвижване до и/или от мястото на работа.
Очевидно в случая няма място да се обсъжда дали поведението на жалбоподателя е
било в хипотезата на допустимите изключения, съобразно спецификите на управлението и
5
мястото, на което е извършено.
Изцяло в тази насока виж и Решение № 152 от 09.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 117 /
2022 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, както и Решение № 25 от
30.04.2021 г. по адм. н. д. № 311 / 2020 г. на Районен съд – Луковит.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при пряк умисъл, тъй като същият е управлявал съзнателно, по
свое желание, процесното нерегистрирано по надлежния ред четириколесно МПС, което е
негова собственост и за което е бил наясно, че подлежи на регистрация по надлежния ред
след закупуването му, респ. алтернативно, че би могло да бъде регистрирано като
земеделска техника по реда на ЗРКЗГТ за управление извън пътищата за обществено
ползване, но въпреки това е предприел противоправно неговото управление по път отворен
за обществено ползване в центъра на процесното населено място - с. Боровец, обл.
Кюстендил. Същият е бил наясно, че като неправоспособен водач и употребил алкохол не е
следвало изобщо да управлява каквото и да е МПС, а още по-малко да си позволява да
управлява процесното четириколесно МПС, тип АТВ, което е без регистрация.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание „глоба“ 500,00 лева на
жалбоподателя за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е в законоустановения размер (към
датата на нарушението нормата на чл. 175, ал. 3 гласи: „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.) Съдът намира,
че размерът на наказанието глоба правилно е бил фиксиран в максимален размер, който в
случая се равнява на малко над половин минимална работна заплата и изобщо не е
прекомерен. Макар да е очевидно неправоспособен водач, видно от представената справка за
нарушител/водач, жалбоподателят има и предишна история от нарушения по ЗДвП и явно
трайно и устойчиво продължава да неглижира разпоредбите на този закон, като си
позволява въпреки неправоспособността си да управлява различни МПС-та по пътищата
отворени за обществено ползване, вкл. без СУМПС, вкл. и след употреба на алкохол. В
процесния случай има данни, че е извършил умишлено не само процесното, а с това
управление на МПС още и други две отделни нарушения по ЗДвП, посочени от свидетелите,
за които са му съставени и други 2 броя АУАН и са му издадени отделни 2 броя НП. Това
неминуемо повишава драстично обществената опасност на деянието и на дееца и
обосновава налагане на наказание в посочения размер, което да е съответно и адекватно на
тази висока опасност.
Правилно не му е било наложено от АНО кумулативно и наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца, доколкото жалбоподателят не разполага
изначално с такова право, като неправоспособен водач, видно от представената справка за
нарушител/водач, в която са отбелязани и други предишни нарушения на същия по реда на
чл. 150а от ЗДвП и други разпоредби на ЗДвП.
6
Липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не може
да се определи като маловажен, още повече че се касае за неправоспособен водач с няколко
настоящи и предходни нарушения по ЗДвП, който е добре да се превъзпита и да осъзнае
ясно още сега противоправността на поведението си, като сам го коригира в бъдеще, след
изтърпяване на наложеното му наказание, вместо противоправното му поведение да
рецидивира и евентуално да доведе до бъдещи по-сериозни или дори фатални последици за
него самия, а и за обществото като цяло.
Като намери за неоснователни възраженията в жалбата и пледоарията, съдът намери,
че не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, поради
което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0332-000701/01.11.2023 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, упълномощен с МЗ 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП,
на Б. Г. Г. , с адрес: с. Б., ул."Б. и.", общ.Б, обл. К., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание - „глоба“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7